Jump to content

Recommended Posts

Коста (Константин Константинов)

Споменах за Коста109. Непременно трябва да се опознаете и с този представителен очилат комунар, един съсредоточен, мислещ и строг безвластник - някогашен летец, с респектиращо сериозно лице, но с необикновено мека и магнетична чувствителност на сърцето. Първият му вид внушава приятен респект, но когато се вгледате в ирисите на очите му, зад студено светкащите стъкла на очилата, вие ще видите една отразена там душевна хубост, готова да откликне на всеки вопъл и готова за саможертва.

Коста е един от инициаторите за основаването на тази братска комуна. Той е успял да прескочи много примамки и съблазни в живота си и е прегърнал с любов несгодите и суровостта на този опит, в който всеки от нас влага дял от себе си и от своите копнежи.

Горд и аристократичен дух, със сдържан и отмерен маниер, с хубава осанка, къдрокос със златиста отсянка в косите си, висок, привлекателен. Гласът му е най-приятен в ансамбъла на нашите мъжки гласове. Този глас аз всякога различавам между всички останали по неговия кадифен, мек тембър и, преситен с някаква чувствителност, която иде не от земните недра, но от много по-високи светове.

През цялото време в Ачларе аз съм си мислил за това, колко е чужд Коста на тази селска обстановка, на тази мизерия. Докато ние по някакъв начин, макар и насилвайки себе си, се сродихме с нея, Коста й остана чужд до край. Той обаче имаше силно подчертано другарско и братско съзнание, за да не покаже никога това.

Едно снизходително примирение покрива всички грапавини, които без друго терзаят чувствителната му душа. И Коста носи от сандалите, които приготовлява Борис с няколко замаха, и неговите гащи са дрипави като нашите, и неговата брада е избуяла по лицето му. Всеки момент аз си мисля, че това е маскировка, зад която се крие един истински благородник, дошъл тук да подчертае с този подвиг на отричането от света своята привързаност към идеите, които го вълнуват. Тъкмо поради тези свои качества, Коста Константинов внушава доверие към добрия изход от тоя опит за превръщане на нашите идеи в практика.

Как мога да забравя ония минути на отмора между високите ароматни стъбла на слънчогледовата нива, когато ние приказваме, унесени във виденията на един нов свят, на едно човешко общество, връзките между отделните членове на което са връзки на взаимопомощ, а законът е любов. Коста е бивш анархист и затова носи в нашите идеи оная компонента на благородна решителност, която характеризира кропоткиновците110. Може да сме изглеждали наивни тогава, когато търсехме практическото приложение на словото на учителя Беинса, но тогава между стъблата на царевиците и слънчогледите ние имахме някаква стойност, която е повече от всичко друго в нашия житейски път. Ние струвахме повече от практичните хора, от ловките търговци, от хитрите, успели в кариерата си парвенюта, защото светът гъмжи от тях, защото земята е натежала от алчни вълци и лъжци.

Ние никога не си правехме илюзии, че ще оправим света като тях, които все го оправят и все го оставят в развалини и отчаяние. Ние знаем, че светът не може да се оправи с тия методи, с които си служат хората. Оправяне има в човека, но не за всички е дошъл този час. Не всички ще се пробудят от многохилядолетния си сън, а само тия, на които е дошло времето. Не само досегашните, но и бъдещите страници на историята ще потвърдят това.

Тиранията на този свят може да се справи с всяка героична съпротива. Гробниците на земята са гробници на смели борци с оръжие в ръка. Но тиранията не може да се справи само със семената на любовта, посети в нивата на живота, защото тези семена неминуемо израстват и дават своите плодове. Победен е ужасът на Атила, на Чингиз-хан, на Тамерлан, на инквизицията и гилотината, но никой не може да победи кроткото слово на Христа, което се носи като благодатен спасителен полъх и зов над пламналата в ужас и противоречие земя. То изтрая 2000 години и още 2000 пъти по 2000 години не ще бъдат достатъчни, за да се проумеят тия „думи на живот“, които изрече Назарянинът.

