Jump to content

Recommended Posts

Свободен

Ще познаете истината и истината

ще ви направи свободни.

(Йоан 8:32)

Абсолютно свободен може да бъде само съвършеният.”

(62;54)

Като имаш вяра, надежда и любов,

ти ще придобиеш истината и ще се освободиш.

(45;53)

Да бъдеш свободен, значи да се избавиш от някакъв вид зависимост или робство и да придобиеш живот на радост и удовлетворение, който преди това е бил невъзможен.

Свободата може да бъде външна — на тялото, по отношение условията на живота, и вътрешна (духовна), по отношение състоянието на съзнанието. Външната свобода означава, че човек е свободен да се придвижва в пространството където пожелае и когато пожелае. Вътрешната свобода означава, че той е освободил съзнанието си от предразсъдъци, неправилни мисли и чувства и че следва неотклонно своя истински, неповторим път в живота.

В цялата Библия бива отстояван възгледът, че човешките същества имат непосредствена и съзнателна способност да правят непрекъснато своя нравствен и психологически избор. На всяка крачка по житейската пътека те могат да използват свободната си воля за целите на доброто или злото.

Свободната воля е дар на хората от Бога. Тя предполага възможност за съзнателен избор във всяка ситуация на живота. Никой и нищо не е способен да ни застави да извършим нещо, ако не го желаем. Колкото е по-разумен човек в мислите, чувствата и постъпките си, с толкова повече свобода разполага той. Ако постигне съвършенство в духовно-нравствен смисъл, ще завоюва абсолютната свобода.

Свободният е захвърлил от гърба си целия ненужен материален и духовен товар. Той притежава само толкова, колкото му е необходимо, за да води нормално съществуване. Свободният човек разбира, оценява и използва нещата по най-мъдрия и правилен начин. Умът му функционира безупречно и винаги успява да овладее напора на желанията. Той знае, че ако се подаде на техния призив, ще им стане роб и ще изгуби свободата си. Свободният притежава чиста и правилна мисъл. Тя неизменно е в хармония с чувствата му. Хармония съществува и между свободния човек и окръжаващата среда, природата, Бога. Той познава законите, чрез които Бог управлява света, и винаги се съобразява с тях. Чистото сърце, светлият ум, обширната, необятна душа и мощният дух са брилянтите в невидимата огърлица на човека, постигнал своята свобода. Изпълнен с вяра, надежда и любов, той придобива истината за света и за самия себе си и става свободен навеки.

“Свободата е мярка за любовта. И когато обичаш, и когато те обичат, вие трябва да бъдете свободни.” (73;251) Да признаеш правото на любимия човек на пълна и безусловна свобода е признак на духов-на зрелост. Любовта в нейното висше измерение предоставя на човека свобода и простор да се изяви максимално пълноценно във всички направления на своя живот и човешката душа да развие своята индивидуалност.

Ограден

Стъклено прозрачен и

необясним.

Нещо означава

и съм невредим.

Кръг-ограда. против ада.

Слънчева защита, явна,

неоткрита.

Енергийна, сила, власт.

За да бъда аз.

Свободни

Вътрешната връзка с природните закони

Прави ни велики, разумни, отговорни.

Само съвършеният разбира свободата:

не се бори с доброто, не се бои от злото,

влияе се от светлината, изключил е лъжата,

заблудите, греха, кое да го ограничи тогава?

В хармония е със средата, почита слабия, прощава.

Простор му дава любовта, криле и слава.

Свободата е:

• нещо духовно, а не материално.

• вътрешно качество на човека, най-висшето у него.

• същественото за всеки човек.

• вътрешен процес, връзка с Божията мисъл.

• външна форма на справедливостта.

• стремеж на човешкия ум, сърце, душа и дух. Резултат на тяхното усилие към Божественото в човека. Когато помежду си те са в съгласие, човек е свободен.

• Божествен процес, който се изявява отвътре навън.

