Двата велики закона

[Ани]

Двата велики закона

Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и ржководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Едно отъ твърденията, които тия философи сѫ внедрили въ човѣшкитѣ умове е, че човѣкъ се ражда, за да умре. Ала каква философия има въ това? То е все едно да речешъ: този великъ художникъ е създалъ своята картина, за да я унищожи, този великъ ваятелъ е изваялъ своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете съ неговата хубава главица, за да я смаже. Какъвъ смисълъ има такова едно разбиране съ неговитѣ крайни, но безосновни заключения?

Друго едно разбиране за живота е че той билъ борба, и следователно хората трѣбвало да водятъ войни, трѣбвало да се избиватъ. Дали трѣбва, това ни показватъ ужаснитѣ картини на войната. Не ще ги споменаваме, защото всѣки ги познава. Но изъ улицитѣ често ще срещнеш призраци — не безплътни, а съ недѫгава, изпусталяла плътъ, закърпена тукъ-тамъ, или набавена съ дърво. И тѣ сѫ живи свидетели за заблудитѣ на площадннтѣ философи. Тия философи днесъ държатъ всички катедри на живота: и въ наука, и въ политика, и въ религия и сѫ внесли такива вѣрвания, които сѫ отровили живота. Тѣ нѣматъ нищо общо съ ония велики синове на Истината, които сѫ дали на хората едно истинско, здраво учение. Tѣ не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота.

Друго едно площадно разбиране за живота, подхранвано въ обикновенитѣ религиозни срѣди е, че човѣкъ идва на земята, живѣе известно време, па си заминава за онзи свѣтъ, за да отиде или въ ада, или въ рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. Ала тази задача не се разрешава за една, за сто, за хиляда, па дори и за нѣколко милиона години. Това е задача, която само Вѣчностъта, въ своитѣ безкрайни прояви, може да разреши. И когато човѣкъ разреши тази задача въ нейната първа степенъ, сиречъ, когато постигне, що е физическиятъ животъ на земята, той ще разбере донейде великата Мѫдростъ, която повдига цѣлото човѣчество, като го води по единъ пѫтъ на непрестанно развитие.

Религиознитѣ хора иматъ много смѣшни схващания и за пророци, и за светии, и за всички, които тѣ тачатъ, безъ да ги разбиратъ. Тѣ мислятъ, че последнитѣ сѫ постигнали своята вѫтрешна мощъ безъ да учатъ. Иоанъ Кръстителъ, запримѣръ, когото наричатъ Предтеча, хората го схвашатъ като единъ обикновенъ постникъ. Ала той всѫщностъ е билъ запознатъ съ основитѣ на дълбоката окултна наука, съ Божественото учение.

Той не е билъ отъ проститѣ, невежи пророци. Той се е училъ въ едно отъ великитѣ училища на древностъта и е билъ високо просвѣтенъ човѣкъ. И за Христа казватъ, че не се е училъ въ никое училище. Съ това искатъ да кажатъ, че безъ да се е училъ, е знаелъ. Това е друго площадно разбиране. Не, Христосъ отпреди хиляди години е билъ въ едно отъ най-великитѣ училища, въ една отъ най-знаменититѣ школи. Той самъ казва:

„Както ме е Отецъ научилъ, така върша“. Това ще рече, че той се е училъ тамъ, дето другитѣ, площаднитѣ философи, не могатъ и да припарятъ дори. Той се е училъ при Бога. А да се учишъ при Бога, ще рече, да минешъ оная школа, въ която има единство. Въ тази школа сѫ най-добритѣ учители. Тя не прилича на нашитѣ университети. Въ нея нѣма никакви хипотези, никакви теории. Когато въ тази школа искатъ да намѣрятъ, какво е разстоянието отъ земята до слънцето, професоритѣ на тази школа, заедно съ ученицитѣ си, тръгватъ отъ земята за слънцето и измѣрватъ точно разстоянието — точно, нито съ единъ милиметъръ повече или по-малко. Толкова прецизни сѫ тѣхнитѣ измѣрвания! Ако искатъ да знаятъ, какво е разстоянието отъ земята до Сириусъ, пакъ ще тръгне експедиция, съ бързина поголѣма отъ тази на първата, и ще направи най-точни физически изчисления. И тукъ изчисленията имъ ще бѫдатъ точни, нито съ единъ милиметъръ повече или по-малко. Искатъ да знаятъ, дали на едикоя планета има разумни сѫщества или не. За да провѣрятъ. пакъ изпращатъ експедиция, която въ най-скоро време се връща и докладва: ние видѣхме и знаемъ! При сегашнитѣ изследвания съ помощъта на телескопъ на астрономитѣ се привиждаха нѣкакви канали на Марсъ — едни гадаеха, че тѣ сѫ прокопани отъ разумни сѫщества, а други твърдѣха, че не сѫ. Всички тия гадания сѫ, наистина, хубави забавления.

