Jump to content

19. Пътуване с параход. Завършване учебната година с проект


Recommended Posts

19. Пътуване с параход

Завършване учебната година с проект

През първите години на моята учителска практика, завършвах учебната година с официална забава пред родителите. Последната коствуваше доста труд, доста нерви и притеснение от страна на деца и учителка.

В последствие, годишните ми забави придобиха по-интимен характер, изнасяни в учебната стая, където децата изпяваха и изиграваха пред родителите си най-обичните игри и песни, заучени през годината. Разбира се, че аз систематизирвах предварително номерата по сезони, прибавях тук-таме по някой нов номер, но общо забавата даваше отражение на всичко по-характерно през годината, изразено в песни, игри и драматизация.

Все пак анализирайки психологически казаното, можем да си зададем въпроса — песните и игрите са ли най-съществената работа с децата? Не. Последните идват да ни послужат само като средство за целта ни — създаване добри навици, социално чувство, творчески дух и изграждане на силни характери у децата. А как още бихме дали израз на всичко това пред родителите? Тук опита ще ни отговори — чрез колективна игра, чрез проект.

От три-четири години, имам приятната опитност да завършвам учебната година с проект и не бих могла да опиша успехът, ефектът и радостта на децата. Има фини изживявания, които могат само да се чувствуват, но не и да се разказват.

Горещо препоръчвам на всяка колежка този нов маниер. на годишна забава чрез проект, където децата имат пълна възможност да се проявяват като делови и творчески характери.

Ще се опитам да предам една от последните годишни забави дадена в проект.

Само двадесет дни ни деляха от ваканцията.

Естествено заговорихме за годишната забава и за свидетелствата. Раздадох стихотворения на няколко деца и почнахме да преговаряме ученото през годината. Имах за цел, между другото да централизирам забавата около един общ интерес, за което търсех подходящ случай.

Един ден Христо и Стефчо заиграха на параход. Скоро играта се поде от всички момчета. Идеята ми се видя доста навременна. След два-три дни играта ни се разрастна в проект-пътуване с параход. Всяко момче, заемаше по един пост-капитан, машинист или моряк. Момиченцата и те се разделиха, на морски феи и рибки. Започна се тряскава работа. Рибките и феите учеха своите балетчета, и правеха от хартия яки и шапки на моряците. А момчетата строеха парахода. Първо го начертаха с тебешир на пода и наредиха столчетата във вид на параход. След няколко дни, изградиха стените на парахода от картон (10 листа) боядисаха ги и заковаха долната страна на пода. Палубата беше доста голяма за да събере столчетата, мачтите, знамената, наблюдателницата. И така неусетно, с помощта на приказки и картини развихме напълно проекта си „игра на параход" без големи подробности — излишен баласт за малките. От ден на ден интересът се увеличаваше, децата идваха рано, работеха усърдно, без шум и отегчение. Всеки беше на поста си и най-акуратно изпълняваше службата си. Не искам да преувеличавам нито да фантазирам, нека всяка колежка сама опита и се увери, колко много могат да мислят малките умове и колко много могат да работят малките ръце! И колко много дух, колко много творчество и дейност ще можем да покажем пред родителите! Ето как определих работата си за годишната забава.

Естествено, че през последните три седмици взехме и нов материал, във връзка със сезона и проекта, така напр. заучихме песничките: „Ние сме моряци", „Пляс -плис", Моряци сме безстрашни", играта с песен „Веселите рибки", танца на морските феи — балетче, приказката „Чайка", „Свърши се, замина учебната година" и още няколко номера.

Решихме" да има и концерт през време на пътуването. Тук щяхме да изнесем минатия материал през годината: песни, игри и стихотворения.

И така, неусетно, с много радост и възторг подготвихме своето пътуване, което свързахме с много ръчна работа: строеж на парахода, моряшки шапки, яки и маншети, рибки от картон и уреждане ресторант при парахода, с много песни, игри и приказки, с много творчески дух и дейност, с много живот.

Не бих направила услуга, ако развия подробно работата през всеки ден и ако предам точно, кога сме взели всяка нова песен и игра, тъй като работата ни с депата е творческа и върви непринудено. Достатъчно е да създадем дух в играта, за да се развие последната най-правилно и най-естествено, без шаблон и без правила. Целта ми в случая е да предам самата жива линия, която развива творческата дейност у децата и изгражда характерите им,

В скоро време детската стая представляваше море, пълно с живот и радост. Дните бяха кратки и много често депата обядваха в училище,, за да имат повече време за работа. Лятната жега не ни смущаваше, даже и не я чувствувахме.

И така, увлечени в играта, посрещнахме последния ден. ч - Годишно утро.

/ч Цялата стая беше в празнична украса, От едната страна беше построен параходът „Първи май", а от другата бяха насядали майки и бащи и очакваха да видят своите рожби в играта.

При започване отправих няколко думи към родителите, подчертавайки задачите на детската градина и психологическото • значение на играта, респективно предстоящото ни пътуване.

1. Влязоха морските феи и рибките, облечени със съответни костюми и насядаха на столчетата около парахода.

2. Водени от първия капитан с марша „Ние сме моряци" влязоха в стройна редица моряците и взеха местата си в парахода.

3. При даден знак всички изпяха с движения „Пляс-плис". След това всички изправени изпяха „Добре дошли" към родителите си.

4. Рибките изиграха с песен „Веселите рибки", След играта моряците спуснаха мрежите и ловиха риби. Последните преместиха столчетата и седнаха в парахода.

5. Момиченцата рибки станаха млади девойки и сервираха закуски (и тук имаше какво да видят родителите).

6. След закуската имаше три минути тишина.

7. Започнахме концерта. Всяко дете каза по един номер: песен, стихотворение или игра. И по този начин минахме преговора на ученото през годината.

8. Следваше последният номер — балет на морските феички. Грамофонът засвири валс и феичките заиграха. В последния миг една от феичките намери на морското дъно кутия пълна със скъпоценности (сложена в момента от мен) и я предаде на първия капитан, като дар на всички деца за тяхното послушание и трудолюбие през годината.

— Сега, да се качат и феичките на парахода, за да раздам наградите за вашето послушание! — подех най-после аз, като взех кутията със свидетелствата, изненада за всички.

— Мили деца, учебната година се свърши! Тъй както сте качени на парахода, ще ви раздам свидетелствата и ще ви пожелая добър и щастлив път в голямото море на живота, където навлизате всеки ден. Бъдете смели, борете се с трудностите и преуспявайте! Тъй като тази година завършвате всички с успех — шестица, така ви пожелавам да минавате всяка година! Бъдете здрави, весели и безгрижно плувайте в голямото море на живота! Често ще срещате в живота си бури и препятствия, но вярвайте в Бога, вярвайте в доброто, вярвайте в себе си и ще успявате всякога.

— На добър ви път, мили деца! Вдигнете котвата от пристанището на детската градина! На всекиго ще дам свидетелство с шест, за да отпътувате всички с успех. (Подред раздадох свидетелствата — бонбонерка с шест бонбона). Вдигнете свидетелствата си, тъй както сте на парахода и да изпеем „Свърши се, замина учебната година"!

При повишено настроение взехме си „сбогом", като напомнихме да дойдем утре след обед за ръчните работи (блокчета с рисунки, албумчета с мозаично изрязване — есен, зима, пролет и лято, картонени играчки — шейни, колички, кутийки, глинени зеленчуци, плодове и др., разни ръкоделия и цветя) и за снимките, направени от миналия ден на парахода.

Така завърших учебната година с децата тази година. Резултатите бяха отлични и от тогава практикувам подобен начин при свършване.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...