Jump to content

Богъ на живитѣ


Recommended Posts

Богъ на живитѣ

„Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ.“

Матей 22:32

Живи и мъртви — това сѫ две понятия. Животътъ познаваме, а смъртъта не познаваме. Ако нѣкой мисли, че познава смъртъта, той се лъже. Всички говорятъ, че ще умратъ, но какво нѣщо е умирането — никой не знае. И интересно е, че съвременнитѣ учени не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ смъртъта. „Какъ да не умираме, казватъ хората, нали онзи, който умира си затваря очитѣ?“. Нима затварянето на очитѣ, това е смъртъ? Ама пулсътъ престава? Нима преставането на пулса, това е смъртъ? Човѣкъ може да си затвори очитѣ, може да престане да говори, може сърдцето му да престане да тупа, и пакъ да живѣе. Има сѫщества въ природата, които нѣматъ сърдце и пакъ живѣятъ.

Та ако всички казватъ, че ще умремъ, какъвъ смисълъ има тогава да се проповѣдва една религия, която подържа, че има Господъ, че Господъ билъ дошълъ на земята и пр. и пр., а при това вѣрваме въ смъртъта? И съвременнитѣ хора вѣрватъ повече въ смъртъта, нежели въ живота. Отрицателнитѣ идеи въ свѣта сѫ посилни отъ положителнитѣ. Но тогава защо ни е религия, защо ни сѫ всички научни теории, ако единъ денъ смъртъта унищожи всичко?

Смъртъта, така както хората я схващатъ, е изобретение на човѣшкия умъ. Въ една стара книга се казва: „Въ който денъ престжпишъ великия законъ на Любовьта, Мѫдростъта и Истината, ще умрешъ“. Тукъ вече имаме едно опредѣление за смъртъта. Щомъ изгубишъ своята свобода, своитѣ знания и своя животъ, ти си мъртавъ. Щомъ изгубишъ живота си, ще изгубишъ своето движение, и въ тебе ще остане само едно голо съзнание, — ще съзнавашъ, че имашъ рѫце, крака, но не ще можешъ да се движишъ; ще съзнавашъ, че имашъ сърдце, но то не ще може да тупти; ще съзнавашъ, че имашъ нерви, кръвоносна система, а нѣмашъ кръвообръщение.

И тъй, щомъ човѣкъ сгрѣши противъ великия законъ на Любовьта, изгубва живота; щомъ сгрѣши противъ великия законъ на Мѫдростъта, изгубва знанието си, а щомъ сгрѣши противъ великия законъ на Истината, изгубва свободата си. Следователно, подъ смъртъ ние разбираме лишаване отъ три велики първични сили, които подтикватъ човѣка къмъ развитие и усъвършенствуване: тѣ сѫ животъ, знание и свобода. Безъ свобода Истината не може да се намѣри, безъ знание Мѫдростъта не може да се разбере, безъ животъ Любовьта не може да се придобие.

Казва се: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“. Значи абсолютно се отрича смъртъта. Всичко онова, което съвременнитѣ хора говорягъ за смъртъта, за „онзи свѣтъ“, сѫ само тѣхни детски предположения. Съвременнитѣ учени по 99 пѫти провѣряватъ единъ наученъ фактъ и тогава се произнасятъ, а тукъ безъ всѣкаква провѣрка твърдятъ, че човѣкъ умира. Тѣ смѣсватъ човѣка съ неговото тѣло! Религиознитѣ хора ще кажатъ, може би, че е грѣшно да се провѣрява дали има животъ следъ смъртъта, защото това би било признакъ на съмнение. Тѣ казватъ: ще се осъмнимъ, ако мислимъ по този въпросъ. Мисълъта не е съмнение. Мисълъта е вънъ отъ всѣко съмнение. Съмнението е единъ недѫгъ, единъ излишъкъ на ума.

„Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“. Подъ живи хора ние подразбираме ония, у които се е пробудило божественото съзнание. Има човѣци въ свѣта, за които Богъ е Богъ на живитѣ. Тѣхъ нѣма нужда да ги питате: „ти вѣрвашъ ли?“ Подобни въпроси сѫществуватъ само между мъртвитѣ Ония, за които Богъ е Богъ на живитѣ, иматъ особени признаци. Тѣ сѫ истинското семе на свѣта. Писанието ги нарича „синове Божии“.

А „мъртви“ сѫ ония хора, чието сърдце е заледено, чийто умъ не мисли, чиято воля е парализувана. Тѣ иматъ желание на направятъ нѣщо, но все отлагатъ. Ако сѫ религиозни хора казватъ: като отидемъ на небето, или ако вѣрватъ въ закона на превъплътяването казватъ: въ другото прераждане. Ако хората не учатъ на земята, мигаръ на небето ще учатъ? Тази философия не издържа критика. Нима една муха, като влѣзе въ единъ човѣшки университетъ, отъ това ще стане учена? Кой университетъ не е пъленъ съ мухи!

Една отъ най-голѣмитѣ заблуди въ наше време е твърдението, че за Бога не можемъ да имаме опредѣлено понятие. Не, за Бога можемъ да имаме едно понятие — Свѣтлина безъ сѣнки, Животъ безъ прекѫсваване, Любовъ безъ промѣни и измѣни, Знание безъ погрѣшки, Свобода безъ ограничения.

Съвременнитѣ хора ги е срамъ да казватъ, че вѣрватъ въ Бога. Ала да те е срамъ, че вѣрвашъ въ Бога, това е престъпление. Дойде ли до Бога, разумниятъ, живиятъ човѣкъ казва: „Азъ зная Бога, за Него имамъ само едно мнение. Азъ Го познавамъ, защото живѣя, а Богъ е животъ. Туй е най-силното доказателство. Когато умра, азъ ще престана да вѣрвамъ въ Бога, но докле живѣя — животътъ, това е Богъ. И колкото по- силно се проявява, толкова повече Го познавамъ“.

Хората днесъ търсятъ нѣщата чисто външно. Тѣ търсятъ животъ, търсятъ знания, търсятъ свобода, но отвънъ. А всички тия елементи трѣбва да влѣзатъ съ цѣлата си същина въ нашия животъ, да го проникнатъ напълно. Тогава ще настъпи въ човѣка оня дълбокъ вътрешенъ процесъ на пробуждане, и въпросътъ има ли Богъ или не, ще стане за него излишенъ. Той ще разбере, че не въ външното седи службата на Бога. Защото човѣкъ може да се откаже отъ своето богатство, може да се оттегли и въ гората и пакъ да не извърши волята на Бога на живитѣ. Ще му се сторятъ излишни и всички ония дребнички въпроси на хората съ тъмно съзнание: „Ти вѣрвашъ ли въ св. Троица, вѣрвашъ ли въ . . . . “ хиляди вѣрвания! Въпросътъ за „св. Троица“ е толкова труденъ, че едва следъ милиони години човѣкъ ще започне да го проучава.

Живиятъ човѣкъ вѣрва въ Бога на Любовьта, който живѣе въ душитѣ, и у когото душитѣ живѣятъ — въ Бога на Любовьта, въ когото всички сѫ едно. Това единство искатъ ония, които сѫ пробудени, да оживѣе въ съзнанието на всички, и тогава ще отпаднатъ ония изкуствени и преходни дѣлежи между хората. Въ това единство човѣкъ ще затрепти въ своята първична сѫщина — като жива душа.

„Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...