Jump to content

1931_10_23 Методи за усилване на паметта / Памет. Методи за усилване на паметта


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Янка Русева

Архивна единица

От книгата „Живот и отношения“, 18 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.I, (1931 г. - 1932 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Живот и отношения“, 18 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.I, (1931 г. - 1932 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), Издание на издателство "555", Варна, 2001 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Методи за усилване на паметта

Т. м.

Тема за следния път: „Ролята на четните и нечетните числа“.

Като пишете темата, трябва да мислите, тя не е лесна. Ако не мислите, лесно ще напишете темата, за една минута. Когото и да питате днес, даже и малките деца, как се пали огън, как се запалват кибритените клечки, в един момент могат да ви отговорят. Как би се отговорило на тоя въпрос в миналото, когато не е имало кибритени клечки? Всички хора имат въпроси за разрешаване, като кибритените клечки. Едни от тях се палят лесно, а други – мъчно. Ако под „кибритена клечка“ се разбира клечка в буквален смисъл, работата е проста: драсни и запали клечката. Обаче, имаш една клечка, която те интересува много – как да усилиш паметта си. Ако ви накарам да прочетете един псалом, клечката се пали лесно. Ако ви кажа след това, да го възпроизведете наизуст, клечката не се пали лесно. На какво се дължи лесното и мъчното запалване на клечката? Могат да се дадат много обяснения, но те не разрешават въпроса. Важно е да се намери метод за усилване на паметта. Какъв начин знаете за усилване на паметта?

Питам: – Коя е причината за отслабване на паметта? – Неправилното разпределяне на енергиите. – Кой разпределя енергиите? Ако кажеш на някого, че причината за отслабване на паметта му се крие в неправилното разпределяне на енергиите, той ще каже: Чудно нещо, ям добре, спя спокойно, чета, работя, ходя, като всички хора, при това, моята памет отслабва. Казвате: И паметта отслабва, както воденицата. – Между воденицата и паметта не може да се прави сравнение. Паметта събира в себе си енергия, а воденицата произвежда енергия, т. е. работа. За воденицата се казва, че, като се намали енергията й, намалява се и работата, която произвежда. При паметта процесът е друг. Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни. Стомахът мели много, но паметта се обременява и отслабва. Причината за отслабване на паметта се дължи на стълкновението, което произлиза между ума и сърцето, т. е. между мислите и чувствата. Например, когато богатият изгуби богатството си, на което е разчитал, между ума и сърцето му става известно стълкновение. Той не мисли вече право, обърква се и казва: Нещастие ме сполетя! Изгубих всичко! Цял 30-40 годишен труд пропада! Какво ще правя сега? Умът на тоя човек потъмнява, чувствата му се разколебават и паметта му постепенно отслабва. Когато майката изгуби детето си, изпада в отчаяние и започва да забравя всичко, което е знаела. Между ума и сърцето й се явява стълкновение, както при богатия. Значи, енергиите в тях не се разпределят правилно. По-рано е минавала повече светлина през техните прозорци. Сега светлината се намалява, а топлината се увеличава.

Кога човек помни добре? – Когато обича това, с което се занимава. Обичаш един предмет, лесно го изучаваш и запомняш; ако не го обичаш, не го запомняш; много четеш, малко помниш. Обичаш един човек, интересува те и го помниш: не те интересува, не го помниш. Обичаш една храна, ядеш я с приятност и помниш, кога си ял; не я обичаш, не помниш, кога си ял от нея. Ако си амбициозен, лесно запомняш нещата; не си амбициозен, не запомняш лесно. Казват за някого, че е амбициозен човек. – Амбициозен е, наистина, но е паметлив. Умът му е концентриран. Той учи и запомня това, което учи. Който не е амбициозен, чете, учи, но не запомня – умът му е разсеян. Едно се иска от вас: да усилите паметта си. И млади, и стари искате да цитирате някой стих, но не можете – не си го спомняте. Цитирате стиха приблизително, но не точно, както е в книгата. Едно нещо е да цитираш нещата буквално, а друго – да ги предаваш по смисъл.

– Какво представя паметта? – Склад на човешкия ум. Някои хора по естество са паметливи, а други имат слаба памет. Паметта е способност на човека, която има точно определено място на главата. Паметта се дели на няколко категории: историческа, музикална памет и др. Паметта е в най-добро състояние, когато между подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието съществува известна връзка. Ако в съзнанието на човека се вмъкне една чужда мисъл, която постоянно го безпокои, паметта му постепенно отслабва. Например, когато човек се уплаши, всичко забравя. Това сте опитали всички като ученици. Някой ученик знае добре урока си, но като го накарат да го разкаже, той се стресне и всичко забравя. Щом седне на мястото си и се успокои, отново си спомня всичко, което учил. Френологически, мястото на страха е в задната част на главата, а на паметта – в предната част. При страха, светлината на свещта, която е отпред на главата, се дръпва назад. В тоя случай, предната част на главата, дето е паметта, остава на тъмно, а светлината отива назад. Тогава човек вижда опасността, а не вижда средствата, чрез които може да си помогне. Ти виждаш, че някой се готви да те убие, а не се сещаш, как да си помогнеш. Заекът е страхлив, но същевременно мисли, търси начин да се спаси. Когато хрътката го гони, той бяга, крие се, но мисли. Най-после, той кляка на земята, знае, че хрътката, като се е засилила, не може веднага да се спре – ще го прескочи. В тоя момент той става и започва да бяга, но в друга посока. Това е стратегия. Докато хрътката се върне по следите му, той е на стотина метра далеч от нея.

Казват за някого, че е страхлив като заек. Не е лошо, че е страхлив, но да мисли като заека. Учен човек си, правиш наблюдения в планината. Виждаш, че една голяма канара ще падне. Знаеш опасността, страхуваш се, но не се сещаш да се отместиш малко настрана. Казваш: Голяма опасност иде! Канара пада! – Отмести се малко настрана, като заека.

Един голям турист разправяше своята опитност. Вървял по планината и видял, че отгоре се търкаля един голям камък. Ако падне върху него, ще го смаже. Какво да прави? Веднага съобразил да скочи в близкия трап и там да се сгуши, докато мине камъкът. Така се спасил от голямата опасност. Човек трябва да бъде съобразителен, да решава бързо. Няма защо да мисли много. От две опасности ще избереш по-малката. Ще скочиш в трапа и ще чакаш да мине канарата. Ако мислиш, без да действаш, канарата ще те смаже.

