9.13. 30 години след заминаването й

[Ани]

9.13. ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО Й

Ето, днес е 2006 г. Тя си замина 1976 г. Колко години прави това? Това прави 30 години. 10 години след като си замина, аз почнах да работя нейния материал.

А пък V том? V том, вижте датата отпред когато аз съм го издавал този V том. Така че в момента, ако вие вземете „Изгревът", том XIV и ако отворите на с. 255, там пише отдела - IV част „Трите образа на Великия и Трите велики закона" - IV част, Из беседите и разговорите на Учителя пред Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова." Та тя имаше и две тетрадки за Класа на Добродетелите, които аз бех на времето прибрал и от които тетрадки аз работех, за да дам онзи том за Класът на Добродетелите, който аз съм го публикувал.

И по-нататък, в този том на „Изгревът", XIV - от с. 255 до с. 341 са дадени мисли от Учителя от Класа на Добродетелите. Но това нещо беше направено от Борис, благодарение на мен. Аз го накарах да направи това. И накрая всичко изчезна! А как съм работил и как съм се справял, това можете да прочетете от моите бележки към том, XIV от с. 773 до края. А през какви етапи съм минал, това може да си прочетете в моите бележки и в следващите томове. Така, че за всяко нещо аз съм платил, заплатил и наплатил с време, със сила.

Ще кажете - това е саможертва. Не, това не е саможертва, това беше битка от край до край. Един трябваше да победи. И това, че нейните спомени излезнаха в I том, това, че нейните спомени излезнаха в „Изгревът", том V, това означаваше, че аз на този етап победих!

А сега продължавам 30 години след това, след нейното заминаване да чета онези бележки, които аз ги бях писал 10 години след нейното заминаване. И сега, когато ги препрочитам предварително, аз се чудя как съм написал тези неща, и се чудя какви мисли са минавали през мене. И сега, когато аз чета ред по ред, виждам с моето съзнание сега, че това дали някому би го интересувало. Не, в момента това никой не го е грижа, и никой не го интересува! Но ще дойде време да ги интересува, за да видят как съм воювал, как съм защитил и каква е цената на моя труд. Защото тези, които сега са дошли, тези, които бяха около Борис и Мария и се влачеха от сутрин до вечер като една върволица, те бяха врагове, истински врагове на Учителя! Защо? Защото те ми пречеха.

Онзи, който ми пречи, онзи, който работи срещу мен, той е враг на програмата на „Изгревът"! Враг, изпратен, работещ срещу мене умишлено, целенасочено, по план и някой му плаща за това. Те бяха платени врагове. А онези, които не бяха платени врагове, те бяха още по-страшни. Те бяха врагове от памтивека.

Така, че как бе открадната оранжевата тетрадка? - Беше открадната по всички правила на изкуството на един първокласен крадец и мошеник!