18. Друг случай за завършване годината

[Ани]

18. Друг случай за завършване годината

Оставаха ни само две седмици до последния учебен ден. Очаквах групата да определи хода на работата, с която трябваше да приключим годината.

От два дни момчетата строеха аероплан. С малък потик от моя страна играТа се оформи в пътуване с един български и един руски аероплани из славянските страни. Спонтанно всеки, според интересите и силите си, започна работа в длъжността, която сам си избра. Времето беше малко и трябваше да се бърза. Организирахме играта в различните й дейности и ето нашите малки авиатори, пилоти, инженери, пътници, птички и др. усилено се готвеха за пътуването из славянските страни.

Едни строяха аеропланите от столчета, кубчета и дъски, други готвеха програма за забави през време на гостуването, трети уреждаха билетната служба и най-после пътниците се готвеха да пътуват и носеха подаръци от характерни български произведения. Всеки най-усърдно изпълняваше възложената¹ му работа за общия успех на играта.

Неусетно минаха две седмици в общи усилия и задружна работа. Всеки беше поставен в своето амплуа. Същевременно родителите щяха да видят при годишния акт една цялостна групова работа, застъпваща всички видове дейности в детската градина.

Към края на последната седмица всяко дете занесе на родителите си покана, изработена лично от него, с която се канеха майка и татко на годишния изпит.

В деня на утрото всички деца бяха готови от рано. Стаята имаше вид на изложба, където по сезони бяха наредени всички изработени през годината предмети от депата. В единия й край бяха кацнали два грамадни самолета, импровизирани от греди и столчета.

Когато родителите заеха местата си, децата в стройни редици влязоха в стаята, след което се наредиха в полукръг пред гостите. Завършили песента, те поздравиха присъствуващите с поздрава „Добре дошли" и най-търпеливо изслушаха поздравителните думи, с които се обърнах към родители и деца.

Това беше един добър изпит за търпение. Всички го издържаха отлично (без да -се беше злоупотребило с техните възможности).

Последва кратък разговор с депата около организираната игра, под формата на беседа, след която спокойно и акуратно всяко длъжностно лице зае поста си в самолета. При даден сигнал самолетите се понесоха мислено във висините. Всред общата работа на пилоти и механици екна възторжената песен на всички пътуващи със самолетите. Последните спряха на китна полянка, за да се порадват пътниците на природата. Със специално приготвени номера възпяхме хубостта на родината (проверихме познанията си по природознание).

Със чувство на отговорност, без редици, но а пълен ред, всеки зае отново мястото си и литнахме мислено през пространството. Имаше проверка на пасажерите, пътническите им билети, сравняване га номерата (упражнение по смятане). По време на летенето беше инсценирана една много силна, с психологически ефект сцена, която на пръв поглед не правеше силно впечатление.

'Около самолетите прилетяха четири птиченца (деца, които до момента бяха на самолетите, облечени със специални книжни рокли (избрани най-мълчаливите и стеснителни деца през годината). За тези винаги скромни, дори свити деца тази отредена чест беше нещо много и те я таксуваха като награда. Птичките летяха и пееха, а децата им се радваха и махаха с ръце. Поведе се импровизиран разговор между птички и деца. След това, птичките литнаха отново, за да се качат в последствие в самолета по старите си места, считайки номера си за завършен.

Зад тази игра на птички от четири деца. стана нещо чудно. Това предпочитане на най-стеснителните деца, разчупи студените вериги на техните потиснати сърца. Всяко от тях, в този тържествен ден почувствува, че може да бъде „нещо". Изведнаж и то при една тържествена обстановка, с явно подчертано предпочитане пред другарчетата си, чувството им на малоценност се замени и трансформира в такова на повишено самочувствие. Никой от присъствуващите гости не можа да разбере за метаморфозата в душите на тези, които до този момент бяха последни в обществото на своите другарчета, но изведнъж почувствуваха, че и те са „фактори" и то в този тържествен момент. Очичките им светкаха необикновено, сърцата им тупаха силно, а гласовете им трептяха от вълнение.

Играта продължаваше, самолетите летяха и пътниците пееха щастливи и унесени в играта. Когато репертоарът се изчерпи, едно от децата, по даден знак, издига голям плакат с надпис.

— Деца, стигнахте до гара, — казах им. — Прочетете на плаката, за да знаете до къде сте дошли. Всички втренчиха очи към плаката и започнаха да се мъчат да разчитат писаното. Едни самостоятелно, други със задружна помощ, прочетоха гръмогласно: „Гарапърво отделение"

— Чудесно, деца! Та вие сте стигнали до първо отделение. Искате ли да слезете тук?

— Да, да — чу се общ спонтанен възглас.

— Само че на тази гара се стои едра цяла година и при слизането всяко дете ще получи открит лист — свидетелство, за да може да влезе в гарата на първо отделение. Слезте, деца, от детската градина и пристъпете към прага на първо отделение.

С радост всички слязоха от самолета без подреждане, но с ред.

Пожелах им да бъдат примерни, умни и послушни. На всяко дадох свидетелство (двойно сърце от бял и червен картон, като от вътрешната страна бе изписана цифрата „6", а на отвъдната страна стоеше мисълта „Работи, за да успееш! Обичай, за да победиш!")

Раздаването мина спокойно и мило. Взех си сбогом с децата и родителите. Годишният акт се привърши.

На следния ден, бяхме за последен ден всички на училище. Всяко дете си взе изработените работи и рисунки за спомен.

Между другото, удивително беше настроението на вчерашните птички. Те бяха необикновено жизнерадостни, приказливи като никога до сега, свободни. Никой не разбра, колко тежки вериги се счупиха вчера и освободиха за цял живот четири нежни сърца.

Колко съдбоносни моменти изживяват незабелязано децата в детската градина!