Jump to content

1931_05_15 Новата епоха


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Николина Банева

Архивна единица

От книгата,"Път към живота", Младежки окултен клас - година десета, (1930-31),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата"Методи за самовъзпитание", 22-42 лекции на Младежкия окултен клас, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1941 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата"Методи за самовъзпитание", 21 лекции на Младежкия окултен клас, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)

държани от Учителя П.Дънов. Второ издание, 1994 г., "Хелиопол"

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Новата епоха

Чрез светлата Любов се постига красотата в живота.

Т. м.

Всяка идея или мисъл, която минава през ума на човека и се произнася чрез устата му, предизвиква известен образ или известна картина. За пример, мисълта „да отидем на екскурзия“ предизвиква картина за някоя хубава планинска местност. Мисълта „да отидем на чешмата за вода“ рисува във въображението ни образа на някоя чешма, от която изобилно тече чиста вода. Като кажем „да се молим“, пред нас изпъква възвишен, красив свят, напълно хармоничен. Молитвата въвежда човека в света на хармонията. И да не е влязъл той в този свят, за предпочитане е да мисли за него, отколкото никак да не мисли. Благословение е за човека да потъне в мисли за възвишения свят, макар и да не живее още там. Затова, именно, казваме, че човек трябва да мисли за Бога, постоянно да Го държи в ума си, макар Той да е още недостъпен за него. Следователно мислете за Бога, вярвайте в Него, обичайте Го, за да държите съзнанието си будно, да отправяте ума си към възвишения свят.

Какво придобива човек, когато се свързва с възвишения свят? Като мисли за възвишеното, човек възприема новото. Това не значи, че изведнъж ще стане нов човек и ще се отрече от старото. Новото постепенно измества старото, както новите плодове изместват старите. Вчера сте яли стар плод, но щом дойде нов, старият отстъпва мястото си на новия. Когато новият се свърши, пак може да ядете стар. Не всякога старото е развалено или бракувано. Има стари неща, които не губят цената си, но ако новите напълно ги заместват, естествено е тях да предпочитате.

Често чувате да се говори за новата, за положителната наука. Същевременно се говори за някои стари философи. За пример, казват, че Лайбниц развил философията си в съчинението си „Монадология“, Кант – в съчинението си „Чистият разум“, Ремке пък основава философията си върху „даденото“. Има нещо вярно във философията на тези учени, но има и нещо недоизказано. Сега трябва да дойдат новите философи, да допълнят и преработят мисълта на старите. За пример, под думата „дадено“ ние разбираме пъпка, която чака времето на своето проявяване. Когато дойде пролетта, пъпката ще се разтвори, ще цъфне, ще завърже плод и наесен плодът ще узрее. В този смисъл „даденото“ подразбира непрекъснат процес на проявяване. С едно даване въпросът не се изчерпва.

MOK-10-2-3.JPG

Как разбирате мисълта, че старото не се губи, нито може да се отрече? Представете си, че имате едно семе – A, което посаждате в земята, т.е. в гъстата материя (фиг. 1). Семето пуща коренчета надолу, където проявява своя живот. След време се явява стъбълце, клончета и листа. Семето A проявява живота си нагоре, в точка B, т.е. в рядка среда. Правата AC представлява равнището на почвата. Между двете прави AC и AB имаме равнодействащата, която представлява резултат. Дойдем ли до резултата, виждаме, че той е непреривен процес, а именно, в продължение на 10 години имаме резултата Aa; в продължение на други 10 години имаме резултата Ab, после – резултата Ac и т.н. Това нарастване продължава стотици години, вследствие на което казваме, че „даденото“ подразбира непреривен процес, в който не става никакво изчерпване. Следователно с живота на семето, посадено в земята, идеята за старото и новото става ясна. Не можете да отричате старото, т.е. миналото, защото новото се гради върху него.

И тъй, като гледате през очите на природата, вие не можете да отделите старото от новото. Обаче влезете ли в живота на хората, там има деление на стари и млади. В природата всички неща са неразривно свързани, като части от цялото.

Благодарение на тази връзка, дървото живее продължително, като през период от няколко години придобива нещо ново. – Какво придобива дървото? – То се свързва с все повече и повече хора. Колкото повече и по-добри плодове дава дървото, с толкова повече хора се свързва. И в края на краищата дървото се обогатява. Това наричаме „развитие“ или „култура“ на дървото. Последните плодове на дървото са по-хубави от първите. Младото дърво не дава доброкачествени плодове. Колкото минават годините, плодовете на дървото стават по-едри, по-вкусни и по-сочни. Изворът, който е текъл десетки и стотици години, има по-хубава вода от тази, която е текла в първите години на извирането му. Кога човек свири по-добре: когато започва да учи, или когато е свирил 15–20 години редовно? Кога разполага с повече знания: когато влиза в университета, или когато излиза? Когато започвал да учи, да свири, да пее, човек съдържал в себе си всичко, което впоследствие проявил, но то е било още в латентно, т.е. в спящо състояние. Когато работи, той постепенно се проявява. Като свърши науките си, той пак не е напълно проявен, но започва да се проявява – намира се вече в процеса на проявяването.

Мнозина не успяват да проявят дарбите си и да ги развият, защото очакват да получат всичко наготово. Те мислят, че знанието, богатството, силата могат да им дойдат пред нозете. Това е невъзможно. Работа се иска от човека! Някой си купи един лотариен билет и чака, дано спечели нещо. Добре е понякога човек да си купува по 1–2 лотарийни билета, но да не престава да работи. Нека сложи лотарийния билет в някоя кутия и да го заключи, да не разчита на него. Колкото повече работи, толкова повече възможности има да спечели. Щом работи, лотарийният билет ще бъде пълен; ако не работи, билетът излиза празен. При това положение, да купувате лотарийни билети, които не печелят, значи да губите време и пари напразно.

Всички купуват лотарийни билети, като не подозират, че на всекиго е даден по един лотариен билет, който трябва да се сложи в действие. Всеки човек има мозък, с който трябва да работи, да мисли, за да излезе от него добър философ, поет, музикант или художник. – Как е станал човек философ? – Чрез мисъл. Като мислил дълго време върху известен въпрос, най-после той се проявил, станал прочут. Целият свят му отдава слава и почест. Не е ли това неговият лотариен билет? Друг някой работил дълго време върху поезията и станал виден поет. Целият свят заговаря за него. Ето че и неговият билет печели. Някой момък иска да се ожени за добра, красива мома и постоянно мисли за това. Мисли за нея, но и работи, докато един ден срещне такава мома, която го разбира и оценява. Празен ли излезе неговият билет?

Понякога хората се оплакват от неуспехи, защото като придобият известно знание, или свършат някаква наука, престават вече да работят и да учат, като очакват да ги назначат на някаква висока служба. Ако не получат такава, отчайват се. Защо не вземат пример от пчелите и мравките, от мушиците и бръмбарите? Кой ги е назначил на служба? Никой не ги е назначил, но въпреки това, те по цял ден работят. Като видите как тичат, хвъркат и работят, кажете си: „Ако пчелата, мравката и бръмбарът работят, и аз мога като тях да работя“. – „Ама метод нямам.“ – На тях кой им даде метод? Методът за работа се крие в човека, само условията идат отвън. Импулсът за работа е в човека, а условията и средствата се дават отвън. Човек може с години да стои пред вратата на съкровището, но ако не посегне да я отвори, той нищо няма да придобие. Направи ли малко усилие да отвори вратата, всичко ще му се даде. Той ще влезе в замъка, ще обиколи всички ъгли и ще си вземе, каквото му е нужно. Условията го чакат, но от него се иска да направи малко усилие, да вдигне ръката си, да посегне към тях. – „Как ще повдигна ръката си да отворя?“ – Това е метод, който човек сам трябва да намери. Да мисли, че и методът може да му се даде наготово, това е заблуждение.

Често хората се спъват, когато се сравняват едни с други. За пример, някой гледа как работят другите и казва: „Аз съм останал назад, хората са свършили много работа“. – Ако това е така в действителност, насърчавайте се, без да се спъвате. Слугата, който е прекарал повече години при господаря си, естествено ще свърши повече работа. Ако някой е научил изкуството да плува, това не подразбира, че знае всичко. Той може да плува, да владее водата, но като излезе на суша, вижда, че много неща не може да направи. Ето защо, който владее водата, може да свърши много работа. Обаче който не знае да плува, ще изгуби много време, докато намери лодка или мост, да мине на другия бряг. Щом излезе на брега, той влиза вече в ролята си – господар е на сушата. Той започва да работи и си набавя изгубеното време.

Помнете: Всяка идея, която засяга ума, сърцето и волята ви, е по-ценна от тази, която няма никакво отношение към вас. Следователно, какво ще придобиете, ако кажете, че хората работят повече или по-малко от вас, или ако кажете, че някога човечеството е било по-добро или по-лошо. За вас е важно какво вие можете да направите в даден момент, или какво е човечеството днес. Какво е било миналото, добро или лошо, това може само да ви поучава и насърчава. Ако миналото не може да ви стимулира, то няма отношение към вас. Ако злото и доброто не ви подтикват към работа, те остават за вас отвлечени понятия, към които нямате никакво отношение. Ето защо, влезе ли в ума ви една Божествена идея, не я отхвърляйте, дайте ѝ възможност да се реализира, да стане ваша плът и кръв. И тъй, ако извадите от себе си Божествения елемент, т.е. връзката си с Божествения свят, вие ще обезсмислите живота си. Ако разглеждате името си, ще дойдете до заключение, че първата буква от името никога не се изменя. Тя е тясно свързана с вашето естество, а главно с характера ви. Другите букви могат да се изменят или не, но първата остава неизменна. Каквито промени да правите с името си, никога не го съкращавайте. Можете да продължите името си, да внесете в него още няколко букви, но в никой случай не го съкращавайте. Тази е причината, да имат германците много дълги думи в езика си. Понеже се намират в ограничителни условия, разполагат с малко земя, в която да проявят своята енергия и ум, те увеличават броя на буквите в думите си. Често съединяват по 2–3 думи в една. Това показва, че търсят изходен път за излизане от ограниченията, в които се намират. Земята, с която разполагат, е много ограничена, за да проявят своя ум, активност и сила. Англичаните пък разполагат с много земя, вследствие на което думите, с които си служат в речта, са повечето къси.

Следователно, когато думите, с които си служи един народ, са къси, това показва, че колата на този народ е много натоварена. Той трябва да я разтовари малко, да не се счупи. Ако пък думите са дълги, колата му е слабо натоварена, има още място за товарене. Значи колата на англичаните е много натоварена, а на германците – слабо натоварена, има още място да я товарят. В живота си всеки човек минава през положението на германеца и англичанина: ту се товари, ту се разтоваря. Той минава от неблагоприятните условия в благоприятни и обратно: от благоприятни в неблагоприятни.

Чувате да казват за някого, че мисли много, а за друг, че малко мисли. Когато мисли много, човек се намира в трудно положение. Той знае, че като мисли, ще излезе от мъчнотията си. Значи човек трябва да мисли, а не да се тревожи и безпокои. Мисълта е едно нещо, а тревогата – друго. Като мисли, човек открива различни методи за научни изследвания, за справяне с мъчнотиите. След дълго размишление, Архимед откри закона за плаване на телата. Той го разреши в банята, когато се къпеше, откъдето излезе гол и извика: „Еврика!“ Ще кажете, че е смешно положението на голия човек, особено учен, да излезе гол от банята. Важно е, че Архимед внесе в света една велика идея, въз основа на която се направиха толкова открития в областта на мореплаването, а впоследствие и на въздухоплаването. Значи съдържанието осмисля нещата, а не външната им обстановка. Много хора днес ходят голи, но нищо не са внесли в света. Архимед веднъж излезе гол, но обогати науката с една велика истина.

Следователно силата на нещата не е във формата, нито в съдържанието, но в онзи, който може да използва това съдържание. За пример, ако получите подарък ноти, красиво подвързани, силата им не е нито в подвързията, нито в съдържанието. Трябва да дойде някой пианист или цигулар, да отвори нотите и да започне да свири. Значи условията са в нотите, възможностите – в инструмента, но трябва да дойде артистът, да съчетае условията с възможностите, за да реализира идеята, която е вложена в тях. Същата аналогия можем да направим между човека и света, в който той живее. Светът е написана книга; силите, които действат в света, представляват инструментите; след това трябва да дойдат артистите, да засвирят на тия инструменти и да покажат какво могат да изкарат от съчетанието на написаното в книгата и инструментите. Дойде ли до ухото ви музика, спрете се и започнете да размишлявате. Няма по-хубаво нещо от правата мисъл. Да мислиш право, това значи да имаш ясна представа за всичко, което става в света. Виждате, че някой страда или се радва. Като разбирате нещата, вие влизате в положението му и знаете как да му помогнете.

Като говорим за страданията, ще знаете, че всички хора са изложени на тях. Няма човек в света, който може да избегне страданията. Повече или по-малко, той непременно ще мине през страдания. Като погледнете главата, лицето и ръката на човека, ще видите, че там е написано всичко, което му предстои да преживее. Достатъчно е да знае човек малко астрология и хиромантия, за да разбере предварително какво го очаква. Има астролози и хиромантици, които могат да предсказват бъдещето на човека. На търговеца могат да кажат какви стоки да си набави повече, кога да си ги достави и т.н. Обаче това, което могат да кажат на един търговец, не се отнася до всички търговци. За пример, един търговец може да спечели от покупката на захар. Ако друг търговец направи същата покупка, може да пропадне. Значи в живота подражаването не води всякога към добър резултат. Това, което се отнася до една майка, не важи за друга. Ако един тухлар работи добре, това не значи, че в същата местност трябва да се явят още няколко тухлари. Голямото производство на тухли в едно и също място намалява цената им, а с това се влошава положението на тухларите. Ето защо, помнете, че астрологията, хиромантията, физиономиката, като науки, имат отношение, както към цялото, така и към частите. За всеки човек е определено какво му предстои да мине, какви страдания и радости го очакват, на какви успехи и неуспехи ще се натъкне. Същевременно, определени са и неговите отношения към окръжаващите, към цялото Битие.

Днес много хора се оплакват, че нямат работа. – Защо нямат работа? – Защото производството на учените е голямо. Всяка година завършват университет хиляди души, за които няма вакантни места. Те са съгласни да ги назначават в села, но и там няма свободни места. Затова мнозина се принуждават да отиват в странство, там да работят. Не е въпрос да напуснеш отечеството си, но предварително трябва да знаеш за каква работа си способен. Като се поддават на подражаване, някои отстъпват от своето предназначение и изучават предмет, който не им се поддава. Всеки трябва да знае какво може сам да направи, а не какво другите хора правят. Като попадне на това, за което е предназначен, за него непременно ще се намери място. За всеки човек е определено едно място в живота. Намери ли предмета, върху който трябва да работи, непременно ще намери своето място. При това, всеки трябва да работи така, че сам да е доволен от работата си, да не очаква одобрението на хората. Нима работата, която Христос свърши, се одобри от хората? На времето малцина я одобриха, но след 2000 години много хора станаха Негови последователи. Обаче Христос беше доволен от своята работа.

Мнозина искат да бъдат като Христа. Няма по-лесно от това, никой не им пречи да бъдат като Христа, но за себе си, а не за хората. Първо, човек трябва да изработи образа на Христа в себе си и после, да го представи на хората. На времето си и Христос не беше признат от хората, затова Го разпнаха. Римската власт гледаше на Него като на неблагонадежден и опасен човек. Наистина, опасен човек беше Христос за римската империя. Страхуваха се от Него и си казваха: „Как е възможно толкова млад човек, едва 30-годишен, да се готви за цар на Юдеите! Значи Той иска да направи революция!“ В заключение на това, Пилат намери някакъв член от римското право, въз основа на който Го осъдиха. Като се намери в трудно положение пред съвестта си, Пилат каза: „Не намирам никаква вина в този човек. Измивам ръцете си от всякаква отговорност“. Въпреки това, осъдиха Христа и Го разпнаха. За да се оправдаят за престъплението, което извършиха по отношение на Христа, книжниците и фарисеите Го обвиниха, че се наричал цар на Юдеите, с което нарушавал законите на римската империя. Страшно е, когато човек нарушава законите на разумната природа. Човешките закони могат да хванат човека, но ако той спазва законите на великата природа, ще възкръсне, като Христа. Затова, именно, Христос е казал: „Не противи се на злото!“ Злото представлява лошите условия. Не противи се, значи, на лошите условия. Остави ги да минат, за да дойдат добрите условия. – Какво представляват добрите условия? – Те са идейните, т.е. необикновени мисли, които стимулират човека. Разчитайте на тези мисли, защото те насърчават и въодушевяват. Допущайте в ума си само идейни мисли, за да излезете по-скоро от областта на разочарованията, която наричаме област на смъртта, на ада, на мъчението. Колкото по-скоро излезете от тази област, толкова по-добри условия ви чакат. Добрите условия представляват новата епоха, която всички хора очакват. Обаче докато дойде до новата епоха, човек непременно ще мине през разочарованието. Никой не може да избегне тази област. Каквото и да правите, ще минете през нея. Христос нарича тази област „тясна врата“. За да мине през тясната врата, човек трябва да остави раницата си отвън, да не му пречи. Големи разочарования прекарва човек, докато мине тясната врата. Обаче колкото и да са големи разочарованията, те не са по-големи от Христовите, защото Той пръв мина през тясната врата. Пътят на съвременните хора е вече проправен и осветен. Като не разбират законите на живота, мнозина считат културата и постиженията за свое собствено дело. Те не подозират, че културата е резултат на усилията, които възвишените същества правят. Те работят върху умовете на хората, като внасят светлина в тях. Същевременно те внасят в сърцата им възвишени подтици, благородни желания и чувства. Щом съзнаят това, хората ще разберат, че културата не е нищо друго, освен съзнателна работа на разумния свят върху цялото човечество. Музиката, поезията, изкуството, науката, които осмислят живота на хората, слизат от възвишения свят като идеи и се реализират на земята.

Сегашните хора реализират идеите на възвишения свят, а бъдещото поколение ще ги приеме наготово, в наследство. Но на тях ще се възложи нова работа, да усъвършенстват това, което са придобили. Всеки човек, всяко общество, всеки народ, всяка нова епоха допринася по нещо за великата сграда на бъдещата култура. Приложете и вие своето участие в тази велика сграда, за да се ползвате в бъдеще от нейните придобивки.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 15 май 1931 г., София, Изгрев.

1931_05_15 Новата епоха.pdf

Редактирано от Ани
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Пътят на доброто". Младежки окултен клас. X школна година (1930–1931).

Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Новата епоха

Х година

36 школна лекция на 1 мл.ок.клас,

15 май 1931 г. петък 6 ч.с.

слънце, приятно, топло, меко време.

Изгрев.

Само светлата Любов на живота постига целта.

Тайна молитва.

Когато се каже, че трябва да се молим каква идея изпъква в ума ви? Ако ви кажат: Да идем на екскурзия! Какво изпъква в ума ви? Нали известна местност. Или ако ви кажат, да идем да вземем вода на някоя чешма, веднага ще изпъкне една чешма или един извор в ума ви. Като се каже молитва, веднага в ума ви трябва да изпъкне един свят на хармония, най-красивият, в който може да се живее, най-хубавото, което може да си въобразите и ако се каже, да се моли човек, това значи, веднага да отправи ума си към този хубавия свят. Ако не живеем там, но даже ако мислим заради него, все е една благодат. Може да не е постигнат, но все е хубаво като мислим за този свят. Сега вие казвате, да мисли човек за Бога. Но Бог в своята проява както е, той е недостъпен за човешкия ум. Та казвам, тази форма трябва да изпъква, тогава тя ще влияе по-добре на ума ви. Казват, тя тази работа – човек да се моли, това не е само една дума. Но да имате една ясна представа за най-хубавото, най-красивото, най-доброто и най-възвишеното.

Каква беше отличителната мисъл от миналата лекция? (За идейните и обикновените мисли). Сега, желателно е да имате една правилна философия. Когато аз ви говорих за съвременното разбиране на живота, колцина от вас схващате онова единство, което трябва да съществува? Мнозина от вас мислят, че като се внесе новото в света, старото се отрича. Не, въпросът не седи така. Въпросът седи много естествено. Ако аз ви дам един хляб, който е печен преди една година и ви дам друг един хляб, топъл, който е опечен сега; кой по избор ще изберете да ядете? – Сегашният, топлият, а другият, какъвто и да е, няма да ви е приятно да ядете. Ако вие вземете плодове, които са брани преди две или три години и плодове, които сега са откъснати, кой плод ще изберете? Отношението е същото. Когато говорим за наука, какво разбирате? Кажете ми една форма на науката. Кажете ми нещо от Питагор. Коя е основната идея на Лайбниц или на Канта, коя е основната идея? На Лайбниц са монадите (своята философия той е развил в съчинението си „Моннодология“). А на Канта – „Чистият разум“. Хубаво, а коя е основната идея на Ремке? Той тръгва в своята философия от „даденото“. Е кое е това „даденото“ в света? Следователно, даденото е още нещо непроявено. То е като една пъпка, която е скрита в някое дърво и следователно трябва да дойде пролетта, лятото да се оформи, да даде някакъв цвят, плод, но това не е всичкото дадено. Даденото се дава, но не се додава. Даденото има това свойство, че всякога се дава, а никога не се додава. Значи, то не се изчерпва.

MOKK_10_36_1.GIF

Казвам сега, представете си, че тази линия A представлява две състояния: едното е гъсто състояние, това е почвата, материята, а другото е една по-рядка материя – въздухът. Вие можете да си представите основния живот в A – в корените; а в клонищата B. може да си представите по-възвишения мислов живот. Имате A, B, C. В C вие имате резултатите в едно или друго направление. Сега да допуснем, че вие имате такъв един резултат, който ще се види след 100 год. – D. След други 100 год. израства друго едно клонче H. Питам кое е по-важно? В дадения случай ще имате пак резултати след 100 години. След други 100 години имате още едно клонче M. Тук ще се появят цветовете. Ние не отричаме старото, миналото, понеже това новото е базирано върху старото; само между хората е казано: млад човек и стар човек, но в природата старото и младото не са разделени както в света между хората, а всичко там съставлява едно цяло, всичко е свързано.

MOKK_10_36_2.GIF

Сега след 100 години резултатът ще бъде D, след други 100 години резултатът ще бъде H, а сега, след още сто години, туй е новото M. Значи в 300 години туй дърво се развива, дава цветове и плодове. Какво е постигнало дървото? Какъв е резултатът от дървото? В първите 100 години дървото се е запознало с 10 души хора, които са отишли при него и всички те препоръчват, че туй дърво има отлични плодове. След вторите 100 години туй дърво се е запознало с 20 души и през последните 100 години то се е запознало с 30 души. Сега какво е станало? Значи след всеки сто години имаме известна разлика, има един придатък от 10 души. Туй наричат култура. Миналата култура на 10 души равна ли е на 20-тях? И културата на 20-тях равна ли е на 30-тях. Туй дърво хиляди години расте и всеки период от 100 години придава по 10. Но плодовете и соковете, които излизат в най-последните коренчета, са различни, туй дърво има всичките придобивки, понеже и то е прогресирало. Последните плодове през 300-тата година са много по-хубави отколкото първите. Коя вода е по-хубава? Която изведнъж потича или тази, която е текла хиляди години? Как мислите вие, в началото ли е по-хубава или след като е текла хиляди години. Как ви се вижда на вас това положение? После нали има някои от вас, които започват да свирят. Който свири, в началото ли свири по-хубаво или в края? Когато влизате в училището, в началото ли сте по-умен или накрая, когато свършвате? В началото ли свирите по-хубаво, когато влизате, или когато излизате? Каква е разликата, като влизате и като излизате от училището? Разликата седи в това, че при излизане от училището, вие имате един по-широк свят, по-висок, с повече съдържание, отколкото в началото, при влизането, вие сте били пак същият, но не сте могли да се проявите; а при излизането, след напущането на училището, вие сте добили вече един метод, имате един свят, в който може да се проявите.

Сега някои от вас като слушате – окултна наука, във всинца ви почти, с малко изключение, се заражда едно лъжливо понятие. Вие очаквате окултната наука да дойде при вас и да ви даде както онзи, който е взел един лотариен билет и чака. Казва, дано спечеля един милион лева, ходи поглежда във вестниците, тегли се една лотария, 2, 3, той все чака. Може 5–10 год. да минат, той все чака. Защо той да не се стегне да работи, а само чака? Аз бих го съветвал да вземе един лотариен билет и да го остави в дъното на сандъка си. Ако той спечели, a la bon heure! А той да работи, не само да уповава на лотарийния билет. Какво го ползува това, това е губене на времето. Сега всеки един от вас си има един лотариен билет. Запример някой от вас мисли тъй: в ума му влязла идеята за един лотариен билет. Той е философ, писал е някое гениално съчинение и целият свят го провъзгласява за виден член на някоя академия. Седи горкият година, две, три, мисли, все ще стана един ден да спечели. Друг пък казва, да стана поет, да стана музикант, някой пък иска да стане най-големият богаташ, някой иска да се ожени за княжеската дъщеря. Ходи той, насам, нататък, тя седи в ума му. Това са илюзии в живота. Някой път вие сте били княз – женили сте се за княгиня и сега, една минала ваша идея изпъква в ума ви, искате да се ожените за княгиня и мислите, че като се ожените, всичко ще потече по мед и масло. Ако ти се намираш пред една затворена врата, да кажем има такава една врата A.

MOKK_10_36_3.GIF

Ти си един пътник, дойдеш до вратата и се спреш там. А ти трябва да отвориш тази врата, за да вървиш по-нататък. При жененето, значи, да отвориш вратата и да вървиш напред, а някой от вас мисли, че като се ожени той, трябва да остане да варди вратата. Ако останете да вардите вратата, то е като – капутжи-баши или да бъдете главатар на вратата. Ти ще отвориш и затваряш вратата и там ще седиш. Сега аз ви привеждам това, за да ви изясня една основна идея, за да не бъдете дребнави. Вие казвате тъй: Виж светът работи. Че защо да не работите и вие, какво ви липсва да работите? Погледнете на мравите. Вие казвате, да ме назначат някъде. Питам, мравята кой я е назначил? Вижте бръмбарите, мушиците, всички ходят, работят. Ти имаш хиляди и милиони пъти повече капитал отколкото бръмбара, при това бръмбарът работи, а ти, скръстил си ръце и чакаш да те назначат някъде да работиш. Този бръмбар работи. Казвам, браво! Той е разбрал, ходи пробива една дупка, втора, трета, ти казваш, празна работа е тази! Той казва, твоята е още по-празна, аз поне върша нещо, а ти и дупка не знаеш да правиш, не знаеш да прекопаваш. В дадения случай, като видя, че бръмбарът работи, казвам, ако бръмбарът може да работи и аз мога да работя. И после за да се работи, кой ще ви даде метод, как трябва да работите? Методът е във вас. Отвънка ще дойдат само условията, но онзи първоначален подтик на работа, това осветление вътре, то ще дойде отвътре. Щом се отвори тази врата за пътника, в него има възможност да върви. Ако аз отворя вратата, условията на живота ще бъдат отворени; вратата може да бъде отворена, но ако аз не мога да прескоча тази врата, ако човек не е способен да използува тези условия, вратата може да се отваря хиляди пъти, но тези неща ще бъдат безполезни.

Сега другото заблуждение у хората е, че вие винаги сравнявате себе си. Казвате, че другите хора са извършили повече, все повече, а вие не сте извършили нищо. Възможно е другите хора да са извършили повече от вас, но нека това ви бъде насърдчение. Това е закон. Слугата, който е бил по-дълго време при някой господар, повече работа е вършил, а който е бил по-малко при някой господар, по-малко работа е вършил. Сега не взимайте това, ако вие започвате сега една работа, не да казвате тъй в себе си: Тази работа за нас е непостижима.Какво искате да постигнете? Запример постигнал си изкуството да знаеш да плуваш. Ако ти знаеш да плуваш, ти си завладял всичката вода. Но ти достигнал ли си всичко? Може в даден случай да прекръстосаш известна вода веднъж, дваж, но силата, постижението седи в това, че ти можеш да плуваш. Дойдеш до водата, съблечеш се и хвърлиш се във водата – знаеш да плуваш. А другият, който не знае да плува, дойде до реката, ходи, търси някоя лодка. Ти минаваш, а той остава още да чака. Сега аз правя сравнение в живота, онзи, който знае да плува, той може да свърши каквато и да е работа, а другият чака да дойде някой мост или някоя лодка, и той ще свърши работа, но ще се мине много дълго време. А онзи, който знае да плува той ще свърши работата по-скоро отколкото онзи, който не знае да плува.

Сега какъв трябва да бъде изводът за културата? Какво ни ползуват хилядите листа, които са капнали от това дърво или препарираните от хиляди години, какво ни ползуват? Да допуснем, че имате хиляди листа или хиляди плодни дървета, които са насадени от много години, аз не ги отричам, но не трябва ли ние да се занимаваме повече с тези плодове, които сега ражда това дърво? Кои плодове са по-хубави? Сегашните плодове и зелените листа на това дърво е по-хубаво да ги разбираме, отколкото да вземем сухите листа и сухите плодове. Сега да приведа това в по-конкретен смисъл. Една идея, която засяга вашия ум, вашето сърдце и вашата воля, всякога е по-ценна отколкото една идея, която няма никакво отношение към вас. Какво ни ползува нас, че човечеството преди хиляди години е било по-добре отколкото сега. Може да има едно такова твърдение; дали това е вярно или не, то е друг въпрос. Или ако вземем, че човечеството преди хиляди години е било по-лошо отколкото сега, а след хиляди години ще бъде по-добро. Ако е като един стимул, като една идея само да ни подтикне към доброто, това вече има отношение към нас; и ако си представляваме, че Бог е едно същество в миналото, само да ни даде един подтик, да се отказваме от злото, това има отношение, можем да се ползуваме. Но конкретно взето доброто и злото без да има отношение към нас, те са неща отвлечени и без никакво приложение. Та всяка една идея, каквато и да е тя, гледайте да има тя приложение във вас.

Сега колко души сте в класа? Всеки един от вас има един ангел в Божествения свят, но вие даже и не подозирате, че имате един ангел. И как му е името, вие не знаете. Сега аз това го зная, един ангел имате, който ви ръководи, но вие името му не знаете, нито се разговаряте с него. Някой път той ви е говорил и неговото говорене ви се вижда смешно. Иване, знаеш ли името на твоя ангел? Той ти е дал първата буква И в това ти съществувание. После, баща ти е дал втората буква В, майка ти е дала третата буква А. Дядо ти – четвъртата Н. А баба ти заключила вратата Ъ. И В А Н Ъ. Ако извадим първата буква, какво ще остане? – В А Н Ъ. Ако извадим втората буква, какво остава? – А Н Ъ. Ако извадим третата буква ? – Н Ъ. Сега да приведа. Ако ти извадиш от живота си Божествения елемент – връзката, тогава започва всичкото изваждане и нещата се обезсмислят. Във всяко едно име първата буква на името е важна. И първата буква на името не се мени. По-добре е да продължаваш името, не съкратявай името си! Ако не ти върви, продължи името си. И ако пак не ти върви, още го продължи. Ще забележите този закон съществува. Германците са един народ, който е много стеснителен. Крайно стеснителен. Имат енергия, искат да се проявят, затова у тях думите са дълги и те постоянно продължават думите си, правят ги дълги. У англичаните, в тяхната империя слънцето никога не залязва. И те съкратяват думите. Германецът съзнава, умът му работи, казва, ще дойде един ден, той усеща, че за да се освободи от тези ограничителни условия, трябва да подобри външните условия и бори се по който и да е начин да намери един изходен път, да се освободи от лошото положение. И човек във всяко едно положение, в работата си, все ще се намери в положението на германците, може да се намери и в положението на англичаните. Тогава съкратяването на думите какво означава. Много е натоварена колата ти. Ще снемеш малко от товара си от колата. Ако продължаваш думите, колата ти е празна, ще тургаш още, разширяват се думите. При неблагоприятните условия, казват, той много мисли. Тъй човек, който се намира в едно затруднено положение, той мисли. Единственото нещо, което може да го спаси, то е мисълта. Не се безпокойте. Защото безпокойствие и мислене са две неща, два процеса различни. Ти в мисълта ще имаш един метод, два, три, пет, шест, може сто метода да употребиш, цяла година можеш да работиш, но един ден, като дойде една светла идея, ще разрешиш въпроса. Нали знаете онзи пример за Архимед, когато той намерил закона за относителното тегло, де е бил той? В банята, там разрешил един важен въпрос, и изскача из банята, и какво казва? Еврика! Значи, една светла идея го озари. Значи онази идея е излезнала при тези условия. Ти се зарадвай, не се спирай на външните формалности. Може някой да се спре да каже, че гол излезнал той от банята. Гол излезнал, но внесе една нова идея. Идеята е важна, а външната обстановка не е важна. Архимед не иска да знае за това. Сега някои и без да са измислили някоя идея като Архимед и ходят голи. А сега се смеят на Архимед, че гол излезнал. Във Варна плаж има и тук плаж ще има, там все излизат голи. Но от тези бани, никой не е изнесъл някоя нова идея в света. Това е по отношение на идеята. Сега ще кажете, че вас ви тръгна напред. Сега всичко онова, което не е направил светът, то е новото. Светът е един израз на една разумност, която е извънка света.

Сега да се разберем. Когато аз ви представям някое музикално съчинение на някой велик композитор, силата вътре в книгата ли е? Представям ви най-хубавото пиано, силата в пианото ли е? И най-после дойде великият артист, който разбира книгата и законите на пианото знае. Седне на пианото, отвори книгата и започне да свири. Значи условията са в книгата, възможностите в пианото, а написаната книга, онези сили, които строят вътре в света, това е пианото, а онзи, който твори в света, той е великият художник, великият артист. Този артист строи. Той като дойде, иди при него, слушай го. Застани и не искай да седнеш, ти не можеш да седнеш и да свириш нещо, ти ще дрънкаш, а каква музика ще се произвежда, то е друг въпрос. Слушайте великият артист как разбира нотите, как свири и след като станеш оттам, поне да остане нещо в тебе. Ти най-първо се опитай да тананикаш нещо, което си чул в ухото си, и не да мислиш какво хората могат да направят. За нас е важно да можем да мислим. И няма нещо по-хубаво в сегашния живот от това да мислите правилно и да имате една ясна представа за нещата. Запример да видиш един човек, който страда, да имаш ясна представа за неговите страдания и да можеш в даден случай да му помогнеш. Това значи да имаш една ясна представа, че той страда. Например тече му кръв, в даден случай ти задържиш течението на кръвта с иждивяването на известна енергия. Ще кажете, да спре течението на кръвта му. Но ти свързваш в течението на кръвта проявлението на известна планета. Но той претърпява известна промяна в живота си.

Та казвам сега, всички по някой път имате страдания, някъде ще се спънете. Няма някой от вас да не се спъне. Все ще имате някакъв признак. Даже физиогномически и хиромантически тези знаци ги има. Тези квадрати, триъгълници какво показват в астрологията или в хиромантията какво показват? Някои знаци са хубави, някои са лоши; някои от тия знаци са спасителни, които спасяват. Кой ги е турил на ръката? Когато вие свършихте вашето училище, кой ви тури печата на дипломата? Секретарят. Там отбелязват, че вие сте, да кажем, студент по математика или по естествените науки, по химия. Всеки един учител се е подписал за това, което ви преподава; нали колкото души са ви предавали, все са се подписали и най-после секретарят и той иде, и удря печата, но той не се подписва. Питам ако вие удряте печата, а не се подписвате, важно ли е това? Имате някое писмо, удряте му печат. И отношението е право. Секретарят той турга този печат. Без печат, диплом не може да се даде. Той е важен, показва, че сте излезнали от гимназията или от университета. Нали и в университета удрят печат. В миналото са се занимавали с астрологията, занимавали са се с хиромантия, но не може да я употребят. Сега астрология мнозина знаете, а тази астрология може да ви помогне. Астрологията може да ви помогне в едно отношение, в сегашния ви живот да ви покаже добрите и лоши условия, които трябва да запазите за един живот, да ви предпази. Сега човек трябва да бъде много умен, за да си прави своите изчисления. В какво седят сега лошите условия? Може ли астрологически точно да определите в кой ден ще стане. Ние казваме: В този месец, тази година може да стане. Не, точно ще кажете: В СРЯДА например, В 9 ЧАСА ТОЧНО ТОВА И ТОВА ЩЕ СТАНЕ. В 1931 г. в 10-тия месец (октомври), В 10-ИЯ ДЕН В 10 ЧАСА ЕДИ-КАКВО ЩЕ СТАНЕ. Дойде времето, провери се и стане. Сега казвате в 1931 г. има нещо да стане с вас. Е, какво? И като стане, казва: Виж стана. Предсказах го. Това донякъде е наука, но още трябва. 10-ИЯ МЕСЕЦ, 10-ИЯ ДЕН, И 10-ИЯ ЧАС НА ДЕНЯ, и веднага става. Тогава вече положително се знае. Вземете сега има търговци, които сполучват. В какво седи тяхната сполука, тяхната наука? Той предусеща например, че обществото има нужда от захар и купува много захар. Тогава някои правят това от подражание, той казва тогава: Чакай и аз да заръчам такова количество захар, и той заръчва толкова захар, колкото и другият, но той фалира. ТИ ЗАРЪЧАЙ НЕЩО ДРУГО! Като направиш някоя работа, направи, което никой не е направил! Или някой усеща, че има нужда от обуща, и заръчва, и друг по подражание и той заръчва същото количество, но той фалира. В България аз зная много дружества пропаднаха по този начин. Българите много обичат да подражават. Един направи една тухларница и спечели. Току погледнеш 5, 6 тухларници се наредили идущата година. Но разбира се продажбата на тия тухли няма да има толкова голяма печалба. На другата година има вече 50, 60 тухларници и почнат да фалират. Една тухларница може да спечели. А сто тухларници не могат да спечелят толкова, колкото едната и ще почнат да фалират. Този закон виждаме сега.

Сега има голямо производство на учени хора, нали? За всички учители няма места. По-напред, докато бяха сто двеста учители, те всички се назначаваха и ще каже: Ако е в град отивам, но в село не отивам. А сега е готов и в село да иде. Защо? Кой е крив на това? Представете си, че вие сте в една държава, дето всички села са попълнени и вие сте учен човек, какво трябва да правите? Едно от двете, трябва да идете в странство дето имат нужда хората от учени хора, да работят, да работят. Или пък да захванете една друга професия, една нова професия. Но това са сега външни перспективи, това е, което аз изнасям. Един човек, който е дошъл на земята, все има едно право заради него. Той трябва да има една ясна представа какво може той да направи. Той не трябва да има другите хора пред вид, какво те могат да направят, а какво той може да направи. Да направиш една работа, от която ти да си доволен, че после другите хора да бъдат доволни. Той да не търси одобрението на другите хора. Следователно, аз като одобря една работа, другите могат да я одобрят след 10, след 20, след 100 , хиляда години. Нима работата, която Христос свърши на своето време, я одобриха хората тогава? Но той я одобряваше. А след две хиляди години 500 милиона хора има, които приблизително, горе-долу уважават неговата идея.

Сега във вас ще се зароди желанието, ще кажете: Да бъда и аз един Христос! Да допуснем, че и ти можеш да бъдеш един Христос на себе си. Никой не ти препятствува да бъдеш Христос такъв, какъвто ти искаш, на себе си, първокласен да бъдеш! Но друг е въпросът, ако ти искаш да бъдеш Христос на хората. И Христос на времето си не можеше да бъде Христос на хората. – Те го разпнаха. Той беше един от тези неблагонадеждните за Римската империя. Тъй малко опасен млад човек на 30 години, иска цар да стане, иска да подигне някоя революция. Иска да превземе, хубаво предполага, но кой знае какво ще излезне? Някоя революция. И тогава Пилат му тегли една резолюция, неоснована на никакъв закон. Намери той в кодекса на римските права, значи на един член отгоре го осъдиха. Имат думата правниците. Казва на евреите: Да знаете, никаква вина не намирам, изми си ръцете, а при това го осъди на смъртно наказание, но все таки намери как да се избави от римските права. Казва, на какво основание вие този човек ще го разпъвате. Кой закон го осъди. Ако се запита, на какво основание го осъди Пилат, какви бяха неговите доводи? – Надписът: „Исус Назарянин Цар Юдейски“. – Понеже се провъзгласяваше за цар, осъдиха го на смъртно наказание по ЗИ, ЗИ, само за тази дума, затова го осъдиха да бъде разпънат на кръст. Вижда, че няма никаква вина, но понеже е говорил една дума, която е против Римската държава. На това основание, че се нарича цар юдейски. И в Рим, щом изпратиш своята резолюция, на това основание казва: Никой няма право да се подига против Римската империя.

