Jump to content

Recommended Posts

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Втората световна война и последиците, които тя ни носи, очертават профила на една нова епоха, която ни вещае повече демократичност — свобода, всеобщо трудово участие, колективност и взаимопомощ. Живеейки в първите години на това време, ние сме лишени от спокойствието и изобилието на равния, мирен живот. Но затова сме свидетели и ковачи на нова история.

В пламъците на догарящото старо днес се ражда новият човек. Кой ще го вдъхнови и насочи ? Кой ще го закваси, отрасте и възпита в истинския прогресивен нов дух? Ето голямата задача, която се поставя днес и от която зависи целият прогрес на човечеството.

Една идея, колкото велика и нова да е тя, няма ли подготвени хора, които да я почувствуват и приложат като своя, ще остане само теория и мъртва буква.

Дошъл е крайният момент, в който всеки трябва да Приобщи сили и способности за общото издигане на сплотения българския народ, който е частица от огромния масив на цялото човечество.

България има нужда от добри работници и прогресивни, честни хора. И ако искаме новото да успее, трябва да създадем, отгледаме и възпитаме нови хора. А кой създава и възпитава характери? — Възпитателят. Той е, който формира и следователно, държи в ръцете си бъдещето на един народ — бъдещето на човечеството. Ето защо тук ще спрем вниманието си по-специално.

Всеки човек със своя личен пример и със словото си влияе върху другите и най-вече върху подрастващите. Разбира се, че големите личности и силните характери упражняват значително по-мощно въздействие със своите знания и дела, отколкото слабите и безлични хорица.

Като най-преки възпитатели обаче се явяват: учителите, родителите, социалната среда и отделните ръководни личности. Тук ще разгледаме само учителя като възпитателен фактор.

По начало учителят трябва да бъде и възпитател. Той следва да държи сметка за своеобразната психика на детето и да не се отнася с него като с умален възрастен с типови нужди.

Прогресивният, съзнателен учител обича децата и работата с тях. Той не жали труд и време за общия успех и редовно следи всичко ново. Той е нов днес, защото е бил нов и вчера. Не се приспособява, а израства с времето.

Истинският учител-възпитател следи полезните обществени прояви и става техен изразител и апостол. Той всякога застава на страната на правия; подкрепя слабите; не е фанатик, нито тесногръд; отърсен е от предразсъдъци и с търпение изслушва всекиго. Той има мнение относно всяка актуална проблема и това активно и бдящо отношение на учителя към живота изработва неговия обществен мироглед — необходим за всеки работник в просветното поле.

Особено днес повече от всякога се очаква от българския учител да бъде народен просветител. Направил преоценка на ценностите, с ясно определен мироглед по всички въпроси, той трябва да бъде личен пример и образец на новото време.

Нито един учител не бива да остане далеч от усилията на днешната общественост. Политическият живот поставя конкретните рамки, при които през дадено време и място протича животът на хората от дадено общество. Политическата ориентировка оформява и уточнява социалния възглед на учителя, за да може той правилно да възпитава младите хора.

Дълг се налага на всеки учител да има правилна политическа ориентировка, за да може да насочва развитието на възпитаниците си в духа на времето. Не е нужно да правим от децата политици, но необходимо е да ги подготвим за трезви строители на новата история.

Учителят трябва да бъде и нравствена личност: честен пред себе си, честен пред всички, безкористен, скромен и трудолюбив. Нравствеността е най-мощната сила, която храни и крепи духа. Нравствено падналият човек няма моралното право да възпитава другите, докато не възпита себе си.

Учителят на новото време трябва да има отношение и към религията.

Вярата е лично право и регулатор на духовната сила на индивида. Тя импулсира слабия и вдъхновява силния. Вярата е най-могъщата сила на народната душа. Религията е нравствена спирачка на масата. Овехтелите религиозни предразсъдъци сами изчезват в светлината на новия научен мироглед.

А ще дойде може би ден, когато човек ще вярва само в доброто, истината, мира и любовта. Човек ще вярва само в силата на абсолютната справедливост и в честния солидарен труд. Но задачата на всекиго е да израсне сам до този ден.

Време е да насочим и детското съзнание, към по-реални идеали на добро и разумност, труд другарство, отърсвайки се от излишните наслоения на суеверието, без, обаче, да убиваме вярата в детските души, без да създаваме психични конфликти. Да вярваме в силата на доброто, да вярваме в силата на труда, в успеха на любовта, в победата на справедливостта — да вярваме в живота и да живеем с вярата си!

Дълг на учителя е да насочи всеки съзнателен човек да живее с благодарност и да работи с радост! Това е същността на религията без поверията, които се изменят с времето.

От всичко казано следва да заключим, че учителят трябва да бъде прогресивно ориентиран, апостол за създаване бъдещи хармонично развити личности. Това той може да постигне по пътя на живото убедително слово, личния си пример, беззаветно отдаден на творческа дейност с много любов и широк мироглед върху нещата, с ясно формиран за себе си политически поглед, поставен на високо нравствена основа. Стремежът на учителя трябва да бъде отправен към внедряване в крехките детски души добродетели, трудолюбие и изобщо, към човечност.

Учителството е професия, но и изкуство и при това — най-отговорното и фино изкуство, което работи с детските души — утрешното общество, от което зависи бъдещето на целия ни народ.

Поели кръста на народния учител, ние сме длъжни пред себе си от време на време, да се проверяваме и поправяме, ако времето и условията са ни отдалечили от центъра на пряката ни задача.

Ето един малък въпросник за себеанализ на детската учителка, към който всяка може да прибави или да съкрати за себе си:

Мисля ли за работата и за децата извън училище? Наредбата на стаята, моето облекло, моята работа и пример, моят език— отговарят ли на средата и децата, с които работя ? Справедлива и сърдечна ли съм към всички деца ? Давам ли нужното внимание на по-неспособните ? Имам ли пред вид всякога душевното и физическо различие у децата и нагаждам ли си работата според индивидуалните им способности ? Отнасям ли се с внимание към навиците, които децата формират в мое присъствие? Следя ли за здравето на децата, за височината на масичките и столчетата, светлината, вентилацията, за играчките и материалите, с които разполагат децата? Насърчавам ли детското творчество? Са ли депата ми весели, заинтересувани и напредващи; от какво заключавам това? Всякога ли съм любезна и спокойна с децата ? Къде се чувствувам неподготвена в работата си и какво правя, за да се коригирам честно и настойчиво ? Работя ли с ентусиазъм при всички условия? Творя ли в работата си, или само копирам това, което съм видяла и вършила до сега? В помощ ли съм на инспектора, колегите и родителите, или съм затворена в себе си? Във връзка ли съм с родителите да децата чрез родителски срещи и посещения? Съзнавам ли напълно влиянието, което мога да имам върху селището и обществото чрез децата, с които работя? Помня ли винаги, че резултатите от възпитанието идват бавно, но безусловно оставят своето отражение върху индивидуалния и обществен живот на народите ? Чувствувам ли достатъчно духа на новото време и прилагам ли го в работата си с децата ? Живея ли с темпа на времето ? Съм ли прогресивно творческа личност, независимо от преходните влияния на времето ?

Прочее, нека бъдем съзнателни просветители и предани работници, с широк мироглед и просветен ум, за да заслужим голямата чест, която историята ни налага — да бъдем строители на новото време!

Само онзи, който живее с идеала на общото благо и работи за него, само той живее истински!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...