Jump to content
Ани

Дишането е храна

Recommended Posts

ДИШАНЕТО Е ХРАНА

Обикновено днес хората мислят, че човешкият организъм използува като градивни и енергетични (горивни) материали за тялото си само това, което чрез устата е достигнало до човешкия стомах и там е могло да бъде превърнато в калорични или градивни единици. Изобщо, днес се мисли, че нашият живот влиза в нас чрез устата ни, посредством храната, която ние изяждаме и стомахът смила. Това е меродавното мнение — „последната дума на науката“. Колкото и да е широко разпространено, това схващане, обаче, не отговаря на действителността: ние се храним не само с помощта на стомаха си, но също така и с помощта на белите си дробове. Ние възприемаме елементите на живота не само чрез храната и питието, които употребяваме, но също така и чрез въздуха, който дишаме.

Днес на всички е известно, че, както ние хората, така също и всички живи същества по цялата земя и в цялата наша слънчева система, живеем и съществуваме чрез енергията, чрез живота, който получаваме от слънцето. Хлябът, водата, млякото, зеленчуците, плодовете — всичко това е слънце, всичко това е кондензирана слънчева енергия, материализирани слънчеви лъчи, направени твърди и осезаеми. Животът, който ние черпим от храната, що употребяваме, е трансформирана слънчева енергия. Лишени от нея, ние веднага се превръщаме в мъртви, безжизнени трупове. Без нея, ние не можем нито да мислим, нито да чувствуваме, нито да се движим. Животът на слънцето е, който изпълва нашите мишци, който прави възможни нашите мисли, чувства и действия. Ние всички се храним от него така, както малкото дете — бозайниче се храни от майка си. Обаче тази слънчева енергия, която ние възприемаме чрез хляба, плодовете, зеленчуците, млякото и т. н., не се съдържа само в тях — тя прониква също така и въздуха, който ни заобикаля и който ний дишаме.

Вън от храната, която употребяваме, ний можем да извличаме слънчевата енергия и направо от въздуха.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×