Jump to content

Recommended Posts

КАРМА

Понятията причина и последствия имат по-дълбок смисъл, отколкото този, в който се крие думата съдба. (СИЛА И ЖИВОТ - II том - изд.Б.Братство - 2006 г. София - 433)

И всички въобще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. (ВЕРИГАТА - изд.2007 - годишна среща -1912 г. - 269)

Гледай с живота си да не причиняваш никому вреда. (ВЕРИГАТА - изд.2007 - годишна среща -1912 г. - 269)

Помнете: всичко, което става в света, се ръководи от могъщото Божествено съзнание, което прониква в цялата Природа и хроникира нещата. Божественото съзнание никога не забравя. То отдава на всекиго заслуженото. Рано или късно човек ще понесе последствията на своя живот - добри или лоши. Като знаете, че човек носи отговорност за всичко, което мисли и върши, не се страхувайте, но живейте така, че да поставите здрави основи на бъдещия си живот. (БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ - изд.1942 г. София - 273)

Каквото човек е мислил и правил в миналото, то е настоящият ден. Всеки един човек жъне плода на миналото. (ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ - I том - изд. 1998 г. Ст.Загора - 544)

Животът е предопределен, не фатално, но има ред причини, които предопределят съдбините на хората. И нашият живот тъй както сега се слага, и той е предопределен от ред предшестващи причини. Ако използваме тези причини, може да подобрим този живот, може да се борим със злото.в света, може да го победим. Това наричат индусите карма или грехопадение. (БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ - 1921 г. - 38)

Думата „карма" - закон за причини и последствия. Карма може да бъде карма в прилив и карма в отлив, т.е. добра карма и лоша карма. (ДУХЪТ И ПЛЪТТА - изд.1933 г.Пловдив - 9)

Що е карма? - Последствие от всички лоши плодове, които сам си посадил в миналото. (ПЕТИМАТА БРАТЯ - изд.1949 г. София - 182)

Под "карма" се разбира закон, който заставя човека да плаща, т.е. да оправи сметките си. Карма съществува за всеки, който не е оправил сметките си. (ЛИКВИДАЦИЯ НА ВЕКА - изд.1948 г. София - 257)

Всяка стара, неизплатена полица наричаме карма. (ПОУЧАВАШЕ ГИ - изд.1949 г. София - 68)

Кармата е резултат на нехармоничната проява на любовта между хората. (ДВАТА ПЪТЯ - София - 1934 г. - 136)

В любовта не съществува никаква карма. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА - I том - старо издание - 69)

Едно от качествата на любовта е добрата обхода към всички живи същества. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА - I том - старо издание - 70)

Сега раждането и женитбата и пр. е под закона на кармата. (АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - I том, изд.2008 г. - 119)

Как се е явила кармата, т.е. как се е явил закона за кармата?... Аз ще засегна въпроса за кармата от гледище на Божествената наука. (ДВАТА ПЪТЯ - София - 1934 г. - 92)

Кармическият закон води началото си още от излизането на човека от Бога. А действието или проявата на този закон започва от поляризирането на човека, т.е. явяването на двата пола, на двата полюса в света. Поляризирането подразбира раздвояването на човешкото съзнание, на положително и отрицателно, на възходящо и низходящо, или в най-висока степен казано, съзнание на любов и съзнание на мъдрост. Това са двата полюса в човека. (ДВАТА ПЪТЯ - София - 1934 г. - 92)

Казвате: Коя е причината за раздвояване на човешкото съзнание? Във всеки индивид, във всяко его е вложено желание да обсебва, да владее нещата, вследствие на което е станало раздвояване на човешкото съзнание. Тия два полюса оставени самостоятелно да се развиват, са се заблудили и забравили, че са страни на едно цяло. Следователно, веднъж раздвоили се, в тях се явява вътрешно желание да се завладеят по механически начин. Обаче, дето съществува механическо влияние на нещата, там се ражда насилието. Като контраст на това положение, се явява Природата, която изисква от човека добро-волно жертва. Тя казва: Човек за човека е брат и трябва доброволно да се жертва.за него доброволно, от любов... Жертвата подразбира закон "за правилно растене и развитие". (ДВАТА ПЪТЯ - София - 1934 г. - 92)

