Jump to content

Recommended Posts

Свят

“Кой е като Тебе, Господи, между боговете? Кой е като Тебе,

величествен със святост, многопочитан с похвали, творец на чудеса?”

(Изх. 15:11; СИ)

“...Сега, когато се освободихте от греха и станахте роби на Бога,

вашият плод е святост, а краят - живот вечен. ”

(Рим. 6:22; СИ)

“Да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и святост на истината.”

(Еф. 4:24; СИ)

“Защото Бог не ни призова към нечистота, но към Святост.”

(I Сол. 4:7;СИ)

Светостта е вътрешна връзка между духа и душата,

ума и сърцето, мислите и чувствата. ”

(18;385)

“По какво се познават светиите? Те живеят по закона на Божията Любов.”

(18;158)

“Светията е фар, който свети на хората и ги насочва в правия път. ”

(55;273)

“Само чистият човек може да бъде свят.” (60;13)

Свято е това, което е избрано от Бога и съответства на Неговия закон. Светостта подразбира както посвещаване на Бога, така и висша нравствена чистота. Абсолютната, най-извисената святост принадлежи единствено на Бога (ср. I Цар. 2:2). Тя е свързана с Неговото нравствено съвършенство и Неговата свобода от всички ограничения, произтичаща от това съвършенство (ср. Ав. 1.13). Ние, хората, се стремим да вървим по пътя на светостта, съхранявайки пред духовния си взор като вечна цел именно Божествената съвършена святост. Неин пълноценен земен израз е образът на Иисус Христос. Неговата святост далеч надхвърля обикновената безгрешност, тя е свързана с доброволно и всеотдайно посвещаване на Божията воля и цел (Йоан 17:19). Всички, които наричат себе си “християни” и следват етичен начин на живот, са призовани да споделят светостта на Бога (Евр. 12:10). Тя е върховната цел на техния земен път.

По своята дълбока същност светостта представлява нравствено издигане и подвиг. Тя е задължително условие за вярващия човек, за да наследи вечен живот в присъствието на Бога. Човекът, който върви по стъпките на Христос - по пътя на Истината, придобива святост. Това е новият човек на великата Божествена Любов и Правда. Той развива множество добродетели и ги прилага в ежедневието си спрямо всичко и всички. Неговите мисли, чувства и постъпки са пропити от мъдростта на просветления ум и от топлината на любящото сърце.

Всички грешки, които допускаме в живота си, ни отдалечават от светостта. И обратно — всички прави мисли, чисти чувства и благородни дела ни доближават до нея. Бог очаква от всеки човек да изпълни своето предназначение на тази земя и така да придобие святост. Ала само онзи, който живее според закона на Божията Любов, ще достигне до нейната висота.

Святият човек се познава по това, че всички негови вътрешни сили функционират в съвършена хармония. При него няма никакво противоречие между външно и вътрешно. От златните плодове на сърцето си той изнася навън и дарява с тях всички, без да проявява пристрастие, симпатия или антипатия. Който се докосне до него, получава частица от неговата святост, която носи като свещена реликва у себе си завинаги. Светията е образец на висша нравствена чистота. Нито една от сквернотите на нашия свят не би могла да го омърси. Напротив — в негово присъствие и най-нечистите се променят и се изпълват с подтик да обърнат живота си към добро.

Светията е човек, който живее днес между нас, ала вече е прекрачил във вечността. Времето е различно от вечността, а вечният живот не означава безкрайно дълго време, а живот в любов и истина.

Речник на разграничителните понятия:

Общото в тези понятия е светлината в умствено отношение.

Светъл - който е източник на светлина за другите: светла личност, светла вяра, светло бъдеще.

Светещ - който сам осветява пътя на другите.

Просветен - който има просветено, широко съзнание, високо интелигентен е и води другите.

Посветен - който е минал през духовно посвещение и живее в пътя на посвещението.

Свят - който точно може да определя границите, мярата за святото и низкото в живота и живее свято.

Святост - Божествена чистота, невинност, безгрешност, безсмъртие и съвършенство.

Светия - който е свят и живее свято.

Свещено - което е неопетнено по човешки, което пази първообраза си, даден му от Бога, което в Името Божие е определено от Божията Воля за Божието Царство и е за Божия Слава.

Светостта:

• е фар, които свети на хората и ги насочва в правия път, и свещ, която осветява пътя в тъмното да не се заблудят хората;

• е вътрешна връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата;

• е привилегия на Бялото братство, Черното братство няма светии. Няма тъмни светии;

• е над гениалността;

• може да бъде постигната само от чистия човек. Чистота и святост вървят заедно и придават благородство на душата;

• пази равновесието между живота и законите;

• външно не може да се познае;

• означава естественост в отношенията, смирение, незабележимост, живот по закона на Божията Любов;

• се добива с изпитания, които обикновеният човек не може да си представи, че може да премине;

• се добива с усилена работа стотици години наред, а не в един живот;

• иде, след като човек се научи да вижда само хубавото, да чува само хармоничните тонове, да яде само чиста, здравословна храна;

• е за пред Бога, не за пред хората.

Светостта ни учи:

• да бъдем чисти по отношение на себе си и свети по отношение на Бога;

• да живеем на земята, за да служим на Бога;

• че не се нуждаем от чужда помощ; достатъчна е Божията помощ, която получаваме, и това, което сами можем да направим;

• как и кога да помагаме на хората и да ги поучаваме;

• на безсмъртие, на вечност и вечен живот;

• да не се опитваме преждевременно да искаме да ставаме светии;

• че в живота има свети неща, които не можем да пренебрегваме. Ако го направим, това обезсмисля живота ни;

• че един живот може да бъде преживян човешки, свято или зле, изборът е личен;

• че чудесата са нещо реално и необходимо, когато живеем разумно и не предимно за себе си;

• че познаването на законите и принципите на живота според тях е резултат на постигнато вътрешно ученичество;

• че може да се живее, като да си над нещата, дори докато си в тях;

• че съществуват вечни неща, които не отминават, не се променят, не се разлагат, нямат край.

