Jump to content

12.8. Писаната мацана на капандурата


Recommended Posts

12.8. ПИСАНАТА МАЦАНА НА КАПАНДУРАТА

Така, че спомням си един много смешен и забавен случай. Беше една пролет. В онази пролет и в онзи месец март, където котараците и котките се любеха, и където там, където имаше къщи и котараци и котки, в разстояние на един месец не можеше да се спи от протежния вой на котараците. Вие нали сте чували как те не мяукат, а реват? Реват, за да им се задоволи техния котешки нагон. Така, че една пролет гледам там на капандурата, на покрива, беше застанала една котка хубава, писана мацана. Стои, чака и гледа през прозореца в кухнята. А в кухнята се разхожда котарака с вирната опашка. Вие нали знаете какво значи капандура? - Това е едно прозорче, което беше направено там на покрива, и това прозорче имаше стъкло. Целта на това прозорче беше, да осветява горния етаж. Така, че тази котка, откъде беше надушила и разбрала, че тук има котарак, и този расов котарак се казваше Мачо с вдигната опашка, аз не знам! Но тя беше разбрала, беше открила този котарак и сега стоеше там - ден и нощ седи там, и чака и оглежда котарака. Котарака мяуче, поглежда, оглежда се, качва се по стъпалата нагоре и също мяуче, обаче, тя горе е на покрива. Няма кой да го пусне. И така - ден-два-три, и така, поглежда я нагоре този котарак, измяуче, но никой не го пуска. Накрая Мария не издържа и го пусна. Отвори му външната врата, той излезна и след минута тази котка, която стоеше там и го чакаше, изобщо изчезна. Изчезна, махна се и не се видя повече. И никога повече аз не я видях.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...