Jump to content

Статия 4. Защита на Религията


Recommended Posts

Статия 4.

Защита на Религията

Зорница, Г. XLVI, бр. 41, 13.Х.1926, с. 1.

пастор Д. Н. Фурнаджиев

Много се е писало и говорило по тоя предмет напоследък, и голямо разногласие цари. Цялата подигната полемика се съсредоточава около съществени и повече несъществени спорове между господствующата църква и иноверците. Лагерите, които защитават страните в спора не са православните на една страна, и неправославните на друга страна - съвсем не. Напротив, защитниците на свободата на изповеданията са повечето православни. Те не се свенят да наричат гоненията против инославните сънародници "Религиозно хулиганство". Такъв език евангелистите никога не са държали. Това са православни писатели и общественици. Самите водачи от народната църква са на два лагера по въпроса. Те са по-далеко по мнение, отколкото сектите помежду си. Нека поясним:

В един и същ вестник пишат двама. Великодушието на вестника е отлично. Единият казва, че "чрез успехите на тия пропаганди, особено чрез успехите им в младежките християнски организации, бавно, наистина, но сигурно (к. н.) се подкопават основите на нашата народностна държава", което за него е синоним с държавната вяра. А пък другият пише, че в тия организации за "прозелитизъм ни дума не може да става ... от 13-годишното съществуване на Студ. Хр. Д-во, и от няколко годишното съществуване на Соф. Мл. Хр. Д-во. няма нито един член, който от православно вероизповедание да е станал евангелист и обратното". Кой от тия православни братя е прав? Въпрос е, дали някой от тях знае де има евангелска църква в столицата, но вторият е виден и полезен член на Соф. Мл. Хр. Д-во. Тогава първият от тия двама писачи говори напосоки, по предположение, безосновно, и с неверни твърдения руши в народа сговор, разбирателство, вяра и истина. Ако той се прави илюзия, че защищава народната църква, нека ни позволи до го уверим, че така вяра не се крепи, а се руши.

Твърди се, че "в никоя страна пропагандите не намират такава широка, безпределна свобода, както в България". И това са голи думи. Ако се кажеше това за православните страни в Близкия Изток, то щеше да е вярно, ако и да напоследък Гърция ни конкурира в туй отношение. Но твърдението "в никоя страна" далеч не отговаря на истината. Пера, както онова, което е писало горната суха фраза, са възбудили неестествено усърдие за народната църква и са разгорещили фанатическите страсти до такъв размер в някои места, че законни права на честни и благородни български граждани са им отказвани от дребни чиновници в съюз с фанатизирани свещеници. Конкретно засега няма да говорим, но сме готови с материала. Ако това целят тия прекалени светии, то имаме да има направим следния комплимент: постигнали сте целта си, но с най-несъобразителни с религията и здравия ум средства. Ако туй е успех, постигнали сте го. Тържествувайте. Ако попитате историята, обаче, тя ще ви каже: оставете тия хора на мира, не се занимавайте с ограничения и насилия на съвестта; това е неправда, а неправдата винаги носи наказанието си за виновниците. Поетът казва:

„Ти не си ли чул за будна Немезида,

Що преследва злото всякога с успех,

Руши люто все що се без правда зида,

И наказва всяка глупост или грях?"

Драконовските мероприятия на Людвиг XIV, който прокуди от Франция хугенотите (евангелисти), лиши Франция от трудолюбивото, събудено и трезво население, което съставяше най-добрата кръв на Франция. Тия отидоха в Англия и Холандия, за което Англия и доднес е признателна.

Да защищаваш своята църква е свещена длъжност. Тука въпрос няма. Но как ще я защищаваш? С какви средства ще си служиш? Ясна ли е целта ти? Да не си в мъглата? Да не си по-слабата страна, та за това се домогваш до гражданската власт и насилие?

Помни, че църква, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото.

Църквата сама трябва да отхвърли всяко намекване за закон за защита на религията.

Вярно ли е, че религията е така слаба, че трябва защита с насилствени средства? Ако е така, то такава религия не е и не може да е от Божествен произход, с Божествен авторитет.

„Нашата родна църква враждува (против Мл. Хр. Дружество) за имена и форми" - пише уместно един виден православен столичанин. Такова становище отговаря ли на ученията и духа на нашия блажен учител и Спасител?

Евангелието е отбележило становището на Исуса Христа както следва: еднаж Йоан му казал: "Учителю, видяхме един човек, който в Твоето име изгонваше бесове, а ние му запретихме, защото не ходи след нас." (к. н.). Що отговори Исус на това тогавашно сектантство на неговия ученик Йоан?

Исус рече: "Не му запрещавайте, понеже, който не е против нас, той е за нас". (Map. 9:30-40).

