Jump to content

Чувствителен


Recommended Posts

Чувствителен

“Човек, който е много чувствителен, страда повече.”

(26;96)

Чувствителният човек е и твърде деликатен. Той по-лесно разбира околните, по-бързо се досеща за проблемите и нуждите им. И по-бързо откликва, когато е необходимо. Забелязано е, че колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно възприема трептенията на околната среда, на окръжаващите и спорел това може да се настрои хармонично или дисхармонично. В случая под “околна среда” имаме предвид не само контактите ни с хората, но и всички останали фактори на действителността, в която живеем.

Чувствителността, от една страна, ни помага да проникваме по-дълбоко в заобикалящото ни, да преживяваме по-ярко събитията в нашия живот. От друга страна, тя означава по-голяма уязвимост спрямо болката, неправдата и грозотата, които нерядко ни спохождат. Очевидно е, че подчертано чувствителният човек страда повече. Това е самата истина! Защото сетивата му — и външните, и вътрешните — са несравнимо по-изострени от тези на безчувствения. Той възприема всичко навътре в себе си, вълнува се повече. И в радостта, и в мъката влиза с цялото си същество.

По-трудно е да измамиш чувствителния, отколкото безчувствения.

Ако, обаче, се подадем само на чувствата, без да ги подкрепим с мислите си, те могат да ни подведат. Нещо повече — постепенно ще започнем да губим своята чувствителност. За това именно ни предупреждава Учителят Петър Дънов: Ако чувствате, без да мислите, вие скоро ще изгубите своята чувствителност. Има закони, които помагат за развиване на чувствителността в човека, но ако тия закони се престъпят, чувствителността се притъпява” (38;123). Той взема под внимание законите, които управляват душевния живот на хората. За съжаление почти никой от тях няма да изучавате на училищната скамейка. В тази книга ще се опитаме да ви разкрием колкото се може повече от тях.

За да възстановим изгубената чувствителност или за да поддържаме придобитата, е нужно да обърнем специално внимание на самовъзпитанието. Ако това се отнася за нашите деца или хора, на които държим, тогава следва да прибегнем до методите на възпитанието. Съзнателната работа върху самия себе си може да издигне чувствителността ни на най-подходящото за нас равнище.

Чувствителността може да бъде притъпена от еднообразието, дисхармоничната среда или от непрекъснатия тежък физически или умствен труд. Затова трябва да бъдем умерени в работата и да я редуваме с почивка.

И обратното е вярно: ако работим малко или, откровено казано, лентяйстваме, също навреждаме на своята чувствителност. Охолството изостря усещанията ни, свързани със задоволяването на нашите потребности, но ни прави безчувствени към нуждите на другите.

Bibleiski_dobrodeteli_2.jpg

Чувствителността:

• е интуитивната интелигентност на чувствата;

• се пречиства и развива чрез музиката и изкуствата;

• е безпредметна без любов и проява на любов;

• е инструмент за изучаване на реалното, а интелигентността — на идеалното;

• е умението да чувстваме правилно и да разбираме смисъла на тези чувства;

• е способността да предчувстваме правилно;

• ръководена от любовта, носи знание.

Чувствителността у човека зависи от самовъзпитанието на неговите

чувства, желания и мисли.

Чувствителността ни е полезна:

• за да развием умението да сме фини проводници на най-положителните, на здравословните, на светлите, на чистите, на хармоничните, на разумните и на добрите влияния на природата;

• като необходимост за насоката на нашето развитие и формиране, на начина ни на мислене и на живот;

• за да умеем да уравновесяваме противоположните си състояния, мисли, чувства;

• за да се стремим към духовен напредък, като развиваме най-доброто в себе си, превръщаме лошото в добро, низшето във висше;

• за да знаем кога да се ограждаме;

за да различаваме чуждите влияния и да не им се поддаваме, когато не са добри за нас;

• за да се пазим от чужди на желанията и стремежите ни внушения и несъзнателни стремежи.

