3. Правило: Комунизира се трудът и работата, а не капиталът

[Ани]

3. Правило: Комунизира се трудът и работата, а не капиталът

Но за да се образува едно общество, кое е най-необходимото? Ние трябва да бъдем способни да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бъдем сръчни и способни за всичко. В нашата Школа ще застъпим всички занаяти. Няма да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застъпим и от нас по-добри специалисти няма да има. И писатели, и инженери, и поети, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се опре. Никого няма да викаме отвън да ни работи. Някой брат няма къща: хайде, няколко други братя ще се заемат, за 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи. Ще строим.

Ще кажете: „Отде ще вземаме пари?“ Всички камъни, тухли, пясък - всичко ще доставяме чрез нашия труд, ще покажем на хората, че всичко можем да работим. Ако искате, аз пръв ще ви дам пример. Ще ви покажа как се строи къща, как се работи дърводелство - всичко можем да работим. Няма да има занаят между нас, за който да кажем, че не е хубав занаят. Не, всички занаяти ще можем да работим. Ние трябва да имаме смирение, всеки да върши работата си.

Например следя учениците: като кажат да се вземат стомните, някой си мисли: „Дали ще мога да изклинча, или не?“ Всеки трябва, като дойде тук, да гледа сам да си донесе вода. И ако има някоя слаба черта, като дойде тук, да гледа да се поправи. Ако някому не се иска да услужва, а иска другите да му услужват, тъкмо той трябва да работи, да слугува на другите и да си каже: „Днес ще слугувам.“ - Защо? - „Защото не ми се искаше да работя.“ И по такъв начин ние ще съкратим труда на 3-4 часа дневно. Ако всички работим по 3-4 часа физически труд на ден, нашият труд много нещо ще ни даде.

При такъв случай само можем да образуваме едно Братство, една примерна комуна. Сега например няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, трябва да се комунизира трудът, а не капиталът. Туй, което излиза от русенци, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран - готовото лесно се изяжда.

На колко места са направени братски градини? Само в Айтос, мисля, има. На друго място няма. Това е пак достатъчно. Сега добре е, ако впрегнем колективно нашия труд, и трябва да го впрегнем така, че да се комунизира не капиталът, но трудът, работата. И аз съм уверен, че във всинца вас има желание, сили, способности - вие всичко може да направите, само че още не познавате себе си.

Сегашната комуна подразбира комунизиране на печалбите, а не придобитото, а то е - комунизиране на труда отсега нататък. Г отовото досега не се дели - ще се попадне в грешка. Г отовото ще се изяде. Да се яде готово, хората се учат на леност. В комуната всеки може да си работи своя занаят, но приходите му да се внесат в общата каса на комуната. Дойде в комуната гост, брат, ще стои един-два, най-много три дена, на четвъртия ден трябва да си избере работа и да почне да работи с всички членове от комуната.

В новите порядки на живота човек не трябва да бъде роб на труда, както досега в старите порядки. Старото си отива безвъзвратно. Человек трябва да умее да си извършва сам потребната работа. Когато човек сам си свърши работата, няма да укорява майсторите.

Там, където хората се сдружат и има съгласие, там има и благословия - плодът се ражда в изобилие. Тогава и работата, като се разпредели между 20-30 души комунари, по-скоро се свършва.

Една обща кесия трябва да има у хората, но не всички да бъркат в кесията. Аз вярвам, че тази кесия е като един извор, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всеки ще може да се ползва свободно от туй Божествено благо. Ние не трябва да изпадаме в същите заблуждения, в които са изпадали много социални реформатори. Ние не можем да комунизираме труда на миналите поколения и да го използваме. Ние трябва да комунизираме само нашия настоящ труд, само туй, което сега изкарваме.

Чудни са хората, досега те са печелили, и сега искат пак тъй да печелят, като използват труда на миналите поколения. Не, не, трябва да викаме и тях, и те имат дял, да ги питаме, съгласни ли са те в тази печалба. Сегашното благо, което съществува сега в света, ние не можем да разполагаме с него. Всички, които са се опитали по този начин да комунизират благата на другите, нищо не са изкарали. Не, всички ще работим, и туй, което изкараме, него ще използваме. Туй е учението, което Христос е проповядвал едно време, и това е носил Той в света.