Дълбокото дишане сутрин

[Ани]

ДЪЛБОКОТО ДИШАНЕ СУТРИН

Най-подходящото време за упражнения в дълбокото дишане е сутринта. Тогава въздуха е чист, свеж и преизпълнен с прана. Тогава човешкото тяло, току що излязло от състоянието на продължителната неподвижност през време на съня, се нуждае най-много и е най-склонно към вътрешната гимнастика, към обливащия цялото ни етерно тяло магнетичен душ на дълбокото дишане. Тогава ние имаме най-много шансове да използуваме в максималната достъпна нам степен жизнената енергия, праната на въздуха.

Не е все едно да дишаш денем, в най- големия зной на горещия летен ден и — сутрин, когато приятната свежест и леката прохлада на утрото като че ли сами те карат да отваряш по- широко гърдите си за чистия въздух. Не е все едно, да се опитваш да дишаш дълбоко и спокойно тогава, когато си погълнат от грижите на деня и — сутрин, когато още не си влязъл непосредствено във водовъртежа на дневните събития и задължения. Не е все едно, да дишаш праха и нечистия, застоял въздух на града, работилницата или канцеларията и — този на откритото поле при една сутринна разходка вън от града или на открито в градината.

Всеки, който иска да се ползува от дълбокото дишане, трябва да си създаде един навик: всека сутрин, след ставане, да прави поне по неколко дълбоки дишания, при пълно спокойствие и съсредоточение на мисълта. Особено през пролетта и лятото това трябва да става ден след ден, постоянно, без да се пропуска никога, така, че да може да ни стане една неизбежна потребност: то ще се превърне в навик и ще почнем да го практикуваме без всякакви усилия, без да мислим за него.

Освен сутрин, хубаво е да свикнем да правим дълбоки дишания също така и на обед, преди ядене, а също така и вечер, преди лягане. Ако пък през време на работа сме лишени от чист въздух, ние трябва да използуваме всяко излизане на открито, особено вън от града, за да дишаме дълбоко. Като настояваме в това направление, постепенно дълбокото дишане ще ни стане навик, който ще се проявява, ако не постоянно, то поне периодично.