Jump to content

5.6. Знамението от Невидимия свят


Recommended Posts

5.6. ЗНАМЕНИЕТО ОТ НЕВИДИМИЯ СВЯТ

Представяте ли си?! Представяте ли си - той лежи и спи уморен и капнал, а аз го чакам да се събуди, и за да мога да го мъча с моите въпроси! И той много пъти ми казваше: „Аз вече съм стар за тези неща, за които ми говориш! Имаше години, когато аз движех по няколко неща в едно и също време в ума си, но в момента това нещо аз не мога да го правя. Аз остарях." Аз се съгласявах с него, но му казвах: „Всичко друго, което движиш сега, е без значение! Без значение е всичко, което се движи около теб и в теб. Има само едно нещо, което има значение - това е, че аз съм дошъл при теб, и те чакам да работя с теб! Това е най-важното! Това не е най-важното значение, това е най-важното знамение, което се предоставя пред теб от Невидимия свят!"

Той ме гледаше и леко се усмихваше така. Вероятно той не се съгласяваше с това, което аз казвах. Защо? Той живееше с една друга представа, боравеше с други величини за съвсем друго време. Той така беше устроен психически, че се затвори в своя свят, ставаше непристъпен. И проблемите, които му се изнасяха, изобщо не можеше да ги обхване, защото беше отишъл там - горе в тоя свят, и го наблюдаваше отгоре с птичи поглед. Вие виждали ли сте как птица наблюдава нещата от 100— 200-300 метра? Те долу са много малки и незначителни. Та така, че той беше се затворил в своя идеен свят и всички, които идваха при него да говорят, за да се разрешават някакви проблеми, той не можеше. Той ги изслушваше, но беше затворен в своя свят и ги гледаше с погледа на една птица, която се рееше горе в простора. Той ги гледаше отгоре и те му се струваха като едни малки зрънца, като пясък долу някъде по улицата на „Симеоновско шосе". А Симеоновското шосе, тогава беше направено от пясък и чакъл. Така бяха нещата и беше трудно, и невъзможно да се преодолее всичко, което описвам!

И понякога той слизаше долу на Земята, и трябваше да се справя и да задвижва някакви проблеми. Но това ставаше много трудно, защото той беше вече възрастен, беше много уморен и много трудно се възстановяваше. А на мен ми оставаше много малко време, за да работя с него. Освен това той беше обхванат от тази работа, която работеше, и нямаше време да си почине, а камо ли да се отмори.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...