Jump to content

Дишането и молитвата


Recommended Posts

ДИШАНЕТО И МОЛИТВАТА

„Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му била приета. Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема. Като се молиш, ще концентрираш мисълта си само към даден предмет и ще поемаш въздух дълбоко и бавно“..

Учителя

Молитвата никога не може да бъде равнозначна на изговаряне на думи, каквито и да били те. Без съответното съсредоточение, без вливането на известно индивидуално съдържание в стереотипните форми на молитвата, без поставянето в действие на известно духовно усилие, молитвата не е молитва, а само декламация.

За да можем да се съсредоточим, да вложим съдържание и духовно усилие в молитвата, ние си служим с дълбокото дишане. Това обикновено става напълно естествено, почти несъзнателно, от само себе си: истинската молитва го изисква, като едно необходимо, неизбежно условие, Може би то не е толкова очебиеще, може би то е едва забележимо, но то е условие, без което не може, то е един верен, постоянен, неизменен спътник на истинската молитва.

Както казахме и в началото на тази книга, именно дълбокото дишане ни помага да съсредоточим мисълта си, да се поставим в хармония с Вселената, да се свържем непосредствено с космичния ток на Божествения живот. А тия условия са характерните признаци и на истинската молитва. Молитвата е свързване с живота на Бога. Не можем ли да направим това свързване, ние нямаме и никаква молитва. Днес молитвата е станала за присмех на мнозина, които мислят, че са стъпили на здрава почва — че се опират само на „реални“ неща, макар, в същност, кръгът на реалностите, които те познават, да е крайно ограничен Днес молитвата е станала синоним на губене на време и на безрезултатно самозалъгване. Но това е защото истинската молитва не е позната на тия наши съвременница, които тъй леко се отнасят към този въпрос.

В всеки случай, както днес, така и винаги досега, в историята на човечеството, в живота на хората се срещат безброй най чудни, непостижими и „невъзможни“ за материалиста резултати на молитвата.

Невидимият свят не е нито сляп, нито глух, нито пък е някъде далеч от нас и потънал до такава степен в своите собствени работи, че да не може да чуе гласа ни, когато той е отправен с пълна искреност и когато молбата ни не е в противоречие с Божията воля — с предначертания ход на нещата.

За да избегнем последното, ние никога не трябва да се молим на категорична форма, като че ли даваме заповед на Бога, на невидимия свят. Не, молитвата ни трябва да бъде наистина молитва, т. е. тя трябва да завършва така, че да оставя всичко в Божиите ръце: не искания, не настойчиви желания ние трябва да изказваме пред Бога, а да му изразим най-искрено нашата пълна готовност да приемем неговата воля, каквато и да бъде тя, да я посрещнем с радост и, ако е нужно, да понесем с готовност всички страдания и изпитания, които съдбата ни е предназначила.

И, често пъти, самата тази готовност отнема от пред нас горчивата чаша, защото ний сме я приели вече в съзнанието си. А, нередки са случаите, когато, колкото повече се дърпаме, колкото повече упорствуваме да приемем едно страдание или изпитание, с толкова по-голяма настойчивост ни се налага то.

Комбинирането на молитвата с дълбокото дишане ни дава сила и дълбочина, които са необходими за успаха на молитвата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...