Jump to content

Първи думи към един странен свят


Recommended Posts

КНИГА ПЪРВА

НАУКА ЗА ЗВЕЗДНИЯ МИР

(НОВА АСТРОЛОГИЯ ИЛИ СААБЕИЗЪМ)

ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

„Истината е висок връх, до който се стига по стръмни и каменливи пътеки с големи усилия. ”

Истината и всичко онова, което ни заобикаля, е една поредица от загадки. Човек е бил примамван с най-различни средства, за да ги разкрива, за което се е изисквало труд, усилия, напрежения. И затова древните мъдреци са казвали, че човек е мързеливо същество и Природата старателно е търсила и е прилагала най-различни средства, за да го накара да работи, да намира и постига на първо време задоволяването на своите насъщни нужди. За тази дейност са необходими труд, усилия, напрежения.

В усилието за разгадаване на тези старателно забулени загадки и достигане на тяхното разяснение и ползата, която може да се извлече от тях, се създават условията за развитието на човешкия интелект с всичките негови качества и способности, които той притежава. А това е довело до разширяване на неговия кръгозор и е внесло по-голяма светлина в познанието на света, в който той живее; а това е улеснило все повече и повече неговия живот.

Една от загадките, с която човекът се е сблъскал, е самият човек. Загадката „Ч О В Е К“ в своите прояви е нещо много сложно. Ражда се дете, едно живо същество, което със своето изплакване влиза в един нов свят. За родителите му и за самото общество около него то е една загадка. Какво е то, какви качества и способности носи със себе си, как ще протече животът му - това е съвсем неясно както за родителите му, така и за околната среда Всеки би оценил какво предимство ще има преди всичко за родения човек и за всички околни, ако се знае какво представлява и какво носи със себе си това късче жива плът. Тогава родителите и близките около него ще могат да му създадат условията, насоката и средствата, за да може тази рожба да се развива, да проявява своите способности. А с правилната си насоченост тя ще може да бъде максимално полезна както за себе си, така и за обществото.

В древността на загадката „Човек“ се е отдавало голямо внимание, както и за разбирането и разясняването на онова, което той носи, за да може да му се помогне и да се насочи в правилна насока. Тогава за изпълнението на тази задача са били създадени цели науки. Тези науки са създадени от една раса с много висока и с неподозирана по своите възможности, знания и мъдрост цивилизация, която някои наричат „ПЪРВА РАСА“. Тази раса е живяла някога не само върху континентите, които сега съществуват, но и върху такива, които са съществували и впоследствие са потънали в океаните. За съществуването на такава раса преди потопа имаме безспорни доказателства. Тя, според мъдреците, е „дошла“ да организира и уреди живота на Земята. В много писания и книги се изнасят учудващи данни за дейността на тази раса по всички континенти, имащи общи елементи и показващи техния единен произход. Така например „Балберските тераси“ в Ливан са построени от каменни блокове с дължина 20 метра и с тегло не по- малко от 500 тона. Голяма загадка са старинните географски карти на Антарктида, в които са изобразени планините, върховете и долините, покрити сега с дебели ледове и снегове, а също и очертанията на самия континент, които съвпадат с очертанията, направени с големи усилия едва в ново време. Такава карта е могла да се направи само когато Антарктида е била свободна от сегашните си ледове и снегове. Че тази част на Земята някога е била свободна от съществуващата сега ледена шапка и е била покрита с богата растителност, се доказва от факта, че в последните години там са били открити под дебелия лед въглищни пластове и вкаменени дървета.

Археологът Дж. А. Масън съобщава, че са открити древни перуански украшения, направени от платина. Знае се, че платината се топи при 1730 градуса и е необходима сложна технология за обработването и. Другаде са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с тънък пласт злато или сребро. Да се нанесе ръчно този пласт е невъзможно. Археолозите са открили в пещерите около град Паракс на брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата на които била светла, а косете им кафяви и меки. Знае се, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите им са черни и твърди. Освен това при изследване на кръвта на тези мумии се оказало, че тя е такава, каквато изобщо не се среща в народите от Южна Америка до идването на европейците, което показва, че това са хора от друга раса, имащи друг произход.

През 1955 година перуански летци случайно забелязали някакви огромни геометрични фигури по пустинните низини около океана. Аерофотоснимките показали, че това са точни геометрични фигури и такива, напомнящи птици с разперени криле. Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имат грамадни размери - прави паралелни линии е голяма точност са се простирали по на 10 - 15 километра. Освен това тези фигури можели да се видят само от голямата височина на летателен апарат. А за такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където се отбелязва, че Атлантите - жители от потъналия континент Атлантида - са имали апарати, с които са можели да отиват на други планети, като се уточнява дори че тези апарати са се движели с живак. Древните са употребявали и символичен език, а с живака те са свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий и даващи на човека силна мисъл в осъществяване на практични задачи. Така че трябва да приемем, че тези апарати са се движели със силата на мисълта.

Изключителна загадка представляват намерените развалини на 4000 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Титикака. Още старите заселници, дошли там, заварили пустите развалини и ги нарекли „Т и а х о а н к о”, което ще рече град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света. Над постройките се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига скулптура на брадат мъж, обърнал очи на изток към изгряващото Слънце. Явно е символ на уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред с нея се издига прочутата врата на Слънцето, изсечена от един-единствен каменен блок. Горната част на тази врата е покрита със старинни писмени знаци, които не са могли да бъдат разчетени и досега. На около километър от нея се намира т.нар. „Врата на Пумата”, която представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежки около стотина тона и съединени с медни скоби. Има и други останки, учудващи със своята импозантност. Интересно е заключението на учените, според което народът, който е живял там и е изградил всичко това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Загадка е преди всичко начинът, по който жителите на този „Град на мъртвите“ са пренасяли от планините многотонните каменни блокове. Според една стара перуанска легенда основател на града е бил белият брадат бог „Кон - Тики - Варикоча”, пристигнал на езерото Титикака от изток. Той и неговите придружители научили местните хора на занаяти, селскостопанска дейност, медицина, астрономия, Астрология и писменост. Но веднъж, посрещнати враждебно от дивите индиански племена, те запалили планината и след това напуснали тези земи.

Изтъкнахме, че хората на тази голяма цивилизация са живели не само на сегашните континенти, но и на такива, които са потънали в океаните. Така например през лятото на 1966 година подводната фотокамера на океанографския кораб „Антоний Брун“, който имал за задача да изследва дълбоката падина „Мили Едуард“ в Тихия океан, изведнъж попаднала на нещо съвсем неочаквано. На дълбочина 1800 метра от повърхността на океана имало някакви развалини. На снимките ясно личали колони и порти. Ръководителят на експедицията Роберт Мендес открил и други останки от постройки. Имаме безспорни доказателства, че в Тихия океан е имало големи острови, а може би и континент, които са потънали и островите там не са нищо друго, освен остатъци от тях. По тези места именно са живели хората от тази висока цивилизация.

