Посвещението на Белите братя

[Sheny Idaet]

4. ПОСВЕЩЕНИЕТО НА БЕЛИТЕ БРАТЯ. ЖИВОТ И ЕЗИК НА ПОСВЕТЕНИТЕ

 

Да се върнем пак към Белите братя. Де е тяхното жилище? Школата на Всемирното Бяло Братство е на Слънцето. Там всяка година Белите братя правят събор. Техните делегати на Земята също се събират на събор. – „Къде?“ – На един висок връх в Хималаите, там правят своя събор. – „Кой е този връх?“ – Зная го, но не мога да го кажа, не е позволено. – „Духове ли са тези братя?“ – Те са хора, облечени в плът, както обикновените хора, но завършили своето умствено и сърдечно развитие. Велик, тържествен ден е съборът на Белите братя на Хималаите – свещеното място за тях. Тогава Бог изявява към тях Любовта Си с всичката Своя пълнота, с всичката Си енергия, която се отправя към целия свят. Тази енергия е причина за повдигане на религията, науката, изкуството. Тя е причина за преустройството на обществата, за подобряване строя и управлението. Светлите и красиви дни в нашия живот се дължат на събора на Белите братя на Слънцето. Когато някой от Белите братя на Земята минава през посвещение, той трябва да внимава това да стане в деня на тържествения събор на Слънцето. Тогава именно лъчите на Слънцето изпращат нещо ново на Земята. За онзи, който минава през посвещение, този ден е раждане от Бога. Това става само два пъти в живота им. За тези Бели братя се казва, че са родени два пъти от Бога. – „Какво значи това?“ – Мислете по този въпрос, сами да си отговорите. (126, с. 159)

 

Съществува в света един порядък на посветените, който се различава коренно от порядъка на обикновените хора. Той е порядък на свободата – в него няма нито сянка от насилие, нито сянка от това, което ние наричаме обществен живот. Днешният обществен живот е живот на затворници, а не на свободни хора; а общественият живот на посветените е живот на свободни човеци, свързани не с външни закони, а с вътрешна връзка на съзнанието за единството на живота. Сегашният наш порядък, каквото и да го правим, от него нищо добро не може да излезе – той е осъден безвъзвратно на загиване. Каквито и реформи и закони да се внесат в него, той си заминава. (4, с. 77)

 

И в миналото хората са говорили за реални неща, и сега говорят за реални неща. Но малцина са разбирали това, което говорят. Само посветените хора са разбирали това, което говорят. За обикновените хора, за народа, всичко е било иносказателно. Те никога не са знаели какво нещо е Истината. Посветените хора са били единобожници, а непосветените – многобожници. Посветените са били учени хора, а непосветените – невежи. (102, с. 271)

 

Онези, които разбират Божия закон, всякога поставят храната си на определеното за нея място и време: сутрин се хранят за ума, на обяд – за сърцето, а вечер – за волята. При това, като се хранят, те трябва да четат „Отче наш“. Не е безразлично как четат тази молитва. Като се храниш сутрин за ума си, ще кажеш: „Отче наш“ – и ще изпратиш храната към ума си. На обяд ще кажеш: „Отче наш, Който си на Небето“ – и ще изпратиш храната горе, в сърцето си. Вечер като се храниш, ще кажеш: „Отче наш, Който си на Небето, да се свети името Ти“ – изпрати храната си в своята воля. Значи ще се молите по следния начин: „Отче наш, Който си в моя ум; Отче наш, Който си на Небето и в моето сърце; Отче наш, Който си в моя ум, на Небето и в моето сърце, да се свети името Ти. Отче наш, Който си в моя ум, Който си на Небето и в моето сърце, Който си в моето тяло, бъди и в моята сила и да се свети името Ти.“ Ако се молите така и ако мислите по този начин, храната ви ще отиде на своето място. Сега, това не е за светските хора, но то се отнася за посветените, за онези, които са навлезли в духовното, които искат да се подвизават в Божия път. Това е за онези, които говорят за Любовта. Без Любов тази работа не става. Следователно, за да се ползвате от храната, вие трябва да ядете с Любов. И тогава, като отидете на работа, ще благодарите на Бога, че работите. Всяка работа има смисъл, когато се върши с Любов. (146, с. 284)

 