Помнете: При всички опасности в живота Божият Промисъл бди и помага. – Кога се явява страхът? – Когато човек нарушава законите на природата. Щом престъпиш един закон в природата, страхът се явява като естествено последствие на нарушението. Когато първият човек наруши Божията заповед, веднага се скри от лицето на Бога. До това време той беше чист, не знаеше, какво нещо е страх и срам. Щом сгреши, яви се страхът и срамът. Когато Бог го търсеше из рая, той каза: Господи, убоях се от Тебе, затова се скрих. Първото чувство след греха е страхът. – Защо при дълбокото дишане страхът изчезва? – При дълбокото дишане става разширяване на капилярите, които при страха се свиват. При страха човек се свива, а при безстрашието се разширява. Някой иска да мине незабелязано, да не бутне никого и се свива. Това е страх. Мини свободно, не се свивай. Изпъди страха навън! И най-големият герой, като се уплаши, свива се – кръвообращението му се нарушава, става неправилно. За да бъде кръвообращението ти правилно, трябва да живееш добре. Добрият живот подразбира разширяване на капилярите. Лошият живот произвежда свиване на капилярите и неправилно кръвообращение.

И тъй, свиването има отношение към студа, а разширяването – към топлината. И водата, като замръзва, трябва да се свие, но тя прави изключение. При 0°, когато замръзне, тя се разширява, заема най-голям обем. При 4°, обаче, има най-голяма гъстота. От 4° нагоре тя се разширява правилно. И на заека, като водата, при страха, т. е. при студа, стъпките му стават по-големи, той се разширява. Ако напълня една гумена топка с вода и започна да я стискам, водата ще намери отвор и ще започне да изтича навън. Топката се свива, а водата се разширява. Изобщо, при изстудяване телата се свиват и губят нещо; при стопляне те се разширяват и придобиват нещо. Значи, като грешиш, ти изстиваш, свиваш се, губиш. Като живееш добре, ти се стопляш, разширяваш и придобиваш нещо. Ако мислиш право, придобиваш нещо; ако мислиш криво, губиш. Това са процеси, които не трябва да смесвате. Всеки момент трябва да знаеш придобиваш ли или губиш. Ако придобиваш, ще знаеш какви процеси стават в тебе; ако губиш, също ще знаеш какви процеси се извършват в тебе.

– Какъв процес е запаметяването? – Процес на събиране. Учиш в гимназия, в университет, събираш знания. В един ден преживяваш нещо силно и изгубваш всичкото знание. Преди това си бил виден математик, решавал си трудни задачи. Щом изгубиш паметта си, всичко забравяш, не можеш да смяташ, не знаеш да решаваш и най-простите задачи. Едно силно душевно сътресение или един мозъчен удар е в състояние да обърка човека. Той губи паметта си, губи всичкото си знание. – Какво се иска от човека? – Да живее правилно, за да запази онова знание, ония опитности, които е придобил по наследство от майка си и баща си, от деди и прадеди. Изгуби ли това знание, мъчно може да го придобие. Той може да работи върху придобитото, като прилага всеки ден по нещо ново към своите сили и способности.

Един от методите за усилване на паметта е дружбата с паметливи хора. От всеки паметлив излиза особена енергия, която подхранва паметта на оня със слабата памет. Както мисълта се предава от един човек на друг, така се предава и енергията на паметта. Един виден музикант разправяше следната своя опитност: Когато дохождаше някой виртуоз-музикант в България, аз свирех много добре. Щом си заминаваше артистът, аз свирех по-лошо. Значи, артистът предаваше част от енергията на своето музикално чувство на ония музиканти, които се отличават с добре организирано музикално чувство и с голяма чувствителност. Така се подхранват всички дарби и способности в човека. Моят познат музикант казваше: Когато свирех много хубаво, аз знаех, че е дошъл голям артист в България. Без да четях вестниците, по трептенията му аз го познавах. Това е закон, който се изявява навсякъде в живота. Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други. Първите влияят на ония с по-слаби способности. Обаче, за това е нужно време. Енергиите не се предават изведнъж. Като знаете това, дружете с паметливи хора. Така ще усилите и вашата памет. Ако попаднете между хора, които обичат да спорят и да се карат, и вие ще се настроите като тях.

Един наш приятел разправяше една своя опитност, как, като попаднал в една тълпа на спорещи, се настроил и проявил такива чувства, каквито никога по-рано не проявявал. Това се случило на площада, пред двореца. Като видял, че хората се карат и бият, той влязъл между тях с добро намерение, да ги помири, но не усетил, как се поддал на желанието да се кара – взел страната на воюващите, навел се, вдигнал камък да удари един от стражарите. Вместо него, ударил една стара жена. Това го опомнило и той започнал да се чуди, как станало, че се настроил толкова войнствено. По естество той е миролюбив човек, но се поддал на отрицателното настроение на тълпата. Той изпаднал в анормално състояние. Ето защо, още при ставане от сън, човек трябва да се наблюдава дали е в нормално състояние или не. Ако се е поддал на чуждо влияние, той трябва да регулира чувствата си и тогава да започне работа. Когато е в нормално състояние, човек работи с разположение и каквато работа започне, има успех. Анормалното състояние е студът в живота. Станеш сутрин, свиеш се, студено ти е. Температурата вън е 20° под нулата. Как ще работиш и учиш? Дойде един твой приятел и ти донесе дебела, топла дреха, вълнени чорапи, долни вълнени дрехи. Ти облечеш дебелите дрехи и се усещаш разположен, готов за работа и учене. Това е нормалното състояние на човека.

И тъй, докато не дойдете до едно вътрешно нормално състояние на душата, вие не можете да мислите право, не може да разбирате законите на природата. Знание е нужно на човека. Ако искаш да преместиш нещо от едно място на друго, и тук трябва да имаш разбиране. Например, носиш вода от чешмата до нивата, да задоволиш жаждата на жътварите. Пренасяш яденето от дома до нивата, да нахраниш жътварите. И едното, и другото имат свой смисъл. Обаче, носиш една торба пясък и я оставиш насред пътя. И това има смисъл.

Сега, да се върнем към въпроса за засилване на паметта. Като дойдете до тоя въпрос, дружете с хора, които запаметяват лесно. Те имат ясен, бистър ум. За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли. Станеш сутрин от сън. Освободи ума си от вътрешното безпокойство. Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх. Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект. Например, ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш. Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също – страхуваш се от простуда. От страха капилярите се свиват и част от енергията на тялото изтича. Ако не се страхуваш, и с тънки дрехи и чорапи да си, няма да се простудиш. При безстрашието тялото запазва енергията си и човек се справя лесно с окръжаващата среда и условия, с всички противоречия.