Друго едно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота. Искатъ да ни убедятъ, че тия условия диктуватъ и въ постжпки и въ дѣла. Запримѣръ, твърдятъ, че условията заставяли орела да яде месо. Но тогава кой заставя гълѫба да яде зрънца? Не живѣе ли и той при сѫщитѣ условия, при които живѣе орела? Какъ е възможно, като живѣятъ при едни и сѫщи условия, орелътъ да яде месо, а гълѫбътъ — зрънца? Не, гълѫбътъ има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура въ себе си. Пѫтемъ ще споменемъ, че окултната наука има по-други схващания за птицитѣ, и въобще за жвотнитѣ, отъ схващанията на съвременната наука. Та когато днешнитѣ хора се оплакватъ отъ условията на живота и се оправдаватъ съ тѣхъ, трѣбва да си спомнятъ за гълѫба. Единъ гълѫбъ съ много по-малка ингелигентностъ отъ човѣшката, при много победни външни условия, е смогналъ да води единъ много по-чистъ и попорядъченъ животъ отъ човѣка, който се смѣта създаденъ по образъ и подобие Божие.

Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човѣкъ е по-силенъ отъ условията, защото ги е самъ създалъ. Нима оня човѣкъ, който съгражда къща и задлъжнѣва, не създава самъ своитѣ условия? Нима оня пияница, когото майка му е родила съ здраво тѣло, не измѣня следъ 10 - 20 години своитѣ условия, не покваря самъ своя организъмъ? Условията ли сѫ криви? Това е площадно разбиране за живота. Въ него, именно, се криятъ ония отрови, които днесъ рушатъ обществото. Съ тия разбирания днесъ само се правятъ опити, и ние виждаме тѣхнитѣ резултати.

Дълбоко погледнато, сегашяитѣ страдания на всѣки човѣкъ индивидуално се дължатъ на предходни причини, предизвикани въ миналото. Понеже природата е разумна, тя съхранява съ абсолютна правда живота на Цѣлото. Следователно, тя държи точна смѣтка за всички нарушения на законитѣ, които регулиратъ Цѣлото и възстановява нарушеното равновесие. Ето защо, всѣки индивидъ е отговоренъ за своитѣ дѣла, все едно дали той съзнава и признава това или не. Всички индивиди образуватъ единъ великъ организъмъ, организъма на великия, космиченъ Човѣкъ. Въ този космиченъ Човѣкъ нищо не умира, но всичко се измѣня: въ него има едно непрекъснато, математично движение на живитѣ величини, които го съставятъ. Той, именно, се грижи за всички същества, които образуватъ неговия организъмъ и съхранява законитѣ на Цѣлото.

Следователно, при тѣзи условия, при които живѣемъ, благото на единъ народъ, на едно общество зависи отъ индивидитѣ, които го съставятъ. Въ всѣки индивидъ, въ всѣка душа трѣбва да има тоя мощенъ стремежъ — да бъде разумна. Една отъ най-важнитѣ и мъчни задачи въ свѣта е да създаде човѣкъ своя индивидуаленъ животъ. Създаде ли се разумния човѣкъ, тогава домътъ, обществото, човѣчеството лесно могатъ да се създадатъ. Съвременнитѣ хора искатъ да преустроятъ първомъ човѣчеството, после обществото, дома и най-после човѣка. Очевидно, този пътъ е нелогиченъ, неправиленъ.

