Jump to content

14.9. Борис буйства и бълнува


Recommended Posts

14.9. БОРИС БУЙСТВА И БЪЛНУВА

По едно време Борис след първите 4-5 дни започна да буйства, да бълнува и имаше моменти, когато искаше да стане, и да излезе навън - навън на двора! И не можехме да се справиме с него! Тогава казвам на Мария: „Мария, трябва да го вържеме." - „Как така ще вържеме Борис?" Ами казвам: „Така, връзваме го за кревата да не може да мърда, и да не може да става." - „Ама как е възможно това?" - „Добре де, не виждаш ли, че той ще излезе навънка, както е още гол, както е още болен, ще падне там на двора, ще го хване студа, а сега сме декември и след 1-2 часа той умира!" И тогава това стресна Мария, и казвам: „Хайде да го вържеме." Тя се съгласи и ние вързахме ръцете и краката му, особено за през нощта, когато Мария седеше до него, и го пазеше на кревата. Аз спях в задната стая. От време на време той стане, усещаме, че става, иска да излезе навън, бунтува се, че е вързан, рита, скача, обаче, Мария скача върху него и го държи. И в този момент той искаше да се изправи, сядаше и говореше срещу Мария. Аз го гледам и казвам: „Мария, това не е Борис, който е в него. Това е един от онези, които влизат в него и желаят да го замъкнат, и да го изведат навън на снега - на двора, и да го ликвидират!" А навън е студено - сняг до колене, месец декември. Мария ме гледаше и казваше: „Господи, кого си ни изпратил за помощ?!" Просто се учудваше. Аз казвам: „Аз съм - друг няма!"

И Мария тогава поглежда Борис, и се изповедва при мен, сочи го: „Аз винаги съм се борила, цял живот - 50 години срещу тези духове, които влизат в него и правят белите както за него, така и за цялото Братство. Той сега е слаб, но, когато беше здрав и когато беше як, и когато беше млад, и когато не беше болен, те влизаха в него, и го движеха, и го водеха където си искат! И с него си правеха каквото си щат! И той говореше техните думи, и изпълняваше техните заповеди! Тогава аз изобщо не можех да се справя с тях!" И тогава, когато той се опитваше да скача, да рипа, да излиза навънка, Мария сядаше при тези критични моменти, тя сядаше пред пианото, и започваше да свири песните от Учителя.

Над нас небето и въздуха е черен, смрачило се е - мрак над тази къща, мрак и тъмнина! И непрекъснато нападение от Невидимия свят! Те искаха да го ликвидират, да го няма! А Мария свиреше и под пръстите й излизаха нотите на Учителя, музиката на Учителя, и виждах как полека-полека този обръч около къщата, около нас от тъмнина полека-полека се пробиваше един отвор голям, колкото юмрук. И през този отвор полека-полека навлизаше един-два лъча от светлина. И така, полека, полека-лека този похлупак и този връшник, който стоеше над главата ни, и тази жерава, която беше от връшника, а ние бяхме отдолу, сложени като хляб, сложен в подница - да се опечем.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...