Jump to content

Recommended Posts

2. Николай Дойнов

Преди започването на учебната година в София от Ачларе се получиха продукти от нашия труд, жито, брашно, слънчогледово масло, плодове. От Русе също пристигнаха продукти в доста голямо количество. Братя Маркови бяха щедри. Тогава Учителя нареди да се храним у Гумнерови, неговите хазаи на улица „Опълченска“ 66, заедно с него. С какъв свещен трепет сядахме на трапезата с Учителя. Там готвеше предимно сестра Янакиева. Една рядко прилежна и благородна сестра. Готвеше много добре. Сестра Янакиева беше мила и симпатична сестра, висока, стройна. С рядко умение готвеше на ул. „Опълченска“ 66. Когато щяхме да правим дюшеме в столовата на Изгрева, трябваше да изровим един пласт от 20-30 см. земя. Разглеждахме къде да сложим изкопаната пръст и предложиха пръста да се изсипе и сложи пред салона и да се направи градинка с цветя. Но Учителя каза: „А кой ще се грижи за цветята?“ Тогава сестра Янакиева стана и каза: „Аз“. И тя се грижеше за тях, много успешно се грижеше за тази цветна градинка.

Аз, Николай не съм участвал в комуните, защото дойдох в София през 1923 г.

Разправяше ми Олга Славчева. Тя била в комуната в гр. Нова Загора. Имало един много симпатичен брат Павел, които по свой начин разбираше материалните ценности. Като седнем на закуска Павел казваше: „Който изпие един чай, полагат му се 6 маслини, които изпие два чая - три маслини. Този брат, които създаде комуната, имаше фабрика за тухли и керемиди. И тя малко време изтрая тази комуна.

В село Арбанаси бяха семейство Камбурови и Петър Камбуров, където създадоха също комуна. Там хората не разбираха, че създаването на ценни материални блага за хората са резултат на големи усилия. А отиват хора, несвикнали за такава работа, и накрая оставаха с оскъдни продукти за прехрана. Тогава, за да им помогне, Никола Гръблев, който е бил офицер, спестява брашно от войниците и им изпраща два чувала с брашно. Учителя го извиква, скарва му се и му забранява това да прави втори път.

Учителя е изказвал недоволство от това, че Изгревът е изпразнен от младите, който го бяха напуснали за комуните.

При Гумнерови помагаха и дежуреха сестри и братя. Това беше идеалната комуна. Яденето беше скромно, но обилно и вкусно. Особено важното беше разговорите с Учителя. Водеха се полезни и приятни разговори. Ние, студенти, десет-дванадесет души, идвахме там направо от университета. Като рояк птички прелитахме и внасяхме оживление, движение, радост и веселие. Задавахме много въпроси на Учителя. Материал за разговор имаше изобилно. Така продължи няколко месеца. Но някои от по-възрастните братя и сестри поревнуваха, че ние се храним с Учителя и макар, че си имаха домакинства, почнаха да се приобщават и те към тези общи обеди. Обстановката за хранене, столовата беше много скромна. Една малка стаичка в сутеренният етаж на къщичката служеше за столова, а там нямаше възможност да се събират за хранене много хора. Те полека-лека ни изтласкаха. Учителя беше недоволен от това и разтури комуната.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...