16.17. Жертвата ми бе за Школата на Учителя Дънов

[Ани]

16.17. ЖЕРТВАТА МИ БЕ ЗА ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Така, че онова, което направи Борис с мене, то продължи нататък и продължава до сега - пълен провал, и пълна лъжа! И както казваше Петър Филипов на времето: „Аз с тези хора, не искам в следващите прераждания да се срещам!" Та аз казвам много пъти, съм разказвал, и сега ще ви го кажа: Това, което аз правя днес, аз го правя за Школата на Учителя. Но за тези хора, за които аз съм се жертвал, никога не бих си помръднал пръста на един милиметър, за една секунда. Т.е. не бих си помръднал пръста и краката, и тялото да свърша нещо за тях в най-малкото време, и в най-малкото пространство - за една секунда, за един милиметър. Защото, те не заслужават! - Не заслужават, и толкоз!

Така, че моята жертва беше жертва за Школата на Учителя, която трябваше да остави една историческа следа. И защо ги диктувам тези неща? Ами това са неща, които аз съм записал, когато съм бил на 58 години. Това е през 1988 г. А Мария си замина 1976 г. Значи от 1976 г. до 1988 г., това са 12 години. И добре, че го бях записал, и сега чета от тези листове, и диктувам на моят микрофон. Ако не бех го записал, това нещо изобщо щеше да остане така непознато!

Но то, трябва да остане за следващите поколения. Защо? За поука и за обучение, защото тези сили съществуват. Тези личности с които аз се срещнах, те ще се явят отново с други имена, защото силите на разрушението съществуват!

И те ще си намерят своите проводници, своите слуги, и своите изпълнители.