13.2. Момичето, което бива пребивано от бой

[Ани]

13.2. МОМИЧЕТО, КОЕТО БИВА ПРЕБИВАНО ОТ БОЙ

И така, казват й: „Като не искаш да се омъжиш, кой ще те гледа, кой ще те храни? За теб повече хляб в този дом и в тази къща няма. Щом не искаш да се жениш, да се задомиш - напускай!" И тя казала: „Ще напусна!" Не се уплашила. И след като онези видяли, че тя е твърда в решенията, започват да я бият. Много пъти е била бита, дори и пребивана, и то от родителите си. После, така се случва, че случайно попада на някои приятели от Братството от София. Тя им казала, че я бият непрекъснато да се жени - иска да дойде в София. Те я взимат със себе си и я докарват в София. Завеждат я на Изгрева, оставят я в некаква барака. И обявила е, че си търси място, където да работи и преживява.

Тогава тя отива при Учителя заедно с онези, които са я довели от село, да Го помолят за съвет. И Той я насочва към Мария. Но това става по-късно. Станка още не знае това. Учителят казал: „Почакайте, то ще се нареди някак си." Тогава тя зачакала. Значи тя отива и обявява, че иска да стане домашна прислужница в някой дом - да работи и да преживява, но предварително е казала, че не иска заплата, на което всички са се учудвали.

Та този разказ тя много пъти ми го е разказвала с най-големи подробности. Аз седя и слушам. Ама тя не е седнала да ми разказва, а тя работи там в кухнята, приготовлява продуктите за поредния обед, защото освен супа, трябва да има и тава с ядене. А супата се правеше също трудно. Всички корени като моркови, пащърнак, картофи и други работи, те се вареха, след това се пасираха, пасираха се в специална преса. И след това се слагаше да бъде като супа, с разни подправки, и други неща. И Мария винаги присъстваше на онзи момент, когато самата тя слагаше продуктите в тенджерата.