– Коя е причината за болестите и противоречията в сегашния живот? – Аномалиите в живота и лошите отношения на човека към природата. Сегашният човек е в постоянно стълкновение и война с природата, поради което тя безпощадно го глобява. Както ти постъпваш с природата, така и тя постъпва с тебе. С каквато мярка мериш, с такава и тебе мерят. Ти престъпваш законите на природата, а изискваш от нея снизхождение. Боли те крак и се чудиш защо те заболял. Природата те възпитава. Трябва да работиш, но не можеш – кракът те боли. Ученик си, имаш изпит, но те боли глава – не можеш да учиш. Отиваш на изпит и пропадаш. Природата не иска да знае, че имаш изпит. Казваш: Аз реших вече да изправя живота си. – Решил си, но още не си го изправил. Решил си да станеш учен човек, но докато станеш учен, време и работа се иска, изведнъж не се постигат желанията. Кой човек е учен? Според мене, истински учен е оня, който е определил най-напред отношенията си към Първата Причина и природата. После ще определи отношенията си към хората. Това значи да бъдеш учен. Това е качество на всички велики хора. Това са нормалните хора в света. И ти, като ученик на великата школа, ще се стремиш да нормализираш своя живот. – Как се постига това? – Ще се свързваш с учени хора, с хора, на които паметта е всякога силна.

Умът на учения е чист, светъл, никога не се помрачава. Не е учен оня, на когото паметта отслабва. Не е знание онова, което се придобива и губи. Истинско знание е онова, което никаква сила, никаква болест не е в състояние да заличи. Всяко знание, което се заличава, е временно, както плодовете в природата. Пишеш нещо и после го заличиш – това е упражнение. Ако и вие само пишете и заличавате, какво ще придобиете? Взимате една полица и заличавате написаното на нея. Какво печелите? Няма да платите дълга си, но и урока си няма да научите. Полицата ви ще бъде чиста, но природата ще ви наложи глоба. За предпочитане е полицата да бъде написана, отколкото да плащате глоба на природата. Казвам: Разумно написаните и оцапани работи струват повече, отколкото глупавата и неразумна чистота на хората. Ако разумната природа те е поставила при условие да сгрешиш, приеми тази погрешка. За предпочитане е да грешиш под надзора на природата, отколкото да не грешиш и да не зачиташ тази разумност.

Казвате: Човек не трябва да греши. – И това е възможно. – Как? – Като отнемат ума и сърцето на човека. Той ще бъде праведен, но без ум и сърце. Кое е по-добре? За предпочитане е човек да има ум и сърце, макар и някога да греши, отколкото да не греши и да няма ум и сърце. – Защо греши човек? – Защото има ум и сърце. Като има сърце, мрази и обича. Като има ум, прави грешки в смятането, но ги изправя. По-добре е да мразиш и да обичаш, да грешиш и да изправяш грешките в смятането, но да имаш ум, сърце и воля, отколкото да си свободен от греха и лишен от ум, сърце и воля. Като знаете това, приемете противоречията с любов, за да приемете и дарбите, които са свързани с тях. На всяко противоречие отговаря известна дарба. Приемете противоречията с любов, за да се ползвате от енергията, свързана с тях. – Защо е така? – Така е, не питай. Не казвай, защо си се родил в тия неблагоприятни времена, да отиваш на война. Не казвай, защо си се родил по-рано. Не се занимавай с тоя въпрос. Радвай се, че сега си роден. Не се оплаквай, че стаята ти е малка, прозорците малки, нямаш много светлина. Благодари и за тази стая. Ти си временно в нея. Като поживееш две-три години в нея, ще я напуснеш, но ще придобиеш нещо. Някои отричат еволюцията, но са минали през нея. Някога сте живели в толкова малки стаички, че едва с микроскоп са ви виждали. Днес аз се чудя на големите стаи, в които живеете – не мога да ви позная. Когато ви посещавах в малките стаички, и за мене имаше място. Днес имате големи стаи, но за мене няма място. И да искам да ви посетя, не мога, няма място.

Казвам: Ако човек не може да намери връзка между миналото и сегашното, както и между сегашното и бъдещето, той никога не може да схване същественото в живота и природата. Въпросът за миналото, сегашното и бъдещето на живите същества е относителен. Днес човек живее или в миналото, или в сегашното, или в бъдещето, а животното не разбира и не съзнава нищо. За него е идеал да бъде като човека. Идеалът на човека е да бъде като ангелите; идеалът на малкото дете е да порасне, да стане ученик; идеалът на млекопитаещото е да стане човек. Следователно, това, което за учения е настояще, за обикновения човек е бъдеще. Затова казвам, че миналото, настоящето и бъдещето са относителни неща. Обаче, в Бога всичко е настояще. В Бога всичко съществува в настоящия момент. В Него миналото и бъдещето се сливат в едно – в настоящето.

Сега, да дойдем до извода на всичко казано. Колкото и да ви е тежка съдбата, каквито противоречия и да имате, ще знаете, че всичко това е неизбежно. В противоречията се крие дълбок смисъл. С какво число може да изразите противоречието? – С верижна дроб. Например, дробта 12/24 = 6/12 = 3/4 [???] е верижна. Тая дроб се дели до едно място, по-нататък не може. Значи, дробта 3/4 е вече неделима. За обикновените хора тая дроб е неделима, обаче за математиците може да се дели още, но ще се получат дробни числа. На същото основание казвам: Има мисли, които не могат да се делят, т. е. не могат да се разрешат. Както и да се делят, все ще остане едно неделимо число. Като дойдеш до такава мисъл, остави други да я решават. И в живота има такива верижни дроби, които не могат да се разрешат. Турете точка на тия дроби и вървете напред. Влизаш в училище и се чудиш, защо учителят е неразположен към тебе. Виждаш го за пръв път, не си казал нещо лошо за него, не си го обидил, а защо той е неразположен към тебе, не знаеш. Това е верижна дроб. Имаш приятел, обичаш го, правиш му услуги, а той е затворен към тебе. – Защо? – И това е верижна дроб. Казвам: Колкото и добре да е организиран един град, все ще има коли за изхвърляне на боклука. Не е приятна тая работа, но без нея не може. Тя освобождава хората от техните нечистотии. Ще благодариш на боклукчийските коли. Така постъпва всеки културен човек. – Не може ли без боклукчийски коли? – Докато сте на земята, в гъстата материя, всякога ще има излишъци. Друг е въпросът, ако живеете в ангелския свят. Там най-нечистата кола е по-чиста от нашите най-луксозни коли.

В заключение на всичко казвам: Пазете ума и сърцето си от противоречия. Пазете своя вътрешен мир. За да запазите мира си, търсете причината за всяка несполука в себе си. Никога не обвинявайте другите хора, преди да се вгледате в себе си, в своите постъпки. Причината за всички нещастия се крие във вас, в самия човек. Той е господар на положението, в което се намира. Щом намерите причината в себе си, лесно ще изправите последствията. Казваш: Без причина страдам. – Лъжеш се, причината е в тебе. Неблагоприятните условия са вън от тебе, но причината за всичко си ти сам.