• изтриване на заблужденията и кривите разбирания, комплекси, навици, предразсъдъци в твоето сърце и ум.

• разтоварване от всички непотребни неща, които нищо не ти допринасят.

• резултат на усилена работа над себе си.

• мярка за любовта: и когато обичаш, и когато не обичаш.

• подчинение и самоограничение спрямо природните закони.

• необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми.

• възможност човек да се прояви във всички посоки на живота с любов.

• Божествено желание, породено при физическото ограничение.

• следствие на истината, а тя се придобива, след като се научиш да имаш вяра, надежда и любов.

• невъзможност да бъдеш окалян и изгорен.

• да служим без закон.

• истинска, когато е едновременно отвътре и отвън. Истински свободен е онзи, който живее без юлар, който не е роб.

• на степени на проява: физическа, духовна и Божествена.

Правила на несвободния:

• Опитай се да влезеш в борба, в стълкновение с природата, за да си абсолютно независим, и непременно ще станеш песимист.

• Каквото и да прави слабият, не може да се освободи от ръцете на силния, докато не се обърне към Бога и не потърси помощ от Него.

• Докато не започнеш свободно да работиш на Божествената нива, нищо не може да те освободи ог закачките на живота.

• Да се подобри съдбата на човека, това не значи той абсолютно да се освободи от товара си, но да му се каже как да го носи и по кой път да върви.

• Желанието на човека да се освободи от ограниченията е на място, но той трябва да знае точно как да се освободи.

• Хората са проникнати един в друг, вследствие на което никой не е свободен.

Щом придобие свободата, човек:

• е радостен;

• може право да мисли;

• има широк простор за действие.

Абсолютно свободният:

• е съвършен и неограничим в мислите, чувствата и постъпките си;

• е абсолютно мъдър и силен;

• има чисто сърце, светъл ум, необятна душа и мощен дух — това е веригата, с която може да се върже злото, за да си свободен от него.

Условия за придобиване на свобода са:

• любовта. Който не я е приел в себе си, не може да бъде свободен.

• въздържането от зло и престъпление.

• правенето на добро.

Bibleiski_dobrodeteli_31.jpg
Bibleiski_dobrodeteli_32.jpg

Видове свобода и зависимости между тях

• Външната свобода се обуславя от вътрешната. Външната свобода бива физическа, социална, икономическа, битова. Вътрешната се отнася до свободата на мисълта, чувствата и постъпките. Човек трябва да дойде до оценяване смисъла на вътрешната свобода, сам да я извоюва, защото сам се е ограничил. Вътрешно свободният може да учи и да служи на своя идеал и като женен, и като неженен.

• Истинската свобода е да се стремиш да бъдеш такъв, какъвто си. Да изявиш първоначално вложеното в себе си. А то е добро и любов.

• В отрицателната свобода трябва да се откажеш да даваш, а в положителната — да взимаш. Това значи в злото да се откажеш да даваш, в доброто да се откажеш да взимаш. Рече ли човек в положителната свобода да не дава, а в отрицателната да дава, той върши престъпление.

• За да бъде свободен физически, човек трябва да има правилни отношения с окръжаващите, да е богат. За да бъде свободен духовно, човек трябва да бъде добър, да носи велик морал в сърцето си. За да бъде умствено свободен, човек трябва да бъде философ, да има права мисъл.

Свободата на избора на ценности е етап в постигането на любовта. Постигане свободата на мисълта е етап в усвояването на мъдростта. Свободата на словото е етап в усвояването на истината. Свободата на личността е етап в постигане принципа на правдата. Свободата на духа е етап в постигане принципа на добродетелта. Доброто е там, където духът свободно се изявява на физическия свят, неограничен от обществени, човешки, плътски, нравствено ниски нрави и намерения.

Свобода и Истина

• Само свободният може да намери истината. Това значи да реализира живота в неговата пълнота.

• Всеки има право да живее свободно, доколкото може да ползва благата на истината.

• Най-голямата свобода се добива чрез истината. Докато истината е с тебе, ти си свободен.

