Любещ и обичащ

[Ани]

Любещ и обичащ

“Бог е Любов."

(I Йоан 4:8,16)

“Любовта е дълготърпелива, пълна с благост,

любовта не завижда, любовта не се превъзнася,

не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди,

зло не мисли, на неправда не се радва, а се радва на истина;

всичко извинява, на всичко вярва,

на всичко се надява, всичко претърпява.

Любовта никога не отпада...

А сега остават тия три: вяра, надежда, любов;

но по-голяма от тях е Любовта

(I Kop. 13:4-8,13;СИ)

“Смисълът на живота се заключава в любовта към Бога.”

(22;25)

Христос ни учи да обичаме Бога, ближния като себе си и дори враговете си. Ала нужно е да обичаме и самите себе си. Оттам именно трябва да започнем. Без да се отнасяме с обич и уважение към собственото си “аз”, не бива да очакваме, че ще проявим любов към някой друг или нещо друго. Най-чистото, най-безкористното и най-силното в любовта е това, че тя всъщност е нейният първоизвор - Божията Любов. А тя е по-дълбока дори и от майчинската. Следва да се стараем да изявяваме Божията Любов без страх и съмнение!

Първообразът на човека, който се отразява в душата му, е свързан с това тя да бъде място и извор на любов в него. И той да я носи навред със себе си по света, да я раздава щедро и безвъзмездно на всички и на всичко. Човекът на любовта е преизпълнен с мир, радост и веселие. Където и да отиде, всички го приемат с отворени сърца. Любовта отваря всички врати, дори и на най-непристъпните крепости. Който живее според закона на любовта, всеки ден придобива по нещо ново, прекрасно, непреходно. Изворът на живота никога не пресъхва у него.

Любовта е най-дълбокият израз на човешката личност и на взаимоотношенията между хората. Един жест на любов струва повече от всичко, написано някога за нея. Любовният поглед е сила, която твори чудеса. Той съзира нещо безкрайно ценно в своя вътрешен обект. Който е изпълнен с любов, може всичко да направи, нищо не може да му се опре.

Свещено нещо е любовта. Тя посещава само ония хора, които са готови да разберат, приемат и приложат Божественото в човешкия си живот. Които съзират във външния живот вътрешната му възвишеност, единност, цялост, смисъл и ценност.

Любовта ни прави по-разумни, по-талантливи, по-красиви. Любовта е по-силна от смъртта! Който живее в нея и за нея, постига безсмъртие. Любовта е единствената всеобемаща реалност. В нея съществуваме. Чрез нея живеем. Тя е онази живителна творческа сила, копнеж и стремление, която дарява смисъл на кратките ни земни дни. Любовта е и най-вярната пътека, която ни отвежда до Бога, Който сам е любов.

Знаете ли, че...

Обичащият не люби. Любещият не обича.

Когато си влюбен, ти не обичаш.

Неразбраната Божия Любов е човешкото влюбване.

И помислете защо:

Влюбеният, всъщност, не е разбрал, че Бог люби чрез него някого и от него се иска само да е проводник и да препраща Божието благословение към този човек, не да обожествява образа му.

Този, който люби някого опосредствано, като не разбира това, разочарова се от възлюбения на Бога, защото го пожелава за себе си и смята, че следва да бъде обичан.

Ако не умееш да обичаш, ти се влюбваш и тогава с всичко, което се случва, Бог те учи да обичаш безкористно.

Който се влюбва, загубва потока на любовта, понеже се опитва да я ограничи само в себе си.

Между двама: процесът на любовта е естествен и любов та е истинска, когато в отношенията помежду си те редуват ролите си: единият обича, а другият е обичан; след това първият става обичан, а вторият обича и т.н.

Ти ли си птицата в моето небе?

Аз ли съм птицата в моето небе?

Бялата птица в синьото небе?

Синята птица в бялото небе?

Златната птица в нощното небе?

Светлата птица в светлото небе?

Ти ли си небето, аз ли съм птицата?

Ти ли си птицата, аз ли съм небето?

Как искам да съм цвете,

а ти да бъдеш вятър —

светът да заухае променен!

след туй да стана вятър,

Любовта е извор. Изворът е, за да пиеш. Обичта е пиене от извора.

Пий само от извор!

Там изворите топли са, ти пиеш.

Събудиш ли се, в тях ще се умиеш .

Иди и пий! Иди и се умий!

На извори превръщам топлината,

изпълваща сърцето ми, душата.

Ела и пий! Ела и се умий!

Любещият:

• е радостен, целомъдрен, даващ, чува какво му се говори, свети, лекува.

• удовлетворява, основава, обезсмъртява, привлича, прави нещата естествени, подобрява, преустройва, подрежда, икономисва, оживява, слиза, расте, подтиква, променя;

• подрежда, оправя работите;

• е невидим, далечен, без образ, сроден по душа;

• регулира енергиите в организмите;

• извор е на сили, блага, дарби;

• е приет от всички добре;

• се познава по радостта и хармонията, която внася между хората;

• е разбираем и разбран от другите;

• живее в рая.

Обичащият:

• е весел, великодушен, вземащ, красноречив;

• осмисля, развива, помага, вдъхновява, възвисява, придобива, пази, внимава, докосва, оценява, усилва, оздравява, увеличава, печели, урежда, внася разположение, свързва, разширява, украсява;

• работи, живее и взима за другите;

• търси отношения с хората;

• когато обича и когато е обичан, знае, че така Бог се проявява;

• е близък, конкретен човек;

• прави другите щастливи;

• не престъпва свещената ограда на друг човек, спазва дистанция;

• става силен;

• става обичан.

Влюбеният:

• е насочил любовта към нисшето, външното, илюзиите и сенките;

• живее във влюбеността си, която представлява обсебване, корист и мъка;

• още е далеч от понятието за любовта като принцип;

• е далеч от изработването на добродетелите спрямо любовта и обичта;

• се учи, че влюбеността не е състояние на любов, която не ограничава и само повдига, човека в развитието му;

• разбира, че влюбеността е омагьосване, привързване към някого или нещо според външните му измерения: очите, косите, парите, дома, качествата и т.н;

• изучава отрицателната страна на любовта и е неразбрана любов.

• Любовта е същност, обичта е смисъл.

• Любовта е разумна проява на живота, обичта е разумното проявяване на човека в своя живот.

• Любовта означава да дадеш, обичта — да вземеш, но така, че обмяната да е правилна.

• Любовта е мъжкия принцип в света и в човека, обичта е женския принцип.

• Любовта и обичта са едно космично течение, което като процес на обмен минава през всички живи същества.

• Любовта и обичта са разумна проява на живота, която съществува между частиците в материята и образува сцеплението, привличането между тях. Любовта и обичта подразбират връзка с нещата.

Любовта като принцип е във всичко и над всичко.

Вечна е само любовта.

Любовта ражда живота.

Любовта — това е Бог.

Най-великото и възвишено нещо в света е любовта.

Люби Бога, обичай ближния си.

Докато живееш в Божията Любов, ти ще ходиш при хората, а не те при теб.

Видове любов:

Висша любов - любов без обект, която не е между мъже и жени, братя и сестри, приятели, а тази, която те повдига, събужда към проява висшето в теб.

Истинска любов - която ни разкрива своята друга реалност, прави чудеса, неизменна е, трайна, вечна, внася подтик към добро, дава плод.

Велика любов - която минава през всички фази на любовта: животинска, човешка, ангелска, Божествена.

Мирова любов - любов на свръхсъзнанието, будността, любов кьм всичко и към Цялото.

Космична любов - любов на подсъзнанието, която е израз на връзката и единството с живота и разумността в Космоса.

Човешката любов - е светлина, изгрев и залез, Божията Любов е виделина, вечен изгрев.

Външна любов - животинска, любов със страсти, ограничения, товар и грехове, към слава, богатство и почести. Бива лична, приятелска, семейна, майчина, към обществото, човечеството, цялото. Тази стълба води до Бога.

Вътрешна любов - към висшето. Тя нашепва на човека, че всичко е за добро за тези, които любят Бога.

Физическа любов - която разрушава, изгаря, греши, без морал е.

Духовна любов - която утешава страдащия, повдига падналия, лекува болния, която топли, възкресява.

Божия Любов - Любовта на Бога към човека и всичко.

Божествена Любов - Любов към Бога и достойна за Бога.

Разумна любов - която произвежда добро и не произвежда зло.

Трайна любов - любов между хора, които първо обичат Бога.

Силна любов - е тази, която поглъща омразата,

Чистата любов - е безкористна и към всички.

Безкористна любов - която не се съмнява, която е доволна, че обича, не изисква, не иска отговор, не поставя условия, ограничения, не плаши.

Всеопрощаваща любов - тази, която ще спаси света, като прости всичко на всеки.

Всепояждаща, новата любов - която чисти, добрите повдига, а лоши те горят и страдат.

Безгранична любов - любов без страх, ограничения и тъмнина.

Видове обич:

Да обичаш - означава да умееш да даваш. Пръв обичай и не мисли дали те обичат.

Да си обичан - означава да умееш да вземеш. Който не умее да взема, не умее да дава.

Да обичаш един човек - обич, която не е още първа степен на любовта.

Да обичаш повече от един човек - означава да влезеш в първата степен на любовта като стремеж и да вървиш нагоре, ла я развиваш: като чувство, сила, принцип.

Да обичаш всички - лесно е ла обичаш всички, трудно е да обичаш едного. Ако обикнеш един човек истински, после втори, трети и се научиш всеки да обичаш така, тогава можеш ла обичаш всеки.

Да обичаш всичко - да обичаш природата, доброто, светлото, създаденото от Бога.

Да обичаш Бога, Цялото - щом обичаш Цялото, можеш да обичаш и частите му, да живееш за Него. Цялото, Бог, включва всичко в себе си. Човек може да обича Бога, само ако е приготвил сърцето си.

Да обичаш себе си - да обичаш своята душа и да правиш всичко тя да се събуди, да прояви дарбите, светостта и добродетелите си. Да знаеш, че не си само личност онова, което си пред другите, външното, а и душа, неповторима индивидуалност, създадена от Бога, и дух, космичност, единна с всичко и с Бога. Себе си означава индивидуалността ти, душата.

Правила на обичта:

Обичайте така, както обичате себе си.

Обичайте, както искате да бъдете обичани.

Обичта между двама души означава взаимно втичане и изтичане на

светлина, повдигане и взаимопомощ.

Обикнете първо ума, после сърцето, душата, духа и тогава тялото у някого.

Обичта пази свещено това, което другият пази.

Невъзможно е да не те обича онзи, когото обичаш.

Който ви обича, той намира, че всичко у вас е добро, защото вижда у вас предимно душата.

Трябва да знаеш защо обичаш някого, само любовта е незнайна.

Самовъзпитателни методи

1. Прочетете стихотворението. Отговорете на въпросите след него, насочени към разкриване на връзките между човешката и Божествената, между висшата и нисшата, между физическата и духовната любов и към тяхното логическо осмисляне и ценностно осъзнаване.

Далечната любов,

която ни сближава,

разумната любов,

която вярва, дава,

и вечната любов,

която всичко сгрява,

към теб ме водят,

светъл и пречистен.

Само към теб:

различен и единствен!

Кой е обектът на любовта в това стихотворение? Бог или човек?

Повод ли е едно влюбване да се замислим за любовта си към Бога?

Ако висшата любов ни повдига, а нисшата ни понижава като състояния, развитие, коя на какво ни учи и с какво ни е полезна?

Полезно ли е да виждаме у любимия човек най-хубавото, което Бог е вложил в него, и да не забелязваме лошото, тоест това Божествено у него, което той още не е осъзнал и развил? Ако е полезно, с какво?

Любовта ли е тази, която ни помага да различим различното, единственото, особеното, хубавото за нас?

Как са определени трите типа любов: вечна, разумна и далечна? Вие какво разграничение още може да посочите за тях?

Истинската любов включвали вечната, далечната и разумната любов или е друг вид?

Виждането на прекрасното у някого ли го превръща в наш любим или това, че този някой е повод ние да преживеем себе си като прекрасни?

Кое е различното, когато имаме и когато нямаме любов към някого или към нещо?

Можели да кажем, че когато обичаме Бога, всъщност обичаме Бога у всички,у някого, у себе си, умеем да обичаме по принцип?

Може ли да кажем, че когато обичаме човешкото, само не бива да забравяме Божественото, което го е създало? Какво означава това? Означавали, например, че не бива да ограничаваме човека, когото обичаме? Че нямаме право да изискваме да ни обича точно този, когото ние обичаме?

Кое обичаме у човека - човешкото или Божественото? Можем ли да обичаме и двете заедно?

2. Упражнение в размишление върху библейски текстове. Прочетете внимателно посочените библейски цитати. Отговорете на въпросите, като потърсите посоченото теоретично решение в самите цитати.

“Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своето единородного, за да не погине всеки, който Го люби.” (Йоан З:16; РИ)

“Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце и от всичката си душа, и от всичкия си разум, и от всичката си сила. (Марк 12:30;РИ)

“Бог, обаче, Който е богат в милост, за голямата Си любов, с която ни възлюби, и като бяхме мъртви в престъпленията, оживи ни наедно с Христа.” (Еф. 2:4-5; РИ)

“Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека...” (1 Кор. 13:1; РИ)

“Никой няма по-голяма любов от тази, да положи някой душата си за приятелите си.” (Йоан 15-13; РИ)

“Да имате любов помежду си, както ви Аз възлюбих. Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас; пребъдете в Моята любов.” (Йоан 15-9; РИ)

“Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, а въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.” (Пс. 31:24; РИ)

“Понеже той е положил в мене любовта си, казва Господ, затова ще го избавя; ще го поставя в безопасност, защото е познал името Ми.“ (Пс. 91:14; РИ)

“Възлюбете се усърдно един други от чисто сърце.” (I Петър. 1:22; РИ)

“Синко, дай си мен сърцето и очите ти да гледат моите пътища.” (Пр.23:26; РИ)

3. Ако приемем, че любовта е процес, насочен от Бога кьм човека, а обичта е процес, насочен от човека кьм Бога, тогава “да възлюбим” от библейските текстове какво означава: “да любим” или “да обичаме”?

4. Какво се има предвид в стиховете, където се казва “да положим любовта си” в Бога и “от всичкото си сърце”, да Му “дадем сърцето си”:

Първо да обичаме Бога, а после другите.

Най-много да обичаме другите, а после себе си.

Да разчитаме на това, че Бог ни обича и винаги ще ни помогне.

От любов към Бога да обичаме и себе си, и другите.

Заради това, че Бог ни е създал от любов, и ние да Го обичаме и да проявяваме любовта Му.

Когато има любов в нас, да не я подтискаме в себе си, да я даваме на онези, които имат нужда от обич.

5. Кое от тези предположения ви се струва най-точно?

Може ли човек да умее да обича Бога, но да не обича хората? Възмож-но ли е човек да обича себе си, но да не обича Бога? Кое е ценното в това, човек да обича и Бога, и себе си, и другите?

6. В кои от посочените четири стиха любовта е еквивалент на живота, а безлюбието - на смъртта?

7. В кои два стиха се посочва, че човек едновременно следва да не се разминава в мислите, чувствата и действията си спрямо Бога; да чувства, да мисли и да прави нещата за Бога и следователно да Го обича, познава и изпълнява Волята Му.

В кои три стиха любовта на Бога към човека се определя като защита, ограда и помощ при ежедневните зло, страх или трудности?

8. Разсъждавайте върху посочения стих и решете кое от предложените тълкувания го изяснява най-добре за вас лично:

“Защото любовта е крепка като смъртта.” (Пес.8.6; РИ)

Любовта продължава и след смъртта.

Любовта прави човека безсмъртен.

Любовта не престава и след смъртта, тя продължава и в следващите животи.

Смъртта не може да унищожи и намали любовта ни към нещо или някого. Тя само временно ни отдалечава от него.

Смъртта е последна проверка дали любовта ни е била истинска.

9. Свържете със стрелки или означете с еднакви знаци (сърчице, слънчице, квадрат, триъгълник, лале, детелинка, облаче, усмивка) всяка поговорка от първата колона с поговорка от втората колона, с която си съответства по смисъл:

Любов и кашлица не могат да се скрият.

Един за друг родени, един в друг влюбени.

Господ забавя, но не забравя.

Обичат се като куче и котка.

Когато обичаш някого, обичаш и кучето му.

С приятел което се свърши, с пари не може.

Приятел се познава в беда, както златото в огъня.

Той му е трън в очите.

Обичай приятеля си и с гърбицата му.

Всеки обича когото му прилича.

Ще дойде Видовден.

Двама се карат, сто се радват.

С добър другар и в зло време е весело.

По-добре хиляда приятели, а не хиляда гроша.

10. Упражнение за различаване на видовете любов: равносметка. Спомнете си първото си влюбване. Какви от видовете любов му съответстват. Какви изводи може да си направите от това за себе си? Замислете се за последната си любов. Кои от видовете любов включва тя като преживявания? По-чиста ли е станала любовта ви?

11. Упражнение за разграничаване на любов и обич за себе си. Обичаш или любиш? Изберете някого, спрямо когото да извършите следния психически анализ:. Добър ли е към вас? Мек, магнетичен, предразполагащ ли е? Искате ли да го виждате, търсите ли го? Ако отговорите положително на тези въпроси, вие обичате. Ако ли не, но сте сигурни, че има любов помежду ви, значи го любите. Любим Божественото, обичаме човешкото у другия. Кои още признаци, показатели за разликата между обичта и любовта може да извлечете от темата?

12. Искате ли да придобиете качествата на любовта и да развиете любовта като добродетел у себе си, непрекъснато благодарете: за страданията и радостите, за богатството и сиромашията, за знанията и невежеството, за здравето и болестта, които ви се дават. Бъдете благодарен и душата ви ще може да обича. Започнете с написване на съчинение -разсъждение на теча: “Значението на благодарността за усъвършенстване умението да обичам”. Използвайте всеки случай на недоволство и тъга, за да оценявате поводите за благодарност в живота си.