Кога се е явила кармата?... Когато първото съзнание в света е ограничило второто съзнание, явили са се вече условия за кармата. Ще изясня тази мисъл със следния пример. Представете си, че Природата е поставила двама души, еднакво богати и интелигентни, да търгуват заедно. Те имат нужда един от друг, но въпреки това и в двамата по отделно се явява желание да привлече богатството на другия към себе си. Най-после единият успява да заграби богатството на другия, който остава без никакви средства. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да стане слуга на онзи, който е успял да заграби всичкото богатство. Значи, единият ще бъде господар, а другият - слуга. В този смисъл, господарите в света представят първото съзнание, което по сила взима надмощие над второто съзнание. Слугите пък представят онази категория хора, съзнанието на които се е подчинило на влиянието на първото съзнание. Обаче, в самите слуги не е изчезнало още желанието да бъдат господари, да владеят над другите хора. И затова, когато някой господар има много слуги, те започват да се организират, да се събират заедно, да работят за събарянето на господаря си, и един ден го хващат, налагат го добре, и по този начин стават господари, а той - слуга. (ДВАТА ПЪТЯ - София - 1934 - 93)

Питам: Как се ражда злото в една школа? Злото между учениците се ражда тогава, когато някой от тях пожелае да бъде господар, да разполага със знанието на другите. Злото се ражда и тогава, когато някой от учениците иска да се наложи на другите: Той има някаква идея за себе си и желае всички да приемат тази идея. Или някой има известен навик в характера си, известни сили, които непременно иска да прокара между другите. Обаче, ученикът трябва да знае, че в Природата съществува закон, който регулира действията, проявите на всички живи същества. За всяка сила, тя е поставила граници, предели, до които той най-много може да се развива. Дойде ли до тази граница, настъпват вече обратни действия. Докато не знаят вашите вътрешни, интимни намерения за нещо, хората са наклонни да ви слушат, да ви се подчиняват. В който момент узнаят целта, намеренията ви, те веднага започват да ви се противопоставят, да ви противодействат. Това противодействие се явява по силата на закона за самозапазването. Следователно, законът за кармата може да се регулира само, когато човек е готов да се самопожертва за другите, да стане техен слуга, да отдаде правото на всяко живо същество. Правото, което искате за себе си, трябва да отдадете и на другите; благото, което желаете за себе си, трябва да желаете и за другите. (ДВАТА ПЪТЯ - София - 1934 г. - 94)

Кармата влезе в света, след като хората съгрешиха; преди да бяха съгрешили, карма нямаше - тя влезе след съгрешаването. А законът на Любовта съществува преди законът на кармата. (ТОЗИ Е ЖИВИЯТ ХЛЯБ - изд.1998 г. Кърджали - 230)

Казвате, че кармата на човека е тежка, затова страда. Какво нещо е кармата? Кога се създава тя? Когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони, те се отклоняват от правия пъти и вървят по крива, вълнообразна линия, наречена път на "астралната змия". Който попадне в този път, скъпо плаща. Дълго време той се мъчи, ще страда, докато се освободи от клещите на тази змия. Много нещо ще научи, много качества ще придобие, но може и с живота си да плати. Бъдете будни в изкушенията, които срещате на пътя си, за да не попаднете във вълните на кривата линия. Който е доволен от условията на своя живот, върви по пътя, който разумните същества му определят. (ОТВОРЕНИ ФОРМИ - изд. 1943 г. София - 92)

Днес много хора говорят за кармата, представят си я нещо страшно. Нищо страшно няма в кармата. Кармата е нищо друго, освен непотребна стока, която не може да се продаде... Кармата е тор, с който хората трябва да наторяват нивите си. Съвременните хора имат криво понятие за кармата. Де какво стане все на кармата го отдават. Някой пострадал нещо, карма било това. Умрял, карма било. Ученик пропаднал на изпитите си, пак карма. Пукнали някому главата - карма. Това не е решение на въпроса... Кармата е задача, дадена на човек, която той трябва правилно да реши. Тя подразбира разумно справяне с минало. Може ли човек да се справи с миналото си, той е решил задачата си, освободил се е от кармата. Грехът пък се явява като резултат на желанието у човек да заобиколи по някакъв начин кармата, да я избегне. Дадат някому някаква работа, но той не иска да я свърши, търси този-онзи да му я стовари. Това пък, което християните наричат благодат, представя добрите условия, чрез които невидимия свят иска да помогне на хората, да ги освободи от кармата им . (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ - изд. 1932 г. София - 209).

