Jump to content

Recommended Posts

Христо Койчев

В нашата комуна няма закони. Всичко се върши по свобода и без принуда. Свобода! Понякога тя е малко комична, но все пак е свобода.

Влизам в стаята. Тя е доста разхвърляна. Между размятаните вещи зървам Христо100. О, та тука живеят и тъмнокожи! - казвам на себе си. Не може да не се запиташ в кой материк се намираш, щом зърнеш Христо. Може да си помислиш, че си наблизо до Арабийската пустиня101 или в Африка. Ако не е Нафуд102 , ще бъде Танганайка103 или Тимбукту104.

- Здравей, Христо! - извиквам аз.

Като тихо подшушване на пролетен лъх в листата на една пробудила се гора е последвалият отговор. Това е един благ, кротък глас. Да се чудиш, че той излиза от устата на такъв обрасъл човек. Лицето на Христо е оградено с една жестоко черна, гъста и неописуема брада. Но там, на същото лице, гледат две благи, кротки очи. И усмивката на Христо, който си е измислил псевдонима Еридия105 , е също така кротка и сладостна. Тази усмивка бавно цъфва и прави приветливо цялото чернобрадо лице.

Христо е най-тихият, най-кроткият и най- непретенциозният от всички нас. Неговият глас най-малко се чува в комуната. И да се чуе, той е, както казах вече, тихо шумолене на поточе. Със същия тон той изказва и най-силните си преживелици и дори много редките си възмущения. Гледаш го някога огорчен от нещо, малко раздвоен и затворен в себе си, и очакваш, че ще извика гръмогласно, а той погаля ухото ти с шепот като звънтене на крилцата на пчела:

- Не биваше така, братлета!

Всичко, каквото прави Христо, носи отпечатъка на тишина. Не само това. Той преминава както към вещите, така към своите постъпки някак направо, непринудено, като че всичко е предопределено. Той е победил условностите на всички столетия и особено собствеността. Ако си пореже пръста със сърпа, той безшумно ще се приближи зад мен и, без да продума сричка, ще одере от и без това окъсаната ми риза един ремък, за да го превърже. В тая постъпка той не влага нищо, освен самото действие.

- Какво правиш, Христо? - питам го, а той кротко и безстрастно отговаря:

- Порязах се малко.

Наистина моята дълга, отпусната надолу заради горещината риза не вдъхва никакво уважение, но все пак е изненадващо това, че Христо бе решил да я обяви за санитарен материал.

- Христо, моята ли риза избра за превръзки? Ако все така я караме, ще тръгна гол.

- Гледай - казва ми той благо. - Гледай колко са хубави днес облачетата.

Христо Койчев е най-отявленият привърженик на идеята, че всички злини в света идат от частната собственост. Против нея той е готов да наруши винаги своето мълчание. Не обича думите „мое“ или „твое“, „наше“ или „ваше“. В Ачларе той вече не приказва по тези въпроси, защото ги е изчерпал веднъж завинаги и сега само ги прилага. Когато се събуди сутрин, той протяга ръка и облича тая риза, която успее да досегне. Ако някой се обади и каже: „Хей, Христо, ти обличаш моята риза!“, тогава в тишината ще се чуе спокойния му равен отговор:

- Още ли се занимавате с „мое“ и „твое“?

Ако не искаш да видиш ризата си, навлечена на якия му черен гръб, трябва да я оставаш по- далеко от него. Колко пъти съм видял панталоните ми да се разхождат по нивята с Христовите крака! Колко пъти ме е посрещала тази тиха, примирителна усмивка, която сякаш ми казва: Ще свикнеш и с това. Всичко е много просто и не заслужава внимание. Ти утре пък обуй моите панталони.

Христо има и друга особеност. И за нея трябва да се каже нещо. Той е малко разхвърлян. Не зная защо казвам „малко“. Може би защото така е по- прилично. Вие ще решите. Ако едната му обувка се намира в сайванта, другата може да бъде търсена или в празното каче за туршия или на библиотечния рафт. Как тя може да отиде там, това е тайна на Христовата кротка и безбурна душа. Неведнъж Борис казваше насмешливо, че е необходимо първо да закусим, за да не изстине чаят, а после ще предприемем търсенето на нещо, което е минало през Христовите ръце.

Христо е мечтателна натура. Около него има винаги тишина и доброта. Ето сега например Христо е на полето. Дошло е време за почивка и той е седнал под една дива круша, която му прави приятна сянка. Той бавно дъвче корав залък хляб, заслушал се е в писукането на малко, скрито в листака птиче.

За какво мечтае Христо? Не е необходимо да го запитваш, защото утре той ще ти даде да прочетеш няколко стихчета, родени в този мечтателен час106. Ако не напише стихчета, той ще ти покаже мило, наивно акварелче.

Аз винаги си почивам край Христо. Около него има един спокоен магнетичен облак. Ти забравяш в него всички драскотини и това, че има „мое“ и „твое“.“

___________________________________________________________________

100 В спомените си за Христо Койчев Борис Николов казва следното: „В своят реферат „Будност“ (изнесен на IV-ти Младежки събор) той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога. Той следваше естествени науки. Този човек бе за мен една загадка. Беше много недостъпен за едно будно око да разбере неговият вътрешен мир. Той също бе в Ачларската комуна. Не фрапираше външно с нищо, но беше предан на Учението. Но после настъпи някакво помрачение в съзнанието му, в семейството си имаше някакво голямо противоречие. Той беше една от скритите фигури в Школата, но бе разумен и верен приятел“ (Изгревът, т. 2).

101 Позната още като Аравийска - обширна пустинна местност в Арабия. Когато Изавела се заканила да убие Илия, пророкът се спасил, като се оттеглил именно в Аравийската пустиня.

102 Нефуд е обширна пустинна област в Арабския полуостров.

103 Танганика, известно още с името Танганайка, е голямо езеро в Централна Африка, открито от европейците през 1858 г.

104 Тимбукту е град в областта Тимбукту в западноафриканска- та държава Мали.

105 Еридия е име, дадено на Соломон при раждането му, от пророк Натан - Цар. 12:25.

106 Има публикации на стихове в сп. „Житно зърно“ (вж. бр. 1 от 1924 г.) под псевдонима „Еридия“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...