Светията:

• е разумен човек, на когото съзнанието е всякога будно;

• е слязъл между хората да им свети и да показва пътя на объркалите го;

• учи другите да живеят правилно, а той сам вече живее така;

• знае, че пътят на всеки човек е различен, и трябва да му посочи неговото предназначение;

• разпръсква светлина и знание, където те липсват;

• живее чист и свят живот;

• работи безкористно, дава наставления, мъдрост, пророкува, лекува;

• живее в пустинята, докато стане светия, после се връща при своите близки и им помага;

• днешните светии живеят между хората, не са отшелници;

• използва специална храна, но няма да разберете какво яде;

• вижда всичко, но в ума и сърцето си задържа само хубавите неща;

• представлява човек, на когото любовта е известна пред всички;

• трябва да има три неща: тяло, което не се разрушава при никакви условия и не умира, сърце, което не се поддава на никакви изкушения и съблазни, и ум, който не се поддава на никакви заблуди, а служи да изразява само великата Истина на живота;

• е красив, млад, чист, разумен, жизнерадостен човек;

• дето мине, носи живот, знание, светлина;

• не ходи мръсен, скъсан, не е глух, ням, куц;

• изпраща светлина от себе си, понеже мисълта му е интензивна;

• е изправен във всичко, раздава на бедни, свети отдалеч;

• работи много, денем и нощем;

• носи по-голям хомот от този на грешника и поема по-големи отговорности;

• е минал през самовъзпитанието, възпитал е подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието си;

• се е подвизавал усърдно във всички духовни закони и ги познава добре;

• е нещастен отвън, а щастлив отвътре;

• постъпва свято, което е много повече от това, някой да постъпва човешки;

• има не само ореол около главата си, а цяла дреха, изтъкана от всички цветове на светлината. Неговата аура се простира на километри. Жълтият цвят показва неговата мъдрост, зеленият — неговото растене, червеният — възвишения живот, който се влива в него, синият — вярата му, и т.н.

Самовъзпитателни задачи

1. Прочетете от книгата ‘‘Житията на светиите” за този светия, който съответства на датата, на която четете от нея. Отговорете на въпросите и задачите:

• Какво би правил този светия, ако днес той живее вашия личен живот? Какво би мислил по определени въпроси, които решавате в момента? Как би се справил с определени ваши чувства? Как би постъпил в конкретна ситуация, която ви предстои? Обмислете, ако го поставите на ваше място, какъв би бил той.

• Ако неговият живот, за който сте се информирали в неговото време, бе ваш, бихте ли могли да бъдете като него и кое би ви затруднило?

• Буди ли във вас възхищение неговият подвиг, някакви постъпки, дела?

• В какво се състои неговата “светлина пред хората”? Може ли да посочите нещо конкретно от живота и делото му, за което може да се каже, че е било като осветяване съзнанията на хората?

• Каква е била неговата любов в Бога и в хората?

2. Тема за размисъл: “Светийството днес”.

Помощни въпроси: Посочете герой, личност, познат или образ от съвременния ви живот, който виждате най-добре като светия. Потърсете в хората около вас няколко души, които притежават някои признаци на светостта. Кои качества на светията биха ви затруднили най-много и кои не биха ви затруднили въобще? Близо ли трябва да бъде един подготвящ се за космонавт до светията и защо?

3. Тема за есе, съчинение, импресия: “Раницата на светията и на грешника”.

4. Ако приемем, че който не е светия, е грешник, то или сме светии, или сме грешници. Тогава помислете - не всички грешници са на еднакво разстояние от възможността да станат светии. Само кои две от посочените фрази може да изрече светия? И защо не би бил светия онзи, който изрича останалите?

• Не ми се яде шоколад, умира ми се от глад.

• Всеки човек в своето съществуване трябва да разбере, че още не е започнал да живее — и да го направи.

• По-важни са нещата, отколкото другите работи.

• Ти ми дай пет лева на мене и не ме учи.

• Да даде Бог.

5. Придобиване на лична опитност за святост в три стъпки:

Ако имате много голямо притеснение или нужда от нещо и то отдавна не се урежда, опитайте си да си създадете следната нагласа: “Когато Бог дава, той дава най-доброто. Когато съм достоен за това, което ми е нужно, то ще ми се даде. Благодаря, че то не ми е дадено преди да съм готов за него.”

Каква беше реакцията ви, когато прочетохте текста? Когато човек не е готов да се устреми към светостта, той всъщност не разбира, че това е най-лесният, икономичен и здравословен начин да живеем добре. Ако изреченията са ви подействали мобилизиращо и оптимистично, сте най-близо до възможността да преживеете състояние на святост. Ако сте се разплакали, сте на етапа преди светийството. Ако сте изпротестирали в себе си, сте по-далеч. Ако сте се разсърдили или надсмели на задачата, сте възможно най-далеч. Това може да е моментно състояние за вас или точно определящо ви, преценете сами.

• Прочетете изреченията отново и ако не ги приемате напълно, опитайте се да си представите, че не сте вие, а че вие сте един съвременен светия и само за пет минути той следва да мисли така спрямо нуждата, която вие имате. Успяхте, нали? Всеки може да се справи, стига да пожелае. Запомнете тази постигната лична опитност, служете си и друг път с нея.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...