Jump to content

Изкуството на добрия живот


Recommended Posts

6. ИЗКУСТВОТО НА ДОБРИЯ ЖИВОТ. БЕЗ ЛЪЖА!

 

СПАСЕНИЕТО Е В ПРАВАТА МИСЪЛ

 

Когато разказвали нещо на Соломон, той казвал: „Известно ми е това, зная го.“ Веднъж един дервиш срещнал Соломон и му казал: „Ефенди, всичко знаеш, но има нещо, което не знаеш.“ – „Какво не зная?“ – „Не знаеш да хвърчиш като птиците.“ – „Така е – отговорил Соломон – не мога да хвърча.“ Сега и на вас казвам: всичко знаете, много неща знаете, но едно нещо не знаете – да живеете добре. Няма по-велико изкуство в живота от това, да живееш добре. Днес повечето хора водят обикновен живот, вследствие на което се оплакват от сиромашия, от болести, от мъчнотии. (188, с. 85)

 

Вие сте обикнали света, но тоя свят ви не иска, защото светът е една сила, която взема, а нищо не дава. Светът днес мяза на онзи турчин, който нямал пари, па си турил кюляфа вкъщи, запалил една свещ на кюляфа и казал: „Който види, ще съжалява, и който не види – пак ще съжалява.“ Събират се всички, искат да видят. Влиза един в стаята, вижда един кюляф и една запалена свещ върху него, плаща му, излиза навънка. – „Какво видя?“ – „Влез, че виж!“ Той пак вика: „Който види, ще съжалява, и който не види – пак ще съжалява.“ Влиза друг, вижда да гори свещ на кюляф. Един след друг влизат, гледат изложението на този дервишин и капиталът му се увеличава. А който излиза, не казва, че той бил толкова глупав, да гледа една запалена свещ върху един кюляф. Сега и вие виждате в света, в туй изложение на дервиша, и казвате: „Отлично е там“, но като излезете, казвате: „Влез, че го виж.“ В този свят има един кюляф и една свещ запалена – всичката истина е там. Който е видял, казва: „Влез го виж!“ Аз зная вече какво има – на този кюляф отгоре никаква култура не може да съществува. Че не може да съществува такава култура, каквато ние очакваме, че не можем да бъдем щастливи в този живот, да живеем братски – защо да не признаем тази истина? Ако не може, има причини. А може да се създаде тази нова култура в света, даже двама, трима души могат да дадат пример на истинско разбиране за Бога, а не туй, физическото разбиране, което е сега. И те ще имат право. Трябва ни онова същинско разбиране, че Бог е един велик принцип на съзнателната Любов, която прониква в нас. (163, с. 394)

 

Един човек се оплаквал, че не му върви в живота. Тръгнал по света да търси щастието си. След дълго лутане срещнал един дервиш и го запитал: „Кажи ми кой е най-щастливият ден и кой – най-нещастният? Искам да зная кога да работя и кога да не работя.“ Дервишът му казал: „Най-щастлив ден е петък, а най-нещастен – събота. Ако започнеш работа в петък, ще успееш; ако започнеш в събота, няма да успееш. Обаче за онова, което ти казах, ще ми дадеш всичките си пари.“ – „Имам само две хиляди лева.“ – „Колкото имаш, ще ми дадеш, а ти ще започнеш да прилагаш това, което научи от мене, и ще печелиш.“ Пътникът дал последните си две хиляди лева и се готвел да тръгне, но дервишът го спрял и му казал: „Ще ти дам един съвет. Преди да почнеш една работа, помисли два пъти за добро ли е или за зло.“ Пътникът благодарил на дервиша и продължил пътя си, дълбоко замислен върху новата задача. Питате: „Станал ли е богат този човек? Намерил ли е той щастието?“ – Намерил го е. Щом е бил готов да даде и последната си пара, непременно е намерил щастието! След 20-годишно странстване, той се върнал у дома си без пари, но научил поне кой ден през седмицата е щастлив и кой – нещастен. Като влязъл в двора, погледнал през прозореца да му отвори някой, но видял, че жена му прегръща и целува един млад, 20-годишен момък. Той се спрял за момент да помисли какво да прави и си казал: „Ако не бях срещнал дервиша, веднага щях да извадя револвера си, да убия и жена си, и момъка. Сега, понеже имам добър съвет, даден от дервиша, ще го приложа: преди да действам, два пъти ще помисля за добро ли е или за зло.“ Вслушал се в разговора и разбрал, че това е неговият син, пораснал в отсъствието на баща си. Питам: на място ли е дал той двете хиляди на дервиша? – На място. С тия пари той научил кой е щастливият ден. Тоя ден бил петък. Помни: всяко нещо в живота има своя добра страна! Сегашните хора се намират в положението на пътника, който тръгнал да търси щастието. Те са вече при дервиша. Той ще им каже, че има един щастлив и един нещастен ден. Той ще ги посъветва как да започват всяка работа. Ако хората не са готови да дадат на дервиша всичко, каквото имат в джоба си, те никога няма да намерят щастието. И Природата постъпва по същия начин. Като отидеш при нея да искаш нещо, тя първо ще те обере, ще ти вземе всичко, на което разчиташ; след това ще ти даде нужното. Ще дадеш всичко, каквото имаш, но ще научиш най-важното: кой е най-щастливият и най-нещастният ден. Най-щастливият ден ще ти донесе много по-голямо богатство от това, което си дал. Най-нещастният ден ще ти вземе и най-голямото богатство. И милиони да имаш, ще ти ги вземе.

