ЗАДАЧИ, КОГАТО СМЕ НА ЗЕМЯТА

[Ани]

ЗАДАЧИ, КОГАТО СМЕ НА ЗЕМЯТА

Възлюбете живота. Това е задачата на всеки човек. (СВЕТОТО МЯСТО - изд.1939 г. София - 157)

Всеки ден човек трябва да разрешава важния въпрос за себе си, защо е дошъл на Земята и каква работа трябва да свърши. На всеки човек е дадена определена работа, която той непременно трябва да свърши . (БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - изд.1934 г. София - 91)

Казвам: всеки да остане на своя пост, и при това положение да служи на Бога. Разните служби, които заемате, са условия, елементи, необходими за решение на задачите ви. (ЗАКОН ЗА ЕДИНСТВО И ОБЩНОСТ - изд.1928 г. София - 100)

Едно трябва да знаете: всички противоречия, всички трудни положения, в които се намирате, не са нищо друго, освен задачи, които вие, като ученици, трябва да решите. От решаването на тия задачи зависи вашето усъвършенстване. Някои от тия задачи са належащи, още днес трябва да се решат; други търпят отлагане, но все пак трябва да се решат. (ВЪЗМОЖНИ ПОСТИЖЕНИЯ - изд.1934 г. София - 110)

Мнозина се запитват: каква е нашата задача на Земята? (ПРАВЕДНИЯТ - изд.1930 г. София - 40, 41)

Най-първо трябва да създадете стройни тела, стройни сърца и стройни умове. (АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТ ДУША - I том - 211)

Нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си. Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа. Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо изискват се поне 777 животи и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля. Покрай тези животи има още много незабелязани. (ПРАВЕДНИЯТ - изд.1930 г. София - 40, 41)

Докато изучи законите на физическия свят, човек трябва да мине през 777 прераждания. Във физическия свят се преплитат и останалите два свята - Духовният и Божественият, които се изучават едновременно. Задачата на човека е да научи законите на Любовта, да може правилно да я възприема и предава. Ще кажете, че Любовта е майка на човека. Други пък признават само физическата си майка. И това положение е вярно, но коя ще бъде истинската ви майка, щом сте минали през 777 прераждания? Който живее в любовта, той е сам на себе си майка, баща, брат и сестра. (БОЖЕСТВЕНИЯ И ЧОВЕШКИЯ СВЯТ - изд.1940 г. София - 168)

Вие сте минали най-малко през 30-40 прераждания: женили сте се 30-40 пъти, имали сте много жени, деца; имали сте коне, овце, говеда. Някои от вас са били царе, заповядвали са на хората, а сега са прости, невежи. Казвате: "Какво да правим сега?” Чудно нещо, едно време като царе и царици, князе и княгини оправяхте света. Сега нищо ли не знаете? Де отиде вашето знание? Де отива захарта, като се тури във водата? - Разтваря се и отива между частиците на водата. Захарта не се губи. Ако вие сте изгубили знанието си, това показва, че то е сянка на истинското знание, то не е реално. Всичко може да загуби човек, но не и царственото в себе си. То е любовта, която трябва да задържи. Царственото в човека е любовта. Царственото в човека е знанието. Царственото в човека е свободата. Следователно, задръжте в себе си царственото. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК - изд.1946 г. София - 53)

Човек ще изучава много пъти едни и същи неща, ще ги забравя, отново ще ги изучава, докато най-после станат в него втора природа. Истинското знание е това, което никога не се заличава от съзнанието на човека. Според теорията на прераждането, вие сте дохождали много пъти на Земята и в някои от своите прераждания може да сте били виден адепт в Индия, да сте имали последователи, да сте учили хората на великото знание, а днес нищо да не помните. Защо? - Отклонили сте се от правия път, вследствие на което всичко сте изгубили. Сега трябва отново да работите да придобиете старото знание... Ако човек не иска да регресира, а желае да запази знанието си, той трябва да живее абсолютно чист живот. Само при такъв живот човек може да запази знанието си. да даде простор на духа си и да работи със законите на живата Природа... Каквото знание придобият, те трябва да го обработят в себе си и част от него да дадат на другите. (ООК - IV г. - изд. 1933 г. София - 16, 17)