"С каквато мярка мериш, с такваз ще ти се възмери." Туй сега източните народи го наричат "закон на кармата."... Те отиват много далеч, и в закона на кармата внасят някои религиозни догми -... като един модус за сплашване някого. Но законът на кармата не е да сплашва човека, но да му покаже причините и последствията на нещата, как вървят по един математически закон, ни повече, ни по-малко. и всяко едно страдание, което ще изпита човек, съответства на престъплението, което е направил, т.е. каквато болка си причинил другиму, същата болка ще се върне и на теб, по същия начин, за да знае човек, че каквото прави за себе си го прави . (ООК II г. - 17 лек.- изд.София - 6)

Всяка мъчнотия показва, че човек се натъква на някакъв възел от някое минало съществуване, и той трябва правилно да го развърже. Тази мъчнотия е кармическа, и трябва разумно да се разреши . (ДОПИРНИТЕ ТОЧКИ В ПРИРОДАТА - изд 1935 г. София - 226)

Има неща кармически, които не могат да се избегнат. (БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ - изд.1942 г. София - 50)

Представете си, че в някое от своите минали съществувания вие сте убили някакъв човек, но сте забравили това престъпление. В сегашното си съществуване вие сте доста изменени външно, никой не може да ви познае. Обаче, при движението по орбитата на вашето съзнание, вие минават през своето минало, когато сте извършили престъплението и срещнете, онзи, когото сте убили. Тази среща е необходима, за да ликвидирате с кармата си. Човекът, когото в миналото си сте убили, веднага ви познава. Вашият образ, вашите движения са се отпечатели в съзнанието му, и той се нахвърля върху вас с мисълта си, започва да търси случай да ви отмъсти. Неговите неприятни мисли и чувства се отразяват върху вашите, и вие преживявате големи сътресения. Какво трябва да правите при това положение? Ще се обърнете към Бога с молба да ви помогне правилно да ликвидирате с кармата си. Каквито страдания да ви сполетят ще ги понесете с търпение, защото знаете, че причината за тези страдания лежи във вас. Както сте създали престъпленията, така ще ги изправите. Има случай, когато някоя душа, на която сте причинили някаква пакост, с години ви търси, докато ви намери да ви отмъсти. Когато тя е горе, в невидимия свят, вие сте на Земята. Тя ви търси горе, не може да ви намери. Ако тя е на Земята, вие сте в невидимия свят, пак не може да ви намери. Случи се и двамата да сте на Земята, но вие сте някъде в Америка, а той на другия край на света, не може да ви намери. Най-после условията се съчетават така, че и двамата се срещате в едно и също място. Тогава вие не можете да бягате, но трябва да се обърнете към Бога с молба да ви помогне. Вашия кредитор пита: Готов ли си да платиш? Ако сте готови да плащате, той ще ви пусне на свобода и ще ви чака да се изплатите. Кажете ли, че не признавате задълженията си и не искате да плащате, той ще ви хване, ще ви тури в затвор и ще ви подложи на големи мъчения и изпитания. Това е моментът, когато човек трябва да признае престъплението си и да започне да плаща. Тогава той ще се обърне към Бога, към Вечния извор на Любовта, да му помогне правилно да ликвидира със своята карма. (ДОПИРНИТЕ ТОЧКИ В ПРИРОДАТА - изд 1935 г. София - 226)

Когато човек извърши убийство, той сто години се спира в своето развитие и работи за онзи, когото е убил. Онзи се ражда у него. (АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - I том - 215)

Два момъка се сбиват и в борбата единият убива другия. Коя е причината за това убийство? Някоя мома. Момата има отношение и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност. Момъкът, който остава на Земята, се оженва за момата. Другият заминава за онзи свят. Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени. Как ще се примири убития? Като се прероди. Той ще се роди в дома на младите. Значи детето, което родят, ще бъде убитият момък. Ще кажете, че те не го искат. Това не зависи от тях. Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот. Засега човек не е свободен. И като се жени не е свободен. Животът на съвременните хора е живот на последствия. Каквото са сели някога, това жънат. За да разберат последствията, те трябва да знаят причините на нещата. Някой момък иска да се ожени за една мома, само за това, че я обичал. Обичта е последствие на някаква причина. Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея. Щом се оженва, любовта му ще се измени (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО . изд. 1940 г. София - 108)