Ще приведа един пример за изяснение на горната мисъл. Един студент се явява втори път на последния си изпит, но и тоя път пропаднал. Чуди се, какво да прави. Професорът му не го обича и по никой начин няма да допусне да свърши университета. Студентът мисли да убие професора си, но вижда, че тая работа е затворена. Да убие себе си, пак затворено. Най-после му дохожда на ум да се домогне до дъщерята на професора, да отвори сърцето му, но как? Случайно разбрал, че дъщерята на професора обичала много да плува. Затова той наредил с другарите си следното: когато дъщерята отиде да плува, един от тях да се приближи до нея и леко да я бутне, да изгуби равновесие и да падне във водата. Пропадналият студент веднага ще се хвърли да я спасява. След това професорът ще се разположи към него и ще го прекара. Както намислил, така станало.

Сега и на вас казвам: Когато се натъкнете на верижна дроб, намерете професорската дъщеря и я бутнете във водата. Щом видите, че потъва, веднага се спуснете да я извадите от водата. Така ще разрешите противоречието си. Наистина, това не се случва всякога. Веднъж в стоте години ще се случи, но все ще стане някъде. Не може да говориш за неща, които никога не се случват. Все ще се случи някога професорската дъщеря да падне във водата и на помощ да й се яви пропадналият студент. Този е изходният път за разрешаване на противоречията. Той е свързан с най-малките разходи. Да убиеш професора си, не може. Да се хвърлиш от канара, пак не може. Не ти остава нищо друго, освен да бутнеш дъщерята на професора във водата и веднага да я извадиш. Но трябва да бъдеш сигурен, че можеш да я спасиш. Само така ще се смекчи сърцето на професора. – Защо професорът къса тоя студент? – За да си послужа с него за пример. Ако никой не се ползваше от тоя пример, никога професорът не би късал студентите си. Природата допуща противоречията в живота, защото има предвид разумните хора, разумните общества, на които тя иска да помогне. Това е закон. Значи, противоречията се допущат в човешкия живот като блага за ония, които ги преживяват. Който разбере това, ще се ползва от тия блага. Който не го разбере, ще се мъчи и страда. Казвате: Когато професорът има дъщеря, работата е лесна. Ако няма дъщеря, друг път ще ви кажа, какво ще правите.

Т. м.

4. Лекция от Учителя, държана на 23 октомври, 1931 г. София – Изгрев.

7.12 ч.с.

1931_10_23 Методи за усилване на паметта.pdf

Редактирано от Ани
  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932).

Първо оригинално издание. Кърджали,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Памет. Методи за усилване на паметта

11 година.

4 школна лекция на 1 мл.ок.клас

23 октомври 1931 г. петък, 6 ч.с.

(Меко, приятно време, малко облачно.)

Изгрев.

 

6.08 ч.с. Леко облачно, меко, приятно време.

 

Тайна молитва.

 

Тема 2: РОЛЯТА НА ЧЕТНИТЕ И НЕЧЕТНИТЕ ЧИСЛА.

Малко трябва да мислите, не да мислите, че е един лесен въпрос. Четни и нечетни числа, това може да го разрешите в една минута отгоре. Ако вземем един въпрос, как се палят кибритените клечки и малките деца могат да го разрешат в един момент отгоре, но първоначално, когато човек е нямал кибритените клечки, как е разрешавал въпросът? Та вие всички имате такива клечки. Някои клечки много лесно може да ги палите, а някои не може да ги палите. Да кажем имате една такава клечка – слаба памет; казвате, лесна работа, драсни и запали клечката. Хубаво. Да ви прочета един псалом. Това е лесно, но като ви кажа, прочетете ми го пак този псалом наизуст. Клечката не се запалва. Ако да прочетеш – веднага клечката се запалва. Питам, на какво се дължи това различие? Могат да се дадат много обяснения. Но обяснението всякога не е едно доказателство. То е един метод да можеш да поправиш паметта си. Запример какъв начин имате вие за поправянето на вашата памет? Според вас на какво се дължи отслабването на паметта? (Неправилното разпределение на енергиите.) Е, кой разпределя енергиите? Щом кажем, че на някой човек му е отслабнала паметта, де седи причината? Той казва, не зная причината, но моята памет отслабна. Аз му казвам, от неправилното разпределение на енергията. Той казва, че де е това неразпределение. Ям както всички хора; спа спокойно; обличам се, чета, занимавам се, а при това отслабнала ми е паметта ми. (Както воденицата отслабва.) Вие не можете да сравнявате една воденица с една памет; защото паметта е складиране на енергията, а воденицата в даден случай е произвеждането на известна енергия, на известна работа. И право е, че като се намали енергията, тя по-малко произвежда, а в паметта процесът е друг. Човек яде много, а помни малко; много добре мели воденицата, много брашно изкарва. Съпоставяне е това. Мисълта трябва да е права. Стомахът му мели хубаво, ям хубаво, казва, но помни малко. Въпросът седи там, едно стълкновение има между ума и чувствата. Щом дойде едно такова стълкновение и паметта почва да отслабва. Вземете един човек богат, може да правите наблюдение, но му се случи едно голямо нещастие, пропадне, стане едно стълкновение между неговия ум и чувствата, че е изгубил парите си. Почва в него една борба, умът му се отвлича, в ума му влиза една фикс идея, казва, загубих един милион, един капитал от един милион, който струва за 30, 40 години труд и сега на стари години какво ще правя? И умът му, и сърдцето му така са вдадени, така отвлечени в тези въображаеми работи – парите, че всички други работи той ги забравя. Вземете някоя майка, която е загубила детето си, това тъй влиза в ума ѝ, че всичко забравя. Детето вече е отвлякло ума ѝ. Та причината косвено играе и тук роля. Разпределението на енергията. Има значи известни прозорци, през които минава светлината; по-малко светлина има. И тъй, другия факт, който трябва да имате предвид: Това, което обичате, него запомвате, а което не обичате, него не запомвате, забравяте го. Обичате някой човек или предмет, запомвате го много добре. А нещо от което никак не се интересувате, него не помните. Обичате някоя храна, помните я, не обичате някоя храна, нея не помните. Та в това отношение, когато някой човек някой път стане амбициозен, той помни много добре. А когато не е амбициозен, той не помни добре. Могат да кажат някои, той е много амбициозен. Но е и много паметлив; а друг не е амбициозен, но и по-слаба памет има. Понеже в него има амбиция, той казва, трябва да помня, трябва да уча. Неговият ум е концентриран в известна посока. Сега за нас е важно, да се изтъкне един факт правилен. И мнозина от вас трябва да поправите паметта си! Аз забелязвам мнозина и млади, и стари, някой път когато трябва да се цитира някой стих, те цитират това, което не е. Не го цитират точно. Когато ще цитираш един стих, кажи: Ще цитирам свободно, не буквално и не цитирай тогава точ в точ. Защото може да се цитира едно изречение в буквален смисъл, тъй както е, а може да се преведе и неговия смисъл, на изречението.