Съвременното човечество има особено благоволение от невидимия свят. Много тайни се разкриват, които в миналото не се разбирали. Ако вземете – във всяко направление. В миналото радиото е било известно само на посветените. Посветените имат радио от оня свят и от тоя свят, и си говорят. Заминал някой на оня свят – ще знаеш на какви вълни да се разговаряш. Ще ти каже адреса си, на кое място е. (42, с. 392)

 

Единственото нещо, което може да измени човешката натура, това е човешкият ум, който е от най-ново произхождение. Той скоро е дошъл да работи – до времето на Мойсея хората не са ходили по своя ум. Какво нещо е човешкият ум и какви са законите на неговата дейност знаеха само египетските посветени и Мойсей беше го научил от тях, а народът въобще ходеше по чувствата си, по сърцето си. Под „разумно сърце“ на езика на посветените се разбира умът – да разбира кои неща са постижими и кои – не. И всички страдания се дължат на сърцето. Всички народи и индивиди днес живеят със стремежите на сърцето и затова се раждат страданията. (4, с. 46)

 

Казвам: има едно състояние, има известни дни, има известни места на Земята и ако човек знае как да се постави, той ще добие едно благо. Мойсей, като пасе овцете 40 години, най-после се намери в свещеното място, видя къпината да гори и чу глас, който му каза: „Изуй обущата си, понеже мястото, на което стоиш, е свято.“ Мойсей се намираше при един жив извор и това място беше свещено. При всяко свещено място има един извор. Тогава Мойсей научи това изкуство и като придоби сила, можа да се върне в Египет и да направи всички чудеса. Той беше посветен. Той седя в храмовете на Египет и там научи всички посвещения. Постара се да освободи евреите и най-после ги изведе от Египет. Египетските закони бяха строги и за да не го накажат, когато направи убийството, той избяга. Мойсей живя 40 години в пустинята и научи истинския път – как човек може да се освободи. Ако вие нямате знанието на Мойсей, как ще се освободите от всички несгоди, в които се намирате? Вие искате да ви освободи някой отвън. (130, с. 274)

 

Искам да имате силата да можете да видоизмените нещата. Вижте Мойсей – хванал тоягата и тя се превърнала на змия; уплашил се и Господ му казал: „Дръж опашката!“ И като хванал змията за опашката, тя се превърнала пак на тояга. „Ама – ще кажете – той е бил Мойсей!“ – Нищо. И той се е учил, но се е учил при най-великите Учители на Египет. Той не беше глупав, защото Господ никога не избира за водачи на човечеството или на един народ глупави хора. Учил е дълго време и е минал известна школа. И виждате колко чудеса е направил пред фараона! Мойсей имаше две желания – да стане учител и същевременно избавител на евреите. Първо той си каза: „Тази работа не е за мене“ и отиде в уединение – 40 години да пасе овце, за да изкупи греховете на убийството. И знаете ли какво правеше? Предаде се на дълбоки размишления, понеже беше посветен във всички тайни на Египет. За едно убийство трябваше да учи 40 години И в това време той имаше второ посвещение. Питам: вие колко години сте пасли овце? Да бъдете овчари, то е велика работа, то е да бъдете учители. Познали ли сте вашия Учител? Баща ви, майка ви, дядо ви 2000 години са били християни, но познали ли са Христа? Ако сте Го познали, кажете пропуска, който ви е дал, също както военните – за да ви пропуснат, искат да им кажете пропуска. Какъв е вашият пропуск, вашата лозинка? Учените хора трябва да имат някакъв девиз, а какъв трябва да бъде нашият девиз? – „Да служим на Христа!“ (160, с. 116)

 

Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание. Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него – от това съзнание, наречено духовно, произтичат всички блага за матералния свят. Тези блага Христос ги нарича „хляб, слязъл от Небето“, защото Небе на езика на посветените означава един разумен и организиран свят. И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две – това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред Същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява. За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със Съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна. (4, с. 60)

 

От съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва с възвишените Същества, които му помагат. Те са Същества на Любовта. Само Любовта има предвид интересите на всички хора, на Цялото, а не на отделните части. Каже ли някой, че обича даден човек, това значи, че обича частта. За да бъде любовта му правилна, той трябва да вижда в това лице Бога. Така той се свързва с Цялото. Всичко е създадено от Бога и заради Него. Обикновеният човек върви от частта към Цялото, а посветените – от Цялото към частта, т.е. от общото към частното. Като се развива правилно, и обикновеният човек идва до правия смисъл на живота, както и посветеният. (171, с. 11)