Jump to content

Старите хора не могат но знаят.


Recommended Posts

СТАРИТЕ ХОРА НЕ МОГАТ, НО ЗНАЯТ

Едно време излязъл закон да бъдат погубени всичките стари хора.

- Защо ни са — думали младите, — нито могат да орат, нито да жънат, нито дърва да сокът. Само ядат хляб и се пречкат в къщи.

Запретнали се и затрили всичките стари хора. Останал само един старец — баща на болярин. Дожаляло на болярина да вземе главата на стария си баща, затуй го скрил на тайно място и го хранил скритом, без да знае някой.

Тогава царувал един жесток цар — страшен човек. Той имал луд чер кон: никой не можел да се приближи до него и да го укроти. В царския дворец живеела знахарка — всичко познавала и на всяка болест

цер намирала. Царят я попитал как да укроти коня си.

— Как ли? — отговорила знахарката — заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък. Вържеш ли черния си кон с въже от пясък, той ще стане мирен като овчица.

Повикал дарят болярите, разправил им каква е работата и заповядал:

— Още утре ще ми донесете едно въже от пясък. Ако дойдете

в двореца ми без въже, ще ви затрия до един!

Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало на ум как може да се усучи въже от пясък. Между болярите бил и оня, който пощадил живота на баща си. Когато се върнал в къщи, старецът го попитал:

— Защо си кахърен, синко?

Боляринът му обадил, какво иска царя.

— Туй ли е то всичко? Не бой се. Утре като идете в двореца, и царя рече: „Къде е въжето?“ — ти му кажи: „Царю, готови сме да усучиме въже от пясък, но не знаеме какво трябва да бъде — дебело ли, тънко ли, дай ни по-напред мостра.

На другия ден, когато царят чул умния отговор, преклонил глава и казал:

— Прави сте, трябва да ви дам мостра, а няма от къде да я взема.

И царят простил живота на всички. Същото лято настанала една

суша, дето не е била на земята и никога Няма да бъде. Всйчко изгоряло, и трева, и плод. Житниците опустели — нямало жито за семе. Уплашили се хората да не измрат от глад. Загрижил се и царят. Повикал пак болярите и им заповядал:

— Правете, струвайте, утре като дойдете, искам да ми кажете от къде ще вземем жито за сеитба, инак главите ви ще взема.

Тръгнали си болярите сломени — никъде нямало зърно жито. Когато скритият старец видял че синът му пак е кахърен, попитал го какво има.

— Този път и ти не можеш ми помогна.

— Защо?

— Защото никъде в страната няма зърно жито, а царят иска утре да му кажеме къде има семе.

— Не бой се, синко. Утре, като отидеш при царя, ти му кажи да заповяда на селяните да разровят всичките мравуняци в царството. Там има много жито, събрано от мравките.

На другия ден, когато разровили мравуняците и намерили във всеки мравуняк по една торбичка едро зърно — царят се обърнал към болярина с доброто сърце и го попитал:

— Кажи ми кой ти даде този мъдър съвет ?

— Не смея да кажа, господарю, защото ще ме обесиш.

— Няма косъм да падне от главата ти, кажи!

Боляринът съобщил, че скрил баща си, и той го научил как да отговори за пясъчното въже и де има скрито жито. Тогава царят заповядал да напишат нов закон: никой да не закача старите хора, и когато вървят по улицата — никой да не им пресича пътя.

Ан. Каралийчев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...