Сега в тази философия за паметта, понеже тя е един склад на човешкия ум или дух. Има хора, които по естество са родени паметливи, а има хора, които са родени по естество и не са паметливи, тази способност у тях на паметта е по-слабо развита. Сега, има ред категории на паметта. От категории е паметта. Някои хора имат историческа памет развита, някои имат музикална памет, някои имат памет за анекдоти. Най-доброто състояние на паметта зависи от отношението, което съществува между подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието на човека. Щом в съзнанието се вмъкне някоя мисъл, която безпокои, тя постоянно става като един проводник за отслабването на човешката памет. Запример, всички вие сте били студенти, ученици, знаете чувството на страх като влезне в ученика, учениците забравят всичко. Добре учил урока си, знае го хубаво, но като излезе на дъската, стресне се, уплаши се и забрави всичко, като си иде на мястото, пак му хрумне всичко, което е учил. Но в дадения случай на дъската, страхът е това. Имате две противоположни състояния. Страхът се намира отзад, а паметта отпред френологически. Значи при страха, съзнанието на човека, неговата свещ е била отвлечена отзад, задната част е останала с много светлина, а отпред всичко е потъмняло. Значи този човек вижда опасностите, а не вижда средствата, чрез които може да се избави, тях забравя. Запример, един човек вижда, че ще го убият, но не му иде на ума как да се избави. Той се уплаши, вижда, че ще го убият, но не му иде на ума как може да се избави. Когато един заек е толкова страхлив, но заекът мисли. Някоя хрътка отподире му хукнала, той вижда, че хрътката ще го настигне, той се свие, простре се на земята, той мисли, клекне на земята, хрътката го настигне и мине отгоре над него, понеже тя се е замислила, прескочи го. Заекът разбира закона, тя не може да се спре изведнъж, ще го прескочи, тогава заекът стане и тръгне на другата страна и хукне нагоре. Този заек му иде на ум как да се избави. Докато се върне хрътката, той вече на стотина метра е офейкал напред. Вие казвате за някого, той е страхлив като заек. Но трябва и да мислиш като заека. Ти си учен човек, виждаш някоя голяма канара пада отгоре ти, голяма опасност виждаш! Казваш: Голяма опасност! Канара пада! Премести се малко като заека. Мене ми разправяше един господин, той вече е доста голям турист, качва се на планината и вижда един голям камък се търкаля, иде отгоре му и казва, няма накъде. Но вижда един голям трап и една височина и казва, ако не бях се спрял в трапа, тя щеше да ме помете, но аз като заека се свих и тя мина отгоре ми. Вече има съобразителност. Логически извод, бързо решаваш, няма дa се питаш дали да влезнеш или не. Той веднага решава, трябва да влезна. Защото от две злини по-малката ще се предпочете. Защото, ако много мислиш, непременно ще те отвлече канарата!

Сега ние се отвлякохме. Та страхът ви отвлича съвършено, но заекът мисли вече. Защо този човек се е слисал? Не му иде на ум как да се избави. Та казвам, това избавление, ние казваме, че има една промисъл вътрешна. При всяка една опасност трябва да има някой, да те ръководи. (Вследствие на какво се явява страхът?) Вследствие нарушение на някой закон в природата. Щом пристъпиш един закон в природата, страхът се явява като последица. Имаме един пример, виждаме първия човек, той беше невинен, ходеше из рая, не знаеше какво нещо е страхът, но щом той пристъпи само една заповед, веднага чува глас, Господ ходеше из градината и извика: Адаме. Но той казва, чух Те, но убоях се, за пръв път му дошло едно чувство на страх и как му дошло на ум да се скрие? Мен ме учудват две неща, първо, че се явил страх. Най-първо иде страхът, значи, едно противоречие има в ума му. И второто противоречие, откъде му дошло на ум да се скрие в една шубрака? (Защо страхът изчезва при дълбоко дишане?) Защото страхът е винаги придружен от едно свиване на капилярните съдове, свива се човек, схващат му се краката. И дето стават такива гърчения и прояви, то е все от страх. Ти се свиваш от страх, този да не бутнеш, онзи да не бутнеш, все се свиваш, свиваш, а при безстрашието ти се разширяваш; отпускаш се. Щом човек се уплаши, даже най-големият герой да е, все малко приклекне на земята, а щом няма никаква опасност, тогава има разширение. Всякога в страха има едно свиване на капилярните съдове, кръвообращението не е правилно. Та философията на живота е един неправилен живот. При един правилен живот има правилно кръвообращение и правилно разширение и свиване. В един неправилен живот има свиване, а свиването е свойство на студа. Всички тела от студ се свиват.

Сега вие ще преведете примера, че водата като замръзне..., но и тя се свива, до известно време се свива, а после какво образува? Разширява ли се? Тогава, заекът когато бяга, какви са неговите крачки? Когато заекът е без страх, неговите крачки са по-малки, а когато се уплаши, неговите крачки са много големи – разширява се. Значи, в свиването, ... Сега вие може да вземете смешната страна, че заекът бяга, да се направи умен, че много прескача. Ако студът произведе едно свиване, тази енергия, ... Допуснете сега, че в една гумена топка, в която има вода и в която има една малка дупка, аз стискам гумената топка, водата изскача. Колкото повече стискам, има по-голямо налягане, свиване става. Свиване в едно направление, а разширение на водата, която излиза, излиза в друго направление. Друго се забелязва, че онези тела, които изстиват, не само се свиват, но всякога изстиват. Те изпускат повече енергия от себе си навън, изтича енергията. Следователно, тялото, което изтича, изгубва нещо от себе си, а онова тяло, което се стоплюва, се разширява, придобива нещо. И тъй в стоплюването телата придобиват нещо, а при изстиването, те губят. Следователно, щом грешиш, ти изстиваш, значи процесът на злото е изстиване, ти губиш, а щом живееш добре, ти се стоплюваш, придобиваш. Щом мислиш добре, ти придобиваш, щом мислиш зло, ти изстиваш, губиш. Те са процеси, съответствующи процеси. Та не трябва да смесвате процесите. Имаш един процес, трябва да се види, придобиваш ли или губиш в него? Какво се ползуваш, ако губиш в един процес? Нищо не се ползуваш.

