Jump to content

Сведения за духовния свят


Recommended Posts

2. СВЕДЕНИЯ ЗА ДУХОВНИЯ СВЯТ.

ПРОБУЖДАНЕ НА КОСМИЧЕСКОТО СЪЗНАНИЕ В ЧОВЕКА.

 

Могат да разправят някои, че след като умреш, ще отидеш между ангелите на Небето. Това никой не може да опише. Има разни описания. Най-хубаво за онзи свят е писал Сведенборг. Четете Сведенборг! Той го е описал конкретно. Както описват земния живот, така го описва той. Той говори за ангелите – бил е между тях, говори за техния език. Прави сравнение между земния и небесния живот. Той разправя подробно, хвърля известна светлина върху всичко това. Сведенборг, като говори за ангелите, казва, че някой път и ангелите стават тъжни. Някой път и по тяхното лице настава една промяна. И самите ангели не знаят от какво става това. Има разни предположения за това, но както и да мислите, има някои неща, които не могат да се обяснят в живота. (29, с. 330)

 

Казвате: „Кажи нещо за оня свят!“ Оня свят е музика, трябва да имаш уши – да чуваш и очи – да виждаш. Трябва да разбираш езика на невидимия свят. Според Сведенборг, ако отидете на Небето, трябва да минете през първото, второто и третото Небе, дето ще срещнете ангели, на които трябва да разбирате езика. Ангелите от първото Небе не виждат ангелите от второто Небе – то е затворено за тях. И ангелите от второто Небе не виждат тия от третото Небе. Ако ангелите не могат да минават от едно Небе в друго, колко по-малко това е достояние на хората! Те схващат Божествения свят като светлина. – „Какво има в Божествения свят?“ – Само светлина. Никакви форми няма в Божествения свят. Следователно, никакви противоречия не съществуват там. И в нашия живот няма по-хубаво нещо от светлината, няма по-хубаво нещо от въздуха, който дишаме; няма по-хубаво нещо от водата, която пием; няма по-хубаво нещо от храната, която ядем. Няма по-хубаво нещо от онова, което виждаме и чуваме. (115, с. 136)

 

Най-хубавият живот в слънчевата система е на Слънцето... Някои даже си позволяват да кажат, че са ходили на Слънцето, но те не са от България. От България още не са ходили, но има индуси, които твърдят, че са ходили на Слънцето. Индуските учени-адепти твърдят, че човек, след като се върне оттам, трябва да го събудят. В Европа има само един ясновидец – Сведенборг, който е ходил на Слънцето. Той е бил един много учен човек във всяко едно отношение. Той казва, че е ходил на Слънцето, на Венера, на Юпитер – навсякъде е ходил и опитвал живота там. Много правилно пише този човек! Аз оставям тези въпроси, не искам да им вярвате. Един ден, като дойде време, ще ги проверите. За да вярвате, трябва да имате специфични способности и чувства. За мене сега е безразлично дали вярвате или не. (59, с. 251)

 

Мигът за Бога е век за хората. Казват: „Второто пришествие ще стане в един миг.“ Този миг представлява векове за Земята. Според Сведенборг и в духовния свят има време и пространство, както във физическия, но там те не са като нашите, те са от по-особено естество. Когато казваме, че в духовния свят няма време, подразбираме, че времето там не е като нашето – разделено на часове, минути и секунди. И там има пространство, но не като нашето. Аз няма да ви обяснявам повече по тези въпроси, защото много от вас сте учили математика и знаете, че да се живее в плоскост и да се живее в куб, това са две съвършено различни неща. (181, с. 38)

 

Човек се намира на по-високо или по-ниско стъпало на развитие в зависимост от степента на развитие на неговото съзнание. Ако живее в простото съзнание, той не се отличава много от животните. Ако живее в самосъзнанието, той влиза в областта на греха, в областта на смъртта. Щом се натъкне на тази област, той иска да излезе от нея, да мине в безсмъртието, в свободата. Някои хора са влезли вече в космическото съзнание. Например ап. Павел казва, че се е пренесъл на третото Небе. Третото Небе подразбира пробуждане на космическото съзнание на човека. Много светии, много велики хора са живели в това съзнание. Например Христос, Буда, Сведенборг и други някои са познавали живота и условията на това съзнание. Когато се пробуди космическото съзнание в човека, той изпитва необикновена радост, която никой не може да му отнеме. Докато човек не влезе в това съзнание, неговата радост ту ще се явява, ту ще изчезва – днес ще е радостен, утре ще е скръбен. Задачата на Христос беше да научи хората да живеят правилно, да съдейства за пробуждане на космическото им съзнание. Христовото учение внесе в света нова наука, която цели да приготви пътя за проявяване на това ново съзнание в хората. Старите пророци наричали това съзнание „новото Слънце“, а Христос се произнасял за него с думите: „И ще влея Духа Си.“ На съвременен език това подразбира: ние трябва да съзнаваме, че Космосът е жив, съставя нещо цяло и се интересува от нас дотолкова, доколкото ние се интересуваме от него. Той е Цялото, ние сме неговите части. Казвам: когато човек влезе в космическото съзнание, това не значи още, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак той има по-голяма светлина за нещата и ще може отчасти поне да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот. Обаче за това се изисква Школа, методи за приложение.Тъй както сте сега, каквото и да ви се разкрие, каквито знания и да ви се дадат, те ще останат неприложени. (108, с. 41)

