Jump to content

17.2. Е-е-е, пак нещо сложи в торбата!


Recommended Posts

17.2. Е-Е-Е, ПАК НЕЩО СЛОЖИ В ТОРБАТА!

На следващата ни среща тя присъстваше, беше седнала на своя плетен стол, беше вдигнала краката си на едно столче. Така, че седнала, краката сложени на стъпалата на столчето. И ръцете й бяха сложени на самия стол, и така, че тя слушаше свободно, и понякога ни прекъсваше и добавяше някои неща, някои свои съображения. От този момент нашия контакт бе вече нещо повече от хора, които се събират, за да си кажат някоя и друга дума.

Така, че това бе една историческа среща, една историческа връзка за нея, и разбира се за мен. Отначало Борис ходеше на работа и когато аз посещавах техния дом, и тогава веднага се слагаше масата, поднасяше ми се кафе и сладкиши. И с Мария разговаряхме дълго, разглеждахме различните актуални проблеми на Братството. И тя разказваше някой опитности от времето на Учителя, така, че да потвърди своята теза. И ще питате, какво толкова сме разказвали, и какво толкова сме разговаряли? А-а-а, вие трябва да прочетете тези 22 тома от „Изгревът", и тогава ще видите всичко онова, което е написано в „Изгревът" е преминало през техните съзнания и през моето съзнание.

Само, когато прочетете тези 22 тома, тогава ще разберете какви са били проблемите и какво съм разговарял. Така че, когато аз казвам сега, че аз съм разглеждал проблемите, тези проблеми в момента са доказани с факти, със събития, с хора, с разкази, и със снимки в тези 22 тома на „Изгревът". Така че аз, когато разговарях с нея, аз си водех бележки обикновено на различни листчета.

И беше най-интересното, аз нали бех лекар, и носех в чантата си винаги бланки от рецепти. Така, че на обратната страна на рецептата от едната и другата страна аз си записвах, записвах ги, и си ги прибирах. И тя накрая се усмихне, и каже: „Е-е-е, ти пак сложи нещо в торбата!" Защо в торбата? Ами навремето българите, когато отиват на някое место, те си носят торба. Когато тръгват за некъде, пак си носят торба. В торбата са слагали всичко. Тогава не е имало чанти и разни други неща, а една обикновена торба в която се слага всичко, и се превързва отгоре с шнур. Така, че тя още от самото начало прозря, че тази чанта, която аз нося не е чанта, а е торба, и че в тази торба трябва да се сложи нещо. А това нещо се оказа, че е толкова голямо и огромно, че трудно можеше да се смести в тази торба, трудно можеше да се смести! И това бяха дни на разговори, години на разговори, бележки, бележки - изписани, сложени в торбата. И аз след това така си ги завързвах, и ги пазех. По-късно си ги прехвърлях в едно тефтерче.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...