Развиващ се и растящ

[Ани]

Развиващ се и растящ

Като новородени младенци, ламтете за неподправеното словесно мляко, та с него да пораснете за спасение. ”

(I Петр. 2:2; СИ)

Растенето и развитието на човека се заключава в усилието, което той прави, да постави доброто над злото."

(69;55)

“Човек трябва да разбира процеса на растенето, което бива външно и вътрешно. Има и процес на почивка. В растенето си сърцето и умът трябва да вървят паралелно... Когато расте сърдечно, (човек) развива добродетели, които изграждат характера му. Когато расте умствено, той развива своите дарби и способности.”

(64;32)

Растенето е разумен процес, който съпътства всички живи същества. Човекът е в състояние да го наблюдава у себе си и да го насочва в правилната посока. А това става единствено при хармония между неговите ум и сърце. Развивайки сърцето си, той придобива добродетели, които полагат основите на характера му. Израствайки в умствено отношение, човек дава възможност за изява на вложените в неговото духовно естество дарби и способности. По този начин хармонията между ума и сърцето у човека обуславя неговите собствени хармонични взаимоотношения с ближните, с природната среда и с Бога.

Главната задача на живота на човека е съсредоточена в правилното растене и развитие на неговата душа. Тя трябва да се развива, да израства, да се разширява — докато обхване цялата Вселена. Тогава можем да кажем, че е изпълнила предназначението си. Тогава всички й се покланят като на достойна дъщеря на Всевишния. Ако човек спре своето развитие и израстване, той изпада в застой и непосредствено след това започва да регресира: и физически, и психически. Следователно всяка болест, всяко неразположение, всички престъпления между хората се дължат на спиране процеса на растенето в тях.

Словото на Бога представлява “твърда храна” за духовната същност на онези измежду нас, които са дорасли до съвършенство. А тя е твърда, защото не всеки успява да я “смели” — сиреч да я разбере, осмисли и приложи по жизнения си път. Онези, които съумеят, стават Синове на Небето - негови избраници, даващи пример на всички останали.

Развитието на човека, неговото духовно израстване е дълъг, бавен и труден процес. В лексиката на християнската Църква той се нарича “богоуподобяване”, тоест постепенно пробуждане на най-дълбоката, Божествената природа у човека и придобиване на качества и добродетели, които го доближават до неговия Небесен Отец и Създател. Процесите на израстване и развитие са съпроводени с безчет изпитания по земния път на човешкото същество, с многобройни страдания. Ако ги приемаме със смирение и разбиране, те ни помагат да направим нова крачка напред към вечната цел на развитието — съвършенството (ср.Мат. 5:48). Задачата на страданията е да ни научат на нещо. Ако се съпротивляваме, озлобяваме и ожесточаваме, значи не сме научили съответния урок. Ще се наложи да го повторим. И така — до пълното му овладяване. Тогава именно израстваме нагоре, в Духа. Страданията предлагат условия за израстването и развитието. От нас зависи как ще се възползваме от тях.

В процеса на своето духовно развитие и израстване ние засяваме семена чрез мислите, чувствата, словата и постъпките си (ср. притчата за сеяча - Лука 8:4-18). Каквито семена посеем, такава ще бъде и реколтата, която ще съберем. Затова мъдрият човек посява добри семена.

В рамките на своето израстване ние се учим непрекъснато да различаваме добро от зло. А това никак не е лесно, понеже живеем в царството на привидността и относителността. То е изпълнено не само със светлина и мрак, а и с безброй техни разновидности, със светлосенки, полусенки, контрасти и заблуди. Да се развиваш правилно, означава да умееш да се ориентираш между тях по пътя си в живота и да поставяш всяко нещо на неговото правилно място. А то предполага доброто винаги да надделява над злото. Усилията на човека в тази насока предопределят и ръста на неговото израстване и развитие.

Развитието на човека следва да бъде всестранно. Той притежава неизмеримо богат физически, умствен, нравствен и духовен потенциал, който е длъжен да развие и прояви в неговата пълнота. Основна негова задача тук, на земята, е да се научи на правилно отношение към ближния, към природата и към самия себе си. Правилно да мисли, да чувства и да действа. А това е следствие от познаване, осмисляне, усвояване и прилагане на познанието за Бога, света, живота и човека. Всички страни в човешкото естество — физическо, душевно-психическо и духовно, се проявяват и развиват чрез различните качества и добродетели на характера и са критерий за индивидуалното растене на съзнанието му и за всестранното му развитие.

Речник за разграничаване на понятията

Растящ - който е подчинен на растенето като процес на натрупване на количество.

Развиващ се - който е подчинен на развитието като процес на превръщане на количеството в ново качество, позволяващ ново растене и насочен към прогрес.

Променящ се - който е подчинен на промени, измерими с физически показатели.

Прогресиращ - който се развива в посока напред и нагоре.

Еволюиращ - който е подчинен на всеобщата еволюция и работи самосъзнателно за самоусъвършенстването си в единство с нея.