• Истината освобождава и дава простор на човека да ходи дето пожелае. Като мислиш, чувстваш и действаш свободно, ти имаш възможност да изучаваш всичко, което Бог е създал.

• Само Бог знае какво нещо е Истината и дава свобода на всички същества. Свободата иде от Истината — от Бога.

• Когато казваме “Истината ще ни направи свободни”, то значи, че само висшето, разумното в света е, което ще ни направи свободни.

• Мнозина казват, че са свободни да правят, каквото искат. Те не говорят Истината. Защото свободата е достояние на всички живи същества едновременно.

Свобода и Добро

• Свободен си да правиш зло, но само се ограничаваш. Доброто освобождава. Оня, който ограничава, не е Бог. Злото ограничава. Човек, който не може да прави добро, не е свободен.

• Свободата се изявява в два акта: във въздържане от злото и в правене на добро. Ако можеш да се въздържиш от най-малкото престъпление, ако не пропускаш най-малкото добро, ти си свободен човек.

• Свободата е в доброто. В злото няма свобода за развитието и здравето на човека. Свободният човек е добър човек. Искате ли да бъдете свободни, станете господари на злото. Не се борете с него — превъзпитавайте го в себе си, използвайте го да ви служи за добро.

• Доброто, ненаправено на време и на място, се превръща в зло. Тогава ти се ограничаваш. Не пропускай момента и времето — прави добро!

• Човек има свободна воля. Чрез нея може да избира да прави добро или да не прави. Ако прави добро, той свободно е избрал да изпълни Божията воля. Тогава той е разбрал Божествената свобода и разбира свободата на частите в Цялото.

• Човек е свободен да греши, но няма право да греши. Той е свободен да прави добро, но не прави. Така не може да постигне свободата в себе си.

Свобода и Любов

• Човек може да те обича, докато му даваш свобода. Отнемеш ли му свободата, ти престьпваш закона на Любовта.

• Любовта освобождава, безлюбието ограничава.

• Работиш ли насилствено, правиш ли нещо насила, без любов — не можеш да си свободен.

• Искаш ли да си свободен, прилагай Любовта.

• Когато се подчинява на Любовта, човек всякога е свободен.

• Правиш ли нещо, прави го от любов.

• Единствената, на която не трябва да се дават никакви съвети, е Любовта. Щом дойде при теб, поздрави я, дай й свобода да върши работата си, както тя знае.

• За да се освободим, трябва да дадем място на Божията Любов в себе си.

• Свободата на човека зависи от правата мисъл, а правата мисъл — от Любовта.

• Свободният е любещ човек. Той не знае какво е стеснението, грехът, престъплението.

Свободата и другите

• Това е учението на Христа — да имате и да давате свобода: умствена, сърдечна, религиозна, гражданска, домашна.

• Свободата е обща за всички същества. Всяко живо същество има стремеж и право на нея. Лошо е това у хората — че всеки иска свобода само за себе си, а не мисли за другите.

• Дайте свобода на себе си, дайте свобода на ближния си.

• Съвременните хора се стремят към свободата. Всеки иска да бъде свободен, но само за себе си. Той не позволява да се месят в работите му, но сам се меси в чуждите работи. Като види, че някой не постъпва правилно, изобличава го. Вместо да изправи погрешките му, обаче така той сам повече се обърква.

• Никога не налагайте на човека своите вярвания, разбирания, убеждения. Оставете го свободен той сам да насади градината си, както разбира.

• Ти си свободен да проявиш любовта си според своя ум, според своето сърце и душа, но нямаш право да се месиш в любовта на другите.

• Нямаш право да питаш обичат ли те или не те обичат. Никой няма право да изисква от другите да мислят, както той мисли.

• Всеки човек има право да бъде свободен, както иска и разбира. Да подложи на проверка разбиранията и желанията си, да се учи сам да бъде истински свободен.

• Бъди свободен, бъди фактор за другите да са свободни.