Преди няколко години в езерото Титикака, на 200 метра от брега и на осем метра дълбочина, бяха открити също развалини на огромен храмов комплекс. Според мнението на професор Роберт Вела намерените развалини на постройките и въобще всички строежи тук наоколо имат една обща връзка, единен произход с Египет от епохата, когато са строени пирамидите. Тези строежи са направени пак от хората на Първата раса. Огромните пирамиди, загадъчният каменен сфинкс, застанал като на стража, са привличали вниманието на сегашните хора и преди всичко на учените. В наше време са открити 80 пирамиди. Но повечето от тях са загубили величавия си вид, защото векове наред са били неизчерпаем източник на строителни материали за хората, а и атмосферните влияния са допринесли не малко за това. Но трите големи пирамиди в Гиза, със своите грамадни размери и загадките, които таят, са дали повод за сериозни изследвания и поразителни открития, даващи основания да се приеме, че наистина техният строеж е дело на изключителни по своите качества и способност хора. Тези монументални строежи с удивително точните математически и астрономически данни, които са вградени в тях, са служили за астрономически обсерватории и като институти към тях. Най голямата от тези пирамиди - Хеопсовата, е висока 147 метра. Тази височина според някои учени показвала милиардната част от разстоянието от Земята до Слънцето, когато Земята е най-близо до него, или, както се казва, в перихелий. Тогава Земята се намира на 147 милиона километра от Слънцето. Строителите на пирамидата са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята към Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на тази пирамида откриват в нея въплътени още много астрономически и математически познания, като диаметъра на Земята, дължината на меридиана и много други параметри на Земята. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, който има пирамидата, много добре е могло да се наблюдават звездите - нещо като своеобразен телескоп, с помощта на който жреците са могли да наблюдават Звездния мир и през деня, особено Полярната звезда и най вече Сириус, който е играел голяма роля в земеделското стопанство.

Хеопсовата пирамида е служила и за календар. Нейната сянка отбелязва съвсем точно Зимното и Лятно слънцестоене, а също Пролетното и Есенно равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата от коридори са съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които всяко едно отклонение, отрязък или направление, всеки един обем, наклон или издатина имат особено, точно определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. И много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях. Приема се напълно основателно, че Хермес - великият жрец и създател на Египетската култура, и първите фараони на Египет, които са създали пирамидите и другите величави строежи, са били хора от тази високоинтелигентна Първа раса, дошли в Египет не много преди потъването на Атлантида. В този континент е имало малко общество от тази Първа раса и друга многобройна примитивна раса, която, подстрекавана от своите водачи, го изгонила от континента. Част от хората на Първата раса са отишли в Египет, а другите са преминали в Америка, за което, както споменахме, говорят индианските легенди и предания. Има също едно странно предание, че тези пришълци от Атлантида в Египет са осъществили идеята за изобразяване на суровата владетелка на Атлантида, станала причина за изгонването на хората от Първата раса. Те са изградили сфинкса, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв. И наистина, ако внимателно се разгледа образът на Сфинкса от гледището на Френологията и науката за израза на лицето, то ясно ще разберем какво е представлявала тази последна владетелка на Атлантида - царицата К О Б А, и нейния психически облик. Първо, горната част на главата под забрадката е съвсем ниска, слабо издута, което говори за неразвитие на онези мозъчни центрове, които придават моралните качества в даден човек - благоговение, уважение, милосърдие, съвест. Главата е широка, разстоянието между ушите (ушните отвори) е голямо, а ушите са малко щръкнали и са по-нагоре от общоприетото. Това показва човек, който с груби средства се налага над околните и е смел, но брутален. Широкото и не много високо чело с големи очи говорят за инициатива, лакомия в постигане по безогледен начин на власт нетърпимост към всичко, което може да засенчи този стремеж. Устата са големи, със стиснати устни и говорят за изпълнителност във всяка поставена задача и твърда решителност.

Ето какво още е писано за знанията и възможностите на хората от тази велика раса в свещената книга „Попул-Вух“. Хората от тази Първа раса са имали познания за всичко, което съществува в света: „Когато гледат наоколо, те виждат изведнъж и наблюдават всичко - небесния свод и вътрешността на Земята. Те виждат нещата, скрити и в най-дълбоката тъмнина. Виждат целия свят, без дори да се помръднат от мястото си, където се намират. Велика е тяхната мъдрост.“

В областта на познанията за Звездния мир хората от тази раса са имали постижения, които учудват и изненадват и най-изтъкнатите представители на тази наука в сегашните времена. Така например времето, за което Земята се завърта около Слънцето, според най-новите и точни измерения е равно на 365,242198 денонощия. В оставените сведения от тях, запазени от маите, продължителността на годината е равна на 365,242120 денонощия. Като сравним двете данни, ще намерим, че продължителността на годината, измерена от хората на тази висока цивилизация, е по-къса само със 78 милионни части от денонощието. Това обаче не трябва да се приеме за грешка, защото видни астрономи от най-ново време установяват, че Земята много бавно се отдалечава от Слънцето. При отдалечаването и напълно естествено е нейното завъртане около Слънцето да бъде и по-продължително, а оттам и годината да бъде по- дълга. Когато в летописите, дадени на маите, е отбелязана дължината на годината с тази малка разлика, Земята е била по-близо до Слънцето. Същото се отнася и за Луната. Установява се, че и тя бавно се отдалечава от Земята. В същите писания се дава продължителността на Лунния месец с точност 0,0004 от денонощието. Лунният месец според тях е бил с 4 десетохилядни от денонощието по-къс, отколкото е сега, определен с най-точни уреди и съвременна техника. Но и тук не може да се приеме, че има грешка. Когато тези данни са дадени, Луната е била по-близо до Земята.

Ето и други доказателства за големия интерес и задълбочените знания за Звездния мир. В разкопките, които са направени в грамадната Ашурбанипалова библиотека, съставена от глинени плочки и открита в град Клху, близо до Мосул, е намерен учебник за Звездния мир с голяма научна стойност. Един асирийски цар, живял шест столетия преди нашата ера, събрал в нея не само знанията на своето време, но и написаното в древните книги много векове преди него. В този учебник се намират сведения за звездите, Слънцето, Луната и Планетите. Установено е било обаче, че този учебник е копие от някакъв друг, писан в древновавилонската епоха, много преди времето на Ашурбанипал.

Ярък белег от величието на Първата раса е и учудващият строеж от грамадни изправени каменни блокове, а над тях в хоризонтално положение са поставени други; това е т.нар. Стоунхендж в Англия. Той се приема като един безупречен образец от гледище на астрономията и математиката - астрономическа обсерватория, приета като осмо чудо на света. В нея се установяват Лунните и Слънчеви затъмнения, Лятното и Зимно слънцестояние и много други астрономически данни.

Големите каменни статуи на остров Пасха са също остатък от тази раса.

Тази висша цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от науки, известни сега под името „Окултни науки” (тайни науки). Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен този свят на трите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други - по висши сетива, които човек може да притежава и да развие; свят на други закони, свят, в който се борави с други сили за творческа изява; свят на силите, преди още те да са стигнали до своя последен стадий - грубия, триизмерен материален свят; свят, който е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходим един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на Окултните науки са необходими още и високи морални качества - добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и развита пинеална жлеза, която дава на човека възможност за контакт с идейния свят. Този отвъден свят създава и оформя физическия - триизмерния, свят.

