Jump to content

16.6. На лагеруване на Рила, 1973 г.


Recommended Posts

16.6. НА ЛАГЕРУВАНЕ НА РИЛА 1973 ГОДИНА

Та след това дойде 1973 г. и започна една подготовка за летуване на Рила. Аз си бех приготвил палатката предварително и всички други необходими неща за летуване на 2 500 метра височина - горе на Салоните, или както се казва „Зеленият Рид". Бех си вече намерил място до един извор и през 1973 г., когато се качих, аз го облагородих, подготвих го още по-добре, и можеше да ми служи така както трябва. Така, че аз имах всичко - и примус с бензин и с газ, пропан бутан. И можех по всеко време да се топля, и да си направя храна. Това беше не малко, а много.

А искам и друго да кажа, че за 1973 г., аз си носех още една голяма четвъртита палатка, 2 на 2 метра - една военна палатка, висока. И в нея аз си слагах, и под нея и в нея аз си слагах всички хранителни продукти. И дори да вали дъжд, аз вътре мога да влезна в палатката, да седна, да си готвя, да почивам. След това мога да се изправя, да си опъна така ръцете - палатката беше висока. А в онази - френската палатка, тя беше ниска. Тя беше алпийска палатка, за двама човека. Там аз можех да влезна да спа, там можех само да седна, но не да бъда изправен. Така че, когато се качих 1973 г., аз се качих с две палатки, и имах всички възможни неща за едно летуване.

И сега отиваме към Борис и Мария. Подготовката за летуване на Мария и Борис беше много сложна. Имаше предварителна подготовка. Мария си записваше на един лист какво трябва да се вземе месеци преди това. И тя ги отбелязваше по номера. И в тези номера имаше всичко. Трябваше да има завивки, дрехи, храна, всичко, което беше необходимо там за горе за едно пребиваване за два месеца. А Мария знаеше много добре от какво има нужда Борис, от какво има нужда тя, и трябваше да отговори и на онова, на онези посетители, които щеха да дойдат там. Та тя беше помислила и за тех!

Веднъж я виждам, че тя пише и питам: „Много ти е голяма списъка! Докъде стигна?" И тя ми показа, и аз като погледнах беше некъде над 286-ти номер. Ама казвам: „Ти ще стигнеш 300!" - „А-а-а, не вика - повече ще бъдат номерата!" Така, че тя всеки ден добавяше по някой номер, и си пишеше какво трябва още да вземе.

И обикновено ставаше така, че като дойде май, всички, които са т.н. останали живи последователи на Учителя, непрекъснато говореха за Рила, опаковаха багажи, срещаха се, уговаряха се и т.н. И сега, кое е най-важното? Ами най-важното е 1972 г. властите позволиха лагеруване на Езерата. Позволиха лагеруване, но те не изпълниха нищо, което изискваше държавата.

1973 г. те също им позволиха, но те също не изпълняваха. И тогава властта взе мерки, и закри лагера, и закри всички палатки, които имаше наоколо. И дойде време да се закрие и нашия лагер горе на Салоните.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...