Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев

[Ани]

Приложение 2

Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху

резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев

Пробуждането на съзнанието въ физическия свѣтъ става чрезъ една голѣма катастрофа. Едва следъ това настава у човѣка едно друго състояние, което може да се нарече мистично или, по-добре, музикално.

Новиятъ човѣкъ, който иде сега, е синтезъ на всичко. Той иде да организира свѣта, да внесе онова великото и красивото, за което сѫ купнѣели душитѣ на всички издигнати хора. Той иде да прокара нови пътища за съобщение съ разумния свѣтъ, невидимъ за съвременнитѣ хора. Той е, който носи разрешение на всички ония мѫчителни въпроси, които терзаятъ човѣчеството днесъ. Той не е човѣкъ, който мисли само за себе си. Да мислишъ само за себе си — това е животинско състояние. Той е въ съгласие съ цѣлокупната разумностъ въ свѣта, съ всички разумни същества и мисли като тѣхъ. Само за новия човѣкъ може да се каже, че мисли въ истинска смисълъ на думата. Защото е човѣкъ на истината и свободата. А това ще рече, че е намѣрилъ себе си. Само човѣкъ, който върви по пѫтя на Истината, може да намѣри себе си.

Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота. Животътъ е, който организира хората. Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества. Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ по-нататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ. Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ. И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ.

Мнозина, обаче, които гледатъ твърде повърхностно на нѣщата, все още хранятъ праздни надежди, че свѣтътъ — подразбираме човѣшкия свѣтъ, човѣшкия животъ — нѣкакъ ще се оправи. Какъ ще се оправи? Автоматически, по единъ механиченъ начинъ? Съ тѣзи срѣдства и методи, които съ били прилагани до днесъ? Ако животътъ на човѣчеството можеше да се развива правилно при тѣзи методи и при тѣзи разбирания, той нѣмаше да дойде до тази остра криза, въ която днесъ се намира и нѣмаше въобще да има нужда отъ „оправяне“. Щомъ той е дошълъ до тази безпѫтица, това показва, че е изгубилъ правата посока на движение.

При това, кои сѫ онѣзи, които ще оправятъ свѣта? Ония ли, които на житейски езикъ обикновено се наричатъ глупави и грѣшни хора? Глупавитѣ и грѣшнитѣ хора не могатъ да оправятъ свѣта. Едничкитѣ, които могатъ. да оправятъ свѣта, това сѫ умнитѣ и добри човѣци. Ония човѣци, които Посветенитѣ наричатъ „царе и свещеници на живия Богъ“. Защото само „царетѣ“, въ оня смисълъ, въ който Посветенитѣ разбиратъ тая дума, могатъ да бѫдатъ умни, и само „свещеницитѣ на живия Богъ“ могатъ да бѫдатъ добри въ истински смисълъ на думата.

Ала що означава царъ на езика на Посветени? Царъ е оня човѣкъ, въ чийто умъ божественото знание и мѫдростъ обитаватъ. А свещеникъ на живия Богъ? Това е човѣкъ, чийто животъ е непрекѫснато свещенодействие, непрекѫсната служба Богу.

Ето защо, когато говоримъ за организиране, винаги подразбираме животъ. И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането. Всички тия дѣлежи и борби се дължатъ на вторични човѣшки идеи, които отпосле съ влѣзли въ свѣта. Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновени е съ самия себе си. Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда. Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко.

Следователно, всички хора днесъ и най-вече ония, които сѫ призвани да бѫдатъ обществени строители, трѣбва да иматъ ясно различаване за онова, което е божествено, първично въ живота и онѣзи идеи, които отпосле сѫ влѣзли, за да изпълнятъ една временна задача. Всички неуспѣхи, всички страдания и бедствия — и лични и обществени — се дължатъ на онова раздвоение у хората между божественото, което винаги е истински актуално, и човѣшкото, което е често обременено съ недѫзитѣ на миналото.

Ето защо, днесъ повече отъ всѣкога се изисква отъ ония, които градятъ обществения животъ, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животътъ слага за разрешаване. Тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ не частнитѣ възгледи и интереси на отдѣлни обществени групировки, не формални изисквания на отдѣлни институции, които искатъ да запазятъ по външенъ пѫтъ своя авторитетъ и обществено положение. Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му обществено-политическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание.

Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ. Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвѫтре неговото битие. И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание.

Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Eдно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота. Искатъ да ни убедятъ, че тия условия диктуватъ и въ постжпки и въ дѣла. Та когато днешнитѣ хора се оплакватъ отъ условията на живота и се оправдаватъ съ тѣхъ. трѣбва да си спомнятъ за гължба. Единъ гължбъ съ много по-малка ингелигентностъ отъ човѣшката, при много победни външни условия, е смогналъ да води единъ много по-чистъ и по-порядъченъ животъ отъ човѣка, който се смѣта създаденъ по образъ и подобие Божие.

Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човѣкъ е по-силенъ отъ условията, защото ги е самъ създалъ. Нима оня човѣкъ, който съгражда къща и задлъжнѣва, не създава самъ своитѣ условия? Следователно, ако ние не разбираме законитѣ на разумния животъ, които регулиратъ Цѣлото, не ще можемъ да поправимъ и своя животъ. А поправянето на индивидуалния животъ е лично дѣло на всѣка душа. Нѣкои очакватъ да дойде нѣкой да ги спаси.

Никога, може би, въ свѣта не сѫ се подписвали толкова много договоря, не сѫ се сключвали толкова много пактове, както въ наша дни. Ала и никога, може би, тия договори не сѫ се нарушавали така често и не сѫ се разкѫсвали така безогледно, както въ наши дни. Договорътъ, погледнатъ исторически, има самъ по себе си свещенъ произходъ. Въ свещенитѣ книги, където вѫ една символична форма е показано развитието на човѣшкото съзнание, сѫщо се говори за договори, сключени между Бога и човѣка, между Бога и неговитѣ избрани. Съ други думи, тамъ се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателенъ човѣкъ и оня вѣченъ Изворъ, отъ който произтича неговиятъ животъ. Този договоръ между Бога и човѣка или единъ колективъ отъ човѣци, образуващи единъ „избранъ народъ“, се нарича въ свещенитѣ Писания съ хубавата дума „заветъ“.

Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ. До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява на халостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата душа.

Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ. Този новъ заветъ е заветътъ на божествената Любовъ, която ще свърже всички хора въ едно велико братство.

Васил Василев, 2012 г.