Та казвам, паметта е един процес, който събира. Да кажем, ти си учил 4, 5 години в университета, насъбираш знания по всичките клонове, но представи си, че в един момент дойде едно състояние и веднага това знание изчезне, отлети. И представете си, вие сте били един знаменит математик, но след това изчезне знанието от ума ви, ти не знаеш да смяташ, всичко забравиш. Питам тогава, можеш да го забравиш в един ден отгоре всичкото си знание. Това е вече едно анормално състояние. Може чрез един удар или чрез някое голямо вътрешно душевно преживяване и т.н.

Та на първо място ви трябва една наука, да схващате всичко правилно. Трябва да се научите най-първо да спазвате придобитото, което имате. Придобитото, което имате по наследство. Онова, което майка ти, баща ти са дали и ред поколения още. Ако ти него изгубиш, много мъчно може да го получиш, да се възобнови. А вече на това придобитото има правила, по които може да развиете вашите способности и сили. Сега има един закон, който действува: Винаги, ако искате да имате една добра памет, събирайте се с хора, които са паметливи. Дали го знаете или не. Може да го знаете, в мнемониката има много правила, те се основават на други закони, но най-простото правило е това, което ви давам. Всеки човек, който е паметлив, от него излиза една енергия и тази енергия се докосва до тебе, до паметта и дава подхранване на паметта и човек е паметлив, и ти дружиш с него, веднага в тебе ще се събуди паметта. Та мисълта се предава. Мене ми разправяше един виден музикант, казва: Чудно, когато в България дойде един виден артист, виртуоз, много хубаво свиря. 3,4 дена, той като е в България, аз свиря много хубаво, щом си замине той,... Значи, той като музикант възприема тия трептения на този виртуоз и неговото музикално чувство се усилва. Щом си замине музикантът, у него стане едно отслабване, изгубване. И друго забелязвам, когато почна да свиря, казвам дошъл е онзи. Той е един субект, който възприема трептенията на онзи музикант.

Tа казвам, този закон е верен. Това става навсякъде и в математиката, някой човек е способен, той ще ти предаде по памет. После за морала, пак същото, има и морална категория. У някои това чувство е развито, не у всички хора това морално чувство е еднакво развито, у някои хора то е много слабо развито. После не всички хора са еднакво съвестни, не всички еднакво разсъждават, разсъдителните чувства не са еднакво развити, има хора, у които разсъдъкът е слабо развит, те могат да го развият, но се изисква време. Някои хора са родени така, с едно малко пробуждане само. Та казвам, онова, което може да използувате, именно, дружете с хора, на които паметта е развита. Ако се свържете с онез, които обичат спорове, да се бият и ти ако влезнеш в една тълпа, дето така са възбудени, мен ми разправяше един наш приятел, мирен човек, казва, не мога да си обясня един факт, аз никога не съм взимал камък да ударя някого, един ден гледам тук, на площада пред двореца, в двора тълпа се карат, влезнах и аз там, ще направят нещо и тръгнах с тях и аз, наелектризирах се и задигнах един камък да ударя един противник, но ударих една стара баба и казах на себе си: И ти си отишъл да избавиш някои хора! Мислех да ударя един от стражарите, който ще препятствува, а ударих наместо стражара старата баба. Не може да си обясни и той как. Казва на себе си: Слушай, тези работи с каране и с хвърляне на камъни не стават. Ти искаш да удариш стражарина, пък удари старата баба. Тя що е виновата? Един факт как човек се увлича. У този човек се събуждат онези възбудените чувства. Ще дойдем до едно положение на нормалност. Такова положение съществува в природата, едно нормално положение. Та първо при самовъзпитание, всеки ден като ставате, всяка сутрин, трябва да знаете намирате ли се при едно нормално състояние. Щом сте в нормално състояние, ти ще бъдеш трезв сутрин, ти ще мислиш, ще обмисляш плановете, какво ще работиш и ще имаш приятно настроение. А щом влезнеш в едно анормално състояние, ти си смутен целия ден, ще ходиш не можеш да си намериш спокойствие. Или аз мога да го уподобя, да го преведа, да не ви се вижда трудно. Станеш сутрин, 20 градуса студ има, какво ще учиш? Навънка мраз, сгушиш се, ходиш, неразположен си, анормално състояние е това. Но дойде някой и ти даде дебели дрехи, хубави чорапи, вълнени, една хубава фланела, после дебели такива вътрешни гащи, ти се обличаш и тогава се усещаш нормален, усещаш приятност и можеш да работиш.

Та ония нормалните състояния. Трябва да си спомагате да имате нормални състояния. Докато ти не дойдеш до едно нормално състояние, ти не можеш да мислиш и не можеш да разбираш нещата в природата. Не само да ви предам едно знание, но знанието трябва да го научиш. Да кажем пренасяш един предмет от едно място на друго, но трябва да имаш някаква мисъл. Пренасяш вода от едно място на друго; от чешмата и нивата, дето работят жетварите. Има си смисъл! Пренасяш яденето в къщи, направено за жетварите – има смисъл! Но носиш една торба пясък и я оставиш насред пътя...