 

Ние сега мислим, че само Земята е населена, а други светове няма населени. Някои мислят, че Земята е разсадник на цялата Вселена. То е много казано от учените хора на Земята! Те мислят, че Земята е единствената планета, на която има живот. Обаче ако четете Сведенборга (един шведски учен, който после станал ясновидец), той е ходил на Юпитер, на Венера, на Марс, навсякъде е ходил, разправя за хората, описва ги, и в оня свят е ходил. Разправя, че ангелският свят е разделен на три свята – един на висшите ангели, на второстепенни и после – третостепенни ангели, които са по-близо до хората. Вие ще кажете: „Тия неща са отвлечени. Защо да не се занимаваме с туй, което е най-насъщно за нас?“ Ако един човек се занимава само с ядене и пиене, какво ще придобие? (146, с. 28)

 

Понеже вие сте на Земята, за другите (планети – бел. състав.) не може да си дадете мнението, понеже не сте били там. Аз имам думата. Аз определям само някои основни черти. Има и други неща, по които те се различават. Не мислете, че онези, които живеят на Юпитер, че те са светии. Малко по-добри са ония на Юпитер, но и те си имат мъчнотии, които трябва да разрешават. Но въпросът другояче седи. Човек може да се приспособи. Ако най-напред може да иде в Юпитер – да иде да види нещата. Ако четете Сведенборг, той ходил на Юпитер, на Сатурн, срещал се с тия Същества и пише в книгите си, разговарял се с тях. Ще кажете, дали това е вярно? Сведенборг казва – тъй както казва, аз вярвам. Дали тия неща са верни, то е негова работа. Който не врява, да иде да провери! Един човек, който казва, трябва да му вярваме. Ако се усъмним – да идем, да проверим и тогава да си дадем думата. Ако без да проверим отричаме нещата, не сме прави. Има един закон, който показва дали нещата са верни или не. (88, с. 294)

 

Разумният човек разполага с магическата пръчица. Ако е гладен, достатъчно е да тропне с пръчицата, за да намери пред себе си богата трапеза. Щом се нахрани, пак тропне с пръчицата си, за да се дигне трапезата. Той не познава нужди и лишения. Ще кажете, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“. Какво ще кажете тогава за книгите на Сведенборг? Според някои това, което Сведенборг е писал, е измислено. Според други, писаното от него е реалност. Едно е вярно: няма измислени неща в света! Каквото помисли, напише или нарисува човек, то е съществувало някъде. Когато художник рисува някаква картина по фантазия, това не е чиста фантазия. Някога той е видял тези образи, макар и откъслечни, и днес ги комбинира в едно цяло. Мнозина са отивали в онзи свят и го описват, но описанията на всички не се съгласуват. Защо? Защото всички нямат еднакъв поглед върху нещата. Някои се спират на външната страна на духовния живот, а други – на вътрешната. Човек трябва да има дълбоко разбиране за нещата, за да може да ги опише правилно. Ето защо, за да приеме нещата в тяхната действителност, човек трябва да е изработил в себе си верен поглед за тях – да знае кое е възможно и кое не е възможно. (45, с. 127)

 

Онова, което Сведенборг е написал, който е един от най-добрите ясновидци; той, като разправя за онзи свят, така го описва, че казвате: „Откъде го е измислил?“ Едно от двете: или го е измислил, или това е една реалност. И най-после, човек никога не може да измисли неща, които не съществуват. Един художник може да измисли една картина да я нарисува, но той все оттук-оттам е вземал някои сюжети и ги е сглобил. От самосебе си той не може да ги е измислил. Онези, които отиват в онзи свят, описват това, което виждат, а онези, които нямат тази сила, те не могат да разбират нещата и описват онзи свят такъв, какъвто не е. Онзи, който отива на онзи свят и не го разбира, той ще опише само каква носия имат, какви градове има там, а ни най-малко няма да обърне внимание на вътрешната страна на живота. Това, как живеят ангелите, как живеят светиите – на това няма да обърне внимание. Светиите там живеят на цели общества, имат си градини, имат плодни дървета и се хранят не като нас. Тук един светия е постник, но в онзи свят ни най-малко не е постник. Той яде първокласна храна, а не такъв буламач като тука. И после светията, като яде в една паница, втори път не яде със същата. (81, с. 541)

 

