Jump to content

Recommended Posts

Лозето на Изгрева

Говореше се, че София е на високо място, че климатът е студен и хладен и, че гроздето мъчно ще узрява, но намериха се братя лозари, изпратиха сортове лозени пръчки, които те отглеждаха в Русе и другаде. Имахме образцови братя лозари. Така насадихме едно малко лозе и дори сложихме лози и пред салона. Все пак лозето даваше грозде и есенно време узряваше. Но, ако се случеше хладна година, то трудно узряваше. Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя. Учителя се усмихне и каже: „Брат Ради, ама гроздето и тази година узря“. А той се усмихва и философски отсича: „Ще узрее, как няма да узрее. Къде ще ходи да не зрее. Тук от цяла София се стичаме да ви слушаме, та дано ни узреят главите, а то лозето по цял ден и по цяла нощ тук седи и отгоре на това не иска да зрее. Ще зрее и оттатък ще мине.“ Не минава час от думите на брат Ради и ето един страничен човек се приближава до лозето и влиза вътре да бере. Брат Ради го хваща и го води при Учителя. „Учителю, какво да го правим?“ „Как какво?! Ти нали каза, че лозето няма къде да ходи, ще зрее и оттатък ще мине. Ето, то премина и си доведе гост да му опита плода.“ Дядо Ради се почесва по главата и казва: „Ама, Учителю, аз не исках да пророкувам, а само така го казах, защото такава е думата“. „Трябва да се знае, че тук на Изгрева каквото се каже, се изпълнява, защото има служители небесни, които слушат и тръгват да изпълняват онова изреченото тук, на Изгрева.“ Брат Ради мълчи, а до него стои една сестра, която слуша и трябва всичко да запомни, защото трябва да бъде разказано след време. А пък аз ви го доразказвам.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...