Jump to content

Снежната царица и първото кокиче


Recommended Posts

СНЕЖНАТА ЦАРИЦА И ПЪРВОТО КОКИЧЕ

Далеч, всред непроходими снежни планини, се издигал кристален дворец.

В този дворец живеела Снежната царица със своите многобройни снежинки. Цял ден Снежната царица се разхождала по високите планински върхове, а снежинките тичали из горите, полетата, селата и градовете. Често, когато лежели в своите ледени креватчета, малките снежинки обичали да се разговарят за палавите деца, за снежните човеци и за веселите пързалки.

Една вечер Снежната царица казала:

— И аз искам да се порадвам с децата! Кои снежинки ще дойдат с мене на земята?

— Аз, аз, аз! — заскачали зарадвани всички снежинки. За няколко минути те изплели сребърна колесница от светлите лунни лъчи и с песен понесли Снежната царица към земята.

Дълго летели и пели. Чудни места минали. Весело с децата си поиграли. Слънчо се усмихнал и станало ден. Снежната царица и снежинките останали без колесница и бавно, бавно почнали да се връщат към планината. Пътят бил дълъг, а снежинките били уморени и едвам-едвам се движели.

Когато стигнали до една гора, Снежната царица се спряла и казала:

— Да почакаме тук, докато денят премине и луната пусне лъчите си. Виждам, че всички сте уморени — починете си!

Изведнъж малките снежинки се снишили до земята и сладко заспали. Скоро заспала и Снежната царица. Тъй както всички спели, чуло се глас изпод земята:

— До кога тъй свити, под земята скрити, ще си крием личицата?

Събудила се Снежната царица, погледнала и разбрала, че луковичните на първите цветенца се обаждат от земята.

— Станете, станете, цветенца! Ние първи ще ви посрещнем — обадила се Снежната царица.

— Но как, ние сме голички, нямаме си нито листец, нито цветец? — отговорили луковичните под земята.

Като чули шум и глъчка, снежинките наскачали. Съжалили те луковичните и се замислили, как да им помогнат. Трепнала радостно най- малката снежинка и извикала:

— Сестрички, да им дадем от нашата бяла премяна!

— Да, да, да им дадем от нашия бял цвят! — завикали дружно всичките снежинки.

Тогава Снежната царица взела по една бяла прашинка от всяка снежинка и направила снежнобели коронки. Подали се срамежливите зелени дръжчици, облекла ги с белите коронки царицата и сладко им прошепнала:

— Бели кокиченца бъдете! Ранна пролет вий вестете!

Щастливо звънтели в гората белите звънчета на първите кокиченца-

А вечерта, когато луната изгряла отново, лъчистата колесница понесла Снежната царица и снежинките към планината в кристалния дворец.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...