Сега на вас са ви проповядвали за един свят и досега, като четете Милтон и Данте, те са описали оня свят по милтоновски и по дантевски. Ако четете Сведенборг, той разделя ангелите на три категории. Едни ангели, които живеят в първия ангелски свят, друг – във втория ангелски свят и в третия ангелски свят. Само вкратце го даваме. Един ангел от първото Небе, ако влезе във втория свят на ангелите, му се вижда, че не е тъй хубав светът, както техния, не е приятен. Пък един ангел от втория свят, като влезе в третия свят на ангелите, и нему не се вижда тъй хубав. Вие, ако влезете в ангелския свят, ще кажете: „Не е хубав този ангелски свят! Земята, дето живеем, е по-добра, отколкото ангелския свят.“ Ние си представяме ангелите, като туряме в тях най-хубавото от човека. Ние си представяме ангелите като нас. Пък ангелите не са като хората. Те са запалки, те са огън. Ако един ангел влезе в този салон – той ще изгори, ще изчезне. Ако ходи по това дюшеме, ще изгори. Трябва да вземе човешка форма, да не ни запали. Ако влезе в дома ви и ако ангелът бутне жена ви, тя ще се стопи. Ако бутне сина ви, и той ще се стопи. Всичко, до което се допре, ще се стопи. Сега, ако искате да аргументирате, може да кажете, че е казано, че Земята пред лицето на Господа ще се стопи. То са фигури. Разбираме, реалност на света. Казвам: заради нас в дадения случай животът, както се проявява – този живот е най-добрият. При сегашните условия, при нашето развитие, ако ни въведат в по-висш живот, той ще бъде несъобразен. (76, с. 96)

 

Ако Природата или Бог е допуснал греха в света, не мислете, че това е някаква слабост. Той е допуснат, за да се прояви друга една черта, да се покаже какво може Божията Мъдрост – всичкото зло на света да го превърне във висше добро за човечеството. Всички онези, които вървят по пътя на Любовта, ще проверят тези неща. Аз говоря истини, които всички ще проверите. Аз говоря на онези, които не сега са се родили, но които са били родени в миналото и сега пак ще се явяват в света. Някой може да каже, че е много казано. Обаче там, в осмата глава на Притчите, е казано: „Веселих се в Неговата обитаема Земя и наслаждението ми беше с человеческите синове.“ Не се говори за тази обитаема Земя, която днес хората населяват – те са живели на друго място. Синовете човечески са тези, които постоянно идат на Земята. Кои са тези човечески синове? Някои ги наричат ангели. Ако четете Сведенборга, ще видите, че той изкарва ангелите произлезли от една предшестваща човешка раса. И от сегашната раса има кандидати за ангели. Онези, които стават ангели, придобиват знание и Мъдрост. В онзи свят има доста празни места за онези, които ще станат ангели. (64, с. 14)

 

Каин и Авел са родени от една майка и от двама бащи. Според окултната наука в онова време, когато Адам е бил в рая, извън рая е съществувала друга една раса. И от тази раса е дошъл черният адепт, наречен в Писанието Сатана, който прелъстил Ева и от него се ражда Каин. При тази външна раса се е учил Каин и от тях той е научил насилието, убийството и пр. В него се заражда гордостта, тщеславието да управлява Земята и той убива брата си, за да му вземе богатството. Ще попитате: „Защо така?“ Ако Природата е допуснала греха, това не е слабост, а за да се прояви нещо по-велико от това, което е. Според окултната наука човек по-рано е живял на една друга Земя, където е бил във връзка с по-напреднали Същества, които някои наричат ангели. Но ако четете Сведенборга, той изкарва, че и ангелите са от човешко потекло, само че са по-напреднала раса. Те са били една човешка раса, която е предшествала настоящото човечество в своето развитие. Има членове и от сегашната раса, които са кандидати да влязат в ангелския свят – това са светиите. Но за да влязат хората в ангелския свят, не трябва нищо да остане от техните слабости и да се развият всички сили и способности, които сега са като пъпки, които чакат своето време да разцъфтят. Когато се разцъфнат и развият в своята пълнота тези способности, хората ще реализират Царството Божие на Земята, но Земята трябва да мине през огън, да се пречисти и да се изменят условията. И от съвременната цивилизация с нейните църкви, болници и пр. няма да остане нито помен. В бъдещата култура ще имаме лекари за здравите, а болни няма да има, защото хората ще знаят как да живеят и всяка болест ще се парализира в нейния зародиш. Така че, за да се подобри животът, потребно е преди всичко едно ново разбиране за живота. А сега искат да подобрят живота без да изменят разбиранията си, начините на живеене и условията, при които се развива животът. Това е невъзможно, защото големите противоречия, които съществуват днес, произтичат от различията в материалните интереси, а те се обуславят от разбиранията ни за живота. В новите разбирания всеки, който има повече блага, отколкото са му необходими, ще ги раздели с тези, които нямат. По този начин ще се пристъпи към ликвидиране с греха. (5, с. 15)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...