Jump to content

6.6. Кои бяха рушителите


Recommended Posts

6.6. КОИ БЯХА РУШИТЕЛИТЕ

Ето, това представляват онези, които разрушиха всичко! А те бяха изпратени точно за това - за да разрушат.

В следващия етап, минаха няколко месеца след като аз работех с нея и част от материала, които тя беше ми предала, трябваше да бъде прикачен като документация към онези записи, които аз направих. Но онези, които бяха около нея я подкокоросаха. Защо я подкокоросаха? Ами защото искаха да пречат.

И сега, тука е интересно да разкажа за онези, които пречеха. Първо пречеха музикантите. Те разбраха, че аз работя с нея. Кой съм аз, за да работи с нея? И което е най-интересното, всеки един от музикантите тогава между 1975 г. и 1990 г., в разстояние на 25 години, тези, които бяха студенти, вече бяха минали 25 години и бяха станали 50 годишни - никой не беше работил с нея, защото те не можеха да я издържат психически.

А тя не си даваше материалите, тя искаше около нея тия музиканти да се въртят, тя да ги обучава, тя да им преподава, тя да им бъде настойник и еди какво си, еди какво си. А тия музиканти на тия неща не бяха свикнали, те бяха израснали в среда напълно безотговорно и те не можеха да се подчиняват. Те не можеха да се подчиняват на своите професори и на онези норми, които съществуваха в Консерваторията, че ще се подчинят на Лиляна Табакова! Това беше изключено! По-късно тези музиканти завършиха, правиха опит да работят в различни държавни учреждения, а тогава по времето на социализма, комунистите бяха създали една стройна система за всички онези музиканти, които завършваха Консерваторията да могат да работят и да се обучават, и да продължат своето обучение. И във всеки окръжен град имаше Симфоничен оркестър. А вие знаете ли какво значи Симфоничен оркестър от 50-60 човека да получават заплата всеки месец? И те се обучаваха, изпълняваха свои неща, правеха концерти. Но пред кого ще направят концерт, когато в един окръжен град всички, които се интересуват от класическата музика, ами те са музиканти в самия оркестър? Да кажем те са 80-100 човека и още 100 човека има техни роднини, познати - 200 човека. Какво представляват 200 човека в един салон? - Нищо. И тогава комунистическата власт беше наредила, за да може разни работнически колективи, даваха им безплатно билети, за да присъстват на техните представления. Така че един Симфоничен оркестър в един окръжен град пролетта даваше 1-2 концерта, есента даваше 1-2 концерта, за да може да узаконят, че получават своите заплати и за да се отчетат, че получават заплати - ето имат някакво творчество и някакъв продукт.

Така бяха нещата по ония години. Така че тия музиканти, които отиваха, направиха опит, те не можеха да издържат. Всички се провалиха без изключение. Защо не можеха да издържат там? Защото те не се подчиняваха, а камо ли да се подчинят на Лиляна Табакова! Това беше изключено! И това беше причината, че те не можеха да работят с нея. Те отиваха един-два пъти, слушаха, напускаха я и около нея нямаше т.н. приемници от самите музиканти. Нямаше ги, те изчезнаха. И всеки, който идваше, стоеше по 1-2-3 пъти при нея, и изчезваше, и повече не желаеше да се мярка. Така че аз, когато отидох и започнах да работя, аз трябваше да издържа. И аз издържах!

И сега, кое е най-интересното? Най-интересното е, че около Лиляна Табакова нямаше много музиканти, но имаше един антураж от нейни привърженици, имаше хора, които тя крепеше и движеше около себе си, които трябваше да се възхищават от нея. И кое беше най-интересното? Най-интересното е, че тя беше в самата си стая, където живееше, хола. Тя спеше в другата - в кухнята. В хола тя беше сложила портрети, плакати, които трябваше да докажат какво представлява тя като личност, като индивидуалност, като творческа личност, като певица, нейната кариера и т.н. И този хол представляваше цяла изложба, и тя обикновено почваше да разказва - това, това, това, това, това. Обаче, този разказ продължаваше 2-3 часа и не всеки можеше да издържи. И когато аз работех с нея тя също ми ги разказваше. Аз тогава носех фотоапарат и заснех така публикация след публикация, която беше окачена на стената на картони, на разни стъкла сложени в рамки, и т.н. И аз успях що-годе да запечатам много неща. Между другото тя ги разказваше, а аз ги записвах, записвах нейния глас, така че що-годе онова, което беше закачено по стените на Лиляна Табакова, аз съм го запечатал на фотолента и е запечатано чрез нейния разказ.

И което е най-интересното - дойде време всичко онова, което тя разказваше и което беше около нея, и служеше като един музей, впоследствие той беше разбит, разбит от нейните последователи, от нейните хора, които се движеха около нея и разграбен и окраден.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...