Свободата и Бог

• Остави Бога в себе си и в своите ближни свободно да се проявява, както Той знае. Това значи свобода.

• Бог ни обича. Затова ни е създал по Свой образ и подобие. Той ни е дал свободата да мислим и действаме като Него. Като грешим, Той ни обръща внимание да се изправим, но пак ни оставя свободни. Ние грешим, без да съзнаваме, че злоупотребяваме със съдбата. Така ние причиняваме страдание и на Бога.

• Да се радваш на любовта на всички хора, на техните мисли и чувства, това значи да си роден от Бога и да си свободен от грях.

• Никой няма право да лишава никого от благото, което Бог му е дал. Трябва да пази както своята, така и свободата на своите ближни.

• Свободата започва от тялото. Прониква в сърцето и от там в ума и мозъка. Като обхване физическия човек, тя влиза в духа и в душата му. Обладан напълно от свободата, човек разбира вече Божиите закони, прилага ги и се радва и весели заедно с Бога.

• Свободата подразбира служене на Бога. Свободен е само онзи, който служи на Бога и изпълнява Неговата воля.

• Свободен е онзи, който люби Бога. Който не люби Бога, още може да е напълно свободен, учен или благороден.

Самовъзпитателни идеи

1. Запишете всички възможни конкретизации и тълкувания за самия себе си, които може да направите върху следната мисъл. Или: от какво искате или имате нужда истински да се освободите.

“Истинското освобождаване седи в това, да се разтовари човек от всички непотребни неща, които нищо не му допринасят.”

2. Размишлявайте върху посочения цитат.

“Предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума — изучаването на идеалното. Това е смисълът на живота. От правилното изучаване на реалното и идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към Истината.” (83;116)

Опитайте се да вникнете в логиката и зависимостите между:

- емоционалното, интелектуалното и волевото у себе си;

- изучаването на идеалното и реалното;

- изучаването на идеалното, реалното и тяхното отношение към истината;

- истината и свободата.

3. Препишете красиво, бавно и внимателно целия текст или онази част от него, с която сте напълно съгласни.

Човек е свободен, само когато мисли. Свободата е свързана със знанието. Който знае, само той може да е свободен. Свободата зависи от правата мисъл, от разумното мислене. Мисля така, че мисълта ми ме прави свободен. Свободно мисля за истината.

4. Прочетете изречението. Отговорете на въпросите към него. Може да ги предложите и като дискусия на ваши познати,

“За да бъде свободен, човек трябва да има определена посока в живота си, към която да се стреми.”(57;44)

Зависили развитието на човека от свободата и как?

В правопропорционалните зависимости между свободата и растенето, свободата и стремежа, свободата и посоката кое се явява причина и кое следствие?

Каква е посоката на твоя живот и достатъчни свобода ли ще ти позволи тя?

Стремежът към свободата или посоката на живота е по-определящ, за да може да се развиваш като човек?

Какво може да означава “посока на растене” и “посока на живота”?

5. Изработете за себе си следния рег1ник за разграничаване на смисъла в думите с помощта на речник на разграничителните понятия и на собствените си разсъждения по темата.

Свободен —

Независим —

Ограден —

Свободомислещ —

Свободолюбив —

Освободен —

6. Върнете се към темата, където се изброяват някои условия за проявяването на свободата в живота ни. Кои са посочени като най-важни? Степенувайте ги по важност? Обяснете защо са условия за проява на свободата? Какви други условия има според вас? Преобразувайте правилата на несвободния в правила на свободния и ги запишете. Различно понятие за свободата ли имат свободният и несвободният? Какво трябва да прави несвободният от всяко правило, за да има условие да постигне свободата?

7. Напишете писмо до себе си. Разкажете си всичко значимо, което сте запомнили и възприели от тази тема. Споделете впечатленията, чувствата, решенията, мнението, оценката си за наученото. Темата на писмото да бъде: “Какви истини наумих за свободата”. Имате свободата да напишете това писмо или да не го напишете.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...