Прекрасни младенчески копнежи! Вие стоите като ореол на нашия живот и синеете като драгоценни бисери над останалите безплодни и пусти дни и нощи. С вас душите ни дишаха небесните чаровни хубости. Хубави, чисти, неповторими ачларски дни и нощи! Вие сте като звездите върху мрачината на нашата земна суета. Да можеше да завардим чистотата ви завинаги!“

С името на Коста са свързани почти всички сериозни почини. Той носи в себе си дух, склонен към независимост. Не само като остатък от неговия анархизъм се проявява този дух, но и като една основна черта на характера му. Неведнъж след опита ни в Ачларе ние сме приказвали с него по тия въпроси и той винаги казва, че е необходимо да се освободим по някакъв начин от унизителното положение да ни издържат домашните, докато следваме. Като резултат от тия решения, прилични на решенията на ония момчета, които побягват от къщи, за да предприемат околосветско пътешествие, се явяват някои почини. Най-напред аз и още трима приятели, след завръщането ни от Ачларе постъпихме като надничари в един държавен разсадник. Там копаехме лехи и садяхме семена на борчета под мъдрото ръководство на един духовит стар градинар - дядо Георги. В разсадника ни плащаха нещо, което едва стигаше да си купим хляб и сирене и да се нахраним на обяд под сянката на буйно разлистилите се дървета. Макар и скромно възнаградени, ние се чувствахме горди, когато сутрин влизахме в редицата работници от близките софийски села, които ни гледаха с почуда.

Втората атака към самостоятелност беше, когато посредством гаранцията на един наш приятел и член на Братството - Тодор Попов111, ние успяхме да вземем част от един голям търг за изготвяне горнищата на войнишки ботуши. Никой от нас не знаеше обущарския занаят, но в скоро време, приведени над миризливите кончове112, почнахме да отхвърляме част от работата. Дали от нашите горнища щяха да станат най-хубавите ботуши, това е отделен въпрос, но ние усърдно мушкаме шилата и иглите, седнали на малки столчета в двора или във вестибюла на квартирата на нашия приятел и брат Тодор.

Картината беше неописуема. Коста работеше най-усърдно. Той влагаше старание и особен смисъл в работата, тъй като тези движения и провирания на шилото и иглата вече осъществяваха неговата толкова мечтана независимост.

Не си спомням добре края. Зная, че хората доста изпулваха очи при приемането на поръчката. Те плащаха нещо, което беше достатъчно да покрие само разноските и тези няколко самуна хляб, сирене и халва, изядени при работата. За възнаграждение не остана нищо. Ние продавахме евтин труд. Бяхме готови да изгорим и последното гориво в нашите ентусиазирани души само да придобием независимостта, на която Коста беше най-горещият привърженик.

За да охарактеризирам Коста, ще спомена и едно друго предприятие, в което аз по ред причини не вземах участие. То беше уговорка за направа на дървени печатарски букви за афиши. Заедно с това се работеше и резба на различни украшения като подложки, етажерки и най-главно една голяма фруктиера, с която усилено се занимаваха Коста и Жорж Радев. Спомням си колко време тази феерична фруктиера се мъдри на витрината на една сладкарница до бившето кино „Пачев“ на булевард „Дондуков“ с надпис „продава се“. Но никой не я купи, за да зарадва майсторите и да придаде гордост на Коста, който е убеден, че човекът може лесно да стане независим.

С моите спомени за Коста ние се поотдалечихме от Ачларе, но сега наново ще се върнем там.

_____________________________________________________

109 Константин Константинов живее на ул. „Оборище“ 13, баща му е учител, а той се записва в университета да следва математика. Бил е и музикант - челист. Борис Николов си спомня следното за него: „С маларията се борихме няколко години, но двама от комунарите станаха жертва на тази болест. Един от тях бе Константин Константинов, който беше авиатор. Той беше племенник на професора по висша математика, който на мен ми беше професор.“

110 Княз Пьотр Алексеевич Кропоткин (1842-1921 г.) е руски учен-географ, писател, революционер и теоретик на анархизма. Тук под наименованието „кропоткиновци“ се има предвид анархистите.

111 Тодор Попов от Ямбол.

112 Кончов - горнище на чорап или обувка

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...