 

Кой е най-щастливият ден? – Петък. Вървиш край реката замислен, търсиш път да излезеш от трудното материално положение, в което си попаднал. Нямаш пет пари в джоба си. Виждаш, че някой се дави в реката. Кой се дави, не знаеш. Обаче нищо не ти струва да се спуснеш във водата и да извадиш давещия се. Оказва се, че това е царската дъщеря, която се къпала в реката, но по невнимание се подхлъзнала и започнала да се дави. Този ден е петък – най-щастливият ден за тебе. От този ден ти ставаш и богат, и щастлив. Лесно се нареждат работите на човека, ако може да спаси царската дъщеря от удавяне. Не струва ли да спасиш царската дъщеря? Не струва ли да дадеш последните си пари, за да намериш щастието? (185, с. 46)

 

Съвременните хора мислят, че без лъжа не може. Те мислят, че за да излъже човек, той непременно трябва да е умен. Да, вярно е, че само силният и умният могат да излъжат. Глупакът не може да казва лъжи. Един от султаните на източните народи вика дервиш и му казва да каже една лъжа. Дервишът му казал: „Аз вече престанах да говоря лъжи, но ще се помъча да кажа една лъжа. За тази цел, обаче, ми трябват такъми, които трябва да купя от града.“ – „Колко ти трябва за такъмите?“ – „Двеста лири.“ Султанът му дава двеста лири и праща с него един от слугите си да ходи из града, да купят нужните такъми. Вечерта се връщат при султана и дервишът казва: „Господин ефенди, тази е последната!“ – „Браво!“

 

Най-после султанът вика този-онзи, иска да му кажат такава лъжа, която и сам той да признае. Ако не я признае, тогава няма да плати. Изреждат се един след друг да казват лъжи, докато най-после дохожда един и носи на султана косъм от брадата си и казва: „С този косъм баща ми построи мост, по който московците минаха Дунава.“ – „Възможно е“ – казва султанът. Друг един носи едно яйце и казва: „Майка ми тури това яйце под квачката и от него се измъти една камила.“ – „Възможно е“ – казва султанът. Най-после идва друг, който с още двама души носи един голям кюп. Той казва: „Едно време баща ти отвори война на московците и с този кюп взе назаем пари от баща ми, които ти сега трябва да ми върнеш.“ – „Това не може да бъде!“ – казва султанът. (62, с. 218)

 

Много философи говорят за субективното, трансцеденталното, но и те не знаят какво представя трансцеденталното. Когато Бог създаваше вселената, вие знаехте ли каква беше Земята? Имаше ли други планети около нея? Бяхте ли съветници на Бога? От едно малко камъче геологът описва някогашното състояние на Земята. Каквото и да се каже за нея, това са предположения, хипотези. Турците казват: „Олабелир“ – възможно е. Това не е упрек, но искам да зная на какво почива вашата философия. Спасението на хората е в това: да се научат правилно да мислят. Един турски султан обещал да даде голяма награда на онзи, който му каже същинска лъжа, която той да признае за такава. Извървели се един след друг дервиши пред султана да му разказват лъжи, една от друга по-големи. Първият дервиш казал: „Султан ефенди, майка ми насади едно паче яйце и като се търкулна то, от него излезе една камила.“ Султанът казал: „Олабелир“ – възможно е. Идва друг дервиш и казва: „Султан ефенди, едно време баща ми, като воювал с московците, изтръгнал един косъм от брадата си, турил го на Дунава и направил един голям мост от него.“ – „Олабелир“ – казва пак султанът. Изредили се трети, четвърти дервиш, и най-после дошъл последният дервиш, който носел един голям, празен кюп. Той казал: „Султан ефенди, едно време баща ти воювал с московците и моят баща му дал този кюп, пълен със злато.“ Султанът, като го слушал, си мислел: „Ако кажа олабелир, ще трябва, по закона, да му платя“ – затова той казал: „Бу яландър“ – това е невъзможно. Така и ние, когато не ни засяга някоя истина, казваме: „Възможно е.“ Но когато се отнася до нас, тогава казваме: „Това не може да бъде!“ – защото ще трябва да плащаме. (137, с. 109)

 

Само онзи може да бъде господар, който е в състояние да освободи съзнанието си от всички непотребни мисли. Мнозина говорят за господарство, за владеене и управляване на света, но не са в състояние себе си да управляват и владеят. Ако по невнимание някой изпусне ножа върху крака си, ще се рани. От болките, които претърпява, мисълта му се изменя, съзнанието му се помрачава. Щом иска да управлява света, защо не може да владее мисълта си? Ако е адепт, той може само със слюнка да заздрави раната си. Ето защо, когато някой се оплаква, че му е тежко на сърцето, казвам, че той е ранен. – „Как да се излекувам?“ – Плюй на раната си. – „Ама пари ми трябват.“ – Колко? – „Хиляда лева.“ – Който иска хиляда лева, не е умен човек. Той трябва да иска един лев. Силата е в единицата, а не в нулата, т.е. в нищото. Като има един лев, човек лесно може да забогатее. – „Как?“ – Като сложи по едно нещо след единицата. (152, с. 154)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...