Jump to content

Ключъ на живота. Единъ законъ на мировата економика


Recommended Posts

Ключъ на живота

Единъ законъ на мировата економика

Съвременната култура страда отъ неразбиране на онази основна истина, върху която почива животътъ. Че това е така, показватъ ония нескончаеми противоречия и борби, ония страдания и недъзи, които я разяждатъ. Това сѫ сѫщитѣ ония недъзи, отъ които сѫ страдали всички култури на миналото, и отъ които тѣ накрая сѫ погивали.

Мнозина, обаче, които гледатъ твърде повърхностно на нѣщата, все още хранятъ праздни надежди, че свѣтътъ — подразбираме човѣшкия свѣтъ, човѣшкия животъ — нѣкакъ ще се оправи. Какъ ще се оправи? Автоматически, по единъ механиченъ начинъ? Съ тѣзи срѣдства и методи, които съ били прилагани до днесъ? Ако животътъ на човѣчеството можеше да се развива правилно при тѣзи методи и при тѣзи разбирания, той нѣмаше да дойде до тази остра криза, въ която днесъ се намира и нѣмаше въобще да има нужда отъ „оправяне“. Щомъ той е дошълъ до тази безпѫтица, това показва, че е изгубилъ правата посока на движение.

При това, кои сѫ онѣзи, които ще оправятъ свѣта ? Ония ли, които на житейски езикъ обикновено се наричатъ глупави и грѣшни хора? Глупавитѣ и грѣшнитѣ хора не могатъ да оправятъ свѣта. Едничкитѣ, които могатъ да оправятъ свѣта, това сѫ умнитѣ и добри човѣци. Ония човѣци, които Посветенитѣ наричатъ „царе и свещеници на живия Богъ“. Защото само „царетѣ“, въ оня смисълъ, въ който Посветенитѣ разбиратъ тая дума, могатъ да бѫдатъ умни, и само „свещеницитѣ на живия Богъ“ могатъ да бѫдатъ добри въ истински смисълъ на думата.

Ала що означава царъ на езика на Посветени? — Царъ е оня човѣкъ, у когото Духътъ, най-великото, най-разумното управлява, така както слънцето управлява своя планетенъ свѣтъ. Царъ е оня човѣкъ, който владѣе своята „малка вселена“, който владѣе всички свои тѣла, не само физическото, и направлява тѣхнитѣ функции по законитѣ на духа. Царъ е оня човѣкъ, въ чийто духъ и душа Богъ живѣе. Царъ е оня човѣкъ, въ чийто умъ божественото знание и мѫдростъ обитаватъ. Царъ е оня човѣкъ, въ чието сърдце обитава великото благородство и чиято воля служи всѣкога на доброто. Това значи царъ, чието царство нѣма край.

А свещеникъ на живия Богъ? Това е човѣкъ, чийто животъ е непрекѫснато свещенодействие, непрекѫсната служба Богу. На олтаря на неговото сърдце постоянно пламти свещениятъ огънъ на жертвата. Храмоветѣ, въ които той свещенодействува, сѫ живи — това сѫ човѣшкитѣ души.

Тѣзи истински свещеници постоянно подтикватъ човѣка въ пътя на доброто. Тѣ искатъ той да разбере истински доброто, неговия първоизворъ, неговитѣ закони, за да може да използува ония блага, които така щедро му се даватъ на земята.

Защото доброто е изразъ на най-великото въ органическия животъ. То е плодъ на Любовьта. Любовьта, въ нейната същина, не може да се разбере на земята, но доброто всѣкой го разбира. Резултатъ на доброто е Правдата. И така, Доброто е резултатъ на Любовьта, а Правдата е резултатъ на Доброто.

Ето онази основна истина, за която загатнахме въ начало, онази истина, на която почива животътъ на земята. Отъ неразбиране на тази именно истина страда съвременниятъ свѣтъ. Тази истина е ключътъ на живота. Безъ този ключъ вратата на ония блага, за които хората купнѣятъ, никога нѣма да се отвори. А всички хора искатъ да участвуватъ въ доброто, което се разпредѣля на земята въ видъ на разни блага. И това тѣхно желание е законно. Защото благата съ за всички. Тѣ искатъ тѣзи блага, които днесъ сѫ така неправилно разпредѣлени, поради злата воля на хората, да се разпредѣлятъ справедливо и затова ратуватъ по своему за „социална правда“.

Дори думитѣ, които съвременнитѣ хора употрѣбяватъ: „разпредѣлба на благата“, „социална правда“, ясно показватъ, че тѣ интуитивно долавятъ оня мировъ законъ, който свързва Правдата и Доброто. Ала едно все още не могатъ да разбератъ хората днесъ – оня великъ принципъ, отъ който Доброто произтича, и на който Правдата е изразъ въ материалния свѣтъ. А този принципъ е Любовьта. Само чрезъ Любовьта могатъ да се разпредѣлятъ благата справедливо. Това е великата формула на социалния животъ.

Ала хората, отхвърляйки тази формула, този великъ законъ на мировата економика, искатъ да възстановятъ социалната правда по пѫтя на насилието, което е явно отрицание на Любовьта. Така тѣ се мѫчатъ да вмъкнатъ въ веригата Любовъ—Добро—Правда, неразривно съчленена по силата на единъ космиченъ законъ, единъ чуждъ елементъ — насилието. Това, обаче, никога нѣма да имъ се удаде. И докато тѣ, съ демонично упорство, се мѫчатъ да разкъсатъ тази верига, докато се борятъ противъ великия и основенъ законъ на живота — Любовьта, все ще претърпяватъ несполука. Насилието, съ което тѣ си служатъ, е оня ръждясалъ вече шперцъ, съ който искатъ да отворятъ тройната брава на онази врата, задъ която се криятъ великитѣ блага на живота. Ала тази тройна брава е секретна, защото е изработена отъ мъдростъта.

Напраздно ще се мѫчатъ хората да я насилятъ. Едничкиятъ ключъ, който може да я отвори, е ключътъ на живота. А този ключъ се състои отъ три части: Любовъ, Добро Правда.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...