Чувствителността се формира.

• с развитие на помощни качества: досетливост, деликатност, хармоничност;

• при справяне с боледуване, измами, страдания;

• с мислене и осъзнаване на чувствата си;

• чрез спазване мярката на нещата, умереността, златната среда във всяко нещо;

• хармониране с природната ритмичност, връзка с природата;

• насоченост на съзнанието за възприемане на духовните, висшите вибрации;

• чрез различни методи за работа над себе си: съзерцание, концентрация, размишление, молитви, формули, четене, пеене, духовни упражнения.

Чувствителният се учи да преобразува:

• страха в любов

• изтощението в енергичност

• тежестта в лекота

• омразата в обич

• обезсърчението в насърчение

• безразличието в заинтересуваност

• обезверяването във вяра

• отчаянието във вдъхновение

• обидата в прошка

• ограничението в свобода

• скръбта в радост

• слабостта в сила

• загубата в печалба

• нещастието в щастие

• неразположението в разположение

• вълненията в успокоение

• гнева в мир

• недоволството в доволство

• противоречията в решения

• неблагодарността в благодарност

• грубостта в нежност

• тъмното състояние в светло

• пониженото състояние в повишено

• навика в акт на любовта

• низостта във възвишеност

• неблагородното в благородно

• неумението в умение

• неосъзнатото в будно съзнание

• пречката в помощ

• грешката в поправка

• отрицателното в положително

• безполезното в полезно

• неуспеха в предпоставка за успех

• нежеланото в прието

• омърсеното в чистота

Чувствата:

• представляват енергия, събрана от хиляди години в природата. Те трябва да се пласират някъде и да се изразходят разумно. Природата не се интересува кой ще ги използва. Но за човека това е важно;

• са личната ни връзка с духовните светове;

• когато са прави, са капитал за духовния свят;

• са храна за развитие на емоционалното духовно тяло, наричано и астрално;

• ни свързват с духовния свят, когато правилно се отнасяме към тях. Крайната чувствителност, която не ни свързва с духовния свят, води до фантазиране;

• дейността на симпатичната нервна система и на сърцето са среда за възникването на чувствата;

• управляват сърцето органически и психосоматично. Човек не е господар на чувствата си. Оттам произлизат причините за много негови грешки и колебания;

• движат кръвта. Когато са радостни, движат артериалната кръв и предизвикват положителни мисли;

• дават топлина на организма и на характера;

• събират енергия, която умът използва;

• заробват човека, ако той не работи съзнателно върху себе си;

• водят развитието на човека до застой, ако той не работи върху тяхното трансформиране и облагородяване съзнателно и целенасочено;

• имат нужда от облагородяване и трансформиране в по-възвишени, по-положителни, по-разумни.

Чувствителността е нужно да бъде:

фина - за връзка с висшите духовни светове;

правилна - еднаква с развитието на умствените и волеви способности на личността;

интуитивна - водеща да развитието на интуицията на Аза у човека.

Правила

относно взаимозависимото развитие и проява

на чувствата по отношение на мисълта и волята:

• Ако човек мисли, само тогава той ще може да постави чувствата си в правилен и хармоничен ред.

Когато чувствата идат отвън, те са силен стимул за човешката мисъл. Но когато идат отвътре, те спират мисълта на човека. У слабоумния чувствата са взели надмощие. Това причинява слабост на ума или на паметта. Волята у такива хора минава под влиянието на чувствата и те я завличат натам, където не иска.

Чувствата следва да са независими от волята. Надмощието на чувствата над мисълта може да доведе и до смърт.

Трябва да бъдат пазени от развращаване. Те следва да останат чисти, свещени до момента на тяхната проява. Волята и умът са, които пазят тяхната чистота.

Човек, у когото едни чувства са развити за сметка на други, трябва да дружи с хора, от които може да се допълни.

• Зад всяко чувство се крие известна мисъл. Силата на чувството се определя от мисълта, която й съответства. Дълбочината на чувството е в зависимост от големината на умствените възможности.

• Съотношението в развитието на чувствата, мисленето и волята трябва да е равномерно. Тогава е правилно. Увеличената чувствителност не трябва да е за сметка на интелигентността и действеността у човека.

Зависимости и правила

за различаване на съотношенията между

чувствителността и желанията:

• Чувствителността увеличава желанията и силата им. Желанията са динамически сили, скрити в подсъзнанието, които след време се изразяват в чувство или мисъл. Много желания може да си позволи ла има само онзи, който е дошъл до високо умствено и духовно развитие. Желанията трябва ла са толкова интензивни, колкото и интелигентността и разумността ни, за да знаем дали, кога и как да ги реализираме.

• Нужно е човек да се наблюдава: негово ли е желанието или не, повдига ли го или не, ограничава ли го или го освобождава, по-силно ли е от него или той е по-силният. Човек запазва свободата си, само когато реализира желания, при създаването на които самият той е взел участие.

• “Да се затвориш в себе си” означава ла нямаш ненужни желания, да размишляваш и да прецениш кои желания са твои. Желай само същественото. За всеки лен си пожелавай само по едно благо.

• Страдаме повече от изпълнените желания, отколкото от неизпълнените. Зависимост е: прекомерно силното желание не е за добро или не е за любов. Умереността спрямо желанията е гаранция за добрите последици при изпълнението им. Ако нещо не става, по-добре ла очакваме времето, когато то ще се реализира по най-добрия начин, отколкото ла бързаме, водени от страст, амбиции или емоции.

• Всяко желание е капитал, който може да се превърне в кинетична енергия. Но то трябва да чака времето си, когато ще има силата да даде своите добри и правилни резултати. Тази сила трябва да се събуди на определеното за нея време и място. За да узнаем времето и мястото, ни е нужна развита чувствителност.

• Желай само това, което ти е нужно сега и което няма да те обремени после.

• Знай какво искаш, цени, разбирай, приемай, вярвай, търси, чакай, внимавай, съзнавай, желай и мисли върху последствията на това, което искаш.

• Ако искаш причината, трябва да промениш и следствието й. Бъди чувствителен и към двете.

• Не давай енергията си на желанията си и не се свързвай с тях, не казвай: “Аз го желая”, само под влияние на чувствителността си и без надзора на съвестта, интелигентността, морала, принципите и ценностите си.

• Колкото е по-голямо едно желание, толкова по-големи изпитания ще дойдат. Толкова по-голяма чувствителност и будност ще ви е нужна, за да ги преодолеете, осъзнаете или постигнете.

• Не подпушвайте светлината на ума си, когато дойдат алчни желания. Не се поддавайте, останете тихи и спокойни, чувствителни и насочени към помощта от Бога, която ще дойде.

• Желай постижимото, копней невъзможното, от което душата ти има нужда!

Желанията могат да бъдат:

Свои или чужди - са тези, които са полезни, ускоряващи и насочващи прогресивно развитието на човека, или обратното. Собствените желания ни радват, повдигат, успокояват, чистят, правят ни работоспособни, хармонични, безкористни, умни, добри, честни, чисти, себе си. Всички останали, които не го причиняват — са чужди.

Добри или лоши - са онези желания, чийто краен резултат е добър или лош. Последиците на добрите желания са любов, а на лошите са за добро, но трябва време, за да се преобразуват те от зло в добро.

Неестествени - те се отличават с това, че събуждат у човека голямо недоволство поради това, което няма. Те ни отклоняват от пътя ни, от целта, от задачите, от вярата и любовта ни.

Ненужни - са онези желания, които са в повече от онова, което можем да понесем.

