Jump to content

7.4. Кражбата на идеите ми


Recommended Posts

7.4. КРАЖБАТА НА ИДЕИТЕ МИ

Та имаше и други такива случаи. Много имаше такива случаи. Така, че аз трябваше да се справя с този проблем - проблема, че аз бях изпратен там за 10 години да свърша една работа. И това, което аз свърших, беше една хилядна част от онова, което можах да свърша. Другата част, която се равняваше на 999 части, те го откраднаха като време и като сили, и ги запряха. Те ми крадяха и идеите. Аз тогава имах много идеи, казвах ги, те ги поемаха, опропастяваха ги. Понякога ги даваха, че това са техни идеи, и беше много-много смешно!

Имаше такива случаи, когато аз кажа една идея и след време Борис Николов тази идея, вземе че я запише, и я напише в неговите послания, които той изпращаше по време на т.н. братски празници. Прочета посланието, видя си идеята и казвам: „Какво падение!" Крадеха ми идеите. А имаше и други моменти, когато аз казвах тези идеи на други хора. Те идваха пред Борис и ги казваха, че са техни идеи, а те не знаеха, че аз това бех го развил преди 1-2 месеца. И, когато аз го чувах, и казвам: „Абе помните ли, ами това нещо аз го казвах и го разглеждах преди 2-3 месеца?" Той казва - първата част, но какво следва във втората част, какво следва в третата част?"

Сега, може би ви прави впечатление, че аз непрекъснато говоря за някои неща, за онзи живот, който те живееха и проблемите, които имаха по онези времена. А какви беха тези проблеми? Ами тези проблеми са записани в „Изгревът", който в момента на този етап е 22 тома. Там са проблемите, там са идеите. Аз съм се занимавал с тези неща. А след 1990 г. това, което ми се стовари над главата и трябваше да разрешавам, аз това нещо го описвам в т.н. глава „Духът на Истината и Духът на заблужденията."

И така, тези, които ги хулеха, тези, които ги псуваха на ум или на яве, понякога стояха пред Борис смирени, с подвити опашки пред тях. Те си седяха, аз пристигах там, онези ме виждаха, смущаваха се, защото знаеха какво са разказали пред мене и какво са говорили пред мен. И се страхуваха да не би аз да ги издам на Борис и на Мария! Но аз си мълчех. Аз вече виждах какво представляват и едните и другите, и беше безполезно! Понякога аз ги разказвах тези неща. Онези ме оглеждаха, поглеждаха и казваха: „Ние сме свикнали на тези неща." Но аз не бях свикнал.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...