И не е ли ясно: вземете видни музиканти, които владатъ своето изкуство и образувайте оркестъръ — въ най-скоро време тѣ ще ви дадатъ прекрасно изпълнение. Съберете следъ туй хора, които нищо не разбиратъ отъ музика и се опитайте да образувате отъ тѣхъ оркестъръ — ще има само стържене и шумъ. Затова великитѣ Учители на човѣчеството съ обръщали такова внимание на индивидуалнитѣ души. Тѣ, които познаватъ великитѣ закони на цѣлокупния животъ, не само както той се проявява тукъ, на нашата земя, знаятъ, че човѣчеството не се оправя съ плошаденъ шумъ и голи приказки. Тѣ винаги съ твърдѣли, че всѣка единица трѣбва да разбере законитѣ на частъта и Цѣлото. Да разбере, че индивидуалниятъ животъ не е независимъ отъ живота на колективното и че следователно, не е все едно какъ човѣкъ проявява своя животъ, който едничко може да владѣе. Човѣкъ представя едно срѣдоточие на животъ, единъ възелъ, и вмѣсто да схване своитѣ задачи като отдѣлно срѣдоточие въ Цѣлото, той напуща своя центъръ и тръгва по измамни пътища да оправя другитѣ. И само вдига шумъ!

Следователно, ако ние не разбираме законитѣ на разумния животъ, които регулиратъ Цѣлото, не ще можемъ да поправимъ и своя животъ. А поправянето на индивидуалния животъ е лично дѣло на всѣка душа. Нѣкои очакватъ да дойде нѣкой да ги спаси. Други твърдятъ, че тия, които били на земята още не съ спасени, но ония, които били въ „онзи свѣтъ“, били спасени. Запитала овцата: „де ми съ децата, де съ моитѣ агънца?“ „На оня свѣтъ съ, много съ добре тамъ“. Да, въ „онзи свѣтъ“ — натъпкани въ нѣчии черва. Ние не вѣрваме на такива увещания. Ние не искаме да ни направятъ на жамбонъ и да ни изпратятъ въ „онзи свѣтъ“. Онзи свѣтъ е тукъ. Ако спасението на хората можеше да стане на онзи свѣтъ, великитѣ Учители нѣмаше да слизатъ на земята. Понеже тѣ идватъ на земята, тукъ трѣбва да бъдемъ спасени. Ние искаме, дето живѣемъ, тамъ да бъдемъ спасени.

А тия Учители отъ памтивѣка съ учили на ония велики закони, върху които почива животътъ на индивидуалнитѣ души и законитѣ, които лежатъ въ основитѣ на мировото единство. Тѣ съ вещаели въ различни форми и отъ различни становища закона на Цѣлото и закона на частитѣ, закона на безграничното и закона на граничното. Благото на свѣта се опредѣля отъ първия законъ — закона за Цѣлото. Или казано на окултенъ езикъ: отъ закона на Любовьта. Любовьта е първото проявление на Безграничното и носи въ себе си пълнотата на живота. А този животъ обхваща всички души. Следователно, когато говоримъ за Любовьта ние подразбираме пълнотата и единството на божествения животъ, въ който е изключено абсолютно всѣкакво зло.

Вториятъ законъ е законътъ на частитѣ, законътъ на индивидитѣ. Отъ този законъ, отъ закона на граничното, се ражда злото. Законътъ на Цѣлото включва частитѣ, но същевременно всѣка частъ си има свой законъ. Когато частъта иска да наложи на Цѣлото своя законъ, ражда се злото въ свѣта.

Това съ само едро набелязани истини, но тѣ ясно показватъ, каква велика наука е животътъ, колко разумно трѣбва да се отнася човѣкъ и къмъ проблемитѣ на индивидуалния животъ, и къмъ проблемитѣ на колективния. Социалниятъ въпросъ, който днесъ тъй много се разисква въ свѣта, е въпросъ, който изисква едно основно познаване на двата велики закона: законътъ на Цѣлото и законътъ на частитѣ, които лежатъ въ основата на цѣлото Битие.