Към Окултните науки спадат на първо място Астрологията, или както още са я наричали „Царската наука“; Хиромантията - науката за ръцете (формите и линиите по тях), като израз на вътрешната природа на даден човек; на трето място - френологията - науката за главата и лицето, формите и големината на отделните органи и части по тях, също като показатели на вътрешната същина на човека; Магията - науката за изучаването и владеенето на силите в Природата - електричество, магнетизъм, гравитация и други сили; Телепатията - наука за долавяне на мислите - мисловните вибрации; Ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлина; Спиритизъм - наука за контакт със заминали хора; Наука за числата - като израз на един висш свят на ред и порядък, нумерология. Към Окултните науки спада разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила, с която човек ще може да постига всичко.

В 1928 година големият английски математик Пол Дирак с едно уравнение от квантовата механика доказва между другото, че мисълта е сила. За това уравнение той получи Нобелова награда. Ние трябва да приемем, че човешкият род, в своето развитие на мисълта, все още е далеч от изключителните възможности и постижения на хората от Първата раса, които умело са си служили с мисълта като сила. Но такава възможност има и ще се постигне от хората в сегашния стадий на развитието по пътя на еволюцията. Това отчасти ни показват в някои случаи съвременните йоги и факири. От всички места на нашата планета в Индия имаме най-осезателни доказателства и остатъци на знанията и възможностите на тази Първа раса. Сега, в наше време, пред нас застават хора от плът и кръв, които, както отбелязахме, наричаме йоги и факири и на които поглеждаме някак извисоко с едно малко принизено чувство. Но те показват умения, знания и чудеса, които много далеч надхвърлят онова, което ние можем и знаем. За тях толкова много се е говорило и писало и са подлагани на какви ли не изследвания, за да не би да има в тези прояви някаква фалшификация. Действителните възможности на тези хора, в плът и кръв като нас, са неоспорими. Така например цял камион минава през човек и той остава невредим. Друг е погребан в земята и прекарва там цели 98 часа, изваждат го, отварят ковчега и той е жив, като че ли само е спал. Поднасят ни се и много подобни и най-разнообразни чудеса. Явно е, че пред нас са налице знания, мъдрост и възможности от някаква велика цивилизация, която е съществувала някога. И съвременната наука се натъква на много факти, които със знанията и силите, които познаваме (електричество, магнетизъм, гравитация, силните и слаби ядрени сили), не могат да се обяснят.

През тридесетте години на нашият век бяха открити т.нар. елементарни частици, които се движат с грамадна скорост, не по-малка от 200 000 километра в секунда, и носят със себе си огромна енергия. Какво са те и откъде вземат тази скорост и сила? Ако се надникне в света на микрочастиците (микрокосмоса) - свят, за който е създадена квантовата теория, то силите, които работят там и управляват този свят, са непонятни и неразбрани все още за нас. С този свят, с неговото разгадаване са се заели най-изтъкнати умове на човешкия род. Един от тях, със свойствената за гениалните хора скромност, казва: „Макар че квантовата механика съществува вече половин век, и досега нито един от тези, които се занимават с нея, не я разбира, макар че много от това, което тази наука е могла да ни даде, е вложено в нашия практичен живот.“ Квантовата механика е трудна за разбиране в сегашния стадий на развитие на човешкия мозък. Ако се обърнем към света на най-грандиозното - Мегакосмоса, света на небесните образувания, - и там ще видим странни и непонятни явления, породени и създадени от сили, неизвестни за нас. Така например да вземем пръстените на Сатурн. Неговите пръстени, както е доказано, се състоят от отделни късове. Тези пръстени, наблюдавани вече 300 години от астрономите, по необясними за тях причини не са претърпели никаква промяна. Освен това изпратената космична ракета към далечните Планети от Слънчевата система, минавайки покрай Сатурн, е изпратила снимки, от които се вижда, че освен видимите от нас пръстени има и други - с много странни форми, които не могат да се обяснят със законите на познатата ни механика. Един от големите светила на сегашната наука, разглеждайки снимките, пак с присъщата за такива хора скромност е заявил: „Ние трябва да приемем, че не познаваме всички закони на механиката, а също, че нямаме така добре развит интелект, който да ни даде възможност да ги разбираме.“

Странно явление се наблюдава и с една част от астероидите - късове от разрушената планета ФАЕТОН, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер - т.нар. Т р о я н ц и. Те, заедно със Слънцето и Юпитер, образуват два равностранни триъгълника, които се движат неизменно, без да се нарушава тази конфигурация. Постоянството на една такава конфигурация също не може да се обясни с познатите закони на нашата механика.

В 1975 година се е провел симпозиум на астрофизиците в Мексико. Там един от светилата на тази наука е изнесъл доклад върху т.нар. от мъдреците Черни слънца, а от съвременните учени - Черни дупки. Той е констатирал, че на тях съществуват и действуват сили, които по своето естество са непознати за нас; изобщо, че това са светове на сили, които са нещо съвършено различно и непонятно.

Ако разгледаме и други обекти на Небесната сфера, например т.нар. галактики, то според законите, които ние познаваме и разбираме, тези небесни образувания би трябвало да имат сферична форма. Установено е обаче от астрономите, че те съвсем нямат такава форма: три процента имат съвършено неправилна форма, седемнадесет процента имат елиптични форми (изглеждат като повече или по-малко сплеснато елиптично петно, което е най-светло около централната си част) и 80 процента имат спирални форми, каквато е и нашата Галактика.

В света около нас - Макрокосмоса - имаме странности, които показват съществуването и на други светове, проникнали в нашия. Така например, ако вземем един квадрат и в него прекараме диагонали между два противоположни върха, то ще се образуват правоъгълни равнобедрени триъгълници. С теоремата на Питагор, която е безспорна, се оказва, че е невъзможно с една и съща мярка да се измерят страните на квадрата и диагоналите; няма числа, с които да можем да измерим дължините им. Ако измерим дължините на страните от квадрата с някаква мярка, то със същата мярка няма да можем да измерим дължините на диагоналите и обратното. Същото имаме и при диаметъра на дадена окръжност и нейната дължина.

Големият руски математик Николай Лобачевски, унгарският - Янош Бояй, германският - Гаус и особено Риман дадоха на света нова геометрия - т. нар. Неевклидова геометрия, която за нас е напълно неразбрана и не се поддава на изяснение от нашия разум. Така например очевидно и разбрано е за нас, че ако имаме в една равнина права и точка, лежаща вън от правата, то през тази точка можем да прекараме само една-единствена права, успоредна на дадената. Това е според нашата позната геометрия, а според Неевклидовата през тази точка можем да прекараме безброй прави, успоредни на дадената.