Сега до паметта. Изберете онези хора, които помнят добре, които имат един ясен ум. И човек, за да помни добре той трябва да очисти съзнанието си от всичките безпокойни мисли. Станеш сутрин, освободи ума си от всичките вътрешни ненужни безпокойства, които може да съществуват; и у човек се заражда един вътрешен страх. И страхът е едно спасително средство, но някой път страхът няма никакъв обект. Например, да кажем, станеш сутрин и почнеш да мислиш, казваш: Може да се разболея или обуеш се и виждаш чорапите ти тънки, казваш: Може да се простудя, дрехите ми са тънки, пък и чорапите ми са тънки, пак може да се разболея, да се простудя. А можеш да туриш и обратното. За тези тънките чорапи можеш да кажеш, те са много хубави, много хубаво топлят. Като кажеш, че са топли чорапите, те ще ти стоплят краката. Но ето какво ще стане, най-първо от страха ще стане едно свиване и част от енергията ще изскочи от тялото. А ако кажеш: Няма да изстина! Защото тази енергия ще остане вътре, тогава с тази енергия ти можеш да се справиш с окръжающата среда и окръжающите условия, които съществуват – противоречията. Тогава част от енергията ще се запази. Сега да се повърнем, съществуват временни условия и понеже животът сега е почти анормален, влезнал е в едно анормално състояние. Ние не сме в едно нормално състояние, ние не сме в добро отношение с природата, а сме в едно отношение на воюване, в стълкновение сме и вследствие на това, природата и тя, дето те срещне, тя те глобява. И безпощадна е тя! Ти не се разправяй с нея! Тя постъпва с тебе както ти постъпваш с нея! И тя така постъпва. С каквато мярка мериш и тебе мерят. Ти пристъпваш закона и мислиш, тя да бъде малко снизходителна към тебе. Не, тя като те срещне, на общо основание, така както ти постъпваш и тя постъпва. Най-първо ще дойдат болестите, заболи те крака, а трябва да работиш. Някъде трябва да се качиш, някъде те връщат и целия ден изгубваш. Ти си ученик. Изпит имаш, а заболи те глава, а трябва да издържиш изпита си. Природата ни пет пари не дава, че тебе щели да те скъсат, това, онова, не мисли за тебе. Е, какво трябва да (се) прави? Готвиш се веднъж, готвиш се два пъти. Та разрешението е, в един ден не става тази работа. Можеш да кажеш, аз вече реших да поправя живота си. Решил си, но докато го поправяш. Решил си да станеш учен човек, но докато станеш учен човек в пълната смисъл на думата. В какво трябва да седи учеността на един човек? Според мен един учен човек трябва да разбира отношенията, които съществуват в него. Тези отношения той трябва да знае, че после да изправи другите отношения отвънка. И действително, с това се отличават всички велики хора в света. И най-нормалните хора са били учените хора, всичките и в древността и сега, те се отличават с нормалност във всяко едно отношение. Та всеки един от вас трябва да има за правило, той трябва да има тази мярка, да бъде нормален! И вие не трябва да вървите по обратния път. Имате един недостатък и трябва да намериш един учен човек, за да изходиш своя недъг. Да кажем, например, някъде слаба ти е паметта, ти ще цитираш някой учен капацитет, че неговата памет била такава. Но този учен човек, който забравя, той не е бил учен човек. Ученият човек не му се позволява да забравя! Умът му трябва да е чист! Той трябва да помни! Кога може да помниш? Аз наричам знание това, което нищо в света не е в състояние да го заличи! Аз наричам истинско знание в света, дето нито болест, нито никакво състояние да не е в сила да го заличи. С него ти винаги можеш да разполагаш. А има знание временно. Един плод е временен, вие пишете нещо, но после вземете затривалката и отгоре му, заличите го. Това е за упражнение. Ако вие, съвременните хора, така все заличавате, вие имате една полица от 50 хиляди лева да взимате отнякъде и ако се заличиха всичките числа в книгата и полицата остане чиста тъй дълго, питам, какво ще стане с вас? Книгата остана чиста, но и парите се очистиха. Как мислите вие, всички вие обичате да имате един изправен живот, нали тъй? Но ако аз коригирам всичките ваши полици да бъдат чисти, без дефект. Питам, какво ще спечелите? Сравнение е това само. Но ако вие изкарате при това сравнение съвсем други аналогични заключения. Аз давам възражение, ако аз направя тъй чисти вашите полици, както са били първоначално, какво печелите вие? За тази чистота вие ще платите глобата. Щом полицата ви е чиста тъй както е била първоначално, вие на тия 50 хиляди ще им четете една упокоителна молитва. И тогава, ако ме попитате как стана това? Ще кажете нека се върне както е било по-рано, оцапана, отколкото да е чиста. Не, тогава аз казвам, оцапаните работи струват повече. Но аз правя една корекция: Разумните оцапани работи струват повече отколкото глупавата чистота на света. И следователно тогава ще дойдеш и ще направиш една постъпка. Някой път ако тази погрешка е разумна на природата, ти я приеми! Защо ще се безпокоиш? Когато погрешката е разумна от природата, струва повече, отколкото ненаправената глупава. Казвате, човек да не греши. Много лесно може да се направи да не греши. Отнеми му ума, отнеми му и сърдцето му и няма да прегрешиш, разбира се. Е, кое е по-хубаво сега? Да има ум и да има сърдце, и да греши човек или да си остане праведен, и да е лишен от ума си и от сърдцето си? Кое е по-хубаво? Някои хора казват, защо трябва да греши човек? – Защото има ум, има и сърдце. Щом имаш сърдце, ще мразиш, щом имаш ум, ще правиш погрешки като смяташ. Много по-добре е да правиш погрешки в смятането. По-добре е да мразиш и да имаш сърдце и ум, отколкото да си свободен от противоречия, без тяло, сърдце и ум. Казвам, ние трябва да влезнем в живота си с противоречия и щом приемем противоречията, ние приемаме и дарбите, които имаме. Всяко едно противоречие представлява известна дарба. Имаш сили, издържаш и ти се ползуваш от благата, които има в природата. Сега да не се обезпокоявате от противоречията в живота. Не казвайте, защо е така? Така е в живота. На вас ви хрумне някой път питате се: Защо се родих в живота или казвате: Защо не се родих 10 години по-рано? Защо се родих в тези неблагоприятни времена на войни? Да ходя войник, да ме бият? Не разрешавай този въпрос. Ти се радвай, че сега си се родил. После, безпокоиш се, защо да живея в тази стая? Малко по-голяма стая да беше, прозорците малки, малко светлина влиза. Благодари на тази стая! Ти не разрешавай този въпрос, защо? Ти не си осъден вечно да живееш в тази стая. Само временно си там, един час, два часа, една година, две години, три години и след това ще излезнеш от тази стая. И като излезнеш от тази стая, ти след време ще бъдеш по-способен. Виждаме същите процеси, някои отричат еволюцията. Та едно време вие всички живеехте в такива малки стаички, че едва с микроскоп могат да ви видят. Разбирате ли и аз сега като ви гледам, се чудя, не мога да ви позная. Едно време ви посещавах в тия малки стаи и пак имаше място за мен, в тази малка стая, макар да беше толкова малка, пак имаше място да влезна. А сега стаите ви са големи, а няма място.

Ако един човек не може да види връзката между миналото и настоящето и не може да намери една връзка между настоящето и бъдещето, той не може да разбере онази дълбока връзка, която съществува в природата. Защото въпросът на миналото и въпросът на настоящето, и въпросът на бъдещето те са неща относителни. Настоящите неща заради нас, хората, степента, до която сме развити, за животните, млекопитающите, които са най-близо до хората, за тях това положение е един идеал, който те очакват за бъдеще, да бъдат като хората. А нашият идеал, ние очакваме да бъдем като ангелите, като тях да живеем. За малкото дете една реалност е положението на един студент. Реалността за един учен човек, това, което сега е настояще, за младия студент е едно бъдеще, а за ученият това е само едно настояще. Това е една реалност, която съществува в ума на всички. Това, което за тебе е бъдеще, за него е настояще. Та казвам, миналото, настоящето и бъдещето са неща относителни. Всичко в света е все настояще, то съществува! Тогава ние казваме, в Бога едновременно всичко съществува! – Настояще е.

