Jump to content

Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя


Recommended Posts

Русенската преса проявява жив интерес

към Учението и Учителя

Съборът на „Бялото Братство“ в Търново през август 1922 г. е обект на внимание и от русенския печат. На него присъства кореспондент на в. „Русенска поща“, чиито информации са отпечатани в три последователни броя като редакционни статии без подпис. Интересът на журналистическата гилдия е напълно оправдан. На 7 юли с.г. архиерейски събор на българското православно духовенство обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от църквата.

В първата информация русенският кореспондент описва откриването на събора на 19 август и опита на пратениците на Светия Синод начело с търновския митрополит Филип да предизвикат Учителя на диспут, за да оборят учението му. Отказът на Учителя да дискутира с представителите на духовенството води до скандализиране от тяхна страна на публичната му беседа и до намесата на полицията.

Въпреки неприятния инцидент, кореспондентът на в. „Русенска поща“ още първия ден на събора успява да влезе в лагера на „Бялото Братство“ край Търново и да разговаря лично с Учителя, където той казва, че има голямо влияние сред своите последователи не толкова заради личното си обаяние, а защото прилага учението си в живота: „Това е нашата комуна. Тук всички като братя са под един покрив, на една софра, приготвена с усилията на всички, радват се и скърбят наедно, живеят като едно семейство. Така е във всичко онова, към което насочваме съзнанието на народа“, подчертава той.

Във втората информационна статия под заглавие „Обществото на белите братя“ кореспондентът от Русе описва лагера на Братството и отношенията между хората в него, които му правят силно впечатление. Всички са ангажирани в някаква трудова дейност, в лагера се поддържа изрядна чистота, хранят се заедно на открито на дървени пейки, без разлика на социално положение и възраст. С изненада пратеникът на русенския вестник разпознава сред облечените в бели дрехи съборяни една русенска учителка. Малко по-късно погледът му се спира на познат русенски търговец.

Следващата трета статия на русенския кореспондент в Търново е озаглавена „Какво казва Дънов. Русенска поща при новоучителя“. В нея той информира за по-продължителната беседа, която е водил с Учителя. След кратките обяснения, които дава Учителя за своето окултно учение, посочва: „Владици и духовници ме анатемосват като отлъчен от църквата, защото уча как да се излекуват обществените недъзи“. Учителя категорично отхвърля нападките на официалната църква срещу него и с голяма вътрешна убеденост говори за необходимостта от усъвършенстване на човешките взаимоотношения. От гледна точка на обществената нагласа и психология по това време, русенският кореспондент задава въпроса: „За комуната!“ И получава отново категоричен и ясен отговор: „Ние с комунистите се разбираме. От тях се различаваме само по методите. Те искат да въведат това братство и равенство с насилие, а нашето учение е за любовта, за естествената еволюция. В Русия, вследствие на анархията на умовете - дойде глад за народа. Русите, които не приеха учението на Толстой, почнаха да се самоизтребват. За комуната ние не говорим, ние само я прилагаме“.

Явно Търновските събори на „Бялото Братство“ от 1921-1922 г. бележат апогей в теоретизиране- то на проблема за принципите, на които трябва да почиват опитите за изграждането на комунални сдружения. Някак приглушени остават предупрежденията на Учителя, че тези опити в никакъв случай не могат да осигурят материално участниците в тях, че условията в страната в този момент са „много дисхармонични“, т.е. трудни, което се дължи на икономически причини, а също следва да се има предвид и надделяващата в българската народопсихология разрушителна енергия над градивното начало. Но за членовете на русенското Общество по- същественото са не предупрежденията, а насърчението, че усилията им са забелязани и се дават за пример на цялото Братство. От друга страна, техният комунален експеримент тепърва придобива по- определени организационни рамки и пред него се очертава поне за момента благоприятна перспектива, тъй като намира не малко привърженици от всички краища на България.

В началото на октомври 1922 г. Учителя посещава Русе. Отново местният печат информира, че „Първоучителя“ е изнесъл няколко беседи пред русенските си последователи в дома на Никола Ватев. Без да се дават някакви по-обстойни обяснения за тези беседи, само се изтъква, че те са изслушани с увлечение и в тях се е говорило за „истинско християнско учение и за всестранно душевно издигане на последователите на това учение“. Отбелязва се още, че „проповедникът“ е дал примерни разяснения по всички важни въпроси, върху които е работил дълго време и на които се гради неговото учение. „Проповедите“ били стенографирани и предстояло тяхното разпространяване сред „верюющите“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...