Ретроградните планети

[Ани]

РЕТРОГРАДНИТЕ ПЛАНЕТИ

През тридесетте години на нашия век бяха открити т.нар. елементарни частици, които се движат със скорост от около двеста хиляди километра в секунда и носят със себе си грамадна енергия. Цялото пространство е изпълнено с тях. Какво представляват те? Един от светилата на атомната физика във франция Луи Де Бройл се е помъчил да им даде обяснение, определяйки ги едновременно като материални и като силови ядра. Какво са всъщност те, е друг въпрос, но за нас е важно, че те са все пак силови ядра. Освен това всички Небесни образувания, каквито и да са те - звезди. Планети и пр., имат притегателна сила, която наричаме гравитация. Какво нещо е гравитацията, е все още неясна, но с право някои учени приемат, че тя не е нищо друго, освен силови ядра, които наричат гравитони. Всичко това говори, че Мировото пространство не е празно, не е абсолютен вакуум. Следователно ще трябва да приемем, че то е една среда, в която има нещо. С какво име ще го наречем, не е важно, следователно то е в състояние да оказва съпротивленпе на всяко силово течение, от какъвто и характер да е та Известно е също, че всяко силово течение има вълнообразен характер, изразен с определена дължина на вълната, която се измерва между две последователни възвишения, обозначени с точките А и Б. Колкото дължината на вълната е по-голяма или колкото разстоянието между точките А и Б е по-голямо, толкова дължината на вълната е по-голяма и толкова силата на това вълнообразно течение е по-малка и обратно. При силовите течения с увеличаване на силата се намалява дължината на вълните им. Всяко Небесно тяло излъчва силови течения, приемани от Земята с различна дължина на вълната. Оттук ще извадим напълно правилното заключение, че ако едно Небесно тяло е по-далеч от нас, то силовите му течения, преминавайки през Мировото пространство, губят дългите си вълни и до нас достигат само по-късите дължини на вълните, които имат и по- могъща пробивна сила. Че наистина е така, се вижда и разбира от споменатите вече елементарни частици, при които се установява, че тези от тях, които вибрират с по- дълга вълна, идвайки до Земята, се поглъщат още от атмосферата, а други достигат до Земята, като някои от тях проникват и на различна дълбочина в нея. Но има и такива силови ядра, каквито са т.нар. н е у т р и н о, които имат трептения с много къса дължина на вълната и проникват безпрепятствено навсякъде и през всички Небесни тела, колкото големи и каквито и да са те. Минават също и през нашата Земя без абсолютно никакви пречки. Затова в Астрологията е от голямо значение на кое място Слънцето, Луната и Планетите се намират спрямо Земята и откъде изпращат своите силови течения.

Да започнем от Слънцето. Известно е, че орбитата н Земята е елипса, в единия от фокусите на която се намира Слънцето. В своята обиколка около него тя идва най-близо (в Перихелий) на 147 милиона километра, което става през първите дни месец на януари, а когато е най-далеч от него (при Афелий), Земята се намира на 152 милиона километра, което става през първите дни на месец юли. Налице е разлика от5 милиона километра. За нашето северно полушарие това дава по-мека зима и по-хладно лято, докато за южното полушарие имаме обратното - по-сурови зими и по-горещи лета Но не само в това се заключава силата на близкото Слънце. Установено е, че за нашето полушарие активността на интелектуалния живот на човека е по-голяма през януарските и февруарските дни, когато Земята е по-близо до Слънцето, отколкото през юли, когато тя е най-далеч. Известно е също, че най- големи открития се правят през тези именно месеци. Интересно изследване са направили група учени върху старци дълголетници на възраст от сто и повече години. Те установяват, че почти всички те са родени през януари, февруари и само някои през март и нито един от тях не е роден през месец юли. Много други примери могат да се приведат за по-силното влияние на Слънцето върху Земята и върху живота на нея, когато те са най-близо един спрямо друг.

При Луната изтъкнахме голямата разлика в силата на нейното влияние, когато тя е близо до Земята (в Перихелий) и когато е най-далеч (в Афелий). За Планетите изтъкнахме, че гледани от Земята, те имат ту право (от запад на изток), ту обратно (от изток на запад) движение, което наричаме „ретроградно“. В действителност те не се люлеят ту в една, ту в друга посока, обикаляйки около Слънцето. При тълкуване на хороскопа ретроградното движение е от голямо значение за влиянието на дадена Планета върху родения човек. Когато Планетите имат ретроградно движение, те са по-близо до земята и оттам тяхното влияние е по-силно. Това особено ясно и нагледно се установява и вижда при т.нар. вътрешни планети - Меркурий и Венера (фиг. 4).

В центъра е Слънцето (точка С ), в точка А е Меркурий, а в точка Б - Венера. Когато Меркурий и Венера се движат в права посока - от запад към изток, те се движат по дъгата от точка А за Меркурий и точка Б за Венера и минават през т.нар. горно съединение, когато Земята, Слънцето и Венера са на една права линия. Тогава Меркурий се намира от Земята на 217 милиона километра, а Венера на 249 милиона километра. Те продължават да се движат по орбитите си, и гледани от Земята, стигат - Меркурий до точка А1, и Венера до точка Б1. От този момент те продължават своят път, но от Земята ще ни се виждат, че се движат в обратна посока - ретроградна, те. от изток към запад. В този си път до точките А за Меркурий и Б за Венера те ще бъдат по-близо до Земята, а най.близо в точка 3 за Меркурий и 4 за Венера, или както се казва при т.нар. долно съединение, при което Меркурий ще бъде на 82 милиона километра от Земята. Тогава той е с 135 милиона километра по-близо до нея, отколкото когато е при правото си движение в горно съединение; оттам и неговото влияние върху Земята, живота на нея и по-специално върху родения човек ще бъде с много по-голяма сила, отколкото при горното си съединение, когато, е бил най- далеч. Същото се отнася и за Венера, само че с още по-голяма разлика. Защото Венера при горно съединение се намира на 249 милиона километра, докато при своето долно съединение ще бъде от Земята само на 40 милиона километра. Изобщо като Планета тя, както отбелязахме, идва най-близо до Земята, с разлика спрямо горното съединение от 209 милиона километра, което значително усилва нейното влияние. Същото се отнася и за т.нар. външни планети - Марс, Юпитер, Сатурн и другите след него. Когато са в ретроградно движение, тогава те са по-близо до Земята и действуват с голяма сила, с по-ясно изразен ефект. Онези от Планетите, които по-силно са пострадали от катастрофата (Меркурий, Марс, Сатурн със своите спътници и пръстени, Уран и Плутон), при ретроградните си положения действуват по-силно със своите отрицателни влияния, отколкото когато са в право движение. Докато онези от Планетите, които по-малко са пострадали, като Венера, Юпитер и Нептун, при ретроградното си положение ще действуват по-силно със своите добри влияния, отколкото когато са в право движение.