Донякъде влизаме в положението на народната църква. Православни и инославни секти вербуват своите привърженици и умножават числата си за нейна сметка. Това е неприятно. Тя като "господствуваща" вяра, иска да запази своя престиж и достолепие, това е естествено, това е нейно право, и народът го очаква от нея. Сега въпросът е: как да се защити и предпази от свои вероотстъпници и разколници, които се отклоняват от православната църква? Насилия, бой, омраза, гонения, фалшиви обвинения, ругания, ограничения по законодателен ред и тем подобните, нито са справедливи, нито християнски. Самата църква трябва да работи против такива средства в църковната дейност. В противен случай, те ще се зле отразят на нейното влияние. Има "още по-превъзходен" път и него желая в кратце да посоча тук.

На първо място, нека никой не се плаши, че имало различни тълкувания и схващания, дори и различни възгледи по богословието на Християнството. С време, по еволюционен ред, най-доброто ще преживее всички други. Хората са се различавали, различават и ще различават по всичко, с което човешкият ум има да борави. Разумът е и независим и любознателен, и насила нито му се дава, нито му се взема. Такъв го е създал Великият Творец. За нас Исусовото учение и практически дух съвсем отговарят на здравият разум, но ако някой поиска да наложи Евангелието другиму, то съпротивата е готова от страна на свободния човешки дух. Векът ни не апелира за авторитет към погрешими събори и синоди, и техните често невежествени и противобиблейски постановления. Но векът ни лесно приема авторитета на Христовото Евангелие, защото то отговаря на нуждите и на разума на човека.

Църква, която разпространява Евангелието, вместо някое свое тълкувание на същото, постъпя умно, и за нея има надежда.

Но църква, която цели да наложи възгледи, а държи под ключ Евангелието, тя кове вериги за здравия разум - ще фалира!

Религията не може да се защищава с държавен закон, а с неуморното, вещо и конкретно проповядване и прилагане на практика принципите и идеалите на Божествения учител и Неговите призвани за тая цел апостоли. Съвестта не ще полиция, а просвета. Исус не казва: Идете и заповядвайте!, а идете и проповядвайте\ Нека се има тая разлика предвид. Това ще издигне църквата и нейното влияние в народа.

На второ място, никой да не се бои от търкане на възгледи или съревнувание в дейност. Нищо друго няма да събуди и оживи един работник за вярата както примера на друг, жив и сполучлив работник в същата насока. Съревнуванието не трябва да има нито следи от надменен дух, нито умисъл за увреждане други, нито злоба, нито завист. Всичките християни трябва с готовност да възприемат методи на дейност употребявани от други християни, щом те са прави и полезни. Който иска да удържи на своята страна хората, в чиято среда работи, за него има едно единствено справедливо, законно и полезно средство, а именно: той трябва да надделее над всички други дейци в тая насока със своята просветна дейност.

На трето място, ако трябва да се бориш и обориш, пази се от средството на тълпата; с нея плет и мост можеш да събориш, ала учение не можеш да обориш. Има друго и ефикасно, сполучливо средство. Нека го поясним с един съвременен пример. Преди няколко години американският безбожник Ингерсол държа реч една св. Неделя в Бостънския театър, в която нападна и Християнство, и църква, и църковници. Християните не се домогнаха за защита до държавните органи. Те употребиха по-превъзходния път. Пастирите и свещениците в града решиха, идната св. Неделя всичките да проповядват в защита на Вярата и да посочат безумието на безбожието. А в същия театър, дето Ингерсол бе говорил миналата св. Неделя, в същия театър и на същия час тая св. Неделя говори в защита на Християнството, един много учен и силен защитник на вярата. Така и безбожникът, и безбожието му бяха оборени и осъдени. Този е начинът да обориш вярването на заблуден брат.

Една дума в заключение. Психиката на хората не е еднаква; за едни мистицизмът е всичко, а за други той е "гонене на вятър"; за едни рационализмът е всичко, за други той е цяло безверие; за едни обредността успокоявала съвестта им, за други тя е мъртва форма; един удовлетворява душевния си копнеж с окултни дирения и изследвания, когато друг намира това за заблуда и се занимава с видимото, реалното на сетивата. Но не е ли Божия промисъл, че Евангелието има предвид различните психики на хората и отговаря на всички теоретически и практически влечения? Само че, то трябва да се изучава със смирение, благоговение и вяра в Бога.

Нека разпространяваме Евангелието.

П-р Д. Н. Фурнаджиев

Из Словото на Учителят Дънов на събора на Бялото Братство, 2-29 август 1926 г.

А) „Бог във всичките векове е един и същ"

ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг., 1926 г., неделя, 11 ч. - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година.

София, Просветния комитет, [1926], с. 22-23.