Следователно, когато се говори за видим и невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както приема Астрологията, то ще трябва да се съгласим, че Необятният Миров Силов Океан, който е създал всичко и движи всичко, е способен да създаде светове с всевъзможни и непонятни за нас закони и условия, в които животът ще може да се прояви. Този Силов Океан е създал и непрекъснато създава все нови и нови светове, защото той преди всичко е едно непрекъснато творчество, едно непрекъснато обновление. Като пример да вземем милиардите снежинки, които падат върху нас през зимните дни: установено е, че две еднакви снежинки няма. Непрекъснато се раждат хора; има ли двама, които да са съвсем еднакви? Не, всеки човек е нещо ново, нещо по-друго, един друг свят.

Колосът на френската математична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре е казал :“Най-голямата спънка за нас, учените, е, че ние не знаем какво нещо е силата.“

Да се изучават творческите изяви на този Необятен Миров Силов Океан е нещо полезно и обогатяващо човека в неговите знания и разумност, даващи му възможността за един по-голям прогрес в неговото развитие. С това той се приобщава към този Океан, което създава подтика към творчество.

Астрологията е също един такъв странен свят, който не се поддава на познатите ни закони и разбирания, и затова, както е неправилно да отричаме споменатите светове като несъществуващи, така не можем да отречем и Астрологията. Такова отричане е най-лесното, то ни освобождава от грижите и необходимостта да търсим и разбираме тези светове. А трябва системно и упорито да искаме и разбираме законите, които ги управляват. Този труд и усилия, това търсене ще ни въведе в нови светове, ще внесе едно голямо разширение и светлина в нашето съзнание, а то от своя страна ще ни тласне по-бързо по пътя на нашата еволюция.

Какво приемливо научно обяснение може да се даде на Астрологията? Известно е, че веществото в минералното царство се дели на два големи дяла: вещество с аморфен строеж, където частичките се намират в пълен безпорядък, и такова с кристален строеж, където те са наредени в абсолютен порядък - кристалите. Днес са известни чудните свойства на кристалите да приемат и трансформират силовите течения от пространството около Земята, благодарение на което притежаваме чудните постижения на модерната техника - радио, телевизия и всички други електронни уреди. Обяснения за тези качества на кристалите не могат засега да се дадат. Напоследък се съобщи, че е направена аутопсия на мозък на психично болен човек, а също такава аутопсия на мозъка и на нормален човек. При първия случай се е оказало, че невроните на мозъка се намират в пълен безпорядък, а при втория - в пълен кристален порядък. Тук е налице аналогия с минералното вещество: в първия случай - аморфно, а във втория - кристално. Този кристален строеж на невроните в мозъка при нормалния човек му е давал възможността, благодарение на далеч по-съвършеното вещество, което те имат, да може да приема силовите течения от небесните образувания, предимно от Слънцето, Луната, Планетите и донякъде от Зодиакалните съзвездия.

Науката за Звездния мир се дели на два дяла: астрономия и Астрология. Астрономията е наука, която се занимава с всичко, което непосредствените наблюдения на небесните образувания могат да ни дадат. Това е анатомията на този свят, която е първият етап към науката за Звездния мир. Астрологията е науката, която изучава силовите течения, които изхождат от всички тела по Небесната сфера. Въздействието, което тези силови течения оказват върху живота, е физиологията на Небесните образувания. Думата Астрология е сложна и е съставена от думичките „Астра“ и „Логос“. Астра значи звезда, а логос - говор, което общо ще рече - говор на звездите.

Има ли наистина силови течения, които да изтичат от елементите, предметите, а също и от Небесните образувания? Големият арабски философ Ибин-Рош, живял към 12-13 век, е казвал, че всичко пред нас е съставено от покой и движение, като движението, затворено в покоя, непрестанно изтича от него. Тази мъдрост и сега се приема от учените, като това изтичане те наричат РАДИОАКТИВНОСТ. От всички елементи и тела има изтичане на сили, които ни оказват влияние и създават връзки между себе си и нас. Затова обстановката, при която живеем, ни е най-приятна. А що се отнася до Небесните тела, то радиоастрономията ни поднася съвършено убедителни доказателства, че от тях (и то в голяма степен) има изтичане на сили. В Природата нищо не е без цел и смисъл, следователно и тези изтичания на сили от Небесните образувания имат своя смисъл и цел.

Къде се намира връзката между силовите течения на Слънцето, членовете на неговото семейство и човека? Древните са приемали, че човек е една идея на Бога, като под Бог те са разбирали Необятния Миров Силов Океан, в който всичко е потопено. Първото негово проявление е движението. В подкрепа на това имаме т.нар. Брауново движение. Следва вечното и непрекъснато творчество. За да реализира Бог тази своя идея, Той е създал нашата Слънчева система, тъй както всяка слънчева система има за задача да реализира по една Негова идея. Затова силите, които създадоха Слънчевата система, казват древните, създадоха и човека, а на Земята човек е само частичка от великата идея „Човек“.

Човек на Земята не е само триизмерно физическо тяло В него е включен друг образ, недосегаем за нашите пет сетива. Този образ е същественото, което носи и създава нашето тяло, качествата, способностите и условията, при които човек ще бъде поставен през настоящия свой живот. Можем да го наречем „Двойник на човека“ или „Звездно тяло“, както древните звездобройци са го наричали. Трябва да се уточни, че то е поле на силите, които изтичат от Слънцето и неговото семейство. Оттам е и връзката между човека и Слънчевата система. Всяка една Планета, Слънцето и Луната със своите силови течения чрез Двойника създават в главния ни мозък групи от мозъчни клетки, наречени мозъчни центрове, които са способни да приемат и реагират на техните силови течения. Така според учените, занимаващи се усърдно с мозъчните центрове, като д-р Гал, д-р Спуцхайм, Р.Н.Фацлър и много други, в човешкия мозък има около 50 мозъчни центрове, носители на неговите способности. Тези центрове, според развитието си, се намират в по-добра или по-слаба форма, или са още в зародиш, според това, доколко човек е дал възможност на силовите течения от Слънчевото семейство да протичат през мозъка му.

Едно сравнение може много добре да ни помогне, за да разберем понятието „Двойник - Звездно тяло“. Ако вземем кристал и нарушим неговата форма, като отчупим върховете и ръбовете, то, поставен обратно в средата, от която се е образувал, и в условията, при които е изкристализирал, той ще възстанови тези върхове и ръбове така, както са били, изобщо ще възстанови своята първична форма. От тук трябва да се направи заключението, че зад видимата форма на кристала съществува нещо друго, неосезаемо за нашите пет сетива, което създава и поддържа неговата форма. Това нещо съществува и при растенията; и при тях има подобен двойник. С чувствителни измервателни уреди учените са правили опити с растения и са установили присъствието на тази неосезаема тяхна същина. Те реагират както на грубо, така и на благородно отношение към тях. Установява се бурна и неприятна реакция не само на самото растение, но и на тези, намиращи се в съседство на опита. Същото се наблюдава и при животните. В моя роден провинциален град имаше човек, който избиваше безстопанствените скитащи кучета от града, за да им дере кожите и да ги продава. Страшно и бурно реагираше всяко куче, където и да го видеше или срещнеше из града - било то на улицата, в къщите или в кръчмите.