Второзаконието, че Бог въздава за престъпленията до четвърти род. В 100 години едно престъпление трябва да се ликвидира. Тези, които са изучавали закона, са забелязали следното нещо: ако някоя черна жена има сношение с бял мъж, в първото поколение може да се роди бяло дете и ако не във второто или третото, в четвъртото непременно ще се роди черно дете. Ако се роди в началото, добре - ще свърши кармичността. Законът действа и обратно: ако бяла жена има сношение с черен мъж, черното дете може да се роди в началото и ако не се роди тогава, то след 100 години непременно ще се роди. И чудят се хората: „Откъде Господ ни е дал това черно дете?" Някоя ваша прабаба преди 100 години е имала сношение с черен мъж. Този закон работи и в нашите чувства и мисли. Седите денем и ви се явява лоша мисъл. Защо? - Преди 100 години вашата душа е имала сношение с черен мъж. Този черен мъж ние наричаме дявол. Едно лошо ваше желание, то е също ваше дете. Този закон на кармичността е строг; ние трябва да се пазим добре, защото не можем да избегнем последствията. Никога не трябва да даваме място в ума си на лоша мисъл, защото тя ще изработи своя форма и в бъдеще, когато и да е, ще ни спъне. Не е въпросът тука, че някой се родил от бял или от черен мъж; въпросът е, че има вибрации на черни и бели хора, които се различават. Черните хора имат стремеж към земята, а не към небето. (ДУХЪТ И ПЛЪТТА - изд.1933 г. Пловдив - 47)

Като се говори за кармическия закон, подразбираме различни видове отношения. Например, слуги и господари, ученици и учители, братя и сестри, майки и бащи, това са все кармически отношения. Майката и бащата са едно от смекчаващите положения на кармата. Според този закон всички хора се намират в близки, или в далечни отношения, с цел да се разплатят. Съвременните хора трябва да знаят този закон, за да ликвидират правилно със своята карма. Иначе, ако не знаят, какъв е този закон и какво той изисква, те създадат помежду си нови кармични отношения, които в бъдеще трябва да се изправят.. Например, ако някой господар третира зле своите слуги, в бъдеще той ще стане слуга, а те - негови господари. Дълго време ще трябва да им слугува той, за да се изплати. Тъй щото, когато някой се запитва, защо трябва да слугува на хората, ще знае, че причината за неговото услугване се крие в миналото, когато той е искал да подчини съзнанието на някои хора, да ги направи свои слуги. А това е абсолютно забранено! Да подчиниш съзнанието на някои човек, това значи да подчиниш Божественото в този човек на себе си, да го направиш твой слуга. Единственото невъзможно нещо в света е това, именно, да подчините Божественото на човешкото. (ДВАТА ПЪТЯ - София – 1934 г. - 97)

Престъпленията се дължат на нисшите духове, които работят чрез човека, но човек е отговорен, че ги допуска. Вашият прогрес зависи и от кармата ви. Които имат по-тежка карма, те ще имат по-големи мъчнотии, по-големи спънки, вследствие на което по-бавно ще еволюират. Някой ден сте весел, доволен от себе си, че сте постигнали нещо, и току-виж, дошъл някой от кредиторите ви и ви ограбил. И след това отново трябва да събирате материали, инструменти, да работите, да дойдете до същия резултат. Онези пък, на които кармата е по-лека, те ще еволюират по-бързо... За да вървите добре, всеки от вас трябва да знае своята най-слаба черта и да работи върху нея, да я развива, защото тя е вратата, през която влизат неприятелите му. (ПРОТИВОРЕЧИЯ В ЖИВОТА - изд. 1934 г. София - 74)

" Каквото посееш, това ще пожънеш" Тук се разбира за сеене на мисълта. Между хората има толкова погрешни схващания, толква погрешни постъпки, че ако не послушат гласа на Великия Учител, ще се изтребите един други. Той казва: Отсега нататък няма да позволя на никого да излезе стъпка напред. Ако не измени своята мисъл, ако не освети името Божие, хиляди години да хлопа на вратата Ми, горко му! Той ще жъне още плодове на кармата си – от хиляди години. (ПЕТИМАТА БРАТЯ -изд. 1949 г. София -181)

Един ми каза: "Като влязох в новия път, всичко ми тръгна назад." - Това дето ти върви сега назад, то е от стрия живот, а плодовете от новия живот, ще дойдат после. (АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - I том - 214)

И животните имат карма - животинска карма, и те не са беззащитни. Вълкът, който е изял десетки и стотици овце, в далечното бъдеще ще се превърне в овца. Клетките на овцата, които той е изял, влизат в неговия организъм и постепенно го преустройват, така че в едно близко или далечно бъдеще той се явява на Земята, не като вълк, но като овца И, за да изкупи кармата си, другите вълци го нападат, започват да го давят. Докато нападаше овцете, добре му беше, опитваше прясното месце, и мислеше, че Бог е наредил така. Но като опита вълчите зъби на своята кожа, казва: "Тая работа не излезе така, както мислих едно време". (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА I том - изд. София - 45)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...