Лични, егоистични, индивидуални - са желанията, които в различна степен се отнасят до самия човек. Личните са по отношение на външните отношения и представяне на човека пред другите. Желанията на личността му. Егоистичните са тези, които са свързани с онова, което той иска, без то да е съобразено с нуждите на другите и с това, какво им причинява. Индивидуалните са неприкосновеното право на душата у човека да има собствени висши желания, в които личността може и да трябва да се пожертва с желанията си.

Положителни - са онези желания, при които човек може да се развива.

Чувствителност и интуиция:

• Интуицията е висше предчувствие, т.е. Божествено, нелогично, но вяр-но и точно предчувстване за това, което ще се случи в земните измерения като факт. А чувствителността е качество на характера и развитост на емоционалната сфера у човека, емоционална интелигентност.

• Интуицията е тихо и спокойно пришепване, будна мисъл или дълбоко вътрешно чувство, чийто център е слънчевият възел или “под лъжичката”. Интуицията ни насочва да бъдем внимателни. Философстването, инатът или отричането й ни лишава от възможността да я развиваме, да усилваме своята чувствителност, да се предпазваме или да успяваме на време и на място да уреждаме материалните си работи. При болести и страдания най-добрият личен лекар е собствената ни интуиция или личната ни връзка с Бога. Отправете ума си към Бога, към своята интуиция и оттам първо търсете съвет и помощ. Решението просто ще се случи.

• Бъдете чувствителни към развитието на интуицията си! Интуицията е висшата интелигентност на чувствата ни.

Самовъзпитателни методи

1. По образец и аналогия на посочените в темата съставете определения за видовете чувствителност: естествена, отрицателна и нужна (потребностна).

2. Вътрешната хармония у човека зависи от степента на съгласуваност между неговите мисли и чувства. За да е хармоничен в себе си и със заобикалящия го свят, съгласуваността между неговата чувствителност и интелигентност, трябва да са абсолютни. До степен той да се почувства господар на себе си. Отговорете на въпросите след размисъл върху тях.

Чувствителност с какви характеристики можем да наречем хармонич-но развита у човека?

Какво означава дисхармонична чувствителност?

Как можем и кога трябва да трансформираме чувствителността си?

С какви методи можем да хармонираме себе си в областта на чувствата?

Каква е приликата между слаба и прекалена чувствителност?

3. Самоанализирайте собствената си чувствителност според всяка от 12 те зависимости, формулирани в темата. Направете си план върху какво имате още да работите над себе си в най-близък и постижим аспект.

4. Каква връзка може да бъде установена между това, да си сърдечен и да си чувствителен? Кое качество кое подсилва? Кое за кое е условие? Може ли сърдечният да е безчувствен? Може ли чувствителният да е безсърдечен?

5. Самоанализ. Кои методи за правилно пречистване и усилване на чувствителността си досега сте използвали? Какви методи чрез свързване с природата и спазване на нейната ритмичност познавате и бихте могли да използвате още? Необходимо ли ви е това? Профилактика на какво би била за вас една по-фина чувствителност? Какви ползи би ви донесло самовъзпитанието на собствената чувствителност? Какво искате да преодолеете в нейното проявление?

6. Опити. Кой човек можете да посочите за себе си като образец на деликатност, внимателност, досетливост и такт? Поставете си за задача за определен период от време да ги проявявате, като си представяйте как той би постъпвал на ваше място. След известен период повторете опита за същото време, като се опитвате да имитирате друг такъв човек, герой или известна личност. След друг известен период за трети път направете опит, но вече дайте изява на собственото си разбиране за тези качества.

7. Направете пет опита да постигнете напредък в отношението си към собствената болезнена чувствителност и си напишете оценка по следните показатели:

• когато сте болезнено чувствителен ла слушате изказвания по определен въпрос;

• когато не искате да говорите с някого, защото ви е засегнал;

• когато не може да търпите нещо;

• когато болезнено имате нужда от това, което нямате;

• когато ви пречи нещо, което имате.

Какво научихте от темата: как може да се преодолява болезнената чувствителност с помощта на мисълта и волята?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...