Сега основната идея. (Учителят се леко усмихва) Знаете ли защо се смея аз?Смея се, защото една баба учила своя внук да бъде много сръчен да се бори с мечка. И му казала баба, като видиш мечка, кажи тъй: пфу, пфу, и тя ще побегне отсреща ти. Той като вървял из гората видял мечка, казал тъй, пфу! Но след това казал: Тя няма да побегне, но аз да бягам. И качил се на крушата отгоре. Мечката заминала. Връща се и той, казва на баба си, че го срещнала мечка. – Приложи ли моето учение. – Приложих го върху себе си, като видях мечката, аз се качих на крушата отгоре и видях, че имаше сладки круши. И ако не бях се качил на крушата нямаше да ям сладки круши. Та сега и вие в окултната наука, казвате:Пфу, пфу, и най-после качите се на крушата отгоре – щом не се връща мечката. Турците казват: Ако планината не иде до тебе, ти ще идеш до планината. Това е криво разбиране, да се духа мечката. Ти още отдалеч като видиш, че иде мечката, ти се отдалечи от пътя ѝ, няма какво да разправяш, остави я. Турците имат една поговорка, казват тъй: Остави пияния да си мине по пътя, не го закачай, защото, ако ти го закачиш, тогава той по твой адрес ще каже такива думи, които ти никога не си слушал. Остави го да си мине тъй свободно. Той ще си маха ръцете натам-насам и ще си мине. Та казвам, и вие не се борете с лошите условия на живота; като видиш едно лошо условие, остави го да мине. Това е подразбирал Христос с думите: Не противи се злому. Едно лошо условие остави го да мине и след като мине, ти ще имаш добрите условия. Добрите условия, това са добрите мисли. Разчитай в себе си на идейните мисли, които може да ти дадат стимул. А всичко което може да ви разтревожи, в това разтревожване вие не може да свършите никаква разумна работа. След едно голямо обезсърдчение, каквато светла идея да ви дойде, поспрете се малко. Защото след всяко голямо разочарование или след това отчайване, иде пак друго голямо очарование; но и след голямо очарование, иде едно голямо разочарование. Разчитайте на онези светлите идеи у вас, които идат, колкото и да са малки те имат по-голямо насърдчение, отколкото лотарийните билети, те се случват много рядко. Не зная в България има ли някой да е получил 500 милиона. Или един милион. Във вестниците изнесъл ли е някой да е получил 500 или един милион лотарийна печалба. (В България има най-много до 200 хиляди лева). Има ли някой българин да му са завещали 400, 500 или 600 милиона? Чели ли сте във вестниците да е съобщено това? Тук имаше един българин, в Индия получи голямо наследство, не зная дали са го оставили да вземе своето голямо наследство. Те са много случайни работи. Е, хубаво, аз да ви кажа, след време вие ще станете един ангел, ще вземете голяма служба. Вие ще кажете: След колко време ще бъде това? Сега това е което вие ще станете. Но да свикнете на тия сегашните изпити. И един ден, ако вие станете един ангел, ще може ли да си спомните за сегашния живот? Според вашето схващане, тези, които са станали ангели, спомнят ли си за миналия си живот? Как мислите вие. Вие запример сега за какво си спомняте най-вече? Вие минавате в един свят, аз наричам сегашната епоха, епоха на разочарованието, на разочарование на хората. Тъй се нарича тази област, през която човечеството минава. Епоха на разочарование и тя трябва да мине. И цялото човечество минава през тази епоха. Цялото човечество минава сега през дъното на ада. Цялата тази култура през хиляди години минава сега през дъното на ада. Сега първите ешелони са минали и от 30 милиона години са минали от дъното на ада, и тези, които са минали, са шашави. Тази област се нарича на разочарование, но щом излезнат оттам, ще дойдат в другата епоха. Когато цялото човечество мине от дъното на ада, ще дойде друга една област, дето сегашните условия ще се изменят. И може би то не е много далече бъдещето. Това, което сегашните хора търсят, може да стане, то ще дойде може би не в много далечно бъдеще, но сега е вече като цел това бъдеще. Сега всички ще минете през нея епоха, през областта на разочарованието. Ще минете всички, това не е изключение. Ако някой мисли, че може да мине без разочарование, той си прави криви сметки. И Христос казва: Вие минавате през тесните врата. И непременно всички ще минете, само багажа си ще оставите вънка. Тази е сега идеята. Някой път чувствувате известни разочарования като че всичко онова, което сте придобили, ще рухне. Вие сте като деца немили-недраги. Че това не беше ли същото с Христа. След Христа апостолите не бяха толко разочаровани, колкото Той; вече имаше един проблясък. Пътят беше проправен. А сега и вие няма какво да се обезсърдчавате като минете през тази област.

Но общото дръжте. Културата това не е един резултат на човешкия дух, той минава през човешкия дух, на съвременната култура подтикът се дължи на една сила вън от тези условия, при които ние живеем, културата това е едно усилие на един свят много по-висок отколкото земния. Всичките възвишени същества от невидимия свят работят върху умовете на хората и ги подтикват към нещо по-високо. Всички разумни същества работят върху човечеството. И този разумния резултат на цялото човечество ние наричаме култура, култура в каквото и да е направление. Да кажем един се занимава с поезия, философия, музика, изкуство, каквото и да е това не е нещо, което се е явило тук на земята, това е нещо, което се дължи на един свят извън земята. Земята не ги съдържа тия.

Та онези, които работят сега върху човечеството, бъдете уверени, които са се ангажирали с култивирането на човечеството, те са в състояние да го изведат до край. Понеже вие падате като членове на това човечество, един ден когато цялото човечество израсне и вие ще бъдете изведени тъй щото цялата култура ще бъде на ваше разположение. Туй, което сега се добива, което за бъдеще ще се добие и вие ще участвувате в тази култура. Придобитото ще бъде достояние за хилядите поколения, които ще дойдат и много от тези придобивки, тези таланти поезия, философия, музика вие ще ги имате, вие ще се раждате като философи, като музиканти, поети, скулптори, те наследствено ще се предават в човешкия организъм, вие ще носите придобивките. И тогава ще бъде по-лесно отколкото при сегашните условия.

Станете сега.

 

(Цигулката беше само като свидетел извикана да присъствува в клас).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...