Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г

[Ани]

1. Георги Томалевски - Братска

комуна в село Ачларе през 1922 г

Всичко, което се съдържа в следващите редове, е една глава от замисления от мен роман, който ще носи заглавието „Богомил Еремиев“. Този роман ще види бял свят, ако небето ми подари време и сила, за да го напиша.

Начален акорд - сформиране на ачларската

комуна в края на март 1922 г

- Новият живот трябва да се покаже на дело, а не само като теория - каза Коста в една от срещите на младите приятели.

- Това е най-същественото - обади се друг глас след него. - Един опит е крайно необходим, за да изпитаме в практиката това, за което приказваме.

- Какво може да се направи сега? - запита Жорж Радев.

Коста наново взе думата. В гласа му, макар малко развълнуван, трепти решителна увереност.

- Нали земята е най-прекрасното училище - в школните беседи неведнъж е казано това. Освен това съжителството е най-сигурен метод за опознаване на хората. То е лабораторията, в която можем да преодолеем някои грапавини в характерите.

На тази среща решихме да се образува първата братска комуна⁹³. За тази цел избрахме едно село в Югоизточна България, където младите братя ще имат условия да я осъществят. Един наскоро овдовял селянин с две деца има сто и шестдесет декара земя. Там има нужда от работни ръце. Този селянин е наш съидейник. Колкото и да са напластени у него стари навици, които му пречат да свикне с една нова обстановка в неговия живот, ние ще се справим с това.

Работите се развиват необикновено бързо. След няколко дни нашите денкове са стегнати и първата група от приятелите вече пътува. След това и аз тръгвам с Коста.

- Къде ще заминаваш? - запита майка ми.

- Отивам с приятели в едно село. Там ще работим земята. Ще се учим, да станем самостоятелни люде.

- На добър час! - каза ми тя. - Не се преуморявай.

Майка знаеше, че ние сме „сериозни и честни деца“ и не се опита да ме разубеждава.

Влакът ни пристигна на гара Карнобат. Пролет е. Небето е дълбоко и току-що окъпано. Бели облачета бавно се носят по лазурния му свод. Радост трепти в душата. Сякаш сме птички, излезли от кафез.

За нашата комуна в Ачларе⁹⁴ - село в карнобатска околия - най-общо може да се каже следното.

Ачларе е богата плодородна шир, в която царуват мир, свобода и тишина.

Стоиш сред полето, загледан в дългите равни бразди. Чуваш удари на мотика. През тези дни дръвчетата, пръснати тук-таме из още тъмните ниви, са облечени в бяла копринена премяна. Ще дойде жаркото лято и същите дръвчета ще сложат своите зелени наметала. Привечер тук е много тихо. Чува се само започнатата преди милиони години песен на щурчето.

_______________________________________

⁹³ Димитър Грива разказва как се е случила връзката с бай Жечо, домакинът на комуната в Ачларе: „Братята вземат решение за комуна и Тулешков отива на „Опълченска“ 66, където живее Учителя с категоричното решение, че трябва да направят комуна. И като влиза в двора така, както е долу в приземието, където има мазе и излиза така по стълбите и вижда един човек с такава една гугла, такава като калпак, такъв един голям селянин и след него излиза и Учителя. И Учителя се обръща и казва на тоя селянин: „Ето го!“ Посочва Тулешков и запознава ги и той си казва искането. Селянинът се съгласява и тогава те заминават там и правят тази комуна, която е описана“ (Изгревът, т. 8).

⁹⁴ Ачларе е старото име на днешното с. Екзарх Антимово.