Jump to content

16.5. Моето ново място за палатката ми на Салоните


Recommended Posts

16.5. МОЕТО НОВО МЯСТО ЗА ПАЛАТКАТА МИ НА САЛОНИТЕ

Аз влезнах в тази палатка, легнах, трябваше да отпочина. Тялото ми беше напрегнато и аз не можах цяла нощ да спя! Цяла нощ съм се борил срещу това нападение, което беше ми се стоварило там долу на т.н. Братски лагер. Постепенно търсех сили, които да влея в себе си, за да може да издържи тялото ми. И сутринта станах, пих чай, закусих. И сега, казвам на Борис: „Аз искам да си сложа палатката тука, но да не бъде до теб, защото не искам да ме виждат, че съм при вас. А иначе аз ще идвам при вас, когато онези тук ги няма." А Мария казва: „Ами те идват по обед и следобед." Казвам: „Аз ще идвам сутрин и ще бъда до обед. А когато те идват, аз ще напускам това място и вашите палатки."

И Борис тръгна с мене, и така минаха 100-200 метра, и намерихме едно място, където имаше извор. И той ми каза: „Виждаш ли този извор? Ще направиш корито. Ето тука ще го направиш. Ще сложиш един чучур. Ето ти казва, тука ще си направиш палатката, ще си сложиш плочи. Имаш кирка, ще си окопаеш всичко и т.н." И аз този ден си пренесох багажа, и си сложих плочи, опънах палатката. И така, аз там вече бях готов, направих си извора. Между другото аз носех със себе си и примоси, носех и сух спирт, носех и течен спирт. Така, че аз имах възможност да си готвя, да си правя чай от 3 извора. Така, че аз имах огън, освен кибрит. Аз имах възможност и да си готвя. Там на 20 метра си направих отходно място - изкопах си трап, и там ми служеше за тоалетна.

Следващата година аз го благоустроих това място. И така то беше обърнато с лице към Рупите на Мальовица. И Рупите на Мальовица, а това беше според Учителя - Мальовица е център на Черната ложа. И тези Рупи, все едно, че гледах червата, и вътрешностите на Черната ложа, как всичко вътре се движеше в тоя търбух на Черната ложа! Наблюдавах и казвам: „Боже, аз избягах от ония долу там от лагера, а тука си поставих палатката точно срещу тех, за да ги гледам и да ги виждам какво влиза в тех, и как си обработват нещата!" Така, че тази гледка не беше много приятна, но успях да издържа тази година! Наблюдавах им цялата лаборатория и вътрешната им организация.

След това дойде време, аз си свалих багажа и се прибрах в София, от София в Своге. И така, дойде, това беше 1972 г., а за края на ноември 1972 г., и за заболяването на Борис Николов аз ви разказах.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...