СВЕТИЯ

[Ани]

СВЕТИЯ

Аз не вярвам в светия, на когото дрехата е окъсана и нечиста; аз не вярвам в светия, на когото ръцете и краката са кални и нечисти; аз не вярвам в светия, на когото ноктите са нечисти; аз не вярвам в светия, на когото ушите са заглъхнали; аз не вярвам в куц и сляп светия. Тези хора могат да се представят за светии, но не са светии. Светията е красив, млад, разумен, жизнерадостен човек. Дето мине, той носи живот, знание и светлина. Някои си представят светиите като старци, с бели коси и бели бради. Не, светията няма брада. 145-328

За да станеш светия, трябва да слезеш между хората и да им светиш. 112-273

Светията изпраща светлина от себе си, понеже неговата мисъл е интензивна. От мозъка на светията излиза светлина. 46-72

Кой човек наричаме светия? Светия е онзи, който свети на забъркалите пътя си и ги учи да живеят правилно. Той не се е родил светия. Дълго време е учил той, докато стане светия. 58-47

Да бъдеш светия, това значи да имаш светлина. Всеки човек трябва да се стреми да бъде светия, т.е. да свети. 141-43

Светията е фар, който свети на хората и ги насочва в правия път. 112-273

Има големи светии и малки светии. Като казваме светия, каква светлина е той, на колко души може да свети? 122-316

Всички сте светии в голям или малък размер. но не сте големи светии, поне сте малки светии - за приятелите си, за дъщеря си, за сина си. 112-273

Ако погледнете един светия с окото на ясновидеца ще видите, че той не е толкова малък, както изглежда. Той излъчва от себе си цветна аура, която обхваща километри пространство. 70-292

Каква е задачата на светията? Да свети. Той носи запалена свещ, с която излиза вечер да осветява пътя на хората, да не се спъват. Пътят на всички хора е различен. Светията трябва да знае това, за да отправя човека към неговия път и към неговото предназначение. 145-280

Свят човек е този, който разпръсква светлина и знание. Светии и сега има в селата. Те живеят чист, свят живот. Заемат незавидно положение. 122-315

Какво представлява светията? Разумен човек, на когото съзнанието е всякога будно; той е изпълнен с единственото желание да служи на Бога и на своя ближен. 64-133

Святостта е вътрешна връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата. 27-385

Тялото на светията трябва да бъде изтъкано от фини, копринени нишки, без мазнини, без излишъци. Ако лицето е хлътнало, липсва му нещо; ако е крайно закръглено, има излишъци. В тялото на светията всяка клетка е впрегната на работа В тялото, в мислите, в чувствата и постъпките на светията не се позволява никаква нечистота. 64-187

Светията трябва да има следните три неща: тяло, което да не се разрушава при никакви условия; сърце, което да не се подава на никакви изкушения; ум, който да не се подава на никакви заблуждения. Светията е изразител на великата Истина. Значи, тялото на светията не трябва да умира, от нищо да не разрушава; сърцето му да устоява на всички съблазни, и умът му да се справя с всички противоречия. 34-128

Само чистият човек може да бъде свят. Чистотата и святостта вървят заедно. Чистотата и святостта, това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата. 124-13

Отшелници са тези, които живеят в пустините. Щом научат законите, те се връщат при своите близки, и стават пророци. Почват да пророкуват, да тълкуват, дават наставления на хората как да живеят, как да се лекуват, имат знания, имат мъдрост. Светия е той, свет човек, безкористно работи и не само туй, но като се погледне цялата аура на такъв човек, той е облечен в една бяла дреха, със светлина. По това се отличава, с грамадна светлина е той. Вечерно време той свети и денем свети. 122-315

Черното братство не може да търпи такива хора. Черното братство няма светии. 122-316

Светиите са над гениите и пазят равновесието между живота и законите. Те са равнодействащата сила в света. Те са хора на мъдростта. Аз не говоря за обикновените светии в църквите. Те са църковни светии. Тези светии, за които говоря аз, не са в църквите, но са между хората. 34-127

Някога светията е облечен добре, я някога е бос и гологлав, и с рало в ръка оре на нивата. Някога ще го видите с чук в ръка; с четка като виден художник, или с цигулка, като виден музикант. Ще кажете, че е невъзможно светия да бъде прост работник, и учен човек, и художник. Светията заема всякакво положение. Ако Христос, Син Божии, можа да работи с часове с ренде в ръка в работилницата на баща си, или да носи вода на майка си, нима светията стои по-високо от Христос? При това Христос беше и Учител. Тогава да не ви е чудно, че ще срещнете светия на работа, във всички области на живота. Христос носеше сандали на краката си, а не модерни обувки, каквито съвременните хора носят. Обаче, това е външната страна на живота. Днес познават светията само по външната страна. 34-128

Светият човек външно не може да се познае. Той е естествен в отношенията си, смирен, минава незабелязано. Макар, че се храни с специална храна, никога няма да разберете, какво яде. Той вижда всичко, но в ума и в сърцето си задържа само хубавите неща. 60-31

По какво се познават светиите? Те живеят по закона на Божията Любов. 27-158

Светията представя човек, на когото любовта е известна пред всички. Светията не може да бъде осъден, че не е направил нещо. Светията е навсякъде и във всичко изправен. Каквото има той го раздава на бедни. Той свети отдалеч. 141-56

Светията познава законите и принципите на живота и ги прилага. 86-185

Обикновеният човек не може да си представи изпитанията, през които светията минава. 142-70

Светията работи много. Няма човек в света, който да работи като светията. Той работи ден и нощ, почти не почива. ако спи един-два часа, това му е достатъчно. 59-126

Не е лесно да стане човек светия. За това е нужно усилена работа стотици години наред. 108-345

Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот. Грешника носи хомот на врата си, но хомотът на светията е несравнено по-голям от този на грешника. 59-126

Всички светии са ставали светии по пещерите, а сега за нас, дошло е време - по високите върхове. 122-77

Никой не може да опише живота на истинския светия, както и на Христа. 105-59

Чист и свят човек е онзи, който е минал през самовъзпитанието. Този човек се е възпитал и в съзнанието си, и в самосъзнанието си, и в подсъзнанието си, и в свръхсъзнанието си. Той е минал през всички области на съзнанието, подвизавал се е усърдно в духовния живот, докато е научил всички закони на Битието. Такъв човек вече не се блазни от външните, от преходните прояви на живота. Той разграничава същественото от несъщественото. 45-109

Хора, които отвън са нещастни, а отвътре - щастливи... наричаме светии. 133-38

„Защо казвате, че не можем в този живот да станем светии?" - Рекох: вие трябва да постъпвате свято, а що се отнася до светийството, това не е лесна работа. Голяма работа е човек първо да постъпва по човешки, още по-голяма работа е да постъпва свято. За светийството още е много рано да се мисли. 0-30.8.1987

Не ставай преждевременно светия. 136-40 Докато човек не се научи да вижда само хубавите неща в живота, да чува само хармоничните тонове и да яде чиста, здравословна храна, човек никога не може да стане свят. 60-31

Велико нещо е човек да стане свят, но това се постига в стотици и хиляди години съзнателен живот. 0-13.9.1990

Човек не може да постигне това нещо в един ден, нито в един месец, нито в една година, нито даже в сто години. Това е плод на усилена, продължителна работа. Обаче, това нещо може да се постигне и моментално, зависи, дали човек е работил в миналото и сега е готов да събира плодовете на своите усилия. За мнозина от вас се изиска, може би, малко усилие, за да се пробуди това съзнание и да потекат Божествените сили, които действуват във вас. 45-110

Светиите имат ореол около главата си. Те имат ореол, но имат и цяла дреха, изтъкана от лъчите на светлината. Дрехата на светията, както и ореолът му са образувани от цветовете на спектъра. Жълтият цвят на ореола на светията показва неговата мъдрост, зеленият - неговото расте-не, червеният - възвишения живот, който се влива в него, синият - неговата вяра и т.н. 145-309

Светията не може да умре. През каквито перипетии да минава, светията всякога живее. Вековете минават един след друг, но той остава вечно да живее. Това е светия. Всеки, който умира, разлага се и мирише, не е светия. Пред хората може да минава за светия, но не и пред Бога. 61-39

Светията слиза на земята да помага на хората, да ги учи. Същевременно той се изпитва. Колкото повече време прекарва на земята, толкова повече се изпитва. 61-39

Защо ще търсите светията? Той има нови дрехи, обувки, шапка, нахранен е добре - всичко има. Той не се нуждае от твоята помощ. 70-259

Да бъдем чисти по отношение на себе си и свети по отношение на Бога. 70-312

Трябва да се явят двама гениални хора, за да се роди един светия в света. 76.9-55

На хиляда години се раждат няколко светии. 81-93

И в края на века всички светии ще бъдат на земята. Те са тук вече, на земята. В една или друга форма са тук. По цял свят обикалят и работят. 122-318