Jump to content

Човек


Ани

Recommended Posts

Човек

Дигни нагоре очите си и се опитай с един поглед да обгърнеш безкрайната звездна нощ, в която милиарди и милиарди светила като златни точки сияят далече над тебе... За какво ти говорят звездите?. . . Имаш ли слух да дочуеш техния глас?...

Успокой немирния си ум, който е свикнал да тича само подир суетата на земното, разтвори душата си, и, във вътрешната тишина, ти ще доловиш техния глас, тяхната песен. Както радиоапарата долавя думите, речите, звуците, изпращани от хиляди и хиляди километри, така и ти ще доловиш тяхната песен, ще доловиш техните думи, отправени към тебе. В теб има същия този апарат, и даже много по-съвършен от радиоапарата. Твоята душа е този жив, съзнателен и неразрушим апарат.

За какво ти говорят звездите? — Виж, милиарди златни точки трептят в безкрайните пространства, пращайки ти своя привет. Какво искат да ти кажат те? —

— „Човече, колкото малък, слаб и нищожен да се мислиш, в тебе е положено едно зърно от вечността, пред което е безсилна всякаква смърт, всякакви житейски бури и несгоди. В теб живее безсмъртния Божи Дух, и Той не ще те остави завинаги да останеш в тъмнина. — Той ще те изведе към светлината.“

„Какво нищожество е човекът“ — си казваш понякога ти, а не знаеш, че в тебе се съдържа цялата вселена... Ако би могъл само да проникнеш всецяло в дълбината, която се крие в тези думи! Ти си микрокосмоса на цялата вселена; ти си, в умален вид, цялата вселена. Всичко, което съществува в нея, съществува и в теб. Всички земни и небесни неща имат своето отражение, своето подобие в твоята душа и тяло“.

*

Човек представлява от себе си една малка вселена, един микрокосмос, в който няма абсолютно нищо, нито една резчица и точка, които, в извънмерно увеличен вид, да не се срещат и в голямата Вселена — Макрокосмоса и обратно.

Обърни погледа си към атома — най-малката, химически неделима частица на всяко едно тяло. Ти ще видиш, че тя е миниатюра на цяла една слънчева система в тялото на Великия Небесен Човек — Вселената, в която буйния бяг на планетите около централното светило се сравнява само със същия бяг на електроните около централната ядка на атома. Всяка една клетка в нашето тяло съответствува на цяла една отделна вселена; артериите и вените ни — това са млечните пътища на Космоса — буйните небесни реки; а нашите органи и органни системи — представляват безкрайно по-големи системи във вселената, всяка от които се състои от хиляди и милиони слънчеви системи, със своите слънца, планети и млечни пътища. ..

И — всяко едно съзвездие от нашата вселена си има своето място, своя орган, своя съответен център вътре в нашето тяло, с което то е свързано с една тайнствена връзка — връзката на симпатията, на подобието и която е проводника на неговото влияние върху нас. И всяка една звезда, планета, система, си има също такива станции, такива отражения и центрове в нашето тяло, където се концентрира и през където минава тяхното влияние.

По такъв начин, човек представлява от себе си един кръстопът, един център, в който се срещат влиянията, едни по-силни други по-слаби, на всичко, което съществува във вселената. Човек съдържа в себе си всичко, в него се намира отражението на всичко съществуващо. И сам той е една неразривна част от това Цяло — Безграничната Вселена, докато всяка мисъл за отделност и всеки стремеж за егоистично обособяване за сметка на другите, представлява самоизмама, която по-рано или по-късно ще се разбие в прах пред категоричния глас на единството на живота. Човек е част от Вселената, човек е част от Човечеството и затова всяко зло, което той прави на други части от тая Вселена, от това Човечество, рано или късно ще се струпа на главата му, и всяка негова егоистична дейност, в която не се държи сметка за интересите на Цялото, ще му докара в края на краищата гибелни за него последици. Това се отнася не само до отделния човек, но и до всяка група, класа, съсловие, народ и т. н.: егоистичната дейност винаги носи гибел, както за другитe, така и за този, който се отдава на нея. Светът е едно Цяло, един Организъм, й всяко зло, което вършим на отделни части на тоя организъм, вършим го същевременно и на себе си. Затуй — най-сигурния път да работим за себе си е този, да работим за общото добро.

Засилвайки, чрез увеличаване възприемчивостта си,космичните влияния, идващи от всички части на безграничната Вселена, човек може да развие грамадни творчески сили, ставайки проводник на космичните такива. Това е бъдещето, може би твърде далечно, на човека. Няма, обаче, граница за неговото осъвършенствуване. Дългият път, който живота в течение на милиони години е изминал от амебата до сегашната човешка форма и съзнание, не спира тук. В човека лежат неразвити още сили и способности; които, развивайки се постепенно в процеса на неговата еволюция, чрез последователни прераждания, ще направят от него друго, много по-съвършено същество. Както под човека има хиляди и милиони по-нисши същества, така и над него, по стълбата на еволюцията, има други по висши същества, които отдавна са се издигнали над стъпалото, заемано от човека, и които представляват един идеал за него.

И тъй, що е човекът? — Човекът е носител на безсмъртния Божи Дух. Сам той е безсмъртен, както е безсмъртен космичния живот, който го изпълня. Човекът представлява от себе си една интегрална част от Божествения Организъм на безграничната Вселена. Той е същевременно едно семе, един зародиш, в който се крият грамадни творчески сили и възможности. Изминал пътя до сегашното стъпало на своето развитие, пред него стои пътя от човека до ангела. Този път, най-сетне, ще го заведе при неговия Първоизточник — Бога.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...