Сега изводът, който трябва да си направите за себе си, за самовъзпитанието. Колкото и да ви бъде тежка скръбта, противоречия ще дойдат във вашата душа, неизбежни са те. Но в тия противоречия всякога има смисъл. Казвате тогава: В противоречието има известна мисъл! Ама не може да го обясниш. Как може да изразите едно число на противоречие? Имате една дроб верижна. Защо не може да я делите? Делите, делите, делите и дойдат математиците до там, до едно положение, турят една точка и много точки. Защо не може да се дели? Делят я и не може да се раздели. Питам, това число може ли да се дели с едно друго число, за да даде резултат? При дадените условия, при които този математик работи, той знае и казва: Повече не може да се дели или с тези числа, които имаме, с които разполагаме, по-нататък не може да се дели. Сега тъй както математиците делят, вие не може да делите с тези числа, с които сега разполагаме. Сега може ли да определите каква част остава неделима? Кажете сега една дроб, която не се дели. Например, четните числа се делят винаги. (Най-малко на 2.) Нечетните, например 7⁄9, значи, все ще остане една единица, няма другар заради нея, не може да се дели. И тогава кажете: Имате една мисъл, не може да се разреши, не търси. Тогава, тя не може да се разреши. Има една мисъл, на която не можеш да дадеш категоричен отговор и не можеш да дадеш крайния резултат. Все ще ви остане една част неделима, неразрешена, тя остава, хората да я разрешат. Сега, ако ние се спрем върху тези неща, но никой не се е спирал върху една дроб, която не може да се дели, все остава някоя малка част. И в живота имаме такива верижни дроби, които са останали неразрешени. Ще турим една точка. Е, кой досега е обяснил такива неща. Срещнете един човек, но усещате, че спрямо вас е несимпатично разположен. Направите му услуга, всичко това, но той неприязнено се държи. Влизате в училището, за пръв път идваш, а учителят спрямо тебе е неразположен, хука те, това-онова. Да си му направил някоя пакост, не. Да си се отнесъл зле спрямо него, не. Но той е неразположен спрямо тебе. Учиш се добре, но. Как ще си го обясните това? Аз наричам, по някой път в моя ум ето каква идея изпъква. Казвам, в един добре организиран град все ще има боклук, кола за изхвърляне на този боклук. Следователно, тия коли все вършат най-почтителната работа, че ни освобождават от боклука. А те се непочтени. Та и тия неспособните ученици в училището, те създават гения. Това е твърдение. Но тия твърдения, те трябва да се докажат и могат да се докажат. Геният, това са ред поколения, които са работили, а той е наследил всичко това. Те са работили все заради него. Казвам сега за изяснение. Защо тази кола е непочтена, дето изхвърля нечистотиите на града, обаче, в един разбран свят вече, това показва, щом в един град аз правя моето заключение, казвам, щом хората не почитат своите боклукчийски коли, тия хора не са много културни. Запример, ако вие влезнете в един ангелски свят, техните боклукчийски коли са, (че) даже нашите най-чисти коли не могат да се сравнят с техните боклукчийски коли. Най-чистите коли, които тук имаме, които се считат за светли, те не могат да се сравнят с техните боклукчийски. Следователно, каква култура може да има там? Вие ще кажете, това не може да бъде. Но това е факт. Това показва, че в тях няма толкова излишъци, както у нас. Те са толкова разумни, че у тях няма толкова излишъци, както у нас, тук на земята. На земята в тая гъста материя излишъците са толкова много, чрезмерно анормално!

Сега заключението. Поставете правилото. Стремете се да не поставяте ума си, сърдцето си в противоречие. Най-първо пазете да има един вътрешен мир. Човек трябва да има мир в ума си, мир в сърдцето си. А причината на всичко търсете в себе си. ПЪРВАТА ПРИЧИНА НА ВСИЧКО ТЪРСЕТЕ В СЕБЕ СИ И ПОСЛЕ ТЪРСЕТЕ ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТВЪНКА. Но причината на всяка една несполука се търси само у себе си! У човека! Вие сте господарят. Щом причината за всичко е у вас, и щом намерите тази причина, вие всичко може да изправите! А НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ УСЛОВИЯ СЕ НАМИРАТ ОТВЪНКА, вънка от вас. Та щом намерите причините, ще знаете къде са последствията. Щом не можете да намерите причината, не може да намерите и последствията. Може да кажете: Без причина! Не, ПРИЧИНАТА СТЕ ВИЕ!

Да преведа един пример, за да изясня работата. Той е един пример за вас. Един студент се готви за последния си изпит. Но професорът го е късал 10 пъти. И той е решил да не го пуска по никой начин. Студентът казва: Няма да свърша и остава само един шанс. Мисли, какво да прави? И на студента му идва на ум да вземе револвера и да го утрепе. Нищо повече! Иде му тази мисъл. После му иде да иде да се хвърли някъде да се самоубие. Но казва: Затворена работа. И най-после му идва една мисъл, една идея, той вижда, че професорът има една дъщеря, която много обича, а тази дъщеря обичала да се разхожда покрай една река дълбока. И той казва на някои студенти, идете, че я бутнете вътре, пък аз ще се хвърля да я спасявам. Нагласяват се няколко души и отиват и я бутат в реката, после той се хвърля, спасява я. И оттам насетне професорът го прекарва. Това е само да ви изясня. Ще кажете: Право ли е или не? Това е друг въпрос, право ли е? Казвам, изобретателността, която вижда, че само едно средство има за спасение – да бутне дъщерята на професора и после да я спаси.

Та казвам и за вас има едно средство. Бутнете професорската дъщеря, а вие я спасете. Същият процес. Ще намерите отношенията, сега не се спирайте да казвате: Дали ли е право или не? Туй я е било, я не. Възможно е да е било. Все таки случило се е някой път. Не може да се разправя за нещо, което не се е случило някога. Може би преди хиляди години да е имало една такава дъщеря на професор, та някой студент да я извади от водата.

И казвам: Има един изходен път за всички противоречия. Той е именно този, този студент като е мислил, мислил, казва: С най-малкото престъпление. Да направя убийство, не! Да се хвърля, не става. Но мога да бутна дъщерята, нека се омокрят малко дрехите ѝ, аз ще я спася и след това ще помогна на себе си. Уверен е той. И след това на професора се смекчава сърдцето. И знаете ли защо този професор късаше този ученик? – Да ви го дам запример. Защото ако този професор нямаше вас предвид, той никога не би го късал. Тогава другият закон, който е верен. Щом природата допуща известни противоречия вътре в живота, тя има предвид едно разумно общество, разумни хора, на които тя иска да помогне. Това е законът! Всичките противоречия в живота си имат свои разумни разрешения; и те са допуснати за някакво благо. И който разбира, ще намери благото къде се крие. Тя казва: Това нещо е за тебе. А който не, ... Сега вие казвате, когато професорът има дъщеря, лесна работа, а когато няма? Тогава питайте ме другия път: Като няма дъщеря професорът, какво трябва да правите?

Станете сега.

Тайна молитва.

7.12 ч.с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...