Такъв именно Двойник, извън физическото тяло, притежава и човек, разбира се, в много по-организирана и облагородена форма. Това нагледно се демонстрира при сън, упойка (наркоза) или припадък. Явно при тези състояния от човек излиза „нещо“, което е командвало главния мозък, и само една връзка остава, която да управлява гръбначния мозък и да ръководи вътрешните функции, независещи от съзнателната мозъчна дейност. Това „нещо“ по-късно се връща и човек възстановява съзнателната си дейност. А когато връзката и с гръбначния стълб се прекъсне, Двойникът повече не се връща и тогава настъпва смърт. В продължение на много хилядолетия Двойникът на всеки човек се организира и облагородява, а с това се организира и облагородява всичко, което той създава.

Данни за ярко изразени представители на Първата раса намираме при четиримата Велики Учители на човешкия род, живял и преди потопа: Прометей, Азман Бера, Аия Бен Якзан и Саабей Бен Аадес. Те са просвещавали народите в науки и изкуства, чрез които са ги улеснявали в живота и са им донасяли прогрес в техния еволюционен път.

Първият от тях - Прометей, е дал на човешкия род за първи път огъня. По какъв начин е бил произведен първият огън, е неизвестно. Твърдението на някои, че първият огън е бил получен чрез триене на две сухи дървета, е неприемливо; много силни хора са се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали; от продължително и енергично триене сухите дървета са запушвали, но не са се запалвали. Прометей е научил хората да познават рудите - тези, които са съдържали мед, цинк, калай и начина, по който да се извлича металът. Той е дал също така и методите за тяхното обработване и получаване на нужните сечива и пособия. Учил ги е и на ред други занаяти. Преданието разказва, че Прометей е научил Девкалеон как да си построи плавателен съд, за да се спаси от потопа. Живял е някъде в Кавказките планини.

Вторият от Великите Учители е бил Азман Бера. Той е живял и е поучавал народите, населяващи сегашна Индия. Индийският народ и до днес умее да пази тайните знания и мъдрости, които този Велик Учител е дал. Той е напътствал своите ученипи в изучаване и използване на силите на Природата и за възможностите на човека да ползва сила от Необятния Миров Силов Океан. И до днес сред индийците има хора, притежаващи учудващото умение да правят чудеса. Без да се гордеят със своите знания, те ни показват нещичко от един свят, съвсем непонятен за нас. Този Велик Учител е обръщал внимание на своите ученици и върху свойствата на кристалите. Носенето на кристали, особено на скъпоценните камъни диамант, сапфир, смарагд, топаз, рубин, оникс и др., е особено полезно за човека. Ето защо хората са се стремили и до днес се стремят да ги носят не само защото те са изключително красиви, но и защото има полза от тях. Този Велик Учител е оставил следа в съзнанието на тамошните хора като върховен бог Брама.

Третият Учител е Аия - Бен - Якзан, който е просвещавал своите ученици преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве, т.е. медицина. Работил и поучавал в Средна Азия. За него говори големият арабски мъдрец, учен и един от най-големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али-ибн-Хусиян-ибн-Хасан-ибн-Сина-ал-Бухарн, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на Средна Азия - с името Шемхем, което ще рече „цар на науките“. При една утринна разходка край Бухара той се среща по странен начин с този Велик Учител, който го е ръководел в живота му и преди всичко в медицината. Това е било среща със Същество от друг свят. Потънал в мисли, вглъбен в себе си, със затворени очи Абу бил отправил мислите си към Великите Братя за повече Светлина и Мъдрост. Когато завършил и отворил очи, за голяма своя изненада видял пред себе си човек приветливо да му се усмихва. Абу го гледал и не можел да се на радва на този колкото непознат, толкова и близък нему човек, от когото лъхали такава приятност, доброта и мекота, каквито той не бил срещал никога дотогава. От него струяла красива младежка жар. Абу бил обхванат от непреодолимо желание да започне разговор с него. Кой сте вие, най-после подхванал Абу, откъде идвате? Вие не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук в този тъй ранен час? Как се казвате?... Моето име, подхванал непознатият, е Аия-Бен-Якзан, идвам от чистия и свят град Ерусалим, град, в който живеят Братята на Слънцето, но този Ерусалим не е градът, за който ти си чувал и знаеш. По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име. Да, вярно е, подхванал непознатият, такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал. Ние, братята, имаме имена както и вие, хората, но при нас всяко дадено име включва цялата съвкупност от способности и възможности, които братът има и носи. Името „АИЯ“, продължил непознатият, са първите звуци, първите гласни, които човекът произнася, когато се ражда на Земята. Тези звуци му отварят вратата към този свят. С тях той призовава Любовта да му дойде на помощ в този важен за него момент. Велик закон във Вселената е: трябва да искаш, за да ти се даде. Детето, което се ражда и влиза в този свят, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено. АИЯ е Любовта навсякъде в Божествения Мир. А ЯКЗАН означава вечното непрекъснато движение - ЖИВОТА. Ние, братята от Слънцето, следим твоя път и се радваме на жаждата ти за знания, мъдрост и помощ към хората. Ти даде доказателства и ни увери, че тази жажда е силна и устойчива, затова ти помагаме. Кажи ми, попитал Абу, как ще разбера, че ти си един от Великите Синове - Велик Учител на човешкия род? И откъде е нашата връзка? Непознатият махнал с ръка и Абу се видял при друга, съвършено нова обстановка - в една учебна зала, заедно с много подобни на него ученици, смирено и задълбочено да очакват влизането на своя Учител. Абу бил най-отпред. След малко вратата на класната стая се отворила и за голяма негова изненада видял да влиза с леки и енергични стъпки същият този непознат. Лицето му обаче този път било замислено, посърнало и измъчено. Той се обърнал към очакващите го с внимание ученици и казал: На този участък на Земята - Атлантида, на която сте вие сега и учите, ние загубихме сражението срещу злото - срещу Княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине, ще потъне. Злото на този свят успя да обхване умовете на изостаналата примитивна раса тук, като ги вдигна срещу нас с една ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали. Но ние ще го поправим и разрушеното ще бъде възстановено. Друг път това няма да се случи. Ние два пъти грешка не правим, защото Той и друг път ще се опита да завладее човешките умове, но победата ще бъде на наша страна... Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височинка край Бухара.

Четвъртият от тези Велики Учители е бил СААБЕЙ-БЕН-ААДЕС, който между многото знания и мъдрост, дал на човешкия род науките за Звездния Мир - астрономията и Астрологията. От тогава хилядолетия наред, та чак до 17-и век от нашата ера, тези две науки са вървели ръка за ръка и са се изучавали заедно. Изтичането на сили от Небесните образувания, за които споменахме вече, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и живота на нея и по-специално върху човека, е било много ясно и подробно изучавано от учениците на Саабей в Школата, която той е основал. Земята, където този Велик Учител е работил и поучавал, се е наричала „ЕДЕМ“, което ще рече - свещена, благословена земя, земя на най-добрите условия за живот. Къде е била тя? Това се указва в глава втора, стих десети от книгата „Битие“ в Петокнижието на Мойсей.

