Jump to content

Recommended Posts

ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

 

Учителя прие няколко души общественици. Единият от тях попита коя е базата, върху която трябва да се строи една разумна култура.

 

Всяка пръчка, която не работи за цялото дърво, е сух клон и се отрязва. Всичката погрешка е, че всеки живее за себе си. Всяко клонче на дървото трябва да съзнава, че е част от целия организъм и ще се подчинява на неговите закони. Каже ли клончето, че може самостоятелно да живее и се отделя от общия организъм, само се осъжда на смърт. И човек играе в Живота ролята на клонче и щом съзнава, че е част от Цялото, без да се отделя от него, ще се развива правилно. Ти колко добре се отнасяш със своя собствен крак, а с чуждия защо не се отнасяш добре? Когато животът на всички ни стане близък както животът на нашия крак, тогава светът ще се оправи. Каквото е отношението между органите в един организъм, такова е отношението на хората един към друг, понеже те заедно образуват един по-голям организъм. И когато някой човек вреди на друг човек, той все едно, че бие своя крак. Когато някой човек промуши някого, сам ще бъде засегнат.

 

Господарят е Цялото. В Бог човек ще живее като син, като дъщеря. Какво по-хубаво от това! Ние сме части, удове, но имаме всички блага, всички възможности на целия организъм. Целият организъм промишлява за нас. Какво лошо има в това? Това е новото разбиране. По нов начин трябва да се строи. Трябва нов строеж.

 

Веднъж дойде при мен една жена, която често изпада в отчаяние, в плач и казва, че е останала безпомощна, а всъщност не е така, защото тя е на работа и при това баща ѝ е богат. Казах ѝ: „Вие много се занимавате със себе си. Престанете с това, за да се внесе промяна във Вас. Затова днес няма още условие да Ви дойде помощ.“

 

Когато работите, трябва да имате предвид цялото човечество – това е разумното. Когато вие работите само за себе си, то все едно, че работи само един пръст и не е работа, а е само едно упражнение. Когато правиш нещо, от което ти и другите се ползват, то е полезно.

 

Седиш и мислиш: „Как ще живея?“ Няма какво да мислиш за това. Върху това ще мисли дървото, ти си клон. И каквото спечелиш, ако речеш да го туриш някъде за себе си, то само ще загазиш. Прати го към Цялото. Казано е: „Ще се отречеш от всичко и ще дигнеш кръста си.“ Когато живееш за Цялото, не можеш да правиш погрешки. Когато живееш за частите, тогава ще направиш погрешки, защото когато част спрямо част не се хармонира, нямат правилни отношения и става погрешка. Щом не живееш в хармония с частите, тогава косвено си в дисхармония с Цялото. Човек страда, понеже не работи за общото, а неговият живот е предвиден в Цялото.

 

Народите не трябва да се измъчват един друг, понеже са части на човечеството. На всеки народ трябва да се дадат неговите права, защото той функционира в целия организъм като орган. Също така и на всеки индивид трябва да се дадат права, защото и той е специфичен орган в целия организъм и трябва да функционира правилно.

 

Понеже сте възпитани частично – благото да е само за вас, там е и всичкото противоречие. Не може да бъде друго, в частта живеят всички части. Дяволът, от когото всички плачат, едно време бил благородник и всички го хвалили. Да, той бил видна личност и в него нямало нито помен от лошо. И всичката му погрешка била в това, че един ден, като минавал покрай Божественото огледало, огледал се. А като се огледал, толкова се влюбил в себе си, че поради това съгрешил. Под думата паднало същество се разбира същество, което живее само за себе си и много добре разбира своите интереси. Съществата на ада живеят изключително за себе си. Там всеки, каквото придобие, го има само за себе си. Той казва: „Аз трябва да се проявя.“ И сега идеите на ада са приложени на Земята. Хората работят по законите на ада, има привидна правда. Ред и порядък съществуват само за някои. В личния живот има големи заблуждения. Когато хората разглеждат нещата от лично гледище, там не могат да се спогодят. Животът трябва да се разгледа не от лично гледище, но като една целокупност. Обичай другите, понеже Бог ги обича. Прощавай им, понеже Бог им прощава. В Божествения свят страданията на едного са страдания на другите и радостите на едного са радости на другите. Към това се стремим. Съвършените хора са съвършени, защото считат скърбите и радостите на другите хора за свои. В новата епоха човек ще знае, че щастието му зависи от щастието на другите хора.

 

За да можеш да работиш, трябва да имаш здрави крака, ръце, очи и пр. Също така има хора, които за теб са като краката, други – като ръцете, очите и пр.; ако те пострадат, и ти ще пострадаш. Всички тези идеи трябва да легнат в основата на Новия строй, който иде.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...