„... Кажете ми сега: какво разбрахте от Библията и от беседите, прочитането на които ви бе дадено като задача през тази година? Някои от вас прочетоха цялата Библия, както и четирите серии, а някои не ги прочетоха. Нищо от това, туй е задача, която трябва да изпълните в продължение на четири години. Значи, имате срок още три години. Тъй щото, задачата, която ви се даде тая година, ще се продължи и за по-нататък. Кое е най-важното, което намерихте в Библията? Аз ще ви кажа? Най-важното за вас е, че Бог във всичките векове е един и същ. И във времето на Адама, и във времето на Аврама, и във времето на Мойсея, и във времето на Христа, и в сегашни времена, Бог е един и същ, но само че методите, чрез които действува, са различни. Бог е един и същ и в Него блика живот, Любов. Бог е пълен с Любов."

СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА ЗНАНИЕТО. 23 авг., [понеделник], 4 ч. след обед.

- В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година.

София, Просветния комитет, [1926], с. 34-35.

"Най-красивото, обаче, за вас е да добиете живота. Кой живот? - Великият живот, който е пълен с вътрешен мир, с вътрешна радост. Има една радост, която разширява съзнанието на човека. Тя е тази радост, която се крие във великия, Божествения живот.

При изучаване на религиозния живот, човек трябва да бъде свободен, за да не дойде до еднообразие в нещата. Някой път хората страдат от еднообразие, а някой път от немарливост.

Запример, като четохте Библията през тази година, бивахте ли всякога точни при четенето? Имахте ли всяка сутрин определено време за четене? Пък и при изпълнение на наряда не бяхте точни. Някой път си казвахте: ще отложим четенето на наряда за утре. Вие постоянно отлагате. Защо? Имате ли важни причини? - Нямате. Действително, аз намирам, че прочитането на Библията за една година, това е грамаден материал. Да се прочетат още и четири серии беседи, това става вече много. Това е работа за 10 години.

Главният обект в Библията е животът на проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Животът на всички пророци, апостоли, то е все изявяване на Божествения живот в тях. Централното лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере животът на Христа в най-широк смисъл, за това се изисква един възвишен ум. Защото, според степента на нашето съзнание е и схващането ни за Бога.

Ние можем да схванем Бога като съдия по отношение на нашата престъпност, а можем да Го схванем и като Любов по отношение на нашата слабост - както майката постъпва с любов по отношение на детето си. Каква е майчината любов? Майчината любов се изразява в отхранване на детето. ..."

Б) „Великото в живота на всеки духовен човек, това е разумното разбиране на Словото Божие"

ИМЕНАТА ВИ СА ЗАПИСАНИ. 25 авг., сряда, 9 ч.с.

- В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година.

София, Просветния комитет, [1926], с. 101-102.

.....Великото в живота на всеки духовен човек, това е разумното разбиране на Словото Божие.

Под "Слово Божие" подразбирам всичко онова, което ни се открива и във видимия, и в невидимия свят: това, което се открива на сърцето ни, на ума ни, на душата ни, на духа ни. При сегашното състояние на човешкото развитие, тия четири съзнания са присъщи на великата човешка душа.

Велика човешка душа наричам тази, която държи всичко в света. Тогава, от какво се пораждат различията в човешкото развитие? Причината на това е. че тия четири съзнания не са съединени в едно. Колкото повече се обединяват тия съзнания от човешкия дух, толкова повече човек расте и се развива. ..."

В) „Една от задачите на учениците на Всемирното Бяло Братство, е да подигнат у българите религиозното чувство, не само по форма, но коренно"

СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА ЗНАНИЕТО. 23 авг., [понеделник], 4 ч. след обед - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година.

София, Просветния комитет, [1926], с. 47-48.

„... И тъй, тази вътрешна връзка с Бога трябва да се създаде. У българина тази връзка е много слаба. Една от задачите на учениците на Всемирното Бяло Братство, е да подигнат у българите религиозното чувство, не само по форма, но коренно. Нас не ни интересува външната форма, но трябва да се произведе един вътрешен преврат, най-първо в нас, а после и вън от нас. И тогава, туй духовно течение ще потече в целия български народ, и ще стане едно общо повдигане на народа. Първото нещо е да направим едно скачване, една вътрешна връзка между Божествения свят и човешката душа. Тази връзка още не е заякнала у всинца ви. Вземете например, колко лесно се разколебава вярата ви! Някой път казвате: дали има Господ, или няма Господ - съмнявате се. Това показва, доколко връзката ви е слаба. Най-красивото, обаче, е да живеем в Бога. Той ще ни даде един вътрешен импулс за всичко. Като живее човек в Бога, всичко може да върши, всичко се одухотворява.

Та казвам: псалмопевецът, който е писал „Хвалете името на Бога", е разбирал това нещо."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...