Известно е от историята, че в 586 година преди нашата ера Вавилонският цар Навуходоносор Втори освобождава юдейската земя от египтяните, които преди това са я били завладели, и влиза в Ерусалим като освободител на еврейския народ. Този умен цар, разбирайки ползата от учените, поканва някои от по-изтъкнатите да ги заведе във Вавилон. Те дали своя принос за културата и науката в този град, но същевременно приели от мъдростта и знанията за историческите събития, отбелязани в първите глави на книгата „Битие“. Там се говори и за земята Едем, но много бегло и непълно, защото еврейските мъдреци навярно не са могли да разберат и схванат онова, което е било и което е станало с тази благословена земя. От Едем, както отбелязват те, изтича река, за да напоява тази земя. Тя се разклонява на четири реки. Името на едната е Фисон; тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато; златото на тази земя е добро; там има БДОЛАХ и камък ОНИКС. Името на втората река е ГЕОН; тя обикаля цялата земя Куш. Името на третата река е ТИГЪР; тя тече през Сирия. Четвъртата река е ЕФРАТ. Последните две реки - Тигър и Ефрат, и местата, през които те минават, ни са известни. Тези две реки се съединяват в обща река, наречена сега Шат - Ел - Араб, която се влива в Персийския залив. Но къде са другите две реки - Фисон със Земята Хавилска и Геон със земята Куш. Тези четири реки не са били разклонения, а притоци на реката, която е изтичала от Едемската земя. Тези притоци са се вливали в реката Шат-Ел-Араб, която тогава се е вливала в Оманския залив. За да се разбере всичко, отбелязано дотук за земята Едем, трябва да се вземат предвид изследванията на сегашните учени както за Персийския залив, така и за нивото, което е имал Световният океан преди потъването на Атлантида, т.е. преди потопа.

Персийският залив е затворен към северозападната част на Индийския океан, с който се свързва чрез Хормудския пролив и Оманския залив. Той е дълъг 926 километра и е широк между 180 и 320 километра. Неговата площ е около 240 хиляди квадратни километра, което е повече от два пъти площта на България. Най-важното и характерното за него е, че е много плитък, като две трети от него не са по-дълбоки от 50 метра, а най-голямата му дълбочина е 102 метра. Учените установяват, че преди потопа, преди потъването на Атлантида, нивото на Световния океан е било не по-малко от сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийският залив, е била суша. Там е била Едемската земя, там са били реките Фисон със земята Хавилска, а също така и реката Геон със земята Куш, както са отбелязали Еврейските първенци. Климатът на тази земя е бил изключително благоприятен. Имало богата и плодородна почва и най-добри условия за живот, защото се казва, че там имало злато и че златото на тази земя било добро. Златото символизирало тези добри условия за живот. Казва се също, че имало Бдолах и камък Оникс. В Библията думата Бдолах е непълно отбелязана. Тази дума е сложна и е съставена от думите Бдол, което ще рече грижа, и думата Аллах, с която Саабей, неговите ученици и целият Халдейски народ са наричали Бога. Съединени, двете думи означават земя под грижите на Бога. Много по-късно Мохамед, обхождайки земите около Персийския залив като керванджия, при формирането на своята религия е заимствал много от учението на Саабей, като е взел и думата Аллах за наименование на Бога. И наистина най-големите петролни залежи са около Персийския залив, а ще трябва да приемем, че има и в самия залив. Ониксът пък сега се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение и е бил израз не само на голямо богатство, но и на мъдрост, защото Саабей е казвал, че този минерал се намира под влиянието на Сатурн, силовите течения на който носят и дават мъдрост. А това ще рече, че в тази страна, освен богатства, е имало и голяма мъдрост.

До потъването на Атлантида се установява, че в Европа и в по-голямата част от северното полушарие царяла ледниковата епоха. След потъването на Атлантида в Атлантическия океан се появило топлото течение Гълфстрийм, което минава покрай северната част на Европа. Климатът там се затоплил и започнало бързо топене на ледовете. От това и от потъването на Атлантида нивото на Световния океан бързо се повишило, заляло ниските земи, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив.

В тази именно благодатна земя е имал Школа и е поучавал народа Великият Учител Саабей-Бен-Аадес върху науките за Звездния мир - астрономия и Астрология. Народът е бил рядко предан на този Велик Учител, като е изучавал и изпълнявал неговите поръчения. Затова Саабей е нарекъл този народ „X А Л Д Е И“, което ще рече народ, стремящ се към светлината. Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с Астрологията, както и със Зодиакалните съзвездия, със символите и съответните легенди, отразяващи естеството на силовите течения, излизащи от тях. чрез легендите човекът от народа по-лесно и по-ясно е можел да разбира дълбоките истини. Символите на Зодиакалните съзвездия са запазени и досега, а много от легендите, свързани с тях, са изгубени, други са преработени от гърците нагодени към техните божества и религиозни разбирания. Саабей е дал и имена на Планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например за планетата Меркурий той е дал името „БИБ - БУ“, което на халдейски език значи човек, който бързо схваща и разбира; а това е най-характерното за влиянието на тази Планета върху човека. На Венера е дал името „ДИЛ - БААТ“, което ще рече човек, които обича - любящ човек. На Марс е дал името „ЗИЛ -БАТУНИ“, което ще рече човек, който воюва и граби. На Юпитер е дал името „МУЛУ - БАБ - БАР“, което ще рече подобен на Слънцето. Подобен на Слънцето в два смисъла: първо физическото състояние на тази най-голяма планета в Слънчевото семейство, която в своя еволюционен път върви най-бързо (разбира се, в астрономически мащаб по отношение на времето), за да стане едно второ Слънце в Слънчевата система. Защото и сега съществува топлинно излъчване и светли области около екватора на Юпитер и голямо светло петно с размери 50 000 километра дължина и 10 000 ширина. Не трябва да се приема, че ако една звезда (едно слънце) има спътници, то те непременно трябва да бъдат тъмни тела - Планети. Съществуват звезди, които имат за спътници също звезди (слънца), защото по пътя на еволюцията планетите стават слънца, а не обратното; слънцата не изстиват и не стават тъмни тела, както твърдят учените сега. Затова Саабей и древните звездобройци са наричали Юпитер малко слънце. Вторият смисъл на израза „Подобен на Слънцето“, идва от неговото влияние върху човека. За един добре организиран човешки мозък влиянието на Юпитер е най-доброто: то дава добрите условия за живот и успех във всяко начинание. На Сатурн Саабей е дал името „Каин Ману“, което ще рече злият човек. С това име Саабей е създал легендата за Каин и Авел, отбелязана в Библията. С тази легенда той е показал съдбата на малката група хора от Великата Първа раса в Атлантида - Авел, тъй като събитията, станали на този континент, са били в тясна връзка със съдбата на земята Едем. Саабей, предвиждайки заливането на тази земя от водите на океана, дава указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър и Ефрат - Арабския полуостров. Там бива пренесено неговото учение и науката за Звездния мир - Астрологията, известна под името „СААБЕИЗЪМ“. Отивайки там, те основават град Вавилон, построяват кулата, където отварят Школа за изучаване на науки и на първо място на астрономията и Астрологията - Саабеизма. Хора с по-голям научен интерес от целия околен свят са ходил и във Вавилон, за да се учат в тази кула - университет. Гръцки философи също са се учил и там - Питагор, Демокрит и други, като са прекарвали години в Школата и са пренесли в Гърция много знания и легенди, които са преработили съобразно своята религия. Те са усвоили нещичко и от науката за Звездния мир, като за имена на Планетите са поставили имената на своите богове, които имена са останали и досега. Учението на Саабей е известно като религиозно течение с името „Саабеизъм“. За Саабеизма се отбелязва, че е съществувал още от най-старо време и е характерен с боготворението на звездите и въобще на всички Небесни образувания. Това учение е било разпространено в Месопотамия, Арабия, Сирия, Мала Азия. Заедно с това понятие се отбелязват още други три: Саабеисти - така са се наричали хората, които са приели и изповядват Саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; и най-после Саабейско царство, което се е намирало в югозападния край на Арабския полуостров, на територията на днешния Йемен. Това царство Саабеистите са създали много по-късно, след излизането си от Вавилон, който е станал обект на ред завоевания. В тази нова държава народът се занимавал със земеделие и градинарство, в които са били използвани изкуствени напоявания на много високо техническо ниво. Занимавали се също и със скотовъдство и занаяти. Важна роля е играла също и посредническата търговия между Индия, Източна Африка, Египет, Асирия, Палестина. За това царство е известно, че е имало владения в Източна Африка - по бреговете на Червено море. За Саабейското царство се отбелязва, че е изчезнало изведнъж, без да се цитират причините. Поради настъпили суши и неблагоприятни условия, за живот народът напуснал набързо своята държава и се прехвърлил в своите владения в Източна Африка. Народите, които останали там, са известни сега под името Догони. На първенците на този народ Саабеистите са предали големи познания, които носели със себе си, върху науките за Звездния мир. Тези познания сега внасят голямо недоразумение между учените - астрономи от френската академия на науките. Известна е най-ярката звезда на небето - С И Р И У С, към която Саабеистите са имали най-голямо уважение. Тази най-светла звезда, както твърдят първенците на Догоните, има два спътника - също слънца, които не могат да се видят с просто око. Те знаят точно периода на обиколката на единия спътник, равен на 50 земни години. А според най-съвременните изследвания той е равен на 49,9 години. Знаят също и за необикновената плътност на веществото му, като твърдят, че малка бучка от него тежи колкото 480 магарешки товара, което е около 35 тона. А учените изчисляват плътност от 150 килограма на кубически сантиметър, което е същото. Звезди с такава плътност на веществото си се наричат сега „Бели джуджета“. За втория спътник на Сириус съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че съществува, поради това, че са констатирали известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. На първенците на Догоните е известно, че небето на голяма височина, дори през ярките слънчеви дни, е напълно черно, което се установява едва сега. На тях са известни грамадните спирални звездни светове - галактиките, които едва в ново време се откриха.

