Jump to content

6.2. Предаване на нейните спомени на 141 страници за работа


Recommended Posts

6.2. ПРЕДАВАНЕ НА НЕЙНИТЕ СПОМЕНИ НА 141 СТРАНИЦИ ЗА РАБОТА

Тя не може да ме възприеме мене, аз не мога да възприема нея. И накрая какво се оказа?

Аз веднъж получавам едно писмо, ето то е от 07.01.1991 г., където тя ми пише:

Само Божията Любов носи Истината и пълния живот!

Брат Вергилий, желая да участвам в братски музикален сборник и приемам Вашето предложение.

Привети! Цветана - Лилиана.

07.01.1991 г„ София"

Значи две седмици след моя разговор месец декември, тя накрая решава. И след като получих това писмо, аз се уговорих с Марийка Марашлиева, отидохме при нея и разговаряхме подробно. И тогава аз отидох при нея, разказах моя план, и тогава тя започна да ми разказва, че тя има разговори с Учителя, срещи с Учителя, материали с Учителя. И аз поисках тя да ми ги предаде, за да мога аз да ги прегледам, и да се запозная с тях. И тя ми ги предаде.

И след като ми ги предаде, тя написа едно пълномощно под №2 -аз съм ги номерирал. И пише следното:

Аз, Цветана - Лиляна Табакова предавам на д-р Вергилий Кръстев моите разговори, срещи с Учителя от 6.06.1940 г. до 17.12.1944 г., наброяващи 141 страница, за да ги предаде за печат. Като той лично ще финансира напечатването. Ще предам и нотните записи в оригинал „Битието", 12 песни. И останалите 3 песни от Учителя ги пазя досега.

15.01.1991 г„

София, подпис - Цветана - Лиляна Табакова

А свидетел е Фаустина Иванова. Тя беше непрекъснато при нея, тя е пианистка.

И кое е най-интересното? Тя ми предаде този материал и аз в разстояние на месеци наред, аз работех върху него. Как работех? Ами аз го чета и аз си отбелязвам по страници някои неща, записвам ги, отбелязвам ги с номера, защото материала беше написан много телеграфически - сбит материал. И от него се виждаше, понеже тя разказваше някои неща, аз вече виждах, че тя тука, понеже е имала много голям материал в паметта си, няма как да го напише подробно и тя го е написала много сбито, телеграфически. И фактически тя го беше озаглавила на някакви глави, но нищо не се разбираше. Това означаваше, че аз трябва да си отбележа тези неща, които аз не разбирах, да я разпитвам и тя да обяснява.

И сега кое е най-интересното? Най-интересното е, че това нещо аз впоследствие го изпълних и след това в разстояние на 8 месеца аз работех с нея, и правих записи върху нейните спомени. И започнах да записвам нейните спомени още от самото й рождение, всичко, каквото си спомняше като момиче, като млада, като обучение в София, във Франция, цялата нейна кариера. И стигнахме до онзи момент, където започна да се прави коментар на онзи материал от 141 страници, които бяха на разговорите на Лиляна Табакова с Учителят Дънов. И аз изваждах този текст, аз го бях отбелязвал с молив по номера, аз го бях отбелязал в една тетрадка и започвам да я разпитвам. И за да мога да й възстановя паметта, аз четях някои пасажи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...