Jump to content

Recommended Posts

ЛОША ДУМА

Народна приказка

Закачило се едно мече в един трънак. Минал дървар. Извадил мечето от трънака.

Видяла го мечката. Рекла му:

— Жив да си, човече! Голямо добро ми направи. Искаш ли да станем другари?

— Че знам ли?

— Защо бе, човече?

— Ех, как да ти кажа ... Мечка вяра няма . . . ама всички мечки не са все такива, я!

Мечката отговорила:

— То и човекът не е за вярване. Ала ти не си от тия хора.

И сприятелили се мечката и дърварят. Почнали често да се срещат.

Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила.

На сутринта дърварят си тръгнал.

Мечката го целунала и рекла;

— Прощавай, побратиме, че не можах да те гостя както трябва!

— Не се ядосвай, Мецано, — отговорил дърварът. — Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш някак на лошо.

Домъчняло на мечката. Рекла му:

— Вземи брадвата и ме удари по главата.

Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека.

— Прчщлно, по-силно! — рекла мечката.

Дърварят я ударил по-силно. Потекло кръв. Ала мечката нищо не рекла. Дърварят си отишъл. У

Минали се години. Веднаж дърварят попаднал в мечата дупка. Мечката.го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл:

— Какво стана, Мецо, раната?

— Коя рана? — попитала мечката.

— Дето те ударих по главата.

— Е-е, тя ме боля-преболя, зарастна и съвсем я забравих. Ала тая дума, дето тогава ми рече, никога няма да я забравя. Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя.

Преразказа : Р а н- Б о с и л е к

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...