Култът към звездите е бил почитан във всички стари народи като към богове. Каквото и да е било името на божеството, отбелязвали го със звезда.

В съзнанието на народите предимно от Арабския полуостров, където Саабеизмът е бил най-много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се виждат да падат метеорити (падащи звезди), при тях идва Божество; когато са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворели. Каабето - този паднал болид, който се намира в Мека много преди Мохамед, е бил боготворен от народите по указание на Саабеистите. Още от най-стари и незапомнени времена те са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил дълги години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. От учението на Саабей той много е заимствал за своята религия. Приел е също и боготворението на този камък, като е определил град Мека за свещен град, а храма Кааба, където именно се е намирал болидът, за главно светилище. Там е завещано да се извършват поклонения пред тъмния камък и да се предават дарове от всеки поклонник, последовател на Мохамедовата вяра - Исляма. Полумесецът със звезда е взет от Мохамед като емблема на Исляма, което не е нищо друго освен съвпад на Луната с Венера. Родените при такъв съвпад са много красиви, мили и приятни хора; съвпадът носи прияти събития и при транзит, особено при жените. Този символ също е взет от Саабеистите.

Древните звездобройци и всички, които са боготворели звездите - величавите трепкащи над главите им светила, са ги наричали „Очите на ангелите“. И наистина, не е ли възхитителен в ясните и топли звездни нощи, особено когато няма Луна, осеяният небосвод с хилядите звезди, които блестят като брилянти - мило, нежно, като очите на влюбени? Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата картина на звездното небе!

Саабей и неговите ученици са изучавали не само отделните звезди, но и отделните групировки - характерни фигури и образувания от ярки звезди в определен участък от Небесната сфера, наречени съзвездия, на които давали наименования. Тези имена не са били плод на някаква случайност, не са дадени в момент на вдъхновение от поетична фантазия, а са съобразени с естеството на силите, изтичащи от тях.

По решение на Международния астрономически съюз броят на съзвездията върху цялата Небесна сфера е определен на 88. От тях 47 са определени от древните звездобройци - ученици на Саабей, а останалите 41 са определени от астрономите от по-ново време, като са назовавай и без каквото и да било по-задълбочено съображение. Определените от древните 47 съзвездия не са имали линейни геометрични форми. Между тези съзвездия е имало и свободни, незаети пространства. Модерните астрономи разделиха Небесната сфера на 88 съзвездия, които със своите линейни геометрични форми плътно я покриват. Това, разбира се, внася голямо улеснение при изследването на Звездния мир. Така че под съзвездие сега трябва да се разбира не само конфигурацията, която образуват по-ярките звезди в дадена област на Небесната сфера, но и определеният участък от нея. Във всяко едно съзвездие, освен ярките и въобще видими с просто око звезди, трябва да се включват и всички Небесни образувания, достъпни за наблюдение с всички възможни средства.

За Астрологията най-голямо значение имат дванадесетте съзвездия, наредени по големия кръг на Небесната сфера, по който преминава видимото годишно движение на Слънцето. Това движение на Земята около Слънцето, този именно кръг се нарича еклиптика. Думата е гръцка и означава „затъмнение“. Древните звездобройци са дали такова име на този кръг, защото Слънчево и Лунно затъмнение настъпва точно тогава, когато Луната се намира в точката на пресичането на нейната орбита с еклиптиката. Тези точки на Небесната сфера се наричат Лунни възли.

Самата дума Астрология е също сложна, съставена от думите Астра, което значи звезда, и логос, което значи говор, т.е. говор на звездите. Тя се занимава, както отбелязахме, с въздействието на силите, които изтичат от Слънцето, Луната и Зодиакалните съзвездия. Въздействие оказват и всички други Небесни образувания, но човек при своето сегашно развитие няма подготвени мозъчни клетки, които да могат да ги възприемат. Саабей е казал, че за създаването на Слънчевата система са взели участие и дванадесетте съзвездия от Зодиакалния кръг със своите Небесни образувания в тях. Оттам е и по-осезателната връзка на човека с Небесните образувания там.

Разположението на Слънцето, Луната и Планетите по Небесната сфера в Зодиакалните съзвездия в момента на раждането на всеки човек на определено място на Земята имат съответно разположение и в Двойника на човека - Звездното му тяло. Със своето раждане човек влиза в един нов за него свят и това влизане е освидетелствано с това разположение.

Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията особено много си служи със символи, всеки от които ни разкрива по един свят. Основните елементи на символите в Астрологията са: кръг, точка, отвесни и хоризонтални отсечки, ъгли, дъга и стрела. Кръгът е бил символ на неизявената Божественост - Необятния Миров Силов Океан. Точката е изразявала искрицата проява на Божественото - „Азът“. Кръг с точка в средата е символ на Слънцето - ограничено изявена частица от Силовия Океан. Полукръгът, дъгата, полумесецът са били символи на чувствата, които дават творческия подтик. Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ е изразена Луната - майката. Отвесната отсечка е била символ на мисълта - мъжкият принцип, активният елемент, електричеството. Хоризонталната отсечка е изразявала мекия принцип - магнетизма. Кръстът е представлявал взаимодействието между чувствата и мисълта, което създава условията за голяма възбуда. Тази възбуда, насочена към дадена цел и добре канализирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол, дава разрушение и смърт. Способността да владееш и контролираш силите в себе си и в Природата дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Стрелата е била символ за величие и господство. С комбинирането на тези символи са създадени символите освен на Слънцето и Луната, за които казахме, а също и на Планетите, отразяващи техните основни влияния.

Други често срещани символи са: пречупеният кръст, наречен свастика. Този символ е изразявал вечното и непрекъснато движение в Природата. Това е Слънчевият кръст на древните Маги и Мъдреци. Този символ по-късно е бил приет от Арийската раса. Пентограм с единия връх нагоре е бил символ на Божествените Същества изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване и подкрепа на живота, Същества с пълна Любов в създаване и подкрепа на живота и обединението. Същият пентограм с два върха нагоре е бил символ на демоните, като под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост,сила и възможности, но всички насочени към ограничение на живота и към разрушение и смърт. Шестолъчката представлява два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, единият с върха нагоре, а другият - с върха надолу; това е т.нар. „Соломонов печат“ или „Давидова стрела“ и символизира слизането на Духа в материята. Този символ е бил приет от евреите за техен знак. Имало е и други символи, неизвестни и недостигнали до нас.

Астрономията и Астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до 17-и век на нашата ера. С откриването на телескопа астрономията тръгва с бързи крачки напред, изучавайки Небесните образувания, с което внася нови и непознати дотогава научни елементи, изключително важни за Астрологията, която е принудена да се съобразява с тях. Въобще Астрологията трябва да се облегне на астрономията. Пример за тази добра и ползотворна връзка е т.нар. Витлеемска звезда. Древните звездобройци от Вавилон видели върху Небесната сфера голяма и ярка звезда, която не била нищо друго, освен точен съвпад между планетите Марс и Юпитер. За този съвпад един от светилата на астрономията от епохата на Ренесанса Йохан Кеплер е доказал, че т.нар. Витлеемска звезда не е била някаква нова и непозната по своята яркост и размери звезда, появила се изневиделица, нито пък някаква комета, както приемат някои, а това са били Марс и Юпитер, които, събрани на едно място, създавали впечатление за една голяма, ярка звезда. Кеплер е изчислил, че такъв точен съвпад е станал в началото на нашата ера. Вавилонските звездобройци намерили, че посоченият съвпад става в зодиакалното съзвездие Риби. От гледище на Астрологията такъв един съвпад наистина дава на новородения величави и царствени качества. Колко големи и задълбочени са били астрологичните познания на тези ученици на Саабей, показва фактът, че те са знаели коя географска област под управлението на кой Зодиакален знак се намира, поради което са изтълкували съвсем точно, че съзвездието Риби управлява Юдейската земя и че там именно се ражда велик цар. Колко голяма е била тяхната увереност, показва и фактът, че те веднага тръгнали да го търсят, за да му се поклонят, носейки му дарове. Каква мъдрост имали тези звездобройци, показва и това, че като най-подходящи за един цар дарове те избрали и натоварили на камилите си написаните върху глинени плочки закони на мъдрия цар X а м у р а п и, живял и създал тези закони седемнадесет столетия преди това.

Всички основоположници на съвременната астрономия през епохата на Ренесанса - гениалните Нютон, Кеплер, Коперник и други от онова време - са били колкото астрономи, толкова и астролози. В това отношение особено ярко се е изявил Йохан Кеплер. Отбелязан е и един интересен случай, станал с Нютон: отишъл при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава с такава заблуждаваща наука, каквато е Астрологията. Нютон се обърнал към него и го питал: „Вие, сър, изучавали ли сте Астрология ?“

Като най-ярък представител на Астрологията от по-стари времена може да се изтъкне известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през 2-ри век на нашата ера. За своето време той е бил учен от висока класа и е написал трудове по Астрология, математика, география, оптика, за които богато се е ползвал от голямата Александрийска библиотека. Последната тогава е съществувала в цялостен вид, с изключение на малки грабежи от страна на римляните, които малко преди Новата ера завладели Египет. Тази съкровищница на древни знания и мъдрост е била опожарявана по-късно още три пъти: първия път от тълпи, насъсквани от християнските епископи през 313 година, поради неудобни за тях текстове в някои библиотечни книги, отричащи мястото на Земята като център на Вселената и мястото на епископите като наместници на Бога; с това фактически се е сложило начало на Инквизицията. За втори път библиотеката била опожарена през 690 година от арабските завоеватели, поточно от водачите - халифи на арабските орди, последователи на Мохамед, които тогава завладели Египет. И най-после пълното опожаряване било извършено от турските орди на султан Селим I през 1517 година.

Главен труд на Птоломей е бил „Математическото построение“, известен с арабското име „Алмагеста”, където ученият излага математическите си и астрономическите знания. Той приемал, че Земята е център на Вселената (геоцентрична система), като за правите и обратни движения на Планетите е въвел т.нар. епицикли и диференти. Написал е и труд по Астрология, известен поя името „Т е т р а б и б л о с т“. Този труд е оказал извънредно голямо и трайно влияние върху изучаването на Астрологията както сред еврейските, така и сред арабските народи, предимно от Средна Азия - Бухара, Самарканд. Изнесените в тази книга принципи са послужили за основа на почти всички трудове по Астрология, издадени по-късно. Понеже не почива на истински астрономически знания, всичко, изложено там, не може да се приеме за сериозно.

В Римската империя Астрологията и астролозите са били ту почитани, ту пренебрегвани, според настроението на царете. Много от учените в Средна Азия се занимавали както с астрономия, така и с Астрология, допринасяйки много за признаването на последната. Като най-изтъкнат арабски астролог се отбелязва А б у - М а ш а р, живял между 790 и 886 година. Той е написал труд по Астрология, който между 1130 - 1140 година бил преведен в Европа. Отношението към Астрологията през всички по-късни времена е било неопределено. Едни са я приемал и като достойна за изучаване наука, други - като магьосничество и заблуда. Съществувало е и академично признание на Астрологията, изразяващо се в обособяването й като специалност в някои европейски университети, като например университета в Болоня, където са се учили Данте и Петрарка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...