Усъвършенстващ се - който подчинява саморазвитието, самовъзпитанието и самоусъвършенстването си на актуалните задачи и насоки на еволюционния ход; който прогресира така, че неговият прогрес съвпада с еволюционната посока на епохата, в която живее, и се включва позитивно в нея.

Саморазвиващ се - които самосъзнателно допринася за развитието си; който сам подпомага процесите на развитие в природата, в хармония е с тях и сам ускорява и оптимизира своето лично развитие.

Мисли за растенето и развитието:

• Всеки човек, създаден от Бога, има възможност да расте и да се развива.

• Растенето и развитието на човека се заключават в усилието, което той

прави, да постави доброто над злото.

• Главна задача на сегашния живот, на живота на съвременния човек е правилното растене и развитие на душата.

• Престане ли да мисли, чувства и расте, човек престава да се развива.

• В природата има един велик закон, според който всички сили за растене и развитие се проявяват последователно. Не бива да се събуждат преждевременно сили и способности у човека, които той не може да владее и използва правилно, за да не предизвикат те отрицателни резултати за него и за цялото.

• Всеки човек трябва да си зададе въпросите: На каква степен на развитие се намирам? Докъде съм стигнал?

• Всеки човек е специален плод, който узрява на своето време: първо е цъфтенето, после — завързването, и накрая — плодът.

Растенето:

• е разумен процес с положителни резултати, който се извършва във всички живи същества, съработници в човешкото битие;

• бива външно и вътрешно, но паралелно и взаимозависимо;

• е външно, когато човек е студен, той задържа топлината в себе си; и е вътрешно, когато може да се каже, че човекът е горещ, сърдечен. Първият расте умствено и става по-интелигентен, вторият расте в добродетелите, които изграждат характера му;

• е процес, при който интелектуалните и емоционалните промени у човека вървят паралелно;

• е такова нещо, че когато бъде спряно, идват парализата, престъпленията, болестите, неразположението;

• започва, след като си събрал достатъчно енергия за това, починал си си добре, приключил си с дълговете си и си събрал материали, за да растеш. През зимата растат ли цветята? Почиват и събират сили за пролетта.

Развитието:

• се определя от начина, по който се извършват у човека процесите хранене, дишане, пиене, мислене, чувстване и действане;

• зависи от това, доколко правилно живее човек. Ако живее правилно, той е здрав;

• се ускорява, времето за него се съкращава, когато човек работи над себе си;

• на всеки човек си има индивидуален ход;

• е универсален процес в природата, всяко разумно нещо има нужда от развитие;

• следва да е насочено към хармоничната естественост и единството на човешката личност и индивидуалност;

• е резултат на контакт, на взаимодействието и обмена с нещо, по-развито от теб самия;

• е следствие на онова знание, с което сме съединили вярата си. Знание без вяра не развива;

• се ръководи от висшата разумност в природата по определени закони. Един от тях е: каквото и да ти се случи, ще се превърне в добро.

Растящият:

• се радва на растенето и повдигането на всяка душа и му съдейства;

• знае, че човек може непрестанно да расте само в средата на любовта;

• се е научил да не прекъсва, да не се разделя, да не се отрича от любовта си, за да продължи да расте;

• умее да расте и когато го милват, и когато го бият;

• не мисли как ще расте, той мисли за ученето, защото самото учене го води до растене;

• всеки ден расте в любовта си!

Развиващият се:

• като страда, знае, че по този начин му се дават условия за развитие;

• работи, учи и живее така, че да се развива всестранно;

• следи мислите му да се развиват и растат, да не са в застой, да не презреят, за да бъде развитието му естествено;

• дори при най-големите противоречия в живота запазва радостта си;

• знае, че всичко, каквото става, е допуснато от Небето и е или от любов, или за негово добро.

Самовъзпитателни методи:

1. Мислете върху посоченото изречение. Какво изразява то: принцип, закон или правило? За да отговорите правилно, помислете какви зависимости и между кои духовни и физически величини посочва то? Открийте петте верни следствия (частни случаи) от посочените по-долу, които следват точно от него? Бихте ли могли да обосновете или да обясните верността на тези твърдения?

Любовта възраства, мъдростта води до развитие - растящият люби, мъдрият се развива.

Следствия:

• Който люби, съзнанието му се разширява.

• Интелигентният е развил способностите си и умее да ги прилага в конкретни ситуации.

• Растенето води до развитие.

• Знаещият е развил паметта си.

• Мислещият е умен.

• Обичащият израства духовно.

• Обичаният е като цвете, което обичащият полива, и то е весело, расте.

2. Тест-самооценка на близкото актуално развитие. Прочетете текста. Отговорете на въпросите към него, насочени към анализирането и логическото възприемане и осмисляне на текста. Първо определете кой въпрос към кое или кои изречения се отнася. Накрая помислете какво разбрахте от текста? Изберете само една от посочените възможности, онази, която най-добре ви определя, за да разберете каква насоченост има актуалното ви развитие, посочена в ключа в края на темата.

Всеки трябва да работи, да се развива и да се усъвършенства. Има работа за всички души — напреднали и ненапреднали. Едно е нужно за всички живи същества — да изменят формите си, да излязат от ограничените условия, в които се намират. Всички хора се нуждаят от растене, от развитие, от разширение на душата и от повдигане на духа. Еволюцията включва усилията на човечеството да влезе в закона на прилежанието - в правилната проява на човешката деятелност.

Какво в текста се подразбира под растене и какво под развитие? Каква е целта и задачата на еволюцията според текста?

Нужни ли са ти другите, за да растеш и да се развиваш ти самият? Какво може да направи всеки за растенето и развитието си?

Какво се крие зад потребността да се развиваме, какво означава тя?

От текста разбрах, че:

• трябва да се развивам;

• имам нужда и мога да се развивам;

• имам възможност и искам да се развивам;

• раста и се развивам непрестанно;

• можем да растем и да се развиваме въпреки всичко и това е ценното.

3. Опит. Вложете в подсъзнанието и в свръхсъзнанието си желанието да растете и забравете за това, повече не мислете за растенето си. Помнете, че като се посее едно семенце, то трябва да бъде оставено да расте, а не да бъде разравяно от любопитство докъде е стигнало растенето му. Отстранете от себе си ограниченото, временното и оставете душата си свободно да се развива. След време ще установите, че резултатът е дошъл неусетно и е изцяло положителен. Растенето е Божествен процес, не зависи от вас. Не може да го контролирате, може само да му попречите. Пожелайте растенето и не се концентрирайте върху това пожелаване дълго. Знайте, че растенето е копнеж, а развитието е стремеж. Следвайте стремежите си и се отдавайте на копнежите си. Копнежите е нужно да са интензивни, а стремежите насочени. Вглъбете се и поискайте растеж за себе си.

4. Прочетете.

За да се развива правилно, човек трябва да обръща внимание едновременно на развитието на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Наруши ли се хармонията на силите в организма, развитието престава да е правилно. Правилното развитие означава равномерно ниво на растене и развитие на интелектуалната, емоционалната и волевата сфера у човека. Надделява ли някоя от тях, правилността на развитието е нарушена.

5. Задача. Начертайте на око триъгълник с върха нагоре. Начертайте на ръка втори триъгълник, като се опитвате да е равностранен. Ако и в двата триъгълника една и съща страна е по-дълга от другите, тя отговаря на някаква неравномерност в равитието на личностната ви изява. Лявата страна има отношение кьм емоциите, дясната кьм интелекта, а основата кьм волята. Сега начертайте с линия точен равностранен триъгълник и може да си кажете, че искате развитието ви оттук нататък вече да се извършва правилно.

6. Прочетете текста. Отговорете на въпросите за анализ.

Всеки ден човек може да реализира поне едно малко нещо, което удовлетворява душата му. За да могат умът и сърцето му да се развиват правилно, да разбират и ценят проявите на Божията Любов. Нормалният живот е възможен само в хармонична среда. И неблагоприятните условия могат да се използват за нашето развитие, макар да изискват от нас по-голяма устойчивост и постоянство от благоприятните. Нормалното развитие е свързано с това, добрите ни постъпки да са повече от погрешните.

Какво е по силите на всеки да прави всеки ден по отношение на развитието си?

Що е нормален живот?

Кое развитие е нормално?

От чие развитие зависи развитието на ума и на сърцето?

Кога човек разбира и цени проявите на Божията Любов и кога това му е много трудно?

Какво е предимството на неблагоприятните условия пред благоприятните?

7. Прочетете правилото. Напишете колкото може повече аргументи в доказване на правилността му. Отговорете на въпросите за самоанализ и психотренинг.

Не отричай никой човек извън себе си, ако искаш да се саморазвиваш.

Какво бива и какво на бива да се отрича у човека?

Отричането на другия наказание в смъртна присъда ли е или емоционален затвор? За отричания или за отричащия се отнася това, което отговорихте на предходния въпрос?

Кого съм отрекъл досега? Напишете списък на хората, които сте отрекли. Срещу всеки напишете “Приемам го отново. Отричам ...” И запишете онова човешко качество, което ви е отблъснало от него. Например: “Иван - приемам го отново. Отричам само качеството страхливост.”

Завършете с положително утвърждаване: Всичко, което пречи на само-развитието ми, мога да преодолея. Приемам всеки човек такъв, какъвто е. У всеки ме интересува предимно хубавото. Това е важното за моето развитие и за процесите на развитие в природата.

8. Докато си представяте растенето и развитието на едно семенце, мислете за едновременността, приликите и разликите в този двустранен процес.

Спомнете си три момента от своя живот, когато сте имали силен стремеж да пораснете в някакво отношение. Спомнете си три момента, когато сте искали неудържимо нещата да продължат да се развиват. Помислете каква среда, какви условия и какви фактори са най-благоприятни за душевното израстване на съвременните деца